РЕШЕНИЕ
№ 885
гр. Варна, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20213110107597 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е образувано по исковете на „Б.Д.“ АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление гр. ***********, срещу Д.
П. П. ЕГН **********, с адрес гр.*********** – *“ № ****, с правно
основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от
ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца
претендираното задължение по сключения Договор за кредит за текущо
потребление от 24.10.2012г., което съставлява:
сумата от 1391,73 евро, представляваща дължима главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2021г. до
окончателното изплащане на задължението;
сумата от 154,71 евро, представляваща дължима договорна лихва за
периода от 07.10.2020г. до 27.05.2021г.вкл.;
сумата от 21,98 евро, представляваща лихвена надбавка за забава до
датата на настъпване на изискуемост за периода от 20.08.2020г. до
27.05.2021г..
Претендират се и сторените разноски.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното
1
право:
В исковата молба се твърди, че за вземанията на ищеца било
инициирано заповедно производство, образувано в ч.гр.д. №589/2021г. по
описа на Районен съд – Варна, 20 с-в, като с разпореждане по същото дело
съдът отхвърлил частично заявлението за издаване на ЗИ по реда на чл.417 и
сл. от ГПК. Отхвърлителното разпореждане е потвърдено с определение на
ВОС, постановено по в.ч.т.д. №859/2021г. Със съобщение, получено от ищеца
на 29.04.2021г., на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, съдът указал на
последния, че може да предяви осъдителен иск относно вземането си в
едномесечен срок, поради което е предявен настоящият осъдителен иск.
Твърди се, че с Договор за кредит за текущо потребление от 24/10/2012
г. между „Б.Д." АД от една страна като кредитор и Д. П. П., ЕГН **********,
от друга страна, като кредитополучател, Банката е предоставила на последния
кредит в размер на 5050 евро, със срок на издължаване на кредита - 120
месеца, считано от датата на неговото усвояване. За обезпечение на
подписания договор за кредит „Б.Д." АД приема залог върху парични
вземания в лева. За падежна дата на всяка една от вноските страните приемат
20-то число на месеца. В този смисъл кредиторът е изготвил, а
кредитополучателят е подписал погасителен план и общи условия за
обслужване на задължението. Излага се, че съгласно т. 8 от подписания
договор за кредит, кредитополучателят е приел, че кредитът ще се олихвява с
преференциален променлив лихвен процент, който към датата на сключване
на договора за кредит е 8,95% годишно или 0,02% на ден, при изпълнение на
Условията по „Договор за ползване на пакети Частно банкиране на Б.Д. ЕАД"
и приложенията към него. При нарушаване на Условията, кредитополучателят
губи правото си да ползва преференциите изцяло и приложимият лихвен
процент се увеличава, съгласно „Договора за ползване на пакети Частно
банкиране на Б.Д. ЕАД. Максималният размер, който може да достигне
лихвеният процент, в резултат от неизпълнение на Условията, е
променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски
кредити, който към датата на сключване на договора за кредит е 13,45%
годишно или 0,04% на ден. ГПР по кредита е 11,20%. Неразделна част от
договора за кредит са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на ФЛ, Тарифата на Б.Д. ЕАД за лихвите, таксите и
2
комисионите, които на основание чл. 14 и чл. 15 от Договора за кредит,
кредитополучателят е получил и приел с подписването на договора за кредит,
декларирал е адрес за кореспонденция.
Твърди се, че кредитът е усвоен на 24/10/2012 г. по разплащателна
сметка на Кредитополучателя Д. П. П., посочена в договора за кредит -
BG********* и се погасява с месечни вноски, съгласно погасителен план,
чрез разплащателна сметка № ******* В „Б.Д." е открита служебна отчетна
сметка по кредита с № ***********, по която се отчитат всички плащания,
направени от страна на Банката по усвояване на кредита и всички плащания,
направени от кредитополучателя за погасяване на задълженията му.
Излага се, че в качеството си на кредитор БДСК е предприела всички
необходими правни и фактически действия да уведоми Д. П. П. за обявяване
на дълга за предсрочно изискуем, като с нарочно изявление, е уведомила
длъжника, че от датата на получаване на уведомлението счита кредит №
*********** за предсрочно изискуем. Уведомлението е връчено на
28/07/2020 г. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК - чрез залепване на
уведомление.
С Разпореждане № 267609/26-02-2021 г. обаче съдът частично е
отхвърлил заявление с вх. per. № 263772/18-01-2021 г. за издаване на ЗИ по
реда на чл. 417 и сл. от ГПК срещу Д. П. П. - ответник по настоящото
производство. С Определение на ВОС № 1364/14-04-2021 г. по в.ч.т.д. №
859/2021 г. е потвърдено Разпореждане № 267609/26-02-2021 г., с което
частично е отхвърлено заявление с вх. per. № 263772/18-01-2021г. Съдът е
приел, че е налице нередовна незавършена процедура по връчване на
уведомлението на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК - чрез залепване на
уведомление от ЧСИ.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем представлява по своята
същност потестативно право, което се упражнява по извънсъдебен ред.
Претендирането на последиците от упражняването му е допустимо чрез
завеждане на осъдителен иск (Решение № 178/12-11-2010 г. на ВКС по т.д. №
60/2010 г., на ВКС 2-ро търг отделение).
Доколкото до кредитополучателя Д. П. П. не е достигнало
волеизявлението на кредитора за отнемане преимуществото на срока по
договора и обявяването на кредита за предсрочно изискуем, и към датата на
3
подаване на искова молба ответникът не е погасил просрочените си
задължения, произтичащи от гореописания договор, то кредиторът „Б.Д." АД
с исковата молба кани ответника да заплати предсрочно всички дължими
суми по Договора за кредит, предмет на исковата молба.
Твърди се, че по силата на чл. 19.1. от Общите условия, при забава в
плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена
в Договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта, като надбавката не се прилага, ако Кредитополучателят
погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата.
Съгласно чл. 19.2. от Общите условия, при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата
става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на
молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта, а след тази дата - с надбавка за забава, равна на законната
лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Отговор по чл. 131 от ГПК е подаден от ответника в законово
установения срок.
Ответникът оспорва изцяло исковете по основание и размер. Твърди, че
сумите са недължими, кредитът не е усвоен, ако е усвоен е върнат или
евентуалното задължение е погасено по друг начин, вкл. по давност.
Претендираните обезщетения за забава са недължими поради
недействителност на договора и/или поради противоречие с разпоредбите на
договора и общите условия.
Счита, че исковата молба е нередовна.
Счита договора за потребителски кредит за недействителен, на
основание чл. 22 от ЗПК, поради противоречие с изискванията на чл. 11, aл. 1
т. 10 от с.з.
Сочи, че според чл. 11, ал. 1 т. 10, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа „годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
4
по определения в приложение № 1 начин". Твърди, че представеният договор
съдържа ГПР по кредита, но не и общата дължима от потребителя сума, което
е противоречие с цитираната разпоредба и според чл. 22 ЗПК води до
недействителност на договора.
Оспорва като неоснователна претенцията за възнаградителна лихва след
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Твърди, че според т.
19.2 от Общите условия на кредитора за предоставяне на кредити за текущо
потребление, с които според ищеца кредитополучателят се е съгласил, при
допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият
непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем. Последиците по
предходното изречение настъпват автоматично. Постигнатото съгласие в
клаузата за автоматична предсрочна изискуемост при настъпване на
определени условия, свързани с неизпълнение на задължението за връщане на
заета сума, е израз на свободата на договаряне, визирана в чл. 9 ЗЗД. Клаузата
не противоречи на императивна правна норма, която би имала предимство.
Сочи, че съгласно т.2 от TP № 3 от 27 март 2019г. по т.д. № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, вземането при предсрочна изискуемост по договор за кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Договорената автоматична предсрочна изискуемост е в полза и на двете
страни, доколкото визира условията и срока за настъпването й и не е в
зависимост от волята на която и да е от тях. Тя охранява интересите на
кредитора, но и тези на длъжника, който няма да бъде принуден да плати
повече, ако кредиторът протака упражняването на това право при
неизпълнение. Съгласно т. 19.1.1 от ОУ за ПКТП, по избор кредиторът може
да направи това и по рано - „при всяко неплащане в срок на уговорените
погашения по лихва и/или главница".
Твърди, че ищецът не е посочил датата на последното плащане,
съобразно приетия погасителен план, както и датата на забава, от която
започва да тече уговореният между страните 90 дневен срок и автоматичното
настъпване на предсрочната изискуемост на непадежиралите вноски от
кредита.
Относно предсрочната изискуемост по т.19.1 от ОУ за ПКТП и
5
уведомяването, сочи, че в исковата молба, постъпила на 28.05.2021 г., е
отразено изявление, че с депозирането й банката кредитор обявява кредита за
предсрочно изискуем в размер на пълният му неизплатен остатък. Т.е. се
твърди, че връчването на исковата молба за предявеният осъдителен иск
служи за уведомление на длъжника, за изменението на договора относно
срока.
Ако се приеме, че за да настъпи предсрочна изискуемост на кредита е
необходимо надлежно уведомяване на длъжника от кредитора, че упражнява
това право, счита че липсва такова уведомяване и не е настъпила предсрочна
изискуемост на дълга. Уведомяването на кредитополучателя с връчване на
съдебни книжа не може да се счита надлежно, когато той е представляван по
делото от особен представител, действащ по назначение, а не по силата на
договорно или законово представителство. Особеният представител има
ограничен кръг права за целите на процеса и той не може да приема
материалноправни изявления, адресирани до отсъстващия ответник, т.е.
такива, които биха довели до промяна в материалното правоотношение, по
време на висящия процес относно него. Това следва от разпоредбата на чл.34,
ал.З от ГПК, във вр. с чл.29 ал.5 ГПК, които изискват за действия,
представляващи разпореждане с предмета на делото, представителят да
разполага с изрично пълномощно или одобрение от съда. Доколкото
изявлението не е процесуално действие, а е свързано с упражняване на право
по сключен договор за потребителски кредит, пълномощното на
процесуалният представител на ищеца, който е подписал ИМ, не включва
такива правомощия.
Отделно от това, сочи, че ищецът е представил доказателства за
уведомяване - констативен протокол на ЧСИ от 28.07.2020 год. за връчване на
нотариална покана за обявяване на ПИ на кредита по реда на чл.47 ал. 5 ГПК.
В обстоятелствената част на ИМ са изложени факти за проведено
заповедно производство, за неизплатената част от кредита след настъпване на
предсрочната му изискуемост. Заявлението за издаване на заповед е от
18.01.2021 год. и е образувано в ч.гр.д. №589/21 г. ВРС-20 състав.
В с.з. ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски,
а ответникът оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз основа на
6
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по
правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените по делото по реда на чл. 415 от ГПК искове намират
материално правното си основание в разпоредбите на чл. 79 от ЗЗД във вр. с
чл. 240 ал. 1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, доколкото се
претендират вземания по Договор за кредит за текущо пшотребление от
24.10. 2012 г., сключен при условията на чл. 9 ал. 1 от ЗПК между страните.
За да бъдат уважени исковете, в тежест на ищеца по делото е да докаже
наличие на валидно договорно правоотношение - че е подписан валиден
договор за кредит, че кредиторът е изпълнил задълженията си по Договора за
кредит за предоставяне на уговорената сума, размера на задълженията. В
тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава
възраженията си.
По отношение на сключения между страните договор, са приложими
правилата на чл. 9 ал. 1 и сл. от ЗПК /в редакцията му ПРЕДИ ДВ, бр. 35 от
2014 г., в сила от 23.07.2014 г./
Ответникът навежда възражения за нищожност на договора, на
основание чл. 11, aл. 1 т. 10 от ЗПК, като твърди, че не посочена общата
дължима от потребителя сума, което е противоречие с цитираната разпоредба
и според чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора.
Съгласно чл. 11, aл. 1 т. 10 от ЗПК, договорът следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В процесния договор е посочено, че дължимият ГПР към датата на
сключване на договора е 11,2%, като може да бъде променян при
предпоставките, предвидени в Общите условия.
В погасителния план, който представлява част от договора за
потребителски кредит, съгласно чл. 11, aл. 1 т. 11 и т.12 от ЗПК, са посочени
както вноските по главница, договорна лихва, такси и общ размер на
месечните вноски, така и в началото и в края на погасителния план е посочен
7
и размерът на общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента
на сключване на договора за кредит, а именно 8152,07лв.
Въз основа на горното съдът намира, че договорът отговаря на
изискванията на чл. 11, aл. 1 т. 10 от ЗПК, както и на останалите императивни
изисквания на ЗПК, поради което не е нищожен.
Относно вида и размера на задълженията, съдът намира следното:
Видно от заключението по допуснатата ССЕ, отпуснатият кредит в
размер на 5 050.00 евро, e преведен по банковата сметка с титуляр титуляр Д.
П. П., по която следва същия да бъде усвоен, с IBAN BG***********. Тъй
като тази банкова сметка е в левове, по нея на 24.10.2012 г. са постъпили 9
862.65 лева с основание „УСВ. КТП". Сумата се равнява на 5 050.00 евро по
курс 1.953 лева за 1 евро. С това е било изпълнено задължението на кредитора
да предостави отпуснатия заем в полза на ответника – длъжник.
Съгласно ССЕ, последното плащане по договора за кредит е направено
на 11.05.2020 г., като с платената сума е изцяло платена дължимата лихва с
падежна дата 20.10.2019 г. и частично е погасена главницата в размер на 37.33
евро от дължими 45.80 евро. Забавата от 20.10.2019 г. до 28.05.2021 г. е 586
дни.
От проверените документи при банката се установява, че неплатената
главница е в размер на 2 106.36 евро. Претендираната в исковата молба
главница в размер на 1 391.73 евро се получава като от установената
дължима сума 2 106.36 евро се приспадне сумата от 714.63 евро присъдена
главница по разпореждане №267609/26.02.2021 г. на PC Варна. С него
заповедния съд е уважил заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение само за сумите с настъпил падеж към датата на подаване на
заявлението.
Съобразно представените данни задължението за договорна лихва за
исковия период от 07.10.2020г. до 27.05.2021г. е в размер на 146.56 евро.
Съобразно представените данни задължението за санкционираща лихва за
периода от 20.08.2020 г. до 27.05.2021 г. е в размер на 28.10 евро. От
проверените документи при ищеца вещото лице установява, че
санкциониращата лихва, начислявана при ищеца, е в размер на законната
лихва върху падежиралата главница.
8
Съпоставяйки претендираните от ищеца суми с установените от вещото
лице като дължими такива, съдът намира, че исковете за главница и
мораторна лихва следва да бъдат изцяло уважени, а искът за договорната
лихва – частично уважен до размер от 146.56 евро, като за разликата до
154,71 евро, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По въпроса за изискуемостта на задълженията:
Съгласно т.18 от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, В хипотезата на предявен
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков
кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Смисълът на ТР е, че дори и да е предвидена в договора за кредит
автоматична предсрочна изискуемост /т. 19.2 от Общите условия на
кредитора за предоставяне на кредити за текущо потребление, при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен
остатък от главницата става предсрочно изискуем/, то тя не възниква
автоматично с изтичането на срока, предвиден в договора, а следва същата да
е обявена на длъжника с нарочно уведомление, достигнало до знанието на
длъжника.
В настоящия случай липсва редовно уведомяване по реда на чл. 47 от
ГПК, извършено от ЧСИ, както е приел и съдът в заповедното производство,
поради което предсрочната изискуемост е настъпила в хода на настоящото
исково производство с връчване на исковата молба на особения представител
на ответника.
Съгласно решение № 139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о.
и решение № 114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015г. на ВКС, II т.о.,
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Ако
волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата молба по чл.422 ГПК
може да се приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление
9
на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява
на длъжника с връчването на препис от исковата молба, то моментът на
предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от
ответника по иска.
В Решение № 198/18.01.2019г. по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС,
I ТО, е прието, че връчването на особения представител на ответника на
изявлението на ищеца, инкорпорирано в исковата молба, представлява
надлежно уведомяване на длъжника-ответник.
В настоящото исково производство особеният представител на
ответника е получил надлежно копие от исковата молба на 14.10.2021г. В
исковата молба е налице надлежно изявление, че същата следва да се счита за
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Поради
посоченото от момента на получаване на изявлението на банката в ИМ от
особения представител на ответника - 14.10.2021г., кредитът се счита за
обявен за предсрочно изискуем.
По общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички
факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили
след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в
производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.415, ал.1 ГПК.
Настъпването на предсрочната изискуемост в хода на процеса е такъв факт и
следва да бъде съобразен от съда. Поради това процесните вземания се явяват
предсрочно изискуеми в техния пълен размер и следователно подлежат на
изпълнение.
По възражението на ответника за размера и периода на дължимата
договорна лихва, съдът намира, че претенцията за договорната лихва е
съобразена с т.2 от TP № 3 от 27 март 2019г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС. Договорната лихва се начислява до датата, на която кредитът е обявен
за предсрочно изискуем. До тази дата се дължат редовни погасителни вноски,
включващи както главница, така и договорна лихва. Едва след датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, срочното задължение за
заплащане на анюитетни вноски се превръща в безсрочно за връщане на
цялата главница, върху която започва да се начислява лихва за забава, а
договорна лихва вече не се дължи. Доколкото предсрочната изискуемост в
10
настоящия случай настъпва на 14.10.2021г., а договорната лихва се
претендира до по-ранна дата - до 27.05.2021г., то се дължи договорна лихва
за целия претендиран период до 27.05.2021г. и в размера, изчислен от вещото
лице.
По разноските:
С оглед частичното уважаване на исковете, съдът намира, че по
принцип и на двете страни се следват разноски, на основание чл. 78 ал. 1 и ал.
3 от ГПК, съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете. В полза на
страните се следват и разноските, направени в заповедното производство.
В настоящото заповедно производство по ч.г.д. № 589/2021г. на ВРС,
ищецът е сторил разноски в общ размер на 149.06лв., от които за уважената
част от заявлението са присъдени разноски в размер на 59.79лв.,
инкорпорирани в издадената заповед за незабавно изпълнение. Разликата от
89,27лв. подлежи на обезщетяване съобразно изхода на настоящия спор.
Следователно, съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца се следват
разноски за заповедното производство в размер на 88,79лв.
От разноските в исковото производство /149,55лв. – заплатена д.т.,
444.73лв.- депозит за особен представител, 350лв. – депозит за вещо лице и
150лв. - определено юрисконсултско възнаграждение от съда, въз основа на
чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ/, на ищеца се следва
сумата от 1088,35лв., съразмерно на уважената част от исковете.
На ответника не се присъждат разноски, доколкото същият не е сторил
такива.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. П. П. ЕГН **********, с адрес гр.*********** – *“ №
***, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Д.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление гр. *******, сумата от 1391,73 евро, представляваща дължима
главница по сключения между страните Договор за кредит за текущо
потребление от 24.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението; сумата
от 146.56 евро, представляваща дължима договорна лихва за периода от
11
07.10.2020г. до 27.05.2021г.вкл.; и сумата от 21,98 евро, представляваща
лихвена надбавка за забава до датата на настъпване на изискуемост за
периода от 20.08.2020г. до 27.05.2021г., на основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК
във вр. с чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Б.Д.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление гр. *******, срещу Д. П. П. ЕГН **********, с адрес
гр.*********** – *“ № ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 8.15 евро, представляваща разликата между претендирания размер
от 154.71 евро и присъдения размер от 146.56 евро на дължимата договорна
лихва за периода от 07.10.2020г. до 27.05.2021г.вкл., на основание чл. 415 ал.
1 т. 3 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ.
ОСЪЖДА Д. П. П. ЕГН **********, с адрес гр.*********** – *“ №
***, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Д.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление гр. *******, сумата от 88.79лв. /осемдесет и осем лева и 79
ст./, представляващи разноски за заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковете, както и сумата от 1088,35лв. /хиляда и
осемдесет и осем лева и 35 ст./, представляващи разноски за настоящото
производство, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.78,
ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12