Р
Е Ш Е
Н И Е №62
гр. Русе, 10.II.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска
колегия в открито заседание на 10 януари 2020 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и
в присъствието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдията ГАВРАИЛОВА
в.гр.д.№822 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от Прокуратурата на Република България, чрез Русенска районна прокуратура
против решение № 1715/24.10.2019 г. по гр.д.№ 1969/2019 г. на Русенския районен
съд, в частта, с която предявеният от М.Р.К. иск по ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди е уважен за сумата от 10000лв. и върху прокуратурата са възложени направените
по делото разноски, както и в частта, с
която съдът е присъдил законна лихва върху главницата, считано от 17.04.2014г.,
като не е уважил възражението на ответника за погасяване на вземането за лихви
по давност. Твърди се, че решението е неправилно по съображенията изложени в
жалбата. Жалбоподателят претендира съдът да отмени решението и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
Ответникът по жалбата М.Р.К.,***,
изразява становище, че същата е неоснователна. Моли решението да бъде
потвърдено, при законните последици.
След преценка на доводите на страните и доказателствата
по делото, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от
страна в процеса, в законоустановения срок, срещу подлежащ на съдебен контрол
акт на първоинстанционния съд, поради което е процесуално допустима.Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Производството по делото
е образувано по искова молба на М.Р.К. против
Прокуратурата на Република България, с която е предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за заплащане
на сумата от 25000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на незаконно обвинение за извършено престъпление от общ характер.С
обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил иска до размер на 10000лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2014г. до
окончателното й изплащане и е отхвърлил иска за разликата до 25000лв.Решението
в отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл.269 ГПК, намира, че решението е валидно и допустимо. Формираната
от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед
разпоредбата на чл.
272 от ГПК, препраща към нея.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както
имуществени, така и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Визираната правна норма предпоставя, че следва да се установи
наличието на причинна връзка между вредите и незаконното обвинение, като
елемент от фактическия състав, от който възниква обезщетителната отговорност на
Държавата. В доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи наличието
на конекситет между претърпените неимуществени вреди и конкретното незаконно
обвинение.
По делото не е било
спорно и от писмените доказателства е установено, че с постановление от 22.07.2010 г. по ДП №108/2010 г. на СГП М.К. е
била задържана за срок от 72 часа в ОЗ Следствен арест от 22.07.2010 г. до
25.08.2010г. От данните по Протокол за претърсване и изземване от 21.07.2010 г.
по ДП №108/2010 г. на СГП , е видно, че преди задържането, от жилището на
семейството й са иззети движими вещи. С постановление от 29.07.2010 г. по ДП№108/2010 г. на СО при СГП М.Р.К. е
привлечена като обвиняем на основание чл.219 от НПК , за това че в периода от началото на
2008 г. до 21.07.2010 г. в гр. Варна, гр.Русе, гр. Пловдив , гр. София, като
длъжностно лице – служител на ТД-НАП-Русе, като помагач в съучастие с други
лица, умишлено улеснила извършителите да избегнат установяване на данъчни
задължения в големи размери, като са потвърдили неистина в подадени справки
декларации по ДДС- престъпление по чл. 321, ал. 3 пр. 1 и 3 т. 2 от НК и
престъпление по чл. чл. 255, ал. 2 пр. 3
вр. ал. 1 т. 2 пр. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК. Съгласно протоколно
определение от 25.07.2010 г.по нчд №
3473/2010 г. на СГС, спрямо М.К. е взета марка за неотклонение „задържане под
стража“ по ДП №108/2010 г. по описа на СГП. По внчд №290/2010 г. на САС определението е отменено и е взета мярка за неотклонение „парична гаранция
в размер на 5000 лв.“С определение от 30.07.20103 г. е отменена и наложената
мярка за неотклонение „парична гаранция“. Междувременно, със Заповед № 231/21.07.2010 г. на изп. директор на НАП, К. е
била временно отстранена от служба на
длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна, а впоследствие – със Заповед №15.33/27.09.2010 г. служебното й правоотношение в ТД на НАП-Варна
е прекратено.
С определение по нчд №
1499/2013 г. на СГС на основание чл.369, вр. чл.368 от НПК е прекратено изцяло наказателното производство по ДП №108/2010 г.
по описа на СО при СГП срещу М.Р.К. за престъпление по чл. 321, ал. 3 пр. 1
и 3 т. 2 от НК и престъпление по чл. чл. 255, ал. 2 пр. 3 вр. ал. 1, т. 2 пр. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК. От представените пред районния съд писмени доказателства е установено, че в хода на
досъдебното производство на К. е била наложена и мярка забрана да напуска пределите
на Република България – за периода от 03.08.2010 г. до 28.10.2014 г.С
Постановения от 28.10.2014 г. по ДП №108/2010 г. по описа на СО при СГП наложената забрана да напуска пределите на
Република България е отменена и са върнати иззетите вещи.
От събраните в
първоинстанционното производство гласни и писмени доказателства и от приетата
съдебно-психилогична експертиза е установено, че в следствие на воденото срещу ищцата
наказателно производство същата била притеснена, отчаяна и притеснена за
доходите на семейството, съсипана от коментарите в обществото за започналото
наказателно производство.Изпаднала в емоционален стрес, драстично отслабнала.
Когато излязла от ареста мълчала, плачела, страняла от хората.От тези показанията
на свидетелите се установява по категоричен начин, че ответницата по жалбата и
ищец в първоинстанционното производство, е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни психически преживявания, в резултат на воденото срещу
нея наказателно производство. Въззивният съд кредитира показанията на
свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви, конкретни, за обстоятелства, за които свидетелите имат
непосредствени впечатления и не се опровергават от други доказателства по
делото. В случая свидетелските показания и изводите на вещото лице по
съдебно-психилогичната експертиза в достатъчна степен установяват, както вида и интензитета на неимуществените
вреди, така и че същите са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение.По тези съображения доводите на жалбоподателя за недоказаност на иска
са несъстоятелни.
Решението е обосновано и
в частта относно размера на дължимото обезщетение съобразно въведения в чл.52
от ЗЗД критерий за справедливост, тъй като е съобразено със събраните по делото
доказателства.Съгласно чл.52 от ЗЗД при деликт размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи от съда по
справедливост. Понятието „справедливост” няма абстрактен характер, а е свързано
с преценката на определени, конкретно и обективно съществуващи обстоятелства,
както и с общественото разбиране на същото на даден етап от социално-икономическото
развитие на обществото. В този см. ППВС № 4/68 г.
В конкретния случай, за
да бъде удовлетворен въведеният в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост,
обезщетението за възмездяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди
следва да е съразмерен с техния действителен размер, който е обусловен от вида,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху
личността на ищеца, неговата възраст, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането.При определяне размера на дължимото
обезщетение законосъобразно първоинстанционният съд е взел предвид продължителността
на наказателното производство, вида и интензитета на негативните преживявания
на К. - преживените тревоги, стрес, притеснения, влошаване на психическото й
здраве, тревогата за семейството.Съобразявайки както характера и степента на
претърпените неимуществени вреди, така и възрастта на пострадалата, периодът от
време, през който е водено наказателното преследване срещу нея, въззивният съд
намира, че определеният от първоинстанционния съд размер не е прекомерен, а справедливо
репарира установените по делото неимуществени вреди.По тези съображения
доводите на жалбоподателя за необоснованост на решението и неправилно приложение
на критерия за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при определяне размера
на дължимото обезщетение за репариране на причинените неимуществени вреди се
явяват неоснователни.
Решението е неправилно в
частта, с която аксесорната претенция за заплащане на законна лихва е уважена,
считано от 17.04.2014г.Прокуратурата носи отговорност за причинените неимуществени вреди от
незаконни действия на правозащитни органи. Тази отговорност възниква от момента
на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство, т.е. от влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни
действията на държавния орган. От този момент държавните органи изпадат в
забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече
погасителната давност за реализиране
отговорността на държавата. Доколкото задължението за плащане на законна лихва за
забава е без срок, то става изискуемо в момента на неговото възникване – чл. 69, ал. 1 ЗЗД, от когато тече и
давността – в този смисъл е трайно установената съдебна практика. Исковата
молба е подадена в съда на 04.04.2019г. и спрямо задължението за законна лихва,
възникнало преди 04.04.2016г. е изтекла погасителната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. С оглед на
това акцесорният иск е основателен за периода след 04.04.2016 г., а в
останалата част е неоснователен.
С оглед изхода на спора жалбоподателят дължи на
процесуалният представител на въззиваемата сумата 600лв. адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38,ал.2 от ЗА.
Мотивиран така, Русенският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1715 от 24.10.2019г. на Русенския районен съд,
постановено по гр.д.№ 1969/2019 г. в
частта относно началния момент на присъдената законната лихва, като Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати на М.Р.К.,*** законна лихва върху сумата от 10000лв.
главница, считано от 17.04.2014г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ претенцията за
законна лихва, за периода от 17.04.2014г. до 03.04.2016г. като погасена по
давност.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1715 от 24.10.2019г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№ 1969/2019
г. в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М.Р.К.,***
сумата от 10000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване
на престъпление по ДП №108/10г. по описа на СО при СГП, ведно със законната
лихва, считано от 04.04.2016г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България гр. София, бул. Витоша №2, да заплати на адв.Б.С.,*** 600лв. адвокатско възнаграждение, на основание
чл.38,ал.2 от ЗА.
Решението може да се
обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
В останалата част
решението, като необжалвано, е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: