Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 20.06.2017г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  граД.и съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на девети май две хиляди и седемнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Йовка Панайотова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 3553 по описа за 2012г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на вземания с правно основание  чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от  ТЗ, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 Ищецът „Б.Д.“ ЕАД твърди, че съгласно Договор за кредит № 168 от 22.01.2008г., сключен между банката и ответника „Е.Б.“ АД, на дружеството е бил предоставен инвестиционен кредит в размер на 99 200 евро за закупуване на поземлен имот, при лихва и други условия, подробно уговорени с договора. Кредитът е бил предоставен като стандартен по Правилата за кредитиране на малки и средни предприятия. Крайната падежна дата е била 22.01.2015г.

Ответникът е спрял да  изпълнява задълженията си по договора. Последното плащане по кредита е било на 03.11.2010г., когато са били платени 6 939. 73 евро и на основание т. 20, б.“в“ и т. 22, б.“б“ от договора, кредитът е станал предсрочно изискуем, считано от 13.11.2011г. С нотариална покана, чрез нотариус М.М.– Р., рег. № 504 на Нотариалната камара,  рег. № 7972/17.11.2011г., том 3, акт № 115 от 17.11.2011г., връчена на 07.12.2011г., при условията на чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 и ал. 5 от ГПК, след изтичане на законоустановения срок от уведомление, залепено на 18.11.2011г. на адреса на дружеството, на ответника е било указано, че на основание неизпълнение на задълженията по договора кредитът е изискуем в пълен размер и ако не бъдат погасени дължимите суми, банката ще предприеме действия по събиране на дълга по съдебен ред.   

При предявената предсрочна изискуемост на кредита, към 09.02.2012г. от ответника са били дължими главница от 79 059. 31 евро, 8 203. 94 евро договорна лихва за периода от 25.11.2009г. до 08.02.2012г., включително, 1 988. 51 евро лихва за забава  за периода от 25.11.2009г. до 08.02.2012г., включително и 1 167. 50 евро такси, със законна лихва за забава върху главницата от 09.02.2012г. до изплащане на вземането.

За сумите е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 3105421 от 09.02.2012г., по което е била издадена  Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 22.02.2012г. на Софийския районен съд, Второ гражданско отделение, 65 състав, по ч.гр.д. № 6149/2012г., с присъждане и на разноските в заповедното производство (3536. 90 лева държавна такса и 2 218. 44 лева юрисконсултско възнаграждение) и издаване  на изпълнителен лист.     

След постъпило от ответника възражение по чл. 414 от ГПК, ищецът иска установяване съществуване на вземанията, с присъждане на направените разноски в заповедното и в исковото производство. 

Ответникът  оспорва исковете.  Възразява, че договорът за кредит е нищожен поради липсата на валидно решение на общото събрание на ответното търговско дружество за сключване на договора, както и поради липсата на представителна власт от страна на представителите на ищеца за сключване на договора. За сключването на договора за кредит има решение на съвета на директорите на ответното дружество, но то е за стандартен, а не за инвестиционен кредит, както и при вземане на решението са участвали само двамата членове на съвета.   Евентуално при сключване на договора за кредит ищецът не е спазил изискванията на чл. 58 от ЗКИ и договорът е нищожен като сключен в противоречие със закона. Също при условията на евентуалност ответникът възразява, че не са налице посочените в исковата молба основания за изискуемост на кредита – ответникът не е изпаднал в забава по отношение на „Б.Д.“ЕАД, както и подаденото заявление по чл. 417 от ГПК не е отговаряло на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4, вр. чл. 410ал. 2 от ГПК. Клаузата на т. 26.2 от договора е неравноправна съгласно чл. 143 от ЗЗП или евентуално нищожна поради противоречие с добрите нрави. Действително в настоящия случай не се касае за физическо лице – потребител по смисъла на ЗПП, но тъй като преговорите и подписването на договора са извършени от представляващия дружеството изпълнителен директор С.П., ищецът възразява, че същият реално е поставен в позиция на неравнопоставеност и на неинформираност. Ответникът също претендира направените разноски.   

            Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

            На 22.01.2008г. между страните е бил сключен Договор за кредит № 168, съгласно който ищцовата Б.се е задължила да предостави на ответника инвестиционен кредит  в размер на 99 200 евро за закупуване на поземлен имот 388 от кв. 22 по плана на с. Кубратово, гр. София, район „нови Искър“ с площ от 2 936 кв.м. (т. 1). Кредитът е бил предоставен като стандартен по Правилата за кредитиране на малки и средни предприятия (т. 2).

Крайният срок за предоставяне на кредита е бил 22.02.2008г., а на погасяване – 22.01.2015г. (т. 4). Кредитът се е издължавал по погасителен план, неразделна част от договора за кредит (т. 5).

За предоставения кредит ответникът е заплащал лихва, формирана от базисен лихвен процент в размер на 3-месечен  EURIBOR, плюс надбавка в размер на 4 процентни пункта. Към датата на сключване на договора базисният лихвен процент е бил 4. 509 процентни пункта. Промяната в 3-месечния  EURIBOR е била задължителна за страните  (т. 9.1). Олихвяването на кредита и изплащането на лихвата се е извършвало ежемесечно на 25-то число (т. 9.2).

Ответникът е заплащал такси и комисионни по Тарифата за таксите и комисионните, които „Б.Д.“ ЕАД прилага по извършвани услуги на клиенти (т. 26.1). Таксите и комисионните е можело да бъдат променяни едностранно в конкретно посочени случаи (т.26.2, вр. т. 29 от договора за кредит).

При неизпълнение от страна на ответника на задълженията по договора, ищецът е можел по своя преценка, освен другото, да превърне кредита в предсрочно изискуем и да предприеме действия за събиране на вземанията си (т. 20 б.“в“). Ищецът е имал право да превърне кредита, заедно с лихвите, в предсрочно изискуем включително при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и/или главница (т. 22, б.“б“).  

От ищеца са били приложими задължително следните санкции: при неплащане изцяло или частично на погасителна вноска по кредита – наказателна лихва върху размера на просрочената главница, включваща договорената по т. 9.1 лихва и наказателна надбавка от 7 процентни пункта (т. 21, б.“а“), при неплащане на част или цялата дължима лихва по кредита – наказателна лихва върху размера на редовната главница, включваща договорената по т. 9.1  лихва и наказателна надбавка в размер на 3 процентни пункта (т. 21, б.“б“), а при изискуемост на кредита на крайния падеж или предсрочно – наказателна лихва върху размера на цялата главница, включваща договорената по т. 9.1 лихва и наказателна надбавка от 7 процентни пункта.   

Договорът за кредит е бил сключен за ответника от изпълнителния директор С.П., съгласно вписванията по ф.д. № 15023/2000г. на Софийски граД.и съд преди пререгистрацията на дружеството в търговския регистър през 2009г., а за ищеца – от мениджър на Финансов център „Московска“ и мениджър „Продажби“ – Малки и Средни предприятия.

С.Д.Ш.– мениджър на финансов център „Московска“, е била пълномощник съгласно пълномощно с рег. № 8392/2007г. на нотариус М. Ш., рег. № 042 на Нотариалната камара, дадено от В.М.С.– главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.– изпълнителен директор на ищцовата банка. Пълномощното е представено и по делото (стр. 151).

За сключване на договора за кредит е имало решение на Съвета на директорите на „Е.Б.“ АД от 21.08.2008г. – за сключването на договор за стандартен банков кредит с ищцовата Б.в размер на 99 200 евро за покупка на недвижим имот, като за обезпечаване на кредита да бъде учредена ипотека върху имота. Изпълнителният директор  С.П. е бил упълномощен да представлява дружеството при подписването на всички необходими за кредита документи. На заседанието са участвали двама от членовете на съвета на директорите при вписани трима такива.

Видно от обявения в търговския регистър устав на  „Е.Б.“ АД,  в устава на дружеството не е било предвидено правомощие на общото събрание във връзка със сключването на договор за кредит, съответно такова правомощие на съвета на директорите. Заседанията на съвета са били редовни, ако са присъствали лично или чрез представител повече от половината от членовете на съвета на директорите (чл. 42, ал. 1 от устава), като решенията са били вземани с мнозинство повече от половината (чл. 41, ал. 2 от устава).

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, разрешеният и усвоен кредит е бил в размер на 99 200 евро. Сумата от 99 200 евро е била усвоена на 11.02.2008г. Съгласно погасителния план по договора за кредит, сумата по възнаградителната лихва е била 31 773. 33 евро.

Ответникът е извършил погашения за 41 470. 25 евро, с които са били погасени 20 140. 69 евро главница, 19 607. 77 евро договорна лихва, 567. 87 евро наказателни лихви, 466. 40 евро такси за амортизации и 687. 52 евро такси за управление.

Последното редовно плащане по договора за кредит е било извършено на 28.08.2009г., а изобщо последното плащане на кредита – на 03.11.2010г.

На 13.10.2011г. е било наредено счетоводно записване на задължението на ответника  като предсрочно изискуемо съгласно т. 20, б.“в“ и т. 22, б.“б“ от договора за кредит, а на 17.11.2011г. е била изготвена и представена за връчване на ответника чрез нотариус М.М.– Р. нотариална покана (рег. № 7972, том 3, акт 115 от 17.11.2011г.). В поканата е било посочено, че на основание т. 20, б.“в“ и т. 22, б.“б“ от договора, кредитът е бил превърнат в предсрочно изискуем в пълен размер. Посочени са били дължимите просрочена главница, просрочена лихва, наказателна лихва и заемни такси. Ответникът е бил уведомен, че ако в седемдневен срок от получаване на поканата не погаси задължението си, ще бъдат предприети действия за събиране на вземанията по съдебен ред.

При връчване на нотариалната покана е било залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на 18.11.2011г. и при изтичане на две седмици от уведомлението, поканата е била счетена връчена по реда на чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 и ал. 5 от ГПК. В този смисъл са отбелязванията на нотариус М.М.– Р., които не се оспорват от ответника.    

Към 09.02.2012г. останалата непогасена от ответника главница е била в размер на 79 059. 31 евро (99 200 евро – 20 140. 69 евро). Дължимата и неплатена договорна лихва за периода от 25.11.2009г. до 08.02.2012г., включително е била 8 203. 94 евро, 1 988. 51 евро е била  лихвата за забава (неустойка)  за същия  период, както и е имало неплатени  1 167. 50 евро такси по заема (такса управление на кредита).

В този смисъл също е заключението на съдебно-счетоводната експертиза. По заключението ответникът единствено е възразил, че вещото лице не е извършило проверка и в счетоводството на ответника, но нито преди, нито по време на приемане на заключението, нито след това са посочени и представени конкретни документи, които вещото лице би могло да провери и които биха променили заключението му, при което съдът приема заключението като обективно, вярно и съответно на доказателствата  и обстоятелствата по делото.

На 09.02.2012г. за дължимите суми от ищеца е било поискано издаването на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на което е била издадена  Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 22.02.2012г. на Софийския районен съд, Второ гражданско отделение, 65 състав, по ч.гр.д. № 6149/2012г.

Присъдени са били разноските в заповедното производство - 3536. 90 лева държавна такса и 2 218. 44 лева юрисконсултско възнаграждение, общо 5755. 34 лева, както е било разпоредено  и издаване  на изпълнителен лист.   Към заявлението на ищеца по чл. 417 от ГПК са били приложени извлечение от сметка и сключения между страните договор за кредит.

Срещу заповедта е било подадено своевременно възражение по чл. 414 от ГПК от ответника, както е бил подаден и иск от ищеца за установяване на вземанията, за които е била издадена заповедта за незабавно изпълнение.    

Въз основа на издадения от Софийския районен съд изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 20128440400690 на ЧСИ С.Я., съгласно молба от 07.03.2012г. на ищеца. По това дело на 29.08.2014г. по кредитната сметка е постъпил превод от 59 471. 03 лева от ЧСИ С.Я.. Средствата са били получени от извършената публична продан на ипотекирания по договора за кредит имот. Със сумата са били погасени 1 167. 50 евро такса управление на кредита, 10 192. 45 евро – присъдени договорна и наказателна лихви, 12 669. 39 евро законна лихва и 12 397. 55 лева съдебни разноски.

 При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Сключеният между страните договор от 22.01.2008г. по същественото си съдържание е договор за банков кредит – наименуван договор, правната уредба на който се съдържа в разпоредбите по чл. 430 и сл. от ТЗ. Съгласно договора, ищецът, търговска банка, се е задължил да предостави на ответното дружество парична сума за определен срок и за определена цел - за покупка на недвижим имот, а дружеството се е задължило да използва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока (чл. 430, ал.  1 от ТЗ). Ползването на предоставената парична сума не е било безвъзмездно, а при заплащане на лихва по кредита (чл. 430, ал. 2 от ТЗ). При сключване на договора е била спазена формата по чл. 430, ал. 3 от ТЗ, която е за действителност. Допълнително е било уговорено заплащането на неустойка за забава, включително при забавено плащане на главницата и договорната  лихва, както и заплащането на сума (такса) за управление на кредита.

Към договора за кредит са приложими  общите правила на ТЗ относно търговските сделки, както и за неуредените от ТЗ положения за търговските сделки – разпоредбите на гражданското законодателство и търговските обичаи (чл. 288 от ТЗ). Ответникът е банка по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ и за дейността му се прилагат и разпоредбите на този закон.

В изпълнение на договора за кредит на ответника е била предоставена сумата по кредита – 99 200  евро, дължима на вноски по погасителен план, с възнаградителна лихва. Вноските не са били платени от ответника в срок и по уговорения от страните начин (т. 20 б.“в“ и т. 22, б.“б“ от договора за кредит), съответно и на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, с изрично изявление на банката, получено от ответника по реда на чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 50 от ЗННД, при изпратената нотариална покана от 17.11.2011г., задълженията по договора за кредит са били обявени за предсрочно изискуеми. Ответникът е загубил предимствата на срока (чл. 71 от ЗЗД и чл. 432 от ТЗ) и след получаване на нотариалната покана е бил дължим пълният размер на останалата неплатена главница – 79 059. 31 евро, като разлика от предоставените 99 200 евро и платените  20 140. 69 евро. За сумата след обявяването на предсрочната й изискуемост, съответно на изискванията по т. 18 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, е била поискана и издадена заповед за незабавно изпълнение, и по изложеното  вземането за главница от 79 059. 31 евро  следва да бъде изцяло потвърдено като дължимо, на основание  чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1  от  ТЗ.

Дължимо е и претендираното вземане по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал.  2 от  ТЗ  за възнаградителна (договорна) лихва за периода от 25.11.2009г. до 08.02.2012г, включително, което към 09.02.2012г., датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, също е било предсрочно изискуемо, при съобразяване на размера на договорената възнаградителна лихва и извършеното от ответника плащане до тази дата.  

Дължима е още наказателната лихва (наказателна неустойка за забава), съгласно т. 21 от договора за кредит, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД върху изискуемите главница и възнаградителна лихва, също потвърдена като изискуема. 

Следва да бъде потвърдена като дължима  и уговорената такса управление във възприетия размер от 1 167. 50 евро, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, както и законна лихва върху главницата от датата на подаването на заявление за издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК (09.02.2012г.).         

Вземанията относно главницата, договорната лихва, наказателната лихва за забава и таксата за управление на кредита са били достатъчно индивидуализирани в заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение, както и обстоятелствата във връзка с тях е можело да бъдат изведени от приложените към заявлението извлечение от сметка и договора за кредит като документи по чл. 417 от ГПК (т. 2б от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС). Възражението на ответника за нарушение на изискванията на чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК е неоснователно.  Неоснователно е възразено и че не е имало забава на ответника, съответно основания за обявяване предсрочната изискуемост на договора за кредит. Последното плащане по договора за кредит, съгласно възприетото от фактическа страна, при спазване  на уговорените между страните падежни дати е било от 28.08.2009г., а изобщо последното плащане на кредита – на 03.11.2010г. 

Договорът за кредит е бил сключен от името на ответника от изпълнителния директор на дружеството, който го е и представлявал, съгласно вписванията по фирменото дело по регистрацията в Софийски градски съд и преди пререгистрацията на дружеството в търговския регистър през 2009г.

 Неоснователно е възражението на ответника, че договорът за кредит е нищожен поради липса на съгласие за сключването от страна на общото събрание. Няма правомощие на общото събрание по сключването, което да е предвидено в ТЗ или в устава на дружеството, като неспазването на такова изискване в последния случай не би довело и до недействителност на сделката, съгласно чл. 236 от ТЗ. 

Няма предвидени и правомощия на съвета на директорите на ответното дружество  (в ТЗ или устава)  във връзка със сключването на договор за кредит, но от съвета на директорите в случая е имало и отделни взети решения във връзка със сключването на договора за кредит и овластяването на изпълнителния директор при сключването при кворума и мнозинството по чл. 42, ал. 1 и чл. 41, ал. 2 от устава. Оплакването на жалбоподателя, че при вземане на решенията са участвали двама от членовете в нарушение на чл. 244, ал. 1 от ТЗ  е неоснователно. Разпоредбата на чл. 244, ал. 1 от ТЗ урежда по правило общия брой на членовете на съвета на директорите, а не кворума и мнозинството при вземане на решения. При сключването на договора за кредит съветът на директорите на ответното дружество е бил попълнен, съответно на изискванията на чл. 244, ал. 1 от ТЗ. Същевременно при вземане на решенията от съвета на директорите във връзка с договора за кредит договорът е бил достатъчно индивидуализиран по своята цел и размер, независимо дали е бил определен като стандартен или инвестиционен.

Не е налице и липса на представителна власт на лицата, представлявали ищеца  при сключването на договора за кредит. С.Д.Ш.– мениджър на финансов център „Московска“, е била пълномощник съгласно пълномощно  издадено от главния изпълнителен директор и  изпълнителен директор на банката, съответно на органното представителство при ищцовата банка. Безспорно договорът за кредит е бил потвърден от банката – с неговото изпълнение (предоставяне на сумата по кредита), както и изобщо ответникът не би могъл да се позовава на недействителността в този случай, дори договорът за кредит да беше сключен от лице без представителна власт за ищеца, съответно да не е бил потвърждаван. При липсата на потвърждаване по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД на недействителността на договора  може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници (т. 2 от ТР 5/2014г. от 12.12.2016г. по тълк. дело № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС).

При установеното съдържание на договора за кредит не са налице нарушения на  чл. 58 от ЗКИ, в редакцията на разпоредбата към датата на сключването на договора. Възражението на ответника за нарушаване на разпоредбата на чл. 58 от ЗКИ също е неоснователно.

  Ответникът твърди, че към отношенията по договора за кредит  е приложим Законът за защита на потребителите, уреждащ защитата на потребителите, включително правото им на защита срещу неравноправни договорни условия (чл. 1, ал. 1 и 2 от ЗЗП), съответно  е приложима Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, разпоредбите на която изрично са били въведени със Закона за защита на потребителите (§ 13а от допълнителните разпоредби на закона).

Съгласно легално установеното определение за потребител (§ 13, т. 1 от ЗЗП, вр. чл. 2, б.”б” от Директива 93/13/ЕИО), потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Законът, съответно посочената директива, дефинират договорите, към които се прилагат с оглед качеството на страните по договора – в зависимост от обстоятелството дали те действат или не действат в рамките на осъществяваната от тях търговска или професионална дейност. Персоналният и предметен обхват на директивата са изяснени в  решения на Съда на Европейския съюз – дело С-74/15, С-110/14, С-348/14, С-488/11, С-484/08, С-92/11, С-96/14, С-34/13, С-143/13 и др. Ответникът обаче е  търговско дружество, а не  физическо лице и за него ЗЗП е неприложим. Възраженията на ответника в отговора на исковата молба в този смисъл не могат да бъдат разглеждани.

Съгласно възприетото от фактическа страна, в хода на образуваното изпълнително производство са събрани суми, но същите не могат да бъдат съобразявани като обстоятелство по чл. 235, ал. 3 от ГПК, обосноваващо отхвърляне на предявените искове. Нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес (т. 9 от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).  

            По разноските

            В заповедното производство ищецът установява разноски за платена държавна такса по заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 3536. 89 лева и 2 218. 44 лева разноски за юрисконсулт съгласно действалата разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 7, ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на делото, на основание чл.  78, ал. 1 от ГПК,  на ищеца са дължими разноски от 5755. 33 лева.

            В исковото производство ищецът установява разноски от 3536. 89 лева държавна такса, 250 лева разноски за вещо лице и 300 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно действащата редакция на чл. 78, ал. 8, вр. от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 за плащане на правната помощ. Съдът присъжда максималното възнаграждение по чл. 25, ал. 1 от Наредбата. При липсата на висока правна и фактическа сложност на делото няма основание за увеличаване на размера на юрисконсултското възнаграждение по чл. 25, ал. 2 от Наредбата, независимо от цената на исковете, като такова не се претендира и от ищеца. Или с оглед изхода на делото на ищеца  са дължими разноски от 4 086. 89 лева в исковото производство.

Разноски на ответника по чл. 78, ал. 3 от ГПК в исковото производство не са дължими.

            Воден от горното съдът

 

                                                                 Р Е Ш И :

 

           

            ПРИЗНАВА за установено, по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, по искове с правно основание   чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от  ТЗ, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Б.ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********** и със седалище и адрес на управление ***, срещу „Е.Б.“ АД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, че  „Е.Б.“ АД дължи по Договор за кредит № 168 от 22.01.2008г. главница от 79 059. 31 евро (седемдесет и девет хиляди петдесет и девет евро и тридесет и един евроцента),  8 203. 94 евро (осем хиляди двеста  и три евро и деветдесет и четири евро цента) договорна лихва за периода от 25.11.2009г. до 08.02.2012г., включително,  1 988. 51 евро (хиляда деветстотин осемдесет и осем евро и петдесет и един евроцента) лихва за забава  за периода от 25.11.2009г. до 08.02.2012г., включително и 1 167. 50 евро (хиляда сто шестдесет и седем евро и петдесет евроцента) такси, със законна лихва за забава върху главницата от 09.02.2012г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена  Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 22.02.2012г. на Софийския районен съд, Второ гражданско отделение, 65 състав, по ч.гр.д. № 6149/2012г.      

            ОСЪЖДА „Е.Б.“ АД, с ЕИК *********** и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Б. ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********** и със седалище и адрес на управление ***,  сумата от 5 755. 33 лева (пет хиляди седемстотин петдесет и пет лева и тридесет и три стотинки) разноски в заповедното производство, както и 4 086. 89 лева (четири хиляди осемдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки) разноски в исковото производство,  на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: