Р Е Ш Е Н И Е № 260012
гр. Шумен, 15.04.2022 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и втори март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 140 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Москов- ска“, № 19, представлявана от пълномощника гл. юрисконсулт Ж.Р.Ж. със съдебен адрес *** против А.С.С., ЕГН ********** с настоящ адрес ***. Ищецът твърди, че на 17.05.2013 г. между „Сосиете женерал Експресбанк“ АД, чийто правоприемник е ищеца и ответ- ника е сключен договор за кредит експресо № 339801, по силата на който на ответ- ника е предоставен банков кредит в размер на 45 000.00 лв. Погасяването на креди- та е следвало да се извърши с месечни вноски, съобразно погасителния план към кредитния договор, при условията, включително размер на дължимите лихви и такси, уговорени в него. Крайният срок за погасяване на кредита е 20.05.2020 г. Последното плащане за погасяване на задълженията по кредита е на 20.11.2014 г. След тази дата не са извършени повече плащания и в уговорения с договора краен срок кредитът не е погасен. Считано от 21.05.2020 г. всички неиздължени суми по кредитния договор – главница, лихви, включително лихвата за забава и такси са станали изискуеми. Ищецът е подал заявление по чл. 417, т.2 от ГПК, въз основа на което ВПРС е издал по ч.г.д. № 356/2020 г. по описа на съда изпълнителен лист. В срока посочен в чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е направил възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил настоящия иск. С исковата молба се претендира да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане на банката от ответника в общ раз- мер на 65 382.38 лв., от които 37 933.71 лв. – непогасена главница по договор за кредит експресо № 339801 от 17.05.2013 г., 26 507.81 дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода 20.11.2014 г. до 20.05.2020 г.; 229.42 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 20.12.2014 г. до 20.05.2020 г.; 653.30 лв. – мораторна лихва за периода 21.05.2020 г. до 24.07.2020 г. и 58.14 – дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.07.2020 г. до окончателно погасяване на вземането. Ищецът претендира да му бъдат присъдени и направените разноски в заповедното и настоящото производство.
Ответникът счита, че искът е неоснователен. Счита, че част ІІ от договора не съставлява общите условияq уреждащи отношенията между страните. Не става ясно как е определен посочения в договор БЛП, нито промените в размера му в сро- ка на действие на договора. Банката е наложила на кредитополучателя да сключи застрахователен договор. С оглед на това клаузата на Част І, т.16 от договора е не- равноправна. Не са налице доказателства относно съществените елементи от за- страхователния договор. В нарушение на чл.11, ал.1, т.14 от ЗПК, банката е събира- ла и такси, които не са уговорени с договора. Счита, че таксата от по т.14, Част І от договора е недължимо платена, а клаузата за неравноправна и прави възражение за прихващане със сумата от 1125 лв. Ответникът е направил на основание чл.110 от ЗЗД във вр. с чл.114, ал.1 от ЗЗД възражение за погасяване по давност на исковите претенции Ако не се приеме възражението, на основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД е направено възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на вноските за главница и лихви по кредита.
В допълнителната искова молба, ищецът изразява становище по направени- те от ответника възражения. В отговора на допълнителната искова молба, ответни- кът поддържа направените от него възражения.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
На 17.05.2013 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, ЕИК 813071 350 и ответника е сключен договор за кредит експресо № 339801. Въз основа на договора банката е предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 45 000.00 лв., а ответникът се е задължил да ползва кредита и да го върне, заедно с дължимите такси, разноски и лихви, при условията на договора – ч. ІІ, чл.1, ал.1 и ал.2. Издължаването на кредита е следвало да се извърши на 84 ежемесечни, равни по размер анюитетни вноски, съобразно погасителен план – приложение № 1, пред- ставляващ неразделна част от договора. Крайният срок за издължаване на предо- ставения кредит е 20.05.2020 г. – ч.І, т.5 и т.7.1; ч.ІІ, чл.3.
Дължимата от кредитополучателят годишна лихва за предоставения кредит e в размер на 9.95%, равен на базисения лихвен процент (БЛП) на банката плюс надбав ка от 4% годишно. БЛП към датата на сключването на договора е 5.95% - ч.І, т.8 и ч.ІІ чл.4, ал.1. Договореният лихвен процент се променя съответно при увеличаване или намаляване на БЛП с повече от два пункта спрямо размера му в деня на сключването на договора. Банката информира кредитополучателя за всяка промяна на лихвения процент. Надбавката на кредита може да бъде променена единствено по взаимно съгласие между страните по договора – ч.ІІ, чл.4, ал.2. Лих- вата се дължи до пълното издължаване на кредита, включително и след изтичане на крайния погасителен срок, както и при събирането му по съдебен ред или друг начин на предвариттелно изпълнение – ч. ІІ, чл.4, ал.5. Годишният лихвен процент, който се прилага при просрочени погасителни вноски е в размер на 15.95%., като същият се променя съответно на промяната на дължимата годишна лихва за ползва- ния кредит съгласно чл.4, ал.2 – ч.І, т.9.1 и ч.ІІ, чл.4, ал.6.
Кредитополучателят заплаща на банката еднократна такса в размер на 1 125 лв. (ч.І, т.14), която се удържа от разплащателната му сметка при отпускане на кредита – ч.ІІ, чл.5, ал.1.
При служебно извършена справка в Търговския регистър, предвид чл.23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът установи, че на 30.04.2020 г. е вписано преобразуване на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, ЕИК *********, чрез вливане по чл.262 от ТЗ в „Банка ДСК“ АД, като приемащото дружество е правоприемник на преобразува- щото се търговско дружество.
На 13.08.2020 г. по ч.г.д. № 356/2020 г. на ВПРС, въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение от 27.07.2020 г. е издадена Заповед № 184 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 222, с който ответникът е осъден да заплати на ищеца 37 933.71 лв. – главница; 26 507.81 лв. – дължима договорна (възнагради- телна) лихва за периода от 20.11.2014 г. до 20.05.2020 г.; 229.42 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 20.12.2014 г. до 20.05.2020 г.; 653.30 лв. – законна лихва за забава за периода от 21.05.2020 г. до 24.07.2020 г.; 58.14 лв. – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.07.2020 г. до изплащане на вземането, както и разнос- ките по делото, от които 1 307.65 лв. – платена държавна такса и 50.00 лв. – юрис- консултско възнаграждение за защита в производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. След образуване на изпълнителното дело, ответ- никът е получил заповедта за изпълнение на 23.09.2020 г. и в законоустановения срок на 22.10.2020 г. е депозирал възражение по чл.414 от ГПК, за което ищецът, видно от приложеното по делото на ВПРС съобщение е уведомен на 11.11.2020 г. На 11.12.2020 г., в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, банката е предявила иск за установяване на вземането си.
От заключението на назначените от съда съдебно-счетоводна експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и от допълнителните разя- снения на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че търговските книги на ищеца и праводателя му, както и записванията в тях по отношение на договор за кредит експресо № 339801 от 17.05.2013 г. са водени редовно, но не може категорично да го потвърди. Но предвид посочените от вещото лице обстоя- телства, а именно, че в края на м. май 2018 г.рейтинговата агенция Fitch Ratings потвърждава дългосрочния рейтинг на „Сосиете женерал Експресбанк“ АД – „А“, който е възможно най-високия рейтинг от агенцията на финансова институция в България, извършената от БНБ преценка за придобиване на акциите от „Банка ДСК“ АД, съдът приема, че търговските книги, както на ищеца, така и на „Сосиете женерал Експресбанк“ АД са водени редовно. Усвояването на кредита, предоставен на А.С.С. е осъществено на 17.05.2013 г., чрез превод по банковата му сметка на сумата от 45 000.00 лв. Ответникът е погасявал предоставе- ния му кредит, съгласно уговорения погасителен план до 5-та вноска, включително на 20.09.2013 г. След това са извършвани частични плащания на дължимите вноски и на различни от падежа дати. Последното плащане на задълженията по договора е на 20.11.2014 г.
Размерите на дължимите договорена (възнаградителна) и наказтелна лихви до крайния срок на погасяване на кредита 20.05.2020 г. са изчислени правилно в съответствие с уговорените в кредитния договор условия. Вещото лице въз основа на представените документи по делото и на тези в счетоводството на ищеца приема, че няма промяна на лихвения процент посочен в договора.
Ответникът е платил еднократно такса в размер на 1 125.00 лв. при усвояването на кредита. Другата такса посочена в кредитния договор е за обслуж--- ването на разплащателната сметка на ответника и няма отношение конкретно към предоставения кредит. Не е налице информация за събиране на други такси, а всич- ки суми отнесени като такива, касаят наказателната лихва, която се е събирала приоритетно при всяко едно постъпило плащане.
Размерът на непогасените задължения на ответника по договорът за кредит към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в общ размер на 65 194.49 лв., от които главница 37 933.71 лв., договорна лихва 11 532.06 лв., наказателна лихва 14 985.67 лв., мораторна лихва върху главницата за периода от 21.05.2020 г. до 24.07.2020 г. 684.91 лв. и заемни такси 58.14 лв. Сумата от 58.14 лв., посочена в исковата молба като „заемни такси“ е всъщност общия размер на дължими вноски по застраховка „Живот“, съгласно ч.І, т.15 от кредитния договор. Няма извършени плащания между датата на подаване на зая- влението за издаване на заповед за изпълнение и датата на подаване на исковата молба, както и след датата на подаване на исковата молба.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно установяване съществуването на вземане, произтичащо от сключен между праводателя на ищеца и ответника договор за кредит експресо № 339801 от 17.05.2013 г. Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.
Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения едномесечен срок, считано от уведомяването на ищеца за подадено от ответника възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение. Т.е. налице са особените процесуални предпоставки за допустимостта на иска.
Разгледан по същество искът е частично основателен, поради следните съ- ображения:
Налице е валидно сключен договор за банков кредит от 17.05.2013 г. между праводателя на ищеца и ответника. Ответникът е физическо лице, което при сключ- ване на договора не е действало в рамките на своята професионална и търговска дейност. С оглед на това той е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Ищецът и неговият праводател са търговци по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП. В случая следва да се прилага действалия към момента на сключването на договора за банков кредит Закон за потребителския кредит (обн. ДВ бр. 18, от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Самата сделка по своето естество е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК и това изрично е посочено и в самият договор – ч.І, т.4. Кредитният договор съдържа две напълно обособени части, които заедно с приложение № 1 – погасителен план към кредитния договор съставляват едно цяло. Това изрично и недвусмислено е изразено в края на договора. В част І от договора се съдържат конкретните условия на договора между банката и кредитополучателя – общия размер на кредита и вида валута, срока на договора, броя и размера на погасителните вноски, дължимите лихви (възнаградителни и наказателни) и такси по кредита, годишния процент на разходите по кредита и др., както и подробен по- гасителен план. Част ІІ съдържа общите условия приложими, както към конкретния договор, така и към облигационните отношения, породени от всеки един потреби- телски договор сключен от банката с нейни клиенти.
Процесният кредитен договор съдържа съществените елементи за този вид договори и отговаря на изискванията на чл.22 от ЗПК. Договорът е в предвидената от закона форма, съгл. чл.10, ал.1 от ЗПК, посочен е общия размер на кредита (чл. 11, ал.1, т.7 от ЗПК), лихвения процент на кредита (чл.11, ал.1, т.9), определен на годишна база (§1, т.4 и т.5а от ДР на ЗПК), годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключването на договора (чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК). Договорът съдържа и информа- ция относно дължимите такси и разходите за застраховка. Размерът на договорения годишен процент на разходите по кредита е съобразен с чл.19 от ЗПК. Договорът е сключен на ясен и разбираем език, като клаузите му изпълняват изискванията за необходимото съдържание на договора. С оглед на това съдът счита че т.14 и т.16, част І от договора не следва да се преценяват като неравноправни. Възможността банката да уговори заплащането на такса за предоставените от нея услуги при сключването на кредитен договор е предвидена в чл.10 и чл.10а от ЗПК. В конкретния случай таксата, задължението да бъде платена и размерът й са ясно и точно определени в договора. С оглед на това еднократно заплатената такса в раз- мер на 1 125.00 лв. не е недължимо платена и не са налице предпоставките за извършване на поисканото от ответника прихващане на сумата.
В чл.22 от кредитния договор се съдържа изрично волеизявление на креди- тополучателят, че своевременно е уведомен от банката за всички условия на кредита преди сключването на договора и че той не съдържа неясни и неразбирае- ми клаузи и текстове. С оглед на това съдът приема, че банката е изпълнила задължението си по чл.5 от ЗПК да представи на потребителя необходимата преддоговорна информация, за да може той да вземе информирано решение за сключването на процесния договор.
Вследствие на сключения договор между страните възниква облигационно отношение, по силата на което праводателят на ищеца е поел задължението да предостави на ответника парична сума в размер на 45 000.00 лв., а ответникът се е задължил да ползва сумата и да я върне съобразно уговореното – чл.430, ал.1 от ТЗ.
Банката е изпълнила задължението си по договора за предоставяне на креди- та, чрез превод по банковата сметка на ответника. Но ответникът не е изпълнил задължението си да връща кредита, съгласно уговореното в кредитния договор. Той е прекратил редовното заплащане на дължимите месечни погасителни вноски към 20.09.2013 г., когато е извършено погасяване на петата по ред месечна анюитетна вноска. След тази дата в периода до 20.11.2014 г. са извършени плащания за частично погасяване на задълженията по договора. След 20.11.2014 г. до крайният срок за връщане на предоставената в заем сума – 20.05.2020 г. не са извършвани плащания за погасяване на задълженията по кредитния договор.
Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на исковата претенция, поради изтичане на петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД, като се обосновава с предсрочна изискуемост, настъпила автоматично, съгл. чл.10, ал.2 от кредитния договор, не по-късно от м. март 2015 г., поради преустановяване на плащанията през м. ноември 2014 г. Алтернативно ответникът е направил възраже- ние за изтекла тригодишна погасителна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД относно дължими, но непогасени суми за издължаване на вноските за главница и лихви.
Обстоятелството, че ответникът е преустановил заплащането на погасител- ните вноски по кредита не е достатъчно да настъпи автоматично неговата пред- срочна изискуемост. За да настъпи предсрочната изискуемост на кредита, предви- дена в договора, следва освен неплащането на дължимите вноски, изрично волеизя- вление на банката, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изис- куем и това волеизявление до е достигнало до кредитополучателя. В този смисъл т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай, кредиторът не е обявил кредита за предсрочно изискуем и вземането по кредитния договор е станало изискуемо с изтичане на крайния срок за погасяване, изрично уговорен между страните по кредитния договор. Уговорката, че връщането на главницата се извършва на части с месечни вноски, не трансформира вземането в периодично. В случая следва да се вземат предвид задължителните разяснения на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б. „в“ от ЗЗД, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05. 2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. В чл.430, ал.1 от ТЗ, съдържащ легалното определение на договора за банков кредит, едно от основните задължения на заемателя е да върне предоставената му парична сума. Длъжникът следва да престира еднократно, с едно действие „…да я върне след изтичане на срока.“. Аналогичен е текстът и в чл.240, ал.1 от ЗЗД „…заемателят се задължава да върне заетата сума…“. Следователно налице е едно неделимо задължение, което кредиторът се е съгласил да приеме изпълнението на длъжника на части – по аргумент на противното от чл.66 от ЗЗД. В този смисъл Решение № 261 от 12.07. 2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 28 от 5.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, III г. о. Т.е. по отношение на плащанията за главница е приложим общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД. С кредитния дого- вор страните са уговорили краен срок за връщане на предоставената в заем парична сума – 20.05.2020 г. От този момент започва да тече петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Съгласно чл.116, б. „б“ от ЗЗД, срокът е прекъснат с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, тъй като искът по чл.422, ал.1 от ГПК е депозиран в срока по чл.415, ал.1 от ГПК и се счита за предявен от датата на подаването на заявлението. Към датата на подаване на заявлението - 27.07.2020 г. давностния срок по чл.110 от ЗЗД не е изтекъл, поради което задължението за връщане на главницата по кредитния договор, което видно от заключението на ССЕ е в размер на 37 933.71 лв., не е погасено по давност.
По отношение на претендираните вземания за лихви по договора, същите са периодични и по отношение на тях е приложим тригодишния давностен срок по чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Видно от заключението на ССЕ общия размер на претендира- ните възнаградителни и наказателни лихви, включващо и посочената отделно лих- вена надбавка за забава в размер на 229.42 лв., за периода от 20.12.2014 г. до 20.05. 2020 г. е 26 517.73 лв. Относно вземанията на ищеца за периода от 27.07.2017 г. до 20.05.2020 г. в размер на 17 277.49 лв., към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК, тригодишния давностен срок не е изтекъл, поради което задълженията за тяхното заплащане не е погасено по давност. В оста- налата част претенцията за лихви за периода от 20.12.2014 г. до 27.07.2017 г. в размер на 9 240.40 лв. е погасена поради изтичане на тригодишния давностен срок по чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
За сумата от 58.14 лв., която видно от заключението на ССЕ, представлява дължими вноски по застрахователния договор, съгл. ч.І, т.15 от кредитния договор, не е направено възражение за погасяване по давност на исковата претенция. Съдът не може служебно да приложи давността, предвид чл.120 от ЗЗД. Видно от прило- жения по делото застрахователен сертификат от 23.04.2013 г., както и от клаузите на кредитния договор – ч.І, т.15 и ч.ІІ, чл.5, ответникът е сключил застрахователен договор за кредитна застраховка „Живот“ и следва да заплати дължимите по него застрахователни премии.
Относно претендираната мораторна лихва върху главницата в размер на 653.30 лв. за периода 21.05.2020 г. до 24.07.2020 г. След настъпването на крайния падеж за връщане на предоставената в кредит сума - 20.05.2020 г., ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавено изпълнение на паричното си за- дължение в размер на законната лихва върху неиздължената част от сумата. Следо- вателно същият дължи не само стойността на получената, но невърната от него зае- та сума, но и обезщетение в размер на мораторната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед гореизложеното към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение общият размер на непогасените задължения по кредит- ния договор е в размер на 55 922.64 лв., от които главница – 37 933.71 лв., дължима договорна лихва – 17 277.49 лв., дължими вноски по застрахователния договор (по- сочени в исковата молба като „дължими заемни такси“) – 58.14 лв. и мораторна лихва върху главницата за периода 21.05.2020 г. до 24.07.2020 г. - 653.30 лв. По делото не са ангажирани доказателства от страна на ответника, с оглед разпределе- нието на доказателствената тежест в процеса, че същият е заплатил дължимата су- ма. Следователно исковата претенция е основателна и доказана и следва да се уважи в размер на 55 922.64 лв., а за разликата до 65 382.38 лв. следва да бъде от- хвърлена.
Предвид
основателността на претенцията в частта за главницата, основател- на е и
предявената акцесорна такава за заплащане на законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението –
27.07.2020 г. до окончателното й заплащане, поради наличие на виновно неизпълнение на парично задължение от
ответника по кредитния договор.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да запла- ти на ищеца, съразмерно с уважената част от претенциите му, направените от него разноски по делото в размер на 1 599.45 лв., а също така, предвид т. 12 от Тълку- вателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на- правените в заповедното производство разноски в размер на 1 161.22 лв., или в общ размер на 2 760.67 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят, съраз- мерно с отхвърлената част от претенциите, направените него разноски по делото в размер на 599.71 лв. а също така, предвид т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18. 06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и направените в заповедното производство разноски в размер на 122.98 лв., или в общ размер на 722.69 лв.
По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца де- ловодни разноски в размер на 2 037.98 лв.
Ответникът претендира да му бъдат присъдени направените от него разнос- ки, свързани с изпълнителното дело в общ размер на 1 420.00 лв. Тези разноски, предвид чл.79 от ГПК се събират в рамките на изпълнителното производство от съдебния изпалнител. С оглед на това искането на ответника да му бъдат присъде- ни направените от него разноски по изп. дело № 520/2020 г. по описа на ЧСИ Росен Русев в размер на 1 420.00 лв. следва да бъде отхвърлено.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Признава за установено, че А.С.С., ЕГН ********** с настоящ адрес *** дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“, № 19, в качеството му на правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, ЕИК *********, по Заповед № 184 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена на 13.08. 2020 г. по ч.г.д. № 356/2020 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, въз- основа на извлечение от сметката на длъжника, установяващо вземането на банката и произтичащо от договор за кредит експресо № 339801/17.05.2013 г. сума в общ размер на 55 922.64 лв., от които главница – 37 933.71 лв., договорна лихва за периода от 27.07.2017 г. до 20.05.2020 г. – 17 277.49 лв., дължими вноски по застрахователния договор (посочени в исковата молба като „дължими заемни такси“) – 58.14 лв. и мораторна лихва върху главницата за периода 21.05.2020 г. до 24.07.2020 г. - 653.30 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.07.2020 г. до окончателното й заплащане, а в останалата част над уважения размер от 55 922.64 лв. до претендирания размер от 65 382.38 лв. отхвърля предявения от „Банка ДСК“ АД установителен иск.
Осъжда А.С.С., ЕГН ********** с настоящ адрес *** да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“, № 19 сумата от 2 037.98 лв., представляващи направените в заповед- ното и исковото производство разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Отхвърля искането на А.С.С., ЕГН ********** *** да му бъ- дат присъдени направените от него разпоски по изп. дело № 520/2020 г. по описа на ЧСИ Росен Русев с рег. № 931, район на действие Окръжен съд - Шумен, като неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: