Присъда по дело №282/2025 на Районен съд - Асеновград

М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 282/2025 г. на АРС, ІІ н.с.
Районна Прокуратура–Пловдив, ТО-Асеновград е повдигнала
обвинение против подсъдимия Т. Х. К., за това че: През периода от месец
януари 2024 г. до месец декември 2024 г., включително, в гр. Асеновград, обл.
Пловдив, след като е осъден– с Решение № 31/24.01.2023 г. по гражданско
дело № 20225310101364 по описа за 2022 г. на Районен съд-гр. Асеновград,
влязло в законна сила на 14.02.2023 г., да издържа свой низходящ- М. Т. К.,
родена на 28.10.2020 г., с постоянен адрес: гр. Асеновград, обл.Пловдив, ул.
“Градешница“ № 32, съзнателно не е изпълнено задължението в размер на
повече от две месечни вноски, а именно – дванадесет месечни вноски по
250,00 лева всяка, или в общ размер на 3 000,00 лева - престъпление по чл. 183
ал. 1 от НК.
Съдебното производство протече по реда на гл. 27 от НПК при
условията на съкратено съдебно следствие.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и предлага
подсъдимият К. да бъде признат за виновен по него, като му бъде наложено
наказание „Пробация“, със следните пробационни мерки: 1. Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година и 2. Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
Подсъдимият Т. Х. К. се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение и прави признание по чл. 371 т.2 от НПК, като признава всички
факти посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Лично и чрез
защитника си адв. К. пледира да му бъде наложено наказание Пробация,
включващо само двете задължителни пробационни мерки в минимума на
предвидения в закона диапазон.
Съдът на базата и след анализ на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т. Х. К. е роден на *** българин, български гражданин, с
основно образование, разведен, осъждан, с настоящ адрес: *** ЕГН
**********,.
Подсъдимият К. е осъждан многократно, като осъжданията му не
влияят на квалификацията на деянието предмет на разглеждане в настоящия
обвинителен акт. Спрямо него е прилагана разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от
НК. Свидетелката М. С. и подс. Т. К. започнали да поддържат връзка преди
около шест години. Двамата сключили брак на 08.07.2021 г. Постепенно
отношенията между двамата се влошили, тъй като подс. К. проявявал агресия
към своята съпруга. От тяхното съжителство се родило детето М. Т. К.. Това се
случило през 2020 г. С решение № 31 от 24.01.2023 г., по гр. д. № 1364/2022 г.
по описа на АРС, бил прекратен гражданският брак между двамата.
Упражняването на родителските права било предоставено на майката, а подс.
Т. К. бил осъден да изплаща издръжка на своето дете в размер на 250 лева
месечно. Съдебният акт е влязъл в сила на 13.02.2023 г. Макар и не редовно,
след тази дата, подс. К. привеждал издръжка на своето дете. Спрямо
подсъдимия има и друго решение за изплащане на издръжка на друго дете,
1

което той също не изпълнявал, но в хода на наказателното дело го е сторил и
за това му е приложена разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК. Както бе
споделено, подсъдимият не изплащал редовно и издръжката на детето си М.
К.. Последната вноска, която платил е за месец декември 2023 г. От месец
януари 2024 г., до месец декември 2024 г., включително подс. Т. К. не заплатил
нито една вноска за издръжка на своето дете М. К. и по този начин изпаднал в
забава за дванадесет месеца или общо за сума в размер на 3000,00 лв. През
инкриминирания период от време, а и преди това подс. Т. К. не се интересувал
от своето дете, не го е виждал, не му е купувал подаръци.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена
на базата на самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, което
беше прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на
доказателствата събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които на
основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва, а това са именно показанията на
свидетелката М. С., както и от приложените по делото писмени доказателства-
решение на АРС, характеристична справка, справка за съдимост, както и
другите писмени доказателства, прочетени в съдебното производство по реда
на чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни, логични,
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал и
кореспондиращи със самопризнанието на подсъдимия.
При така установената по несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка, Съдът намира, че с деянието си
подсъдимият Т. Х. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.183 ал. 1 от НК.
От обективна страна, престъплението по чл.183 ал. 1 от НК е извършено,
като подсъдимият Т. Х. К. е бил осъден с влязло в сила решение да издържа
свои низходящ – дъщеря си М. Т. К. и не е изпълнил задължението си в размер
на 2 и повече месечни вноски, а именно 12 месечни вноски. Изпълнителното
деяние на престъплението е осъществено чрез пълно бездействие в
инкриминирания период от месец януари 2024 г. до месец декември 2024 г.,
включително. Подсъдимият е имал обективна възможност да изпълни
задължението си, тъй като е в трудоспособна възраст и следва да осигурява
дължимата издръжка на малолетното си дете и на бившата си съпруга.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал обществено-опасният му характер,
предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици и е желаел
настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че е бил осъден по силата на
съдебно решение, което е влязло в сила да заплаща издръжка на детето си и на
неговата майка М. С., но умишлено не го е сторил.
При индивидуализиране на наказанието, Съдът отчете като смекчаващо
вината обстоятелство затрудненото материално положение на подсъдимия и
декларираното желание да изплати сумите по издръжката. Като отегчаващи
вината обстоятелства съдът взе в предвид предходните осъждания на
подсъдимия, формирания сравнително голям размер на общата дължима и
неплатена сума за издръжка, както и проявената упоритост и системност на
неизпълнението на задължението за издръжка.
2

Ето защо, ръководейки се от разпоредбите на общата част на НК и след
преценка на индивидуализиращите отговорността обстоятелства, Съдът
определи на подсъдимия Т. Х. К. по-лекото от двете алтернативно
предвидени в нормата на особената част наказания, а именно Пробация,
включващо следните пробационни мерки в размер клонящ към минимума на
предвидения в закона диапазон, а именно:
1. „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” – ***
за срок от една година, включваща явяване и подписване на подсъдимия Т. Х.
К. пред съответния пробационен служител с периодичност два пъти седмично.
2.„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ” за срок от една година.
Според преценката на Съда именно така определеното наказание като вид
и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца и най–добре би изпълнило целите на наказанието посочени в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на престъплението са липсата на чувство за
отговорност от страна на подсъдимия Т. Х. К. по отношение на собствените му
действия и отговорности, слабо развито родителско чувство и склонност към
незачитане на установения и утвърден в страната правов ред.
По изложените мотиви, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	15
Дата:	12 май 2025 г. (в сила от 28 май 2025 г.)
Съдия:	Иван Димитров Бедачев

Дело:	20255310200282
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 април 2025 г.

Присъда по дело №282/2025 на Районен съд - Асеновград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите