№ 640
гр. Пазарджик, 21.03.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20235220104083 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът Т. В., не се явява. Представлява се от пълномощника си адв. Б..
Ответникът А. П. се явява лично и с пълномощника му адв. П..
Страните са редовно и своевременно призовани.
АДВ. Б.: - Моля, да се даде ход на делото.
АДВ. П.: - Моля да дадете ход на делото.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143 от ГПК се пристъпи към изясняване на спора от
фактическа страна.
АДВ. Б.: - Поддържам исковата молба. Нямам възражения по проекта за
доклад. Моля да бъде обявен за окончателен.
АДВ. П.: - Поддържам отговора, с едно уточнение, че считам иска за
неоснователен. По отношение доказателственото изложение в констативно-
съобразителната част на отговора го поддържам.
АДВ. Б.: - Няма да взема становище по позицията на колегата.
АДВ. П.: - Последната ми точка е относно вероятната основателност на
иска, господин съдия.
1
Съдът счита, че оспорването на иска е заявено несвоевременно, извън
срока по чл. 131 от ГПК. В подадения писмен отговор ответникът е заявил, че
иска е вероятно основателен и не е оспорил твърденията на ищеца относно
правопораждащите факти на претендираното правото на собственост.
Следователно в писмения отговор липсва реално оспорване на исковата
претенция. Ето защо, съдът правилно е отразил в доклада, че ответникът не
оспорва иска. Оспорването на иска в днешно съдебно заседание е формално и
не почива на конкретни възражения срещу твърденията на ищеца в исковата
молба. Затова проекта за доклад следва да се одобри във вида, в който е
съставен с определението за насрочване на делото.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад съставен с Определение №
345/07.02.2024 г.
АДВ. Б.: - Нямам доказателствени искания.
АДВ. П.: - Считам, че приетият доклад е неправилен, а отказът от да се
вземе предвид изразеното от мен оспорване за неоснователен и
незаконосъобразен. Видно от разпределението на доказателствената тежест,
на страница две от доклада, съдът счита, че следва да докажа
правопораждащи факти за претендирано право на собственост върху
поцесната изба, както и че същата се владее от ответника, предвид което
считам, че не съм в забава и не е преклудирано правото ми, за да направя
оспорване на исковата претенция. Още повече, че вероятната основателност
на същата се касае по отношение петитумният иск в частта за установяване
права на собственост, но не и претендираното осъждане за предаване право на
владение с цел изчерпателност, по отношение становището.
АДВ. Б.: – Считам, че възможността за оспорване на иска наистина е
преклудирана, с оглед на което възразявам срещу така направеното
становище на ответника.
Съдът счита, че възражението на ответника срещу приетия за
окончателен доклад по чл. 146 ГПК не касае оспорването на исковата молба, а
се отнася до частта от доклада, с която е разпределена тежестта за доказване в
процеса. Действително в тази част е допусната очевидна фактическа грешка в
2
предмета на исковата претенция, като вместо поземлен имот, съдът е посочил
избено помещение. Тази грешка би следвало да се коригира, което обаче не
засяга останалата част от доклада, включително липсата на оспорване на
исковата претенция от страна на ответника. По изложените съображения,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в частта от
доклада по чл. 146 от ГПК, касаеща разпределението на доказателствената
тежест в процеса, където вместо правото на собственост върху процесния
поземлен имот съдът е записал, че се касае за право на собственост върху
избено помещение, което се владее от ответника. В действителност предмет
на доказване са правопораждащите факти на правото на собственост върху
описания в исковата молба поземлен имот.
АДВ. Б.: - Нямам искания.
АДВ. П.: - Правя доказателствено искане за разпит на свидетел, при
режим на довеждане, който водим, с който искам да установя, че имотът не се
владее от моя доверител.
АДВ. Б.: - Възразявам срещу така направеното искане. Без значение е
дали имотът се владее или не от доверителя, е направено искане за предаване
на владението, тъй като доверителят на ответната страна се идентифицира
като собственик на процесния имот, а правото на собственост включва и
владението на имота.
АДВ. П.: – Господин председател, по реда на чл. 214, до края на първото
съдебно заседание може да се направи изменение на иска. Не виждам с какво
моето право е преклудирано да променя, или да уточня, по-точно, взетото от
мен становище по иска. След като по-голямото е възможността на ищеца,
защо аз като ответник да нямам право да се защитя?
Съдът счита, че в първото съдебно заседание след подаден писмен
отговор от ответника, в който същият не е оспорил исковата претенция и
изрично е заявели, че иска е вероятно основателен, е недопустимо ответникът
да провежда оспорване . Аргументите за това следва да се изведат от
разпоредбата на чл. 237, ал. 4 от ГПК, която гласи, че признанието на иска не
може да се оттегля. Вярно е, че в случая ответникът не е използвал израза за
3
признание на исковата претенция, но конкретни възражения срещу
допустимостта и основателността на иска в писмения отговор не са
направени, като в допълнение ответникът изрично е посочил, че счита иска за
вероятно основателен. Ето защо, съдът намира за неуместно, с оглед защитата
правата на ищеца, в първо съдебно заседание ответникът да променя
диаметрално позицията си относно основателността на исковата претенция.
Освен това, с писмения отговор ответникът не е оспорил твърдението на
ищеца, че ответникът владее процесния имот. Едва в първото съдебно
заседание и след съставянето на доклада по чл.146 ГПК ответникът з пръв път
навежда твърдението, че не владее имота и иска от съда да допусне гласни
доказателствени средства, за да установи това обстоятелство. Ответникът не е
изтъкнал причини от вида на посочените в чл. 147 от ГПК, поради които не е
оспорил своевременно твърдението на ищеца за начина, по който се владее
имота. Ето защо, твърдението за това ново обстоятелство следва да остане
извън предмета на делото и за него не могат да се допускат и да се събират
доказателства. По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника за разпит на свидетел
с чиито показания да установява, че не владее имота, с което обосновава и
евентуална неоснователност на осъдителния иск за собственост по чл. 108 от
ЗС.
АДВ. Б.: - Нямам доказателствени искания.
АДВ. П.: - Предвид определението на съда доказателствени искания
нямам. Ще взема становище по същество.
Съдът като съобрази, че делото е изяснено от фактическа страна,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Б.: - Уважаеми районен съдия, предвид липсата на оспорване на
предявения иск към депозирания писмен отговор, моля да се произнесете
решение, с което да уважите ищцовата претенция, а именно да приемете за
установено по отношение на ответника А. П., че ищецът Т. но В. е собственик
на процесния поземлен имот, както и да осъдите ответника А. П. да предаде
владеенето на ищеца Т. Л. В.. Моля, също така, в полза на ищцовата страна да
4
бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски, съгласно списък на
разноските, който е представен по делото.
АДВ. П.: - Уважаеми господин съдия, считам, че постановените от днес
в днешно заседание съдебни определения са направени незаконосъобразно, че
превратно се тълкува подаденият от мен отговор, придавайки му се
разширително значение във вреда на ответника. Никъде няма направено
изявление за признание, а за вероятна основателност и искане за спиране на
производството с цел постигане на спогодба, което говори за спор между
страните. В този смисъл, както не считам, че е преклудирано правото ми, тъй
като аз мога и да не взема становище по исковата молба, но това не значи, че
не мога да взема такова в първото съдебно заседание. По отношение на така
даденото определение, същото ще го обжалвам. По отношение на искането за
осъждане, считам, че исковата претенция е недоказана, още в по-голяма
степен, в частта за владеенето на имота, няма каквито и да са доказателства.
Единствено с цел установяване фактите и обстоятелства по платено
адвокатско възнаграждение, моля да приемете договор за правна защита и
разноски, които считам, че предвид недоказаността на исковата претенция
следва да бъдат присъдени на доверителя ми.
Съдът уведомява страните, че ще постанови решение по делото в
установения от закона едномесечен срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:52
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
5