Определение по дело №965/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 135, ал. 2 във връзка с чл. 133, ал. 2 АПК.

Образувано е по жалба /с характер на искова молба/ на П.Т.З. *** срещу бездействие на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ да внесе предложение до Министерски съвет на Република България за приемане на Наредба за заплащането на правната помощ /НЗПП/ на основание чл. 256 АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗПП/.

Предвид жалбата и писмените доказателства към нея, представените информация ведно с удостоверяващите я доказателства и становище на Председателя на НБПП СЪДЪТ констатира, че делото не му е подсъдно, като същото следва да бъде изпратено на Административен съд София – град, по съображенията, изложени по-долу:

На първо място, разпоредбата на чл. 256 АПК се съдържа в глава Петнадесета, раздел II „Защита срещу неоснователни бездействия“. Съгласно ал. 1 и ал. 2 на същата „бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове“, а „неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му“. В производството по чл. 256 АПК съдът с решението си осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това, или отхвърля искането.

„Производството по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК е исково производство. Целта на исканията по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника – административния орган, съществува неудовлетворено субективно право, което има за предмет такова поведение от страна на административния орган вменено му от закона, чрез което на правоимащия се предоставя определена облага или друга полезна за него последица. Търсещият съдебна защита цели да осъди административния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва. Защитата по този ред е възможна, само ако органът бездейства, но не и след като бездействието е прекратено. Липсата на твърдяното бездействие от страна на органа лишава съдебното производство от предмет, защото защитата, която съдът може да даде чрез осъдителното си решение е да осъди органа да извърши претендираното действие – аргумент от чл. 256, ал. 3 от АПК“ /така вж. Определение № 12049/29.09.2020 г. по адм. дело № 9543/2020, V отд. на ВАС/.

На второ място, в конкретния случай ищецът първоначално е посочил като правно основание за депозиране на искането си – чл. 256, ал. 2 АПК. По делото се съдържат данни, че ищецът е подал искане до независимия държавен орган да извърши конкретното фактическо действие, което е бил длъжен да извърши по силата на закон. Впоследствие с писмено становище от 13.09.2023 г. сочи, че безспорно е налице фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 АПК.

На трето място, задължението на НБПП за внасяне на предложение до Министерски съвет на Република България за приемане на НЗПП произтича пряко от законова разпоредба /чл. 37, ал. 1 от ЗПП/. Неизпълнението на това задължение /бездействие/ засяга, съответно има за адресати, неограничен и неопределен кръг от лица, а не само ищеца П.Т.З.. Това е така, тъй като предвид разпоредбите на чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 24 - 26 от НЗПП правният интерес възниква за лицата, които са осъдени или биха могли да бъдат осъдени да заплатят разноски на ответната страна в съдебното производство /в този смисъл Определение № 4273/05.05.2022 г. по адм. дело № 2845/2022 г. на ВАС, Петчленен състав - I колегия/, при съобразяване на разпоредбата на § 1, т. 6 ДР АПК – на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издател на акта, извършил неоснователно действие или бездействие, или съответно - длъжностното лице, извършило неоснователно действие, респ. на разпоредбата чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ.

На четвърто място, адресатите безспорно имат различен постоянен адрес или седалище, в рамките на различни съдебни райони, поради което и компетентен да разгледа делото е именно административният съд, в района на който е седалището на органа, който бездейства и чието осъждане да се извърши съответното действие се иска /чл. 133, ал. 2, изр. Второ АПК във връзка с чл. 6, ал. 3 от ЗПП/. Така вж. Определение № 1274 от 01.02.2021 г. по адм. д. № 636/2021 г., V отд. на ВАС; Определение № 11660 от 16.09.2020 г. по адм. д. № 8408/2020 г., V отд. на ВАС, Определение № 8190 от 25.06.2020 г. по адм. д. № 6170/2020 г., V отд. на ВАС, Определение № 4999 от 28.04.2020 г. по адм. д. № 2901/2020 г., V отд. на ВАС.

Така мотивиран и на основание 135, ал. 2 във връзка с чл. 133, ал. 2 АПК, Административен съд-Хасково

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 965/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд София - град.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 135, ал. 8 АПК.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца и за сведение - на органа, на основание чл. 138, ал. 3 АПК.

	Съдия: