Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на
двадесет и трети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Юлиана Шулева разгледа гр. д. №
13 421 от 2017 г., докладвано от съдия Георгиев, и
Р
Е Ш И:
[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО:
1. по иск по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК на „А.А.П.“ ЕООД (в несъстоятелност) срещу К.И.Г., че К.И.Г. не е
собственик на поземлен имот с идентификатор № 68143.1937.1529, с площ 1 036,00
кв. м. по действащата кадастрална карта на гр. София, район „Витоша“, м.
„Гърдова глава“, кв. Бояна, одобрена със Заповед № РД-1868/02.12.2010 г. на ИД
на АГКК и Заповед за изменението ѝ № 18-5858/10.08.2017 г. на началника
на СГКК – София. Съседите на имота са имоти с идентификатори: 68143.1937.1361,
68143.1937.1303, 68143.1937.1530, 68143.1937.1338;
2. по иск чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК на „В.2.“
ЕООД срещу К.И.Г., С.И.Д. и Л.П.П., че последните не
са собственици на имота, описан в т. 1 от пар. 1 на настоящото решение. Ищците
са със съдебен адрес – адвокатско дружество „К., Г., П.енд Ко“, гр. София, бул.
„****. К.Г. е със съдебен адрес – адвокат В.Т.,***. С.Д. е със съдебен адрес –
адвокат Д.Д.,*** 14. Л.П. е със съдебен адрес –
адвокат А.П.,***.
[2] ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК констативен
нотариален акт № 81, том I, рег. № 2 914 по дело № 58 от 11.10.2017 г. на
нотариус Б.Н., с който К.Г., С.Д. и Л.П. са били признати за собственици на
поземления имот с идентификатор № 68134.1937.1529, описан в т. 1, пар. 1 от
настоящото решение.
[3] ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК:
- К.И.Г. да заплати на „А.А.П.“ ЕООД (в несъстоятелност) 1 155,22
лева разноски по делото;
- К.И.Г., С.И.Д. и Л.П.П. да заплатят на „В.2.“ ЕООД 5 120,22 лева разноски
по делото.
[4] Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от съобщението. Ако някой от ответниците обжалва решението,
той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 572,61 лева
държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната
жалба,
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството
е исково, пред първа инстанция.
I. Обстоятелства, ТВЪРДЕНИ ОТ
СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищците „А.А.П.“ ЕООД (в несъстоятелност) и „В.2.“ ЕООД
[5] „А.А.П.“ ЕООД (в несъстоятелност) (А.) и „В.2.“ ЕООД (В.)
заявяват в искови молби от 19.10.2017 г. и 01.03.2018 г., че са съсобственици с
равни идеални части на недвижим имот. Този имот представлява УПИ XIX от кв. 207б, местността „Гърдова глава“ и е с площ
от 1 529,00 кв. метра. Негови съседи по скица са: УПИ VI-593, улица, УПИ I-595 и УПИ XVIII-594. Идентификаторът на
имота е 68134.1937.1529.
[6] А. и В. твърдят,
че са придобили собствеността на имота чрез договор за покупко-продажба от
04.08.2008 г. с Й.Й.и Т.Р.. Те са започнали да
владеят имота на 03.01.2006 г., когато са сключили с продавачите предварителен
договор за покупко-продажба.
[7] На 11.10.2017 г. ответниците К.Г., С.Д. и Л.П. са се снабдили с констативен
нотариален акт за същия имот. Ищците твърдят, че ответниците и техните
праводатели не са били собственици на процесния имот.
[8] Затова А. моли
съда да признае за установено, че К.Г. не е собственик на процесния
имот, а В. моли съда да признае за установено, че К.Г., С.Д. и Л.П. не са
собственици на процесния имот (исковата молба, л. 2-5 и л. 22-25; становището,
л. 79-83 и л. 86-90 от настоящето дело; исковата молба, л. 2-4 от
присъединеното дело). В. също иска от съда да отмени на основание чл. 537, ал.
2 от ГПК констативен нотариален акт № 81, том I, рег. № 2914, дело 58/11.10.2017 г. (исковата молба, л. 2-4 от
присъединеното дело).
2.
На
ответниците
2.1. На К.Г.
[9]
Ответницата К.Г. е оспорила предявените искове. Тя е заявила, че исковете са
недопустими, защото ищците следва да предявят положителни установителни искове
за собственост или ревандикационни искове.
[10]
К.Г. твърди и, че исковете са неоснователни, защото праводателят на ищците е
удостоверил правото си на собственост с констативен нотариален акт от 2005 г.
Към този момент обаче, част от имота, извън имота на ответницата, е била
държавна собственост и праводателят на ищците не би могъл да бъде негов собственик.
Затова ищците са придобили от несобственик и не са станали собственици на
имота.
[11]
К.Г. също твърди, че дори да не е придобила имота чрез покупката на наследство,
е била добросъвестен владелец на имота и го е придобила с изтичането на
кратката петгодишна давност. Тя заявява, че към момента, когато В. е подал
исковата си молба, не е била собственик на имота, защото го е била продала.
Затова тя моли съда да прекрати производството по делото, а, ако не го направи,
да отхвърли предявения иск (писмените отговори, л. 49-51 от настоящото дело и
л. 113-115 от присъединеното дело; молбата, л. 112 от настоящото дело).
2.2. На С.Д. и Л.П.
[12]
Ответниците С.Д. и Л.П. са оспорили предявения иск.
Те са направили три основни възражения относно това, че ищците не са
собственици на имота.
[13]
Първото възражение е, че праводателите на ищците не са могли да станат
собственици на процесния имот по давностно владение, защото към момента на
констатираното владение имотът е бил държавна собственост и спрямо него не е
текла придобивна давност. Затова и ищците не са станали собственици на имота.
[14]
Второто възражение е, че ищците твърдят, че са придобили собствеността на имота
от Й.Й.и Т.Р.. Последната е придобила собствеността
чрез дарение от 30.12.2005 г., когато Т.Р. е била непълнолетна, а не е имало
съгласие за приемане на дарението, изразено от родител или особен представител.
Затова дарението в полза на Т.Р. е било невалидно и тя не е прехвърлила
собствеността на ищците.
[15]
Третото възражение е, че от 2000 г. Д.П., праводател на ответниците, е започнал
да владее процесния имот. Те твърдят, че техните праводатели са били
собственици на процесния имот вследствие на делба от 1925 г., 1931 г., и 1957
г., и наследяване. Затова нито ищците, нито техните праводатели са владели
имота. Ето защо ответниците молят съда да отхвърли предявения иск (писмените
отговори, л. 83-87 и л. 135-136 от присъединеното дело).
3.
Насрещни
твърдения на ищците
[16] А. е заявил, че:
-
към 2005 г., когато техен праводател се е снабдил с констативен нотариален акт
за собственост по давностно владение, процесният имот не е бил държавен, което
е било установено от нотариуса;
- К.Г.
не е придобила собствеността за имота чрез договора за продажба на наследство,
защото имотът не е бил описан в него;
- праводателите на К.Г. не са били собственици на имота и
нито те, нито тя са го владели (молбата, л. 79-83; становищата, л. 86-90 и л.
150-155 от настоящото дело).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1.
Обстоятелства, които
съдът установява
[17] През 1925 г. е било
образувано ч. гр. д. 774 на Софийски окръжен съд. Негов предмет е бил делбата
на недвижимото имущество от наследството на И.П.. По делото ищци са били Б.П.и С.П.
лично и като законна представителка на малолетните си деца Й., Ц., Н.и К.С.. Ответници са били Д., В.и С.И..
[18] На 27.12.1927 г. е
бил одобрен разделителния протокол, а на 07.07.1928
г. страните са изтеглили жребие за подялба на имотите. На ищците се е паднал
дял четвърти от разделителния протокол (разделителния протокол и протокола от
заседанието на Софийски окръжен съд, л. 102-104 от присъединеното дело).
[19] Впоследствие, през
1931 г. Б.П.И., С.П. И., Й. П.И., Ц. П. и М.П. са извършили делба на всички
движими и недвижими вещи, останали в наследството на И.П.И.. Б., Й. и С.П.са
получили имоти в общ дял (записката, л. 107 от присъединеното дело).
[20] На 16.01.1957 г. Б.П.П., Й. П.П. и С.Т.П. са сключили
договор за доброволна делба, с който са поделили имуществото, оставено им в
наследство от И.П., П.И. П., М.П.П.
и С.П.П. (договора, л. 110-112 от присъединеното
дело). Малко по-късно, на 25.06.1957 г. е починала С.П. (удостоверението, л.
234 от настоящото дело)
[21] През 1959 г. е бил
одобрен първият регулационен и кадастрален план за местността „Красно
село-Боянско“. По него в кв. 208Б, кадастрален лист 565 е бил вписан имот пл.
номер 14 с площ от 714,00 кв. метра. В разписния лист към кадастралния план за
собственик на имота е било вписано „наследници на С.К.П.“ (стр. 2-3 и отговор
на задача три на ответниците от заключението на вещото лице П., л. 271-273 от
настоящото дело).
[22] На 24.01.1962 г. за
имот пл. номер 14 от кв. 208Б, местността „Красно село-Боянско“ е бил издаден
акт за държавна собственост (АДС) (АДС, л. 58 от
настоящото дело и л. 89 от присъединеното дело). В него е било вписано, че
основанието за издаването му е било писмо 6744/22.01.1962 г. на СГНС, отдел
финансово-счетоводен. Имотът е бил и, че негови собственици са били Н., Е.и С.,
наследници на И.К.П. (пак там). В разписните листове към кадастралните планове
от 1965 г. и от 1973 г. за кв. 208Б, местността „Красно село-Бояна“, като
собственик на имота е продължавало да бъде отбелязано „наследници на С.К.П.“
(отговор на задача три на ответниците от заключението на вещото лице П., л.
271-273 от настоящото дело).
[23] Междувременно, на
15.06.1969 г. е починал Б. П., като е оставил за свои наследници по закон
съпругата си З. П., сина си П.П. и дъщеря си С.Д.(удостоверението
за наследници, л. 112 от присъединеното дело). На 26.11.1993 г. е починал и Й. П.,
като е оставил за свои наследници по закон съпругата си В. П., починала през
1994 г., и сина си Д.П. (удостоверенията, л. 116 и л. 234 от настоящото дело).
[24] През 1995 г. е бил
изменен регулационният и кадастрален план за местността „Красно село-Бояна. По
него имот пл. номер 14 от кв. 208Б от предходните планове е станал парцел XIX
- „за озеленяване“. Впоследствие е имало още два плана относно този имот – от
1997 г. и от 2003 г. По тях парцел XIX – „за озеленяване и магазини“ е бил в кв.
207Б на местността „Гърдова глава“ (стр. 2-3 от заключението на вещото лице П.,
л. 271-273).
[25] Липсват
доказателства парцел XIX – „за озеленяване и магазини“ да е сред
имотите, които Б., Й. и С.П.и са придобили чрез делбите от 1928 г., 1931 г. и
1957 г. Такова доказателство не е описано и в постановлението на нотариус Н.на
л. 132 от настоящото дело, поради което самото постановление и нотариалният акт,
издаден въз основа на него, не доказват, че парцел XIX е бил сред имотите,
придобити от Б., Й. и С.П.и чрез посочените делби. Затова съдът приема, че
парцел XIX – „за озеленяване и магазини“ не е сред тези
имоти.
[26] Синът на Б. П., П.П. е починал на 23.07.1997 г. Той е оставил за свои
наследници по закон дъщеря си, ответницата Л.П. (удостоверението, л. 112)
[27] На 21.12.2005 г. И. Ц.Н.е
представил пред администрацията на Област София молба-декларация до нотариус за
извършване на обстоятелствена проВ. и признаването му
за собственик на УПИ XIX от кв. 207Б на местността „Гърдова глава“ (л.
209-гръб и л. 255 от настоящото дело). С молбата-декларация той е представил и
удостоверение, с което се е удостоверявало:
- от Териториалната
данъчна служба (ТДД) – София, район „Витоша“, че И. Н.е бил декларирал имота
пред общинската данъчна администрация през 2005 г.;
- от дирекция
„Инвестиционно отчуждаване“ при Столична община, че не е имало данни за
отчуждаването на имота;
- от отдел „Общинска
собственост“, че имотът не е бил общински и за него не е бил съставян АДС до
01.06.1996 г. (удостоверението, л. 209 и л. 255-гръб от настоящото дело).
[28] На 23.12.2005 г.
нотариус Р.Д. е издал нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давностно владение. С него той е признал И. Н.за собственик по давностно владение на УПИ XIX – „за озеленяване и
магазини“ от кв. 207Б на местността „Гърдова глава“ (нотариалния акт, л. 124 от
настоящото дело). Не се спори, че към този момент И. Н.е бил женен за З.Н.(вж.
и нотариалния акт, л. 122-123 от настоящото дело).
[29] На 30.12.2005 г. З.и
И. Н.са дарили на внуците си Й.Т.Й.и Т.Т.Р.УПИ XIX
– „за озеленяване и магазини“ от кв. 207Б на местността „Гърдова глава“. За
сключването на сделката Т.Р. е била представлявана от Й.Й.с
пълномощно от 29.12.2005 г., заверено в Генералното консулство на България в
Солун (нотариалния акт, л. 122; извлечението от дневника за легализация, л.
215-218 от настоящото дело).
[30] Към този момент Т.Р.
е била непълнолетна (нотариалния акт, л. 122 от настоящото дело). Липсват
доказателства тя да е упълномощила Й.Й.със съгласието
на неин родител или попечител. Затова съдът приема, че такова съгласие не е
имало.
[31] На 24.03.2006 г. Й.Й.е подал декларация за облагането с местен данък относно
УПИ XIX – „за озеленяване и магазини“ от кв. 207Б на
местността „Гърдова глава“. В нея той е вписал като собственици с 1/2 идеална
част себе си и Т.Р. (декларацията, л. 219-222).
[32] На 23.02.2007 г. Д.П.
е продал на К.Г. наследството си от майка му В. П., включително и имот пл.
номер 469 в местността „Могила“, кв. Бояна по кадастралния план от 1963 г.
(договора, л. 13 от настоящото дело). Този имот е бил различен от УПИ XIX
– „за озеленяване и магазини“ от кв. 207Б на местността „Гърдова глава“
(отговор на задача две на ищците от заключението на вещото лице П., л. 271-273
от настоящото дело).
[33] На 02.10.2007 г. Д.П.
е продал на К.Г. наследството си от Й. П., включително и имот стар пл. номер 3
от кв. 183 по стария кадастрален план на София (договора, л. 11-12 от
настоящото дело). Този имот е бил различен от УПИ XIX – „за озеленяване и
магазини“ от кв. 207Б на местността „Гърдова глава“ (отговор на задача две на
ищците от заключението на вещото лице П., л. 271-273 от настоящото дело).
[34] На 29.07.2008 г.
отделът „Териториално и селищно устройство“ на район „Витоша“ е издал скица за
УПИ XIX – „за озеленяване и магазини“ в кв. 207Б на
местността „Гърдова глава. В нея за собственик е бил вписан Й. Й.. В скицата
техникът Б.е вписала забележка, че в техническата служба е имало информация, че
за част от УПИ XIX:
-
е
имало АДС от 24.01.1962 г.;
-
е
било образувано гр. д. 233/2007 г. на 49-ти с-в на СРС от Д.П. за
възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ;
-
е
било признато право за възстановяване на собственост на основание чл. 11, ал. 2
от ЗСПЗЗ на наследници на Й. П.П. върху 11/156
идеални части с решение на СРС, 35-ти с-в по гр. д. 1789/2007 г. (скицата, л.
59 от настоящото дело).
[35] Липсват
доказателства гр. д. 233/2007 г. на 49-ти с-в на СРС да е приключило с
резултат, положителен за Д.П.. Затова съдът приема, че резултатът от това дело
не е бил положителен за Д.П., т. е. не му е била възстановена собствеността
върху УПИ XIX - „за озеленяване и магазини“ в кв. 207Б на
местността „Гърдова глава. Д.П. не е ползвал този имот (по-долу пар. 46-47)
[36] Липсват
доказателства Общинската комисия по земеделие (ОСЗ) да е възстановила на
наследниците на Й. П.П. собствеността на 11/156
идеални части от УПИ XIX „за озеленяване и магазини“ в кв. 207Б на
местността „Гърдова глава“ въз основа на решението по гр. д. 1789/2007 г. на
СРС, 35-ти с-в. Затова съдът приема, че ОСЗ не е направила това.
[37] На 04.08.2008 г.
Агенцията по вписванията (АВ) е издала удостоверение за вписванията за УПИ XIX
„за озеленяване и магазини“ в кв. 207Б на местността „Гърдова глава“ по
партидите на Й. Й., Т.Р., З.Н.и И. Н.. В него са били отбелязани вписванията
само на: нотариалния акт от 23.12.2005 г., с който И. Н.е бил признат за
собственик на имота по давностно владение; нотариалният акт от 30.12.2005 г. за
дарението на имота на Й.Й.и Т.Р. (удостоверението, л.
8 от настоящото дело). В същия ден Й.Й.и Т.Р. са
продали на А. и В. УПИ XIX „за озеленяване и магазини“ (нотариалния акт,
л. 6-7 от настоящото дело).
[38] На 15.08.2008 г. по
искане на Й.Й.и Т.Р. главен експерт в отдел „Общинска
собственост“ и секретарят на район „Витоша“ са издали удостоверение. В него те
са вписали, че за УПИ XIX „за озеленяване и магазини“ в кв. 207Б на
местността „Гърдова глава“ в архива на отдела не са били намерени данни за
съставен акт за общинска собственост и не е имало данни до 01.06.1996 г. да е
бил съставен АДС (удостоверението, л. 211 от настоящото дело).
[39] На 30.09.2008 г.
наследниците на И. Ц.Н.– К.И.Р., З.И. Н.и Г.И. Н.– са подписали декларации с
нотариална заВ. на подписите. С тях те са
декларирали, че: им е било известно дарението от И. Н.на Й.Й.и
Т.Р. от 30.12.2005 г. на УПИ XIX „за озеленяване и магазини“ в кв. 207Б на
местността „Гърдова глава“; то не е нарушавало запазената им част от
наследството на И. Н.и те са нямали претенции за това (декларациите, л. 212-214
от настоящото дело).
[40] Към този момент А. е
строял жилищен блок в непосредствена близост до УПИ XIX „за озеленяване и
магазини“ в кв. 207Б на местността „Гърдова глава“. Затова първоначално със
съгласието на Й.Й.и Т.Р., а след това вече като
собственик А. е ползвал УПИ XIX „за озеленяване и магазини“ за складиране на
материали за строителството и поставянето на фургон, а след това е засадил
борове (показанията на свидетелите Б., М., Г., л. 238-241 от настоящото дело).
[41] На 23.11.2012 г. В.
е подал декларация за облагането с местен данък относно УПИ XIX
– „за озеленяване и магазини“ от кв. 207Б на местността „Гърдова глава“. В нея
той е вписал като собственици с 1/2 идеална част себе си и А. (декларацията, л.
195-205 от настоящото дело).
[42] Първоначално
идентификаторът на УПИ XIX „за озеленяване и магазини“ в кв. 207Б на
местността „Гърдова глава“ е бил 68134.1937.1225. Впоследствие през 2017 г. той
е бил променен на 68134.1937.1529 (отговор на задача първа на ищеца,
заключението на вещото лице П., л. 271-273). В документи, създадени от 2011 г.
и 2017 г. на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, като собственици на
имота са били вписвани: К.Г. въз основа на покупка на наследство; Б.П.П. „други от 11.06.1928 г.“ (скицата, л. 60-61;
уведомлението, л. 69; заповедта, л. 73-75).
[43] На 31.07.2015 г. е
починала дъщерята на Б. П., С. Д.. Тя е оставила за свой наследник по закон
сина си ответника С.Д. (удостоверението, л. 112).
[44] На 11.10.2017 г. К.Г.,
С.Д. и Л.П. се били признати за съсобственици на имот с идентификатор на
68134.1937.1529 - К.Г. на 1/2 идеална част, придобита чрез покупка на
наследство, а С.Д. и Л.П. на по 1/4 идеални части, придобити по наследство
(нотариалния акт, л. 135-136 от настоящото дело). На 15.11.2017 г. К.Г. е
продала на С.Д. своята идеална част от имота (нотариалния акт, л. 53).
[45] А. е заплатил:
1 145,22 лева държавна такса (л. 38 от настоящото дело); 10,00 лева за
съдебни удостоверения (л. 34 от настоящото дело). В. е заплатил: 1 145,22
лева държавна такса (л. 33 от присъединеното дело); 3 820,00 лева за
особен представител (л. 74 от присъединеното дело); 5,00 лева за съдебно
удостоверение (л. 26 от присъединеното дело); 150,00 лева за вещо лице (л. 251
от настоящото дело). С.Д. е заплатил: 20,00 лева за съдебни удостоверения (л.
174 от настоящото дело); 320,00 лева за вещо лице (л. 246 и л. 267 от
настоящото дело). Той е бил представляван безплатно от адвокат (л. 82 от
присъединеното дело). К.Г. е заплатила 1 000,00 лева на адвокат (л. 280 от
настоящото дело).
2.
Спорни обстоятелства
[46] Спорно е било дали Д.П.
е ползвал процесния имот по времето, когато е владял И. Н., а след това ищците.
Съдът приема, че Д.П. не е ползвал имота. За да установят това обстоятелство
ответниците са поискали разпита на свидетелите М.и Г.. Първият е заявил, че
знае Д.П. да е косил мястото, а вторият, че заедно с Д.П. са садили рози в
него. Свидетелят М.не е споделил лично да е виждал Д.П. да коси мястото или да
извършва дейности в мястото, а вторият свидетел не е посочил кога точно е садил
рози в него. Тази неопределеност в показанията им не позволява съдът да приеме,
че Д.П. е ползвал процесния имот.
[47] Нещо повече, двамата
свидетели споделят, че в процесния имот са били струпвани строителни материали
и са били засадени борове от трети лица. Те обаче не споделят, а и по делото
липсват каквито и да е доказателства Д.П. или ответниците да са реагирали по
някакъв начин на тези действия. Ето защо съдът приема, че Д.П. не е ползвал
процесното място.
III. ПРАВО, ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ
ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО, РЕШЕНИЕ НА СЪДА
1.
По иска по
чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК
[48] Съгласно чл. 124,
ал. 1, пр. 3 от ГПК, всеки може да предяви иска за установяване
несъществуването на едно правно отношение. Ищецът има правен интерес от
предявяването на този иск, когато той:
1. притежава
самостоятелно право, което се оспорва;
2. се позовава на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата
на ответника. По този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му
интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му (т. 1 от ТР на
ОСГТК на ВКС 8/27.11.2013 г. по т.д. 8/2012 г.).
[49] Следователно
предпоставките за допустимостта на иска са: 1. ищецът да притежава
самостоятелно право на собственост върху процесния имот; 2. то да се оспорва от
ответника. Предпоставката за уважаването на иска е ответникът да не е
собственик на процесния имот.
1.1.
По допустимостта на иска
1.1.1.
Допустимост на иска
[50] Съдът приема, че
ищците притежават самостоятелно право на собственост върху процесния имот, което
се оспорва от ответниците, и искът им е допустим. Това е така, защото съдът
установи, че през август 2008 г. ищците са закупили имота от Й.Й.и Т.Р., които са го придобили чрез дарение от З.и И. Н.. И.
Н.пък е придобил имота чрез давностно владение, за което нотариус му е издал
констативен нотариален акт за собственост, чиято доказателствена сила
ответниците не успяха да оборят. Ответниците оспорват собствеността на ищците.
Налице са предпоставките за допустимостта на иска. Искът на В. е допустим и
срещу К.Г., защото В. има правен интерес от установяването, че тя не е била
собственик на имота (т. 3 от ТР на ОСГК на ВКС 4-14.03.2016 г. по т. д. 4/2014
г.)
1.1.2.
По възраженията на ответниците по допустимостта
на иска
[51] Ответниците са
възразили, че И. Н.не би могъл да придобие имота чрез давностно владение,
защото към този момент имотът е бил държавен. Възражението е неоснователно.
[52] АДС не е
придобивно основание и не създава вещни права (решение на ВКС 500-2009-III
Г. О. по гр. д. 583/2008 г.). В процесния акт за държавна собственост е
вписано, че основанието за одържавяването на имота е било писмо от отдел
финансово-счетоводен на СГНС. Такова писмо не може да бъде основание за одържавяване
на имот. Нещо повече, съдът установи, че на два пъти Столична община е
удостоверявала, че за имота не е имало издаден АДС и той не е бил нито
държавна, нито общинска собственост. Ето защо съдът приема, че имотът не е бил
държавна собственост и И. Н.е могъл да го придобие чрез давностно владение.
[53] Ответниците са
възразили и, че ищците не са придобили собствеността на имота, защото към
момента на процесното дарение Т.Р. е била
непълнолетна, а тя не е имала съгласието на своя родител за приемане на
дарението. Възражението е неоснователно.
[54] Унищожаема е
сделка, сключена от недееспособен без съгласието на неговия родител или
попечител (чл. 27 от ЗЗД и чл. 4, ал. 2 от ЗЛС). Унищожаемостта обаче, може да
се иска само от страната, в чийто интерес законът я допуска (чл. 32, ал. 1 от ЗЗД).
[55] В случая Т.Р. е
страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Тя обаче, не търси
унищожаемостта на дарението, а ответниците се позовават на нея. Ето защо
възражението на ответниците е неоснователно.
1.2.
По основателността на
иска
[56] Предпоставката за
уважаването на иска е ответниците да не са собственици на процесния имот. Съдът
приема, че ответниците не са собственици на процесния имот и уважава иска.
[57] Съдът приема
това, защото ответниците твърдят, че техните праводатели
Й. П. и Б. П. са придобили собствеността за имота чрез делбите от 1928 г., 1931
г. и 1957 г. Съдът обаче, не установи чрез делбите Й. и Б. П.и да са придобили
процесния имот. Нещо повече, съдът установи, че в АДС от 1962 г., като
собственици на имота са били вписани съвсем други трети лица. Още по
съществено, трети лица са били вписани за собственици на имота в разписните
листове към регулационните и кадастралните планове от 1959 г., 1965 г. и 1973
г.
[58] Собствеността на
имота не е била и възстановявана на ответниците или на техните праводатели –
липсва решение на общинска комисия по земеделие. Затова съдът уважава иска и
приема за установено, че ответниците не са собственици на процесния имот. На
основание чл. 537 от ГПК съдът отменя констативния нотариален акт, издаден от
нотариус Б.Н. на 11.10.2017 г.
2. По разноските
[59]
Ищците А. и В. търсят разноски, а са направили такива съответно за 1 155,22
лева първият и за 5 120,22 лева вторият.
[60]
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената
част от иска. Съдът уважава исковете на ищците. Затова съдът осъжда К.Г. да
заплати на А. 1 155,22 лева, а К.Г., С.Д. и Л.П. да заплатят на В. 5 120,22 лева разноски по делото.
Съдия: