Р Е Ш Е Н И Е №
200
Гр.
Сливен, 25.10.2022 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на
прокурора Красимир Маринов и секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното
от Детелина Бозукова КАНД № 192 по описа за 2022 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 63, ал. 1, предл. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от Р.Р.Д. ***, чрез п.– адв. Х. Ч. ***, против Решение № 200/21.06.2022 г.,
постановено по АНД № 1271/2021 г. на Районен съд Сливен, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 5973/06.01.2021г. издадено от Началника Сектор ОП
при ОДМВР Сливен, с което на Р.Р.Д. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 45,
ал. 3 от ЗЗД е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/
лева, за нарушение на чл.8 ал.3 от ЗЗДет.
В жалбата са
изложени доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че са допуснати съществени
процесуални нарушения в процедурата по връчване на НП. Формулировката на
нарушението била неясна и от нея не можело да се установи за какво нарушение е
ангажирана административната отговорност на касационния жалбоподател. Моли съда
да отмени оспореното решение и по същество отмени НП.
В съдебно
заседание касаторът не се явява и не се представлява.
В писмено становище от пълномощник – адв. Х. Ч. *** поддържа жалбата.
Претендира разноски.
Ответникът по
жалбата – ОДМВР Сливен не изпраща представител. В писмено становище оспорва
жалбата и моли съда да потвърди
решението на РС Сливен. Прави възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар.
Представителят на
Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за основателност на касационната
жалба и предлага на съда да отмени решението на РС Сливен, а по същество отмени
НП.
Административен съд
Сливен, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е
допустима.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че на 28.12.2020 г. около 00:20 часа
служители на РУ при ОДМВР Сливен извършили проверка на младежи, движещи се по
бул. "Хаджи Димитър" до Автогара в гр. Сливен. При проверката било
установено, че лицето И. С. Д. род. на ***г. е н. лице, което след 22:00 часа се
придвижва на обществено място, без да е
п. от родител или дееспособно пълнолетно лице. За констатираното
нарушение на касационния жалбоподател Р.Д. бил съставен АУАН № 847234 от 28.12.2020
г. за това, че като р. /м. на н.си д. И. Д. на 16г. е допуснала нейното
придвижване без да осигури п. на обществено място след 22: 00 часа. Като
нарушена длъжностните лица посочили в АУАН разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/. Жалбоподателката
се запознала със съдържанието на акта и го подписала без възражения. Въз основа
на съставения АУАН, на 06.01.2021 г. било издадено атакуваното НП, с което на Д.
било наложено административно наказание за нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗД и на основание
чл.45 ал.3 от ЗЗДет - глоба в размер на 300 /триста/
лева.
Въззивният съд
установил горната фактическа обстановка от показанията на с. П. и С., както и
от събраните по делото писмени доказателства. От последните съдът установил времето, мястото и начина на осъществяване на
изпълнителното деяние.
Въз основа на
установеното от фактическа страна въззивният съд направил безспорен и
категоричен извод, че с деянието си Р.Д. е осъществила състава на административно
нарушение на чл. 8, ал. 3 от Закона за
закрила на детето, съгласно който родителите, настойниците, попечителите
или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на
обществени места след 20, 00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст,
съответно след 22, 00 ч., ако детето е навършило 14г., но не е навършило
18-годишна възраст. Съдът приел, че в конкретния случай са касае именно за
осъществено нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДетето от страна на Д., тъй като същата не е п.н. си д.
на обществено място след 22 часа.
Съдът приел, че
при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същите са издадени
от компетентни органи и съдържат разписаните в закона реквизити. Въз основа на
тези изводи съдът потвърдил НП.
Касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие
с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата. Относимите за отговорността на касатора
факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната
съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност
и доказаност на вмененото на Д. деяние. Ето защо
правните изводи на районния съд, макар и кратки, но достатъчни, се споделят от
настоящата инстанция.
Основното
възражение в касационната жалба е свързано с описанието в акта на нарушението и
посочената като нарушена законова разпоредба. Това възражение е неоснователно.
Както бе посочено по-горе съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗЗДетето, родителите, настойниците,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го
придружават на обществени места след 20, 00 ч., ако детето не е навършило
14-годишна възраст, съответно след 22, 00 ч., ако детето е навършило 14г., но
не е навършило 18-годишна възраст. В конкретния случай на 28.12.2021 г. н. И. Д.
се е придвижвала без изискващия се п. на обществено място след 22,00 часа. Това
обстоятелство не се оспорва от касатора. Противно на
твърденията на касатора, описаното изпълнително
деяние напълно съответства на посочената като нарушена правна норма, поради
което изложените доводи са изцяло несъстоятелни.
Ето защо
решението на РС като валидно, допустимо и като постановено при правилно
приложение на закона, следва да се остави в сила.
Воден от горното
и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд
Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 200 от 21.06.2022 г. постановено по АНД № 1271/2021 г. по описа на
Районен съд Сливен.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: