МОТИВИ по нохд №
140/2016 год. по описа на ОС- Хасково:
С обвинителен акт
Хасковската окръжна прокуратура е повдигнала обвинения против подсъдимия С.Н.М.
***, както следва:
1/Затова, че на 13.VІ.2014
год. в гр.Кърджали отнел чужди движими вещи- 1 бр. черен, кожен портфейл на
стойност 15 лв. и пари- сумата от 150 евро с левова равностойност 293.37 лв. и
120 лв., всичко на обща стойност 428.37 лв. от владението на М.С.М. ***, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено
повторно и в немаловажен случай- престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194
ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК и
2/ Затова, че в
периода 13.VІ.- 14.VІ.2014 год. в гр.Кърджали и гр.Свиленград при условията на
продължавано престъпление на девет пъти използвал платежен инструмент- дебитна банкова
карта с №***************, издадена от „Обединена българска банка”АД, без
съгласието на титуляра М.С.М. ***, като изтеглил общо сумата от 2 000 лв.
и направил опит да изтегли сумата от 1 200 лв., като деянието не
съставлява по- тежко престъпление- престъпление по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1
от НК.
От пострадалото лице-
М.С.М. *** е отправено искане за конституиране като частен обвинител и
гражданскки ищец по настоящото дело, което съдът уважи, и е предявен и приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск против подс.М. за
сумата от 2 398 лв. като обезщетение за причинени от престъплението имуществени
вреди, ведно със законните последици.
Подсъдимият не се явява, при
което съдът даде ход на делото при условията на чл.269 ал.3 т.1 от НПК, като
прецени, че са осъщствени законните предпоставки, установени от същата норма за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като и че това няма да попречи за
разкриването на обективната истина. Установи се, че подс.М. има постоянен
адрес-***, а настоящ такъв- с.******., община Свиленград. Неколкократно
призован на тези адреси, същият не беше открит. При призоваване чрез органите
на ОЗ”Охрана” се събраха данни, че в с.******., община Свиленград е работил
преди около 2- 3 години, след което е напуснал, а на адреса в гр.***** живее
заедно с родителите си и лицето Д.Х., с която съжителства на семейни начала, но
преди около 6 месеца е заминал на работа в *****, въпреки наложената му на ДП
забрана за напускане пределите на страната. Съдът измени мярката за
неотклонение на подсъдимия в най- тежката такава- „Задържане под стража” и го
обяви за национално издирване, но последното не даде резултат. Чрез надлежни
справки се установи, че същият не се задържа в никой от следствените арести на
страната и не изтърпява наказание „лишаване от свобода” в никой от затворите на
страната.
При условията на чл.279 ал.2 вр.
ал.1 т.2 от НПК се прочетоха обясненията, дадени от подс.М. на ДП в
присъствието на защитник. В тях той заявява, че на инкриминираната дата намерил
в гр.Кърджали мъжки портфейл, в който имало 124 лв., 150 евро, банкова дебитна
карта и листче с ПИН- кода й. Признава, че ползвал картата и изтеглил на пет
пъти по 400 лв., общо 2 000 лв., като направил още четири неуспешни опита
да изтегли по 400 лв. Отрича обаче да е открадвал портфейла.
В обвинителната си
реч прокурорът намира обвинението и за двете престъпления доказано по безспорен,
категоричен и несъмнен начин съобразно дадената по обвинителния акт правна
квалификация на деянията. Пледира за осъдителна присъда, налагане на наказания в
размер около средния, предвиден от НК и определяне на общо наказание, което да
се изтърпи ефективно както и за уважаване на предявения граждански иск..
Гражданският ищец и
частен обвинител М.С.М. намира обвинението доказано, поради което иска да се постанови
на осъдителна присъда и уважи предявения граждански иск в пълен размер.
Защитникът на
подсъдимия намира обвиненията недоказани по несъмнен начин, но при
постановяване на осъдителна присъда пледира за справедливо наказане.
Като съобрази събраните на
досъдебното производство и на съдебното следствие пред настоящата инстанция
доказателства поотделно и в съвкупност, Хасковският окръжен съд приема за
установено следното:
По
фактическата обстановка:
Подс.С.Н.М.
е на 29 год. роден и живущ ***. Български гражданин от ромски произход, неженен,
но съжителства на семейни начала, грамотен със средно образование. Безработен,
но за определени периоди е работел в ***** и *****, за което притежава известни
трудови умения. Въпреки това е с по- скоро лоши, отрицателни лични
характеристични данни. Осъждан е многократно- общо 13 пъти. Първите му три
осъждания са като непълнолетен, следващите шест /всички те са за кражби/ са
групирани и му е било определено общо наказание, изтърпяно ефективно. След това
е изтърпял последователно още две ефективни наказания „лишаване от свобода”,
наложени пак за кражби, като последното е било изтърпяно на 23.ХІІ.2009 год и е
било за срок от 6 месеца. Последно е бил осъждан два пъти за управление на МПС,
без да е правоспособен водач, като по двете осъждания му е било наложено общо
наказание „пробация”. Въпреки че е работел, макар непостоянно, подсъдимият не е
пропускал възможности да си набавя средства за материална издръжка и чрез
престъпни посегателства против чуждата собственост и не е имал особени задръжки
в тази насока.
Пострадалият
М.С.М. ***, на ** год., ****.
На
13.VІ.2014 год. той отишъл в касовия салон на пощата в гр.Кърджали, за да си
получи пенсията. На едно от гишетата му я изплатили в банкноти от по 20 лв. и веднага
се преместил на съседното гише №7, където обичайно заплащал всичките си битови
сметки- за ел-енергия, вода и телефон, за апартамент и вила. Все още държал
банкнотите от пенсията в ръка, тъй като възнамерявал да плати с тях.
Същевременно в другата си ръка носел мъжка кожена чантичка. В задния джоб на
панталона пък се намирал портфейла му- кожен, черен на цвят, марка „Хуго Бос”.
Тъкмо там било картончето с клиентския номер, което трябвало да подаде на ******
******- свид.Д.С., за да направи тя справка за общия размер на задълженията му.
Като
застанал пред гишето, свидетелят поставил чантичката на плота пред себе си вдясно
и извадил портфейла от задния джоб на панталона, след което подал картончето на
служителката. Тя извършла няколко на брой справки- за всеки от операторите на
съответната битова услуга и за няколко имота, след което му съобщила, че дължи
общо 381 лв. Тъй като трябвало да отброява банкноти от по 20 лв., за да
освободи ръцете си, свид.М. оставил и портфейла на плота пред себе си- вляво.
Като заплатил всичко дължимо, свидетелят получил обратно картончето и касова
бележка, които поставил в чантичката си, след което незабавно се отправил към
информационния център, намиращ се също в касовия салон на пощата, откъдето получавал
списания, за които бил абониран до поискване. При това си забравил портфейла на
плота пред гише №7.
По същото време в
касовия салон на пощата в гр.Кърджали се намирал и подс.М., който също чакал
ред, за да си заплати сметките. Той възприел, че пострадалият оставя портфейла
си на встрани на плота, както и че е съсредоточен в отброяването на банкноти, и
решил да се възползва от това и му го отнеме. Приближил, незабелязано взел
потфейла и го прибрал у себе си. При това свид.М. почуствал някакво побутване
отзад, отляво, но решил да не се разсейва при броенето на парите и не обърнал
внимание.
Подсъдимият незабавно
напуснал сградата на пощата и проверил съдържанието на портфейла. Установил, че
в него има парични суми- 120 лв. и 150 евро, една банкова дебитна карта №***************,
издадена от „ОББ” АД на името на М.М., листче с написан ПИН- код, визитки. Като
задържал парите, дебитната карта и листчето с ПИН- кода, изхвърлил портфейла и
визитките в намиращия се наблизо контейнер за смет. След това тръгнал към
центъра на града по улица „*** ******” и на №* видял АТМ- устройство на Банка
ДСК АД. Решил да използва току- що отнетата дебитната карта на свид.М. и да
изтегли парична сума. В 15ч. 26 мин. на 13.VІ.2014 год. от този банкомат,
въвеждайки ПИН- кода от листчето, подсъдимият изтеглил сумата от 400 лв. След
това продължил по ул.”******”, където видял АТМ- устройство на
„Райфайзенбанк”АД. Решил отново на използва банковата дебитна карта на
пострадалия и от този банкомат осъществил три тегления- в 15 ч.31 мин., в 15ч. 34
мин. и в 15ч. 35 мин., като всеки път теглил по 400 лв. Продължавайки по същата
улица, подс.М. видял АТМ- устройство на ЦКБ АД и отново решил за изтегли пари.
В 15ч. 38 мин. изтеглил за пореден, пети път сума от 400 лв. Веднага след това
направил още два опита да изтегли пари от същия банкомат- в 15ч 38 мин. и 15 ч.
39 мин., но те останали неуспешни, поради превишаване на дневния лимит от
2 000 лв., колкото бил изтеглил до момента. Подсъдимият обаче не разбрал
причината за неуспешното теглене, решил, че тя е свързана с АТМ- устройството и
се върнал до това на „Райфайзенбанк”АД, където в 15 ч.42 мин. направил още един
опит да изтегл пари- също неуспешен.
През това време
свид.М. получил списанията и се сетил, че си е забравил портфейла на гишето.
Пребъркал джобовете си и като не го открил, веднага се върнал там. Попитал
пощенската служителка- свид.С. дали е възприела някой да взема портфейла му, но
тя отвърнала, че нищо не е видяла, защото вниманието й е било насочно към сметките и сумите, които получава. Посочила
му само кой е бил след него на опашката- възрастен мъж, който още не бил
напуснал касовия салон. Свид.М. го спрял и заразпитвал дали не е видял черен,
мъжки портфейл, при което човекът му предложил да го пребърка. Тогава свид.М.
получил първи СМС на телефона си, че от сметката му са изтеглени 400 лв. До
този момент той не е напускал касовия салон на пощата в гр.Кърджали. Разбирайки
какво се е случило, незабавно се отправил към сградата на ОББ АД, която се намирала
съвсем наблизо, от другата страна на улицата срещу пощата. Докато стине дотам и
бъде приет от банков служител, получил още четири СМС-а, всеки от които представлявал
съобщение, че от сметката му са изтеглени по 400 лв. След като уведомил ОББ за
случилото се, дебитната карта с №*************** била блокирана.
Същата вечер подс.М.
***, където по това време работел сезонна работа. Стигайки в гр.Свиленград,
вече след полунощ в 0ч.22 мин. на 14.VІ.2014 го. той решил да направи още един
опит да изтегли пари от дебитната карта на пострадалия. Въвел я в АТМ- устройство на Експресбанк АД,
но тъй като картата вече била блокирана, банкоматът я задържал. Подсъдимият
изхвърлил листчето с ПИН- кода.
С така изтеглените суми,
възлизащи на общо 2 000 лв. подсдимият си купил лек автомобил на старо от
тогавашния си работодател. Няколко месецза по- късно, решавайки да замине на
работа в чужбина, му я продал обратно.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе за установена след анализ на цялостния
доказателствен материал, при което всяко едно от доказателсвата по делото се
прецени поотделно и в съвкупност и взаимна връзка с останалите. Ето какво
следва да се има предвид в тази насока:
Удостоверение,
издадено от „Обединена българска банка”АД- София сочи, че дебитна карта
„Маестро” № *************** е била издаена от тази банка на потребител- М.С.М. ***,
който се явява неин титуляр на 1.VІ.2010 год. с валидност до 30.VІ.2016 год.
Според издадена от
същата банка справка, изготвена от дирекция „Сигурност и охрана”, с тази дебитна
карта са били извършени следните транзакции:
На 13.VІ.2014 год.:
1.В 15ч.26 мин. от
АТМ- устройство на Банка ДСК АД с номер №****** на ул.”****” №* в гр.Кърджали – успешна
транзакция- теглене на сума от 400 лв.;
2.В 15 ч.31 мин. от
АТМ- устройство на „Райфайзенбанк”АД с номер **** в гр.Кърджали – успешна
транзакция- теглене на сума от 400 лв.;
3.В 15ч. 34 мин. от
същото АТМ- устройство- успешна транзакция- теглене на сума от 400 лв.;
4.В 15ч. 35 мин от
същото АТМ- устройство- успешна транзакция- теглене на сума от 400 лв.;
5.В 15ч 38 мин.- от
АТМ- устройство на ЦКБ АД с номер **** в гр.Кърджали- успешна транзакция-
теглене на сума от 400 лв.;
6.В 15ч. 38 мин.-
от същото АТМ- устройство- неуспешна транзакция- теглене на сума от 400 лв.,
причина- „Превишен лимит;”
7.В 15ч 39 мин.- от
същото АТМ- устройство- неуспешна транзакция- теглене на сума от 200 лв., причина-
„Превишен лимит”;
8.В 15 ч. 42 мин.-
от АТМ- устройство на „Райфайзенбанк”АД
с номер **** в гр.Кърджали – неуспешна транзакция- теглене на сума от 200 лв.,
причина- „Превишен лимит”;
На 14.VІ.2014 год.
в 00 часа 28 мин.:
9.От АТМ-
устройство на „Експресбанк”АД с номер **** в гр.Свиленград – неуспешна
транзакция- теглене на сума от 400 лв., причина- „Блокирана карта поради
кражба”.
Със заключение на стоково-
оценъчна експертиза е установено, че стойността на 1 брой мъжки порфейл от
естествена кожа, черен на цвят, марка „Хуго Бос”, употребяван, собственост на
свид.М.М. възлиза на 15 лв./приспаднато е овехтяване и са съобразени средни
пазарни цени на подобни вещи/, а чрез справка от БНБ- че левовата равностойност
на 150 евро възлиза на 293.37 лв. при фиксиран курс от 1.95583 лв. за 1 евро.
По делото са били приобщени като веществени
доказателства 2 бр. дискове със снимков материал от две видеокамери, монтирани
на АТМ- устройство №****** на
Банка ДСК АД на ул.”****” №* в гр.Кърджали и на АТМ- устройство №**** на ЦКБ АД
на ул.”******” №47 в гр.Кърджали. В изображенията от първия диск №****** се наблюдава плътно тъмносиво до
черно оцветяване на целя кадър. Изображенията от втория диск- №**** на ЦКБ АД
на ул.”******” №** в гр.Кърджали обаче дават възможност за изготвяне на лицево-
идентификационна експертиза и е назначена такава, като й е поставена задача да
съпостави изображенията, заснети от тази камера с образци от фотоснимки на
подс.С.М. и да открие съвпадащи признаци. Фотоснимки на подсъдимия са били
направени при негово явяване в полицейското управление на 29.ХІІ.2014 год., а
отделно от това от вещото лице са ползвани и такива, които се съдържат в информационния
фонд „Български документи за самоличност”. Изготвеното заключение сочи, че се
установява съвпадение на обща форма на главата, лицето, линия на косата, форма
на челото, обща форма на брадичката, общ контур на дясна ушна мида. Според
експерта, не може да се приеме с категоричност, че заснетото лице е подсъдимият,
тъй като не се формира индивидуализираща съвкупност от съвпадащи белези. В
същото време не се установяват различия в груповите признаци, а са налице
достатъчно съвпадащи общи признаци, за да не може да се изключи, че лицето е
подсъдимият, т.е. в крайна сметка заключенето гласи, че е възможно това да е
подс.М..
Както вече бе
посочено, разпитан на ДП в присъствието на защитник, подсъдимият е признал
обстоятелствата, че е ползвал дебитната карта на пострадалия, че е теглил пари
от същата в гр.Кърджали и направил и неуспешни опити да изтегли, при последния
от които в гр.Свиленград, банкоматът я „глътнал”, както и че в портфейла имало
124 лв. и 150 евро. Поддържа обаче, че е намерил портфейла на свид.М., а не го
е откраднал.
Въз
основа на гореописаните доказателства, заключението на съда по въпросите по
чл.102 от НПК е следното:
Обвинението по
чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК се явява доказано по несъмнен и категоричен
начин. Признанието на подсъдимия в тази насока се подкрепя от подробните показания
на свид.М., Справката от ОББ АД, установяваща, че на същия като потребител на
банкова услуга е била издадена дебитна карта „Маестро” № ***************, Справката,
изготвена от дирекция „Сигурност и охрана” при тази банка за извършените
транзакции със същата дебитна карта, като се потвърждават напълно описаните по
обвинителния акт факти досежно дати и часове на тегления и размер на изтеглени
суми, както и за неуспешните опити да се изтеглят и причините затова. В
подкрепа на този извод е и заключението на лицево- идентификационната
експертиза, макар същото да не е категорично.
Липсват преки
доказателства относно престъплението по чл.195 от НК- никой не е възприел
непосредствено и лично подсъдимият да отнема владението върху портфейла на
пострадалия в касовия салон на пощата в гр.Кърджали. Съдът споделя доводите на
обвинението, че досежно авторството на това деяние са налице достатъчно на брой
косвени доказателства, които образуват верига от факти, водеща до единствено
възможен извод за авторство на това деяние и неразколебана от други, установени
по делото факти.
Първо, показанията
на свид.М. са категорични, че влизайки в сградата на пощата и в касовия салон,
той е носел портфейла у себе си- в задния джоб на панталона. Там се е намирало
картончето с клиентския му номер, което му е било необходимо, за да си плати
битовите сметки. Заплащането е извършил успешно, а затова е било необходимо
същото картонче той да подаде на пощенската служителка- свид.С., чиито
показания на свой ред категорично потвърджават това обстоятелство. Тя е могла
да извърши необходимите справки в няколко различни компютърни програми за
отделните оператори на съответната битова услуга и да пресметне общия размер на
задължения.
През това време
портфейла се е намирал на плота на гишето- вляво от свидетеля. След като е
получил размера на цялата сметка от свид.С., той е насочил цялото си внимание
към отброяването на банкноти /заплатил е 381 лв. в банкноти от по 20 лв./ и е
изпуснал от поглед портфейла. Почуствувал е побутване отзад, отляво, но не е
искал да се разсейва, докато борави с пари, затова не обърнал внимание.
От момента на
напускането на гише №7 до получаването на първия СМС със съобщение, че чрез
дебитната му карта е осъществено първо теглене на сума от 400 лв., свид.М. не е
напускал касовия салон и тези негови показания следва да се оценят като напълно
достоверни. Свидетелят подробно описва действията си. Информационният център,
докъдето е отишъл направо от гишето, на което работи свид.С., за да си получи
списанията и където е констатирал липсата на портфейла у себе си, се намира в
същия касов салон. След това свидетелят се е върнал до гишето, разпитвал е дали
някой не е виждал портфейла му, разговарял е с лицето, което е било след него
на опашката, което още не е било напуснало сградата, като всичко това е станало
все на територията на касовия салон. Тези обстоятелства следва да се съпоставят
с безспорния факт, че в момента на получаването на първия СМС, дебитната карта
е била вече във владение на подсъдимия. Изтеклият период от време е от порядъка
на минути. Същевременно подсъдимият признава, че е могъл да се запознае със
съдържането на портфейла /”вътре имаше 124 лв., 150 евро и една дебитна карта с
ПИН- кода”/, както и че е изминал известно разстояние по улицата до първото
АТМ- устройство на ул.„****” №*.
Като съобрази
всичко гореизложено и прецени взаимната връзка между така разигралите се
събития, съдът намери, че обясненията на подсъдимия в насока, че е намерил
портфейла, следва да се отхвърлят като недостоверна защитна теза, неподкрепена
от никакви доказателства, а тъкмо обратното- категорично опровергана от
цялостната доказателствена съвкупност. Следва да се приеме, че подсъдимият се е
възползвал от насочването на вниманието на пострадалия в друга насока и
незабелязано е отнел владението върху портфейла неправомерно и с намерение
противозаконно да го присвои.
Ето защо в крайна
сметка съдът изгради непоколебимо вътрешно убеждение, че не следва да има
никакви съмнения и колебания относно извършителството на деянието и авторството
на подсъдимия.
По правната
квалификация на деянието:
При така
установената фактическа обстановка и предвид горизложения анализ на събраните
доказателства, съдът намира, че деянията на подс.М. осъществяват от обективна и
субективна страна всички признаци от съставите на престъпленията, в които е
обвинен- по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 и по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
По отношение на
обвинението по чл. 195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК:
Осъществено е от
обективна страна противозаконно отнемане владението на чужди движими вещи, без
съгласието на техния собственик и с намерение да бъдат противозаконно присвоени-
на 13.VІ.2014 год. в гр.Кърджали- така, както е описано по обвинителния акт.
Отнети са- мъжки,
черен, кожен портфейл на стойност 15 лв. след приспадане на овехтяване и
амортизация, сума от 120 лв. и друга такава от 150 евро с левова равностойност
293.37 лв., или всичко на обща стойност 428,37 лв.
Квалифициращият
признак по чл.195 ал.1 т.7 НК следва от доказателствата за съдебното минало на
подсъдимия. Същият е осъждан многократно за кражби, като включително е търпял
ефективно наложени му наказания „лишаване от свобода”- общо три пъти, предвид
определянето на общо наказание за наложените му такива по първите шест
осъждания. За последен път е бил осъждан за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.
чл. 195 ал.1 т.3 и 4 вр. чл.194 ал.1 от НК по реда на Нохд №123/2009 год. на
РС- Кърджали с Присъда №29/11.ІІІ.2009 год., като при условията на чл.55 ал.1
т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца,
което е било изтърпяно на 23.ХІІ.2009 год. Оттогава до извършване на настоящото
деяние- 13.VІ.2009 год. не е изтекъл петгодишния срок по чл.30 от НК, поради
което следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 ал.1 от същия. Освен
това случаят несъмнено е немаловажен- деецът е многократно осъждан и следва да
се оцени като личност с висока степен на обществена опасност, деянието се
отличава с дързост /извършено на публично място посред бял ден/, стойността на
откраднатото надхвърля размера на една минимална работна заплата.
От субективна
страна съдът намира, че подс.М. е действувал с пряк, внезапен умисъл, възникнал
в момента, в който е възприел, че свид.М. е съсредоточен в друга дейност и
напълно е изпуснал от внимание оставения встрани портфейл. Деецът е съзнавал
общественоопасния характер и предвиждал общественоопасните последици от
деянието си, но въпреки това пряко и непосредствено е целял постигането на същите.
Всички обективни признаци от състава на престъплението са се обхващали от
неговите представи.
По отношение на
обвинението по чл. 249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК:
Измежду отнетите от
подсъдимия с намерение за противозаконното им присвояване чужди движими вещи е
била дебитна карта „Маестро” № ***************, издаена от „Обединена българска
банка”АД на потребител М.С.М. *** год. с валидност до 30.VІ.2016 год., а така
също и листче с нейния ПИН- код.
Непосредствено след
като е установил това, подсъдимият е взел решение да се възползва от
установяването на своето владение върху същата. Отдалечавайки се от сградата на
пощата, съвсем скоро е стигнал до банкомат, въвел е откраднатата дебитна карта,
задал ПИН- кода за същата, и изтеглил сумата от 200 лв. Същата операция
повторил още четири пъти в рамките на 12 минути- от 15ч. 26 мин. до 15ч. 38
мин. на 13.VІ.2014 год. в гр.Кърджали на още два банкомата, намиращи се в
близост един до друг, като по този начин изтеглил общо сума от 2 000 лв.
Дори след това продължил опитите да изтегли пари, несъобразявайки, че е
нахвърлен дневния лимит за теглене, възлизащ тъкмо на 2 000 лв., като
неуспешни опити за транзакции направил на същата дата в 15ч. 38 мин., 15ч 39
мин. и 15 ч. 42 мин. с тази разлика, че последните два опита са били за теглене
на суми от по 200 лв. Най- сетне, пристигайки в гр.Свиленград на път за с.М.,
където пребивавал към този момент, на 14.VІ.2014 год. в 00ч. 28 мин. направил
последен опит да изтегли 400 лв., но устройството прибрало картата, тъй като тя
вече била обявена от нейния собственик за открадната.
Със стореното подс.М.
е осъществил признаците от обективна страна на престъплението по чл.249 ал.1
вр. чл.26 ал.1 от НК- за периода 13.VІ.- 14.VІ.2014 год. общо девет пъти използвал
платежен инструмент /гореописаната дебитна карта/ без съгласието на нейния титуляр-
свид.М., като изтеглил сума от общо 2 000 лв. и направил опит да изтегли
сума от общо 1 200 лв. и деянието не представлява по- тежко престъпление. Същото
не е резултатно, поради което за довършването му е без значение, че някои от
опитите са останали недовършени и парични суми не са били изтеглени.
Извършеното от
подсъдимия представлява христоматиен
пример за класическо продължавано престъпление. След като отнема от владението
на титуляра дебитната му карта, незабавно се отправя към банкомати и предприема
действия по използването им. Всички тегления, с изключение на последното, са
извършени от съседни банкомати, намиращи се в близост един до друг в
централната градска част на Кърджали. Налице е абсолютно сходство на
фактическата обстановка. Всички тегления, с изключение на последното, са
извършени за период от броени минути, т.е. през непродължителен период от
време. Във всеки от случаите деецът е действувал при пряк умисъл, поради което
е налице еднороднст на вината. Ето защо няма никаво съмнение, че всяко
последващо деяние се явява продължение на предходното.
Поради това съдът
призна подс.Русев за виновен и по обвинението в престъпление по чл. 249 ал.1
вр. чл.26 ал.1 от НК.
Подбудите за
извършване на престъпленията са трайно изградени престъпни наклонности за приобиване
на материални средства чрез престъпни посегателства върху чежда собственост, липса
на задръжки, незачитане на закона, установения правов ред и правата на другите
членове на обществото.
По вида и
размера на наложеното наказание:
Целите, които се преследват с
налагането на наказание в наказателния процес са прогласени в чл.36 от НК- да
се поправи и превъзпита
осъденият към спазване на законите и добрите
нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления, както и
да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото. При това
съобразно разпоредбата на чл.54 от същия съдът е длъжен да съобрази степента на
обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му, както и
всички други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които са били
установени.
Тъй като обвинението е за две
престъпления, които имат различна степен на обществена опасност, съдът ще
обсъди приоритенто степента на обществена опасност на дееца. Данните, които
следва да се вземат предвид при това, са протиречиви.
От една страна, същата следва да
се цени като твърде висока, предвид крайно обремененото от многобройни, предходни
осъждания съдебно минало на подсъдимия. От друга, след последното ефективно
изтърпяно наказание „лишаване от свобода” не е осъществявал престъпни
посегателства против собствеността за период от четири години и половина- до
извършване на настоящите деяния. В същия период обаче двукратно е осъждан за
управление на МПС без правоспособност. Подсъдимият не е с типичния профил на
извършител на кражби, тъй като се установява, че притежава някои трудови умения
в различни сфери и за различни периоди от време е работел, макар предимно
сезонна работа, но пък не е пропуснал да се възползва от открила се възможност
за материално облагодетелстване чрез
престъплние, което сочи на липса на задръжки.
При преценка
степента на обществена опасност на конкретните деяния, съдът установи следното:
По отношение
престъплението по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 от НК:
Не са осъществени обичайно
характерните за престъплението кражба квалифициращи признаци- взлом, техническо
средство, специален начин, предварителен сговор. Единственият квалифициращ
признак произтича най- вече от съдебното минало на дееца.
Следва да се
отблежи, че донякъде за извършване на деянието е допринесъл и пострадалият с
непредпазливото си поведение, проявил е разсеяност, а в известен смисъл дори
небрежно отношение към собствеността и
вещите си, макар че в тази насока следва да се прояви разбиране към възрастта
му.
Смекчаващо
обстоятелство е размера на причинените от това престъпление вреди, който не е
незначителен, но не е и особено висок. Освен това в конкретния случай не са били
проявени от дееца нито особена изобретателност или находчивост, нито упоритост
в преследването на престъпната цел.
Деянието обаче е
извършено изключително дръзко- на публично място, в присъствието на много хора
и посред бял ден.
За престъплението
по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК:
Степента на
обществена опасност на това деяние е висока, като се имат предвид извършените
цели девет опита за теглене на парични суми от чужда дебитна карта и общия
размер на успешно изтеглените такива от 2 000 лв. При това деецът е
действал светкавично бързо, проявил е алчност и пълно пренебрежение към
законните права на пострадалия.
Степента на
обществена опасност и на двете деяния се завишава от обстоятелството, че жертва
на престъплението е възрастен човек, пенсионер /подсъдимят е могъл да възприеме
това/, представител на особено уязвима част от обществото.
Като прецени всичко
гореизложено поотделно и в съвкупност, съдът намира, че липсва основание за приложение разпоредбата на чл.55
от НК при определяне
на наказанието. Нито едно от
смекчаващте обсотятелства не е изключително, нито дори са така многобрйни.
Изложеното мотивира
съда при условията на чл.54 ал.1 от НК да наложи наказания, както следва:
За престъплението
по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 от НК- при известен превес на смекчаващите
обстоятелства,у поради което отмери предвиденото наказание „лишаване от
свобода” за срок от две години.
За престъплението
по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК- при баланс на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, поради което при предвидени от закона наказания- „лишаване от
свобода” от 2 до 8 години и „глоба” до двойния размер на получената сума,
наложи първото за срок от четири години и шест месеца, а второто- в размер от
2 000 лв., на колкото възлиза общо получената сума.
Освен това, тъй като подс.М., както се доказа по делото, е извършил в реална съвкупност две престъпления, преди да е бил осъден с
влязла в сила присъда за кое да е от тях, съдът в съответствие
с разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК следва, след като определи наказание за всяко от тях поотделно, да наложи най-тежкото, а на осн. чл.23 ал.3 от НК в
случай, че са предвидени наказания
от различен по
вид и някое от тях е глоба или конфискация, да прецени дали да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание.
Ето защо на осн. чл. чл.23 ал.1
от НК съдът наложи на подсъдимия едно общо наказание ”лишаване от свобода” до размер на по- тежкото- за срок
от 4 /четири/ години и 6/шест/ месеца, като на
осн. чл.23 ал.3 от НК приседини към него наказанието „глоба” в размер на 300
лв.
Наказанието „лишаване
от свобода” следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим на осн. чл.60
ал.1 от ЗИНЗС и по аргумент от противното от чл.59 ал.1 от същия, както и в
затвор- съгласно чл.61 т.2 от същия.
По гражданския
иск:
Основателността на
гражданския иск е функция от доказаността на обвинението, поради което като
последица от признаването на подсъдимия за виновен в извършването всяко от престъпленията,
за които беше обвинен, предявения от пострадалия граждански иск следва да бъде
уважен. В случая се отнася за иск за обезщетение на причинени от престъпно
деяние имуществени вреди. Същите се изразяват в паричата стойност на отнените
от портфейла на гражданския ищец суми в брой- 120 лв. и 150 евро с левова
равностойност 293.37 лв., стойността на самия отнет портфейл- 15 лв., както и изтеглените
чрез използване на дебитната му карта суми, възлизащи на общо 2000 лв. Така
общят размер на причинените имуществени вреди възлиза на общо 2 428.37 лв.
Гражданският иск обаче беше предявен от пострадалия в по- малък размер- за
сумата от 2 398 лв. по съображения, които не станаха достояние и не представляват
интерес за съда..
Поради това
предявения граждански иск се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен в пълния му предявен размер, ведно със законната лихва от датата на
извършване на деянието- 13.VІ.2014 год. до окончателното й изплащане.
По разноските:
На осн. чл.189 ал.3 от НПК и в съответствие с така постановеното, съдът
възложи направените по делото разноски в тежест на подс.С.М.. Направените такива
на досъдебното производство в размер от 115.75 лв. се присъдиха в полза на
бюджета на МВР, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-
Хасково се присъдиха разноските на съдебната фаза- 30 лв., както заплащането на
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 95.92 лв.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата
си.
Съдия: