№ 1318
гр. **** , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IX СЪСТАВ в публично заседание на осми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Гражданско дело №
20203100103770 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът „Хъс“ ООД твърди, че са кредитори на К. В. П. по
сключен между тях договор № 854/28.06.2019 г., по който „Хъс“ ООД се явява продавач,
„ПИРС“ ЕООД – купувач, а К. В. П. – съдлъжник с предмет продажба на метали и метални
изделия. Въз основа на сключения договор са издадени фактура № **********/09.01.2020 г.
за сумата от 25 272.84 лева с падеж 08.02.2020 г. и фактура № **********/07.02.2020 г. за
сумата от 25 999.20 лева. С падеж 08.03.2020 г. Твърди се, че ответникът К. В. П. дължи и
мораторна неустойка върху главницата от 24 433.92 лева по фактура №
**********/09.01.2020 г. за периода от 08.02.2020 г. до 22.12.2020 г. в размер на 19 864.78
лева и мораторна неустойка върху главницата от 25 999.20 лева по фактура №
**********/07.02.2020 г. за периода от 08.03.2020 г. до 22.12.2020 г. в размер на 18 875.42
лева по силата на чл. 6 от договора. Излага се, че с договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 95, том І, рег. №
1344, дело № 85/12.02.2020 г. на нотариус В.Г., рег. № 549 на НК, с район на действие ВРС,
К. В. П. прехвърля срещу задължение за издръжка и гледане на внука си В. В. П. 1/2 ид.ч. от
апартамент № 9 с идентификатор № 10135.2560.255.1.12 по КК на гр. ****, находящ се в гр.
****, ул. „**** със ЗП от 64.17 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна, кухня, спалня,
баня, тоалет, три балкона, при граници: за първо ниво – обекти с индентификатори с №№
10135.2560.255.1.11, 10135.2560.255.1.6, 10135.2560.255.1.11 и за второ ниво -
10135.2560.255.1.11, ведно с прилежащото му избено помещение № 9 с площ от 5.20 кв.м.,
при граници: коридор, изба № 10, изба № 7, както и 7.9204 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху ПИ № 10135.2560.255 по КК на гр. ****, с която
сделка уврежда кредитора си. Отправеното до съда искане е да се обяви за недействителна
1
спрямо ищеца договорът, обективиран в нот. акт № 95, том І, рег. № 1344, дело №
85/12.02.2020 г. на нотариус В.Г., рег. № 549 на НК, с район на действие ВРС. Претендират
се направените по делото разноски.
Ответникът К. В. П., депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с
който оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че сделката е сключена преди възникване на
задължението без намерение за увреждане на кредитора, като последните не са знаели за
увреждането. Твърди се, че договор № 854/28.06.2019 г. е подписан от К. В. П. в качеството
му на поръчител, а не на съдлъжник, поради което вземането спрямо него е погасено по
давност. Оспорва се качеството на кредитор на ищеца, както и че договора за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 95,
том І, рег. № 1344, дело № 85/12.02.2020 г. уврежда интересите на кредитора, тъй като
прехвърлителят разполага и с друг имот. Твърди се, че претендираните суми от продавача
по процесните две фактури са изплатени от застраховател, както и че стоките не са
предадени реално. Оспорва се размерът на главниците и неустойките, претендирани от
ищеца, като се прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка по чл. 6 от
договора поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Апартаментът, предмет на атакуваната сделка, представлява несеквестируема вещ по
смисъла на чл. 444 от ГПК, поради което не може да бъде предмет на иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът В. В. П., депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с
който оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че сделката е сключена преди възникване на
задължението без намерение за увреждане на кредитора, като последните не са знаели за
увреждането. Твърди се, че договор № 854/28.06.2019 г. е подписан от К. В. П. в качеството
му на поръчител, а не на съдлъжник, поради което вземането спрямо него е погасено по
давност. Оспорва се качеството на кредитор на ищеца, както и че договора за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 95,
том І, рег. № 1344, дело № 85/12.02.2020 г. уврежда интересите на кредитора, тъй като
прехвърлителят разполага и с друг имот. Твърди се, че претендираните суми от продавача
по процесните две фактури са изплатени от застраховател, както и че стоките не са
предадени реално. Оспорва се размерът на главниците и неустойките, претендирани от
ищеца, като се прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка по чл. 6 от
договора поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Апартаментът, предмет на атакуваната сделка, представлява несеквестируема вещ по
смисъла на чл. 444 от ГПК, поради което не може да бъде предмет на иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД. Претендират се направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С договор № 854/28.06.2019 г. „Хъс“ ООД /листи 6 и 7/, в качеството на продавач,
„ПИРС“ ЕООД, в качеството му на купувач и К. В. П., в качеството му на съдлъжник
2
страните уреждат рамкови условия, при които продавачът продава, а купувачът купува
метали и метални изделия, като същите конкретизират вида, количеството и цената на
стоките, предмет на продажба чрез фактури, които с подписването им от продавача се
считат за част от договора. В т. 6 от договора съконтрагентите са уговорили, че купувачът
следва да заплати на продавача цената на фактурираните стоки в срок от 30 календарни дни
от издаването на данъчната фактура, като срокът започва да тече от датата на издаване на
съответната фактура, без да е необходима покана. В случай, че след изтичане на този срок
стоките не са заплатени, купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 0.1 % от
дължимата се сума на ден при забава до 30 дни, а след изтичане на този срок – 0.3 % от
дължимата се сума на ден. Неустойка се начислява върху дължимата се към момента сума и
се начислява и при частично плащане за неплатения остатък.
Представени са фактура № **********/09.01.2020 г. с издател „Хъс“ ООД и
получател „ПИРС“ ЕООД за стоки на обща стойност от 25 272.84 лева и фактура №
**********/07.02.2020 г. с издател „Хъс“ ООД и получател „ПИРС“ ЕООД за стоки на обща
стойност от 25 999.20 лева, товарителница № 000796/07.01.2020 г. с изпращач на стоката
„Хъс“ ООД и товарителница № 000880/07.02.2020 г. с изпращач на стоката „Хъс“ ООД и два
броя кантарни бележки и два броя експедиционни бележки /листи 8 – 11/.
С нот. акт № 95, том І, рег. № 1344, дело № 85/12.02.2020 г. на нотариус В.Г., рег. №
549 на НК, с район на действие ВРС /листи 17 и 18/ Е.Г. П.а и К. В. П. прехвърлят срещу
задължение за издръжка и гледане на внука си В. В. П. апартамент № 9 с идентификатор №
10135.2560.255.1.12 по КК на гр. ****, находящ се в гр. ****, ул. „**** със ЗП от 64.17 кв.м.,
състоящ се от входно антре, дневна, кухня, спалня, баня, тоалет, три балкона, при граници:
за първо ниво – обекти с индентификатори с №№ 10135.2560.255.1.11, 10135.2560.255.1.6,
10135.2560.255.1.11 и за второ ниво - 10135.2560.255.1.11, ведно с прилежащото му избено
помещение № 9 с площ от 5.20 кв.м., при граници: коридор, изба № 10, изба № 7, както и
7.9204 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ №
10135.2560.255 по КК на гр. ****.
От представените удостоверения за семейно положение и родствени връзки /листи 43
– 46/ се установява, че К. В. П. е дядо по бащина линия на В. В. П..
От заключението на вещото лице по допусната и приета от съда СИЕ, кредитирано
като обективно и компетентно дадено, се установява, че при ищеца е осчетоводено получено
застрахователно обезщетение в размер на 45 389.81 лева от застрахователя „Юлер Ермес“
АД на 16.12.2020 г. С горната сума са погасени следните фактури: По фактура №
**********/09.01.2020 г. – погасени 21 990.45 лева и по фактура № **********/07.02.2020
г. – погасени 23 399.35 лева. Непогасеното задължение по фактури и неустойка е в размер
на 43 783.52 лева, като по отделни елементи сумите са следните: вземане по фактура №
**********/09.01.2020 г. – 2443.47 лева, вземане по фактура № **********/07.02.2020 г. –
2 599.85 лева и вземане по начислена неустойка от 22.12.2020 г. – 38 740.20 лева.
3
По искане на ответниците с оглед доказване твърденията им, са разпитани
свидетелите К.Г.И. /без родство и дела със страните/ и ХР.С.Г. /без родство и дела със
страните/, чиито показания съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани
факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Искът по чл. 135 от ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви
за недействителна по отношение на себе си сделка, с която длъжникът го уврежда. Това
право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или възмездна,
но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка
е извършена преди възникването на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото
лице да увреди кредитора.
В конкретния случай ищецът се легитимира като кредитор на ответника К. В. П. -
праводател по атакувания договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 95, том І, рег. № 1344, дело № 85/12.02.2020 г.
на нотариус В.Г., рег. № 549 на НК, с район на действие ВРС по силата на договор №
854/28.06.2019 г., с който „Хъс“ ООД, в качеството му на продавач, „ПИРС“ ЕООД, в
качеството му на купувач и К. В. П., в качеството му на съдлъжник уреждат рамкови
условия, при които продавачът продава, а купувачът купува метали и метални изделия, като
същите конкретизират вида, количеството и цената на стоките, предмет на продажба чрез
фактури, които с подписването им от продавача се считат за част от договора. В т. 6 от
договора съконтрагентите са уговорили, че купувачът следва да заплати на продавача цената
на фактурираните стоки в срок от 30 календарни дни от издаването на данъчната фактура,
като срокът започва да тече от датата на издаване на съответната фактура, без да е
необходима покана. В случай, че след изтичане на този срок стоките не са заплатени,
купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 0.1 % от дължимата се сума на ден при
забава до 30 дни, а след изтичане на този срок – 0.3 % от дължимата се сума на ден.
Неустойка се начислява върху дължимата се към момента сума и се начислява и при
частично плащане за неплатения остатък.
В производството по иска по чл. 135 от ЗЗД длъжникът не може да се брани с
възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор.
/Решение № 163 от 27.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 672/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 131
от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4996/2013 г., III г. о., ГК, Решение по гр. дело №
1863/2010 г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 879/2010 г., трето г. о., ВКС; гр. дело №
171/2009 г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 754/2009 г., четвърто г. о., ВКС и Постановление
№ 1/29.03.1965 г. на Пленума на ВС. и др./. При Павловия иск съдът изхожда от
положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти /Решение №
639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията ****/.
4
Може да се приеме обратното, само ако вземането е отречено със сила на присъдено нещо,
какъвто не е процесният случай. С иска по чл. 135 от ЗЗД не се засяга обвързващата сила на
увреждащата сделка в отношенията между страните, които са я сключили /длъжникът и
третото лице/. Те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на
Павловия иск увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на
увредения кредитор и само с оглед на това негово качеството. Ако впоследствие това негово
качество бъде отречено /напр. защото сделката има порок/ или отпадне /напр. защото е
погасено чрез плащане или по давност/, непротивопоставимостта губи смисъл. Затова съдът,
който е сезиран с иска по чл. 135 от ЗЗД, може да вземе предвид единствено влязло в сила
решение, с което се отрича качеството кредитор на ищеца, но по делото не са наведени
твърдения, респективно не са ангажирани доказателства такова да е постановено. Т.е. в
настоящия случай ищецът се явява кредитор на ответника К. В. П. по силата на договор №
854/28.06.2019 г. и фактури с №№ **********/09.01.2020 г. и **********/07.02.2020 г. Още
повече, че от заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СИЕ,
неоспорена от страните, е видно, че непогасеното задължение по фактури и неустойка на
„ПИРС“ ЕООД и К. В. П. към „Хъс“ ООД е в размер на 43 783.52 лева, като по отделни
елементи сумите са следните: вземане по фактура № **********/09.01.2020 г. – 2443.47
лева, вземане по фактура № **********/07.02.2020 г. – 2 599.85 лева и вземане по начислена
неустойка от 22.12.2020 г. – 38 740.20 лева. Представените в настоящото производство
договор за цесия от 21.12.2020 г., сключен между „Юлер Ермес“ СА, Брюксел, в качеството
му на цедент и „Хъс“ ООД, в качеството му на цесионер и уведомление по чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД не следва да бъдат разглеждани, доколкото заявеното качество на кредитор от ищеца в
исковата молба и уточняващите към нея, произтича единствено от рамковия договор от
28.06.2019 г. и издадените две фактури въз основа на него. Договорът за цесия между ищеца
и застрахователя досежно заплатеното от последния застрахователно обезщетение в размер
на 23 207.44 евро е сключен преди предявяване на настоящия иск, поради което не се касае
за правоприемство настъпило в хода на процеса.
С оглед обстоятелството, че ищцовото дружество се легитимира надлежно като
кредитор на К. В. П., съдът следва да се разгледат и останалите предпоставки за уважаване
на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД. За да е основателен искът следва да е налице
увреда по отношение на кредитора. Увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на
кредиторите спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на
чужд дълг без правен интерес и пр. В конкретния случай ответникът П. – дядо сключва със
своя внук договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в нот. акт № 95, том І, рег. № 1344, дело № 85/12.02.2020 г. на
нотариус В.Г., рег. № 549 на НК, с район на действие ВРС, с които уврежда кредиторите си.
Още повече, че от представените справки от Агенция по вписванията и нот. акт № 18, том І,
5
рег. № 944, дело № 17/28.01.2010 г. не се установява, че К.П. разполага с друго имущество,
освен прехвърлената ид.ч. от процесния апартамент, както и евентуално неговия размер.
Неоснователно е и възражението на ответниците, че процесния имот, предмет на
оспорваната сделка е несеквестируем по силата на чл. 444 от ГПК. В тази насока е налице
трайна и непротиворечива съдебна практика, а именно, че несеквестируемостта на
единственото жилище отпада тогава, когато длъжникът го е продал или е предприел други
разпоредителни действия с него. Този извод е обоснован с факта, че увреждането на
кредитора, като елемент от фактическия състав на иска, е от категорията на обективните
предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или
увеличава неплатежоспособността си, а сделката, с която длъжникът се е разпоредил с
единственото си несеквестируемо жилище може да уврежда кредитора, тъй като следствие
на разпоредителната сделка длъжникът изразява воля, че това жилище не му е нужно и се
лишава от облагите на несеквестируемостта, поради което последната отпада по отношение
на това жилище.
Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена
след възникне на кредиторовото вземане, какъвто е конкретния случай. Съгласно чл. 135,
ал.1 изр. 2 от ЗЗД при възмездна сделка, какъвто е договорът за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, третото лице – приобретател също следва да
е знаело за увреждането на кредитора, за да бъде успешно проведен иска на кредитора.
Доколкото обаче безспорно се установи, че страна по атакуваната сделка е внука на първия
ответник, то следва да намери приложение разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. По
отношение на втория ответник не беше проведено успешно обратно доказване, което да
обори законовата презумпция за знание, според разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД,
съгласно която, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра, знанието се
предполага до доказване на противното. От събраните гласни доказателства не може да се
направи обоснован извод за липсата на знание, т.е. за наличие на обективна невъзможност за
узнаване. Разпитаните по делото свидетели И. и Г. установяват безспорно, че отношения
между дядото и внука, страни по атакуваната възмездна сделка, са много близки и се
осъществяват чести срещи по между им. От друга страна събраните гласни доказателства
обективират единствено предположение, че В. В. П. не е запознат с делата на праводателя
си, макар самите свидетели да са чували от семейството за „Хъс“ ООД и „Пирс“ ЕООД,
чийто управител е К.П. и че дружествата са имали търговски отношения.
С оглед изложеното иска на „Хъс“ ООД против **** и В.П.и с правно основание чл.
135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищеца на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 95, том
І, рег. № 1344, дело № 85/12.02.2020 г. на нотариус В.Г., рег. № 549 на НК, с район на
действие ВРС е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Ищецът е формулирал искане за присъждане на направените по делото разноски,
поради което ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят такива в общ размер на
6
2334.09 лева, представляващи заплатена държавна такса – 434.09 лева и заплатено
адвокатско възнаграждение – 1900 лева, съобразно приложен списък на разноските по чл. 80
от ГПК и приложените към него доказателства /листи 97 и 98/, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК. Възражението на ответниците с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява
неоснователно предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е в размер на 1832.26 лева, а заплатеното такова от
ищеца и присъдено от съда е в размер на 1900 лева, т.е. съвсем малко над минимума,
определен с Наредба № 1/2004 г., което не го прави прекомерен, предвид фактическата и
правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА сключения с нотариален акт № 95, том І, рег. № 1344, дело №
85/12.02.2020 г. на нотариус В.Г., рег. № 549 на НК, с район на действие ВРС, ДОГОВОР ЗА
ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ СРЕЩУ ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ИЗДРЪЖКА И
ГЛЕДАНЕ между К. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. **** и В. В. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, бул. **** на 1/2 ид.ч. от апартамент № 9 с идентификатор №
10135.2560.255.1.12 по КК на гр. ****, находящ се в гр. ****, ул. „**** със ЗП от 64.17 кв.м.,
състоящ се от входно антре, дневна, кухня, спалня, баня, тоалет, три балкона, при граници:
за първо ниво – обекти с индентификатори с №№ 10135.2560.255.1.11, 10135.2560.255.1.6,
10135.2560.255.1.11 и за второ ниво - 10135.2560.255.1.11, ведно с прилежащото му избено
помещение № 9 с площ от 5.20 кв.м., при граници: коридор, изба № 10, изба № 7, както и
7.9204 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ №
10135.2560.255 по КК на гр. **** за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „ХЪС“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, с управител Ал. Хр. Ас., на
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. **** и В. В. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, бул. **** да заплатят на „ХЪС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, с управител Ал. Хр. Ас. сумата от 2334.09 /две
хиляди триста тридесет и четири лева и девет стотинки/ лева, на основание чл.78, ал. 1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – ****: _______________________
7