О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…………….2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
като разгледа докладваното
от съдията т.дело №281/2020г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е в процес на администриране на постъпили въззивни жалби от
двете страни срещу решение №260271/06.10.2020г., постановено по т.дело
№281/2020г. на ВОС, ТО.
С молба вх.№271102/14.12.2020г. ответниците /и въззивници/ чрез адв.Л. са
направили искане ЗА СПИРАНЕ НА ПРИНУДИТЕЛНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ по изп.дело
№1163/2019г. на ЧСИ Ст.Я.ва, рег.№719, до влизане в сила на решението по
делото. Като съображение за поисканата мярка е посочена предстояща публично
продан на 15.12.2020г.
Съдът съобрази на първо място, че право на искане за обезпечаване по време
висящността на производството до приключване на съдебното дирене във въззивното
производство е уредена единствено за ищеца, а молителите чрез адв.Л., са
ответници по т.дело №281/2020г. Поради това същите не са легитимирани по
настоящия спор. Не са налице и основанията, сочени от молителя, за приложение
на чл.245 вр.чл.432, т.1 ГПК.
Същевременно, съдът съобразява, че предмет на производството са искове с
правно основание чл.422 ГПК и чл.430 вр.чл.79 ЗЗД, по което ответниците са
кредитополучател и солидарни длъжници. Съгласно чл.420, ал.5 ГПК, когато е
образувано исково производство, компетентен да се произнесе по искането за
спиране на изпълнението е съдът, пред който е предявен искът по чл.422 ГПК. По
това искане легитимиран е именно длъжникът, поради което и подадената молба е
допустима за разглеждане по същество. Компетентен е исковия съд.
Молбата за
спиране на производство по принудително изпълнение, по силата на процесуалните
норми на чл.420 ГПК,
изм. ДВ, бр.100/2019г., би била основателна при
представено надлежно обезпечение или при убедителни писмени доказателства, че
вземането не се дължи, че се основава на неравноправна клауза или неправилно е
изчислен размерът на вземане по потребителски договор. Тъй като принудителното
изпълнение е започнало по изпълнителен лист въз основа на невлязла в сила
заповед за изпълнение, длъжникът има възможност да оспори изпълняемото право чрез възражение срещу заповедта, но само
убедителни писмени доказателства могат да разколебаят удостоверителната сила на
документа по чл.417 ГПК, въз основа
на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение, и да оправдаят спиране
на изпълнението.
В процесния случай съдът констатира липса на представено
надлежно обезпечение по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД - залог на
парична сума, държавни ценни книжа или ипотека. Не са ангажирани писмени
доказателства за недължимост на присъдените в полза на кредитора суми или за
неправилно изчисляване на размера им. Не са представени никакви доказателства към молбата в
подкрепа на искането. Не се твърдят извършени плащания след издаване на
заповедта за изпълнение. Всички плащания са извършени
преди изготвяне на извлечението от счетоводна сметка, послужило като документ
по чл.417 ГПК и
в рамките на принудителното изпълнение. Разпоредбата на чл.420, ал.2 ГПК като
уреждаща преценка за спиране на изпълнението от заповедния съд, следва да се
приложи съответно от исковия съд в производството по чл.422 ГПК. Поради това,
изискването за представяне на писмени доказателства към молбата по чл.420 ГПК
не следва да бъде поставяно като формално основание за основателността ѝ
предвид фазата на производството, след постановен акт по същество.
Доколкото в съдебното решение съдът
е стигнал до изводи за неоснователност на претенциите по отношение на единия
кредитополучател и частична основателност – по отношение на другия
кредитополучател /по исковете с правно основание чл.422/, не е налице нито едно
от основанията, посочени в разпоредбата на чл.420, ал.2 ГПК. Съдът не е
коментирал вземането на ПИБ АД като ищец по спора да се основава на
неравноправна клауза по договор, сключен с потребител. Най –после към молбата
не са представени доказателства за наличието на предстояща публична продан, а и
изпълнението би могло да бъде спряно по реда на чл.438 и чл.432 ГПК.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на
ответниците Й.Б.Б., Д. Г.А Б. и М. Ц.Б., тримата чрез адв.Сн.Л., за спиране на
изпълнението по изп.дело №1163/2019г. на ЧСИ Ст.Я.ва, рег.№719 в КЧСИ, на
основание чл.420 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба в 1 седмичен срок от връчване препис от определението на молителя,
пред ВнАС.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: