Решение по дело №1221/2019 на Районен съд - Кърджали

Номер

     Година

24.02.2020

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд                      

състав

На

13 февруари

                                               година

2020

В публично заседание и следния състав:

                                                 Председател

Валентин Спасов

                                                         Членове

                                               Съдебни заседатели

Секретар

Диана Георгиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията Спасов

АН

дело номер

1221

по описа за

2019

година.

Постъпила е жалба от „Джей Уай Джи“ ЕООД- Пловдив против наказателно постановление № 09- 002272 от 08.11.2019г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Кърджали. В жалбата се сочи, че наказателното постановление за незаконосъобразно, тъй като при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са допуснати нарушения на чл.42 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Моли на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът да отмени изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, което счита за неправилно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Административно наказващият орган се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. В ход по същество моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление като представя подробна писмена защита. Настоява с оглед изхода на делото да бъдат присъдени разноски в полза на Инспекция по труда- Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 02.10.2019г. в 11.00ч. свидетелите Е.Ю., И.С. и А.С.- инспектори в Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, извършили проверка на строителен обект, находящ се в с.Брош, общ.Кърджали- бившия хотел „Язовир Кърджали“. Там се извършвало преустройство на обслужваща сграда, стопанисвана от фирма „Джей Уай Джи“ЕООД. По време на проверката свидетелите установили три лица, които били строителни работници работещи на обекта с работни облекла. Измежду тях бил и Е.Р.С., който работел с работно облекло и бъркал разтвор. Проверяващите му дали декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ, която да попълни. Лицето С. декларирал в нея, че е на работа от 02.10.2019г. с работно време от 8.00ч. до 17.00ч. и има сключен трудов договор., както и граждански такъв, за което му се заплаща 20лв. на ден. След проверката по работни места от работодателя били изискани да бъдат за представени документи в Инспекцията по труда. Няколко дни след проверката работодателят представил сключен граждански договор между него и лицето Е.Р.С.  от 30.09.2019г., в който било описано че работникът получава 500лв. месечно възнаграждение. От представената книга за начален инструктаж проверяващите свидетели установили, че това лице е било инструктира ежедневно от 30.09.2019г. в работните дни от понеделник до петък, като в събота и неделя няма проведен такъв. По повод на проверката бил съставен Протокол за извършена проверка изх.№ ПР1932217/ 10.10.2019г., който бил връчен на жалпободателя същия ден, в който било констатирано и нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ по отношение на посоченото лице. В присъствието на свидетелите И.С. и А.С., както и на упълномощено от управителя на дружеството лице, на датата 10.10.2019г. за нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ свидетелката Е.Ю. съставила акт за установяване на административно нарушение, който бил подписан без възражение. Въз основа на акта било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което било наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв.

Фактът, че на датата на извършената проверка- 02.10.2019г., посоченото лице е извършвало трудова дейност се доказа безспорно от: свидетелските показания на Ю., С. и С.; от писмените доказателства-  Декларация попълнена и подписана от С. с дата 02.10.2019г., в която лицето само е декларирало под страх от наказателна отговорност и на основание чл.402 ал.2 от КТ, че има трудов договор, а по- късно е представен граждански такъв, че работи с работно време и място на работа; от регистър на уведомления за трудови договори по ЕИК на фирмата жалбоподател; от Граждански договор от 30.09.2019г; както и от акта за установяване на административно нарушение, чиято презумптивната доказателствена сила не бе оборена. Настоящата инстанция кредитира изцяло гласните доказателства на разпитаните по делото свидетели, тъй като те са последователни, обективни и непротиворечиви. Съдът приема, че правоотношението между дружеството- жалбоподател и работника С. е трудово, а не гражданско, предвид наличието на всички трудови елементи, съгласно Кодекса на труда. Това е така, защото лицето имало работно място, работно време и възнаграждение. Поради това съдът не кредитира представения граждански договор от 30.09.2019г. Безспорно е и обстоятелството, че към датата на проверката 02.10.2019г. лицето е работело без писмен трудов договор с жалбоподателя, което е видно както от представения Граждански договор от 30.09.2019г., така и от регистър на уведомления за трудови договори по ЕИК на фирмата жалбоподател.

От правна страна се установи следното: Настоящата инстанция намира, че следва да разгледа жалбата по същество, тъй като е подадена в законоустановения 7- дневен срок- на 15.11.2019г., считано от датата на връчване на обжалваното наказателно постановление, което е станало лично на 11.11.2019г. Както акта за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление са надлежно оформени според задължителните реквизити на ЗАНН и връчени. Разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ гласи, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими нормите на КТ. Според другия посочен за нарушен текст на чл.61 ал.1 от Кодекса на труда, трудовият договор се сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. От доказателствата по делото безспорно се установи, че лицето С. е предоставял работна сила на жалбоподателя като е осъществявал трудова дейност на обекта на длъжност строителен работник, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. По повод извършване на деяние, което осъществява състава на посочените текстове, а именно жалбоподателят като работодател не е сключил трудов писмен договор с този работник преди постъпването му на работа на 02.10.2019г., която дата е безспорно установена предвид на това, че самата проверка е била тогава, е съставен акт за установяване на административно нарушение. Съгласно чл.414 ал.3 от КТ „Работодател, който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500лв. до 15000лв., … за всяко отделно нарушение”. На база на така съставеният акт за установяване на административно нарушение е издадено атакуваното наказателно постановление, което административно наказващият орган правилно е подвел под съответната правна норма. Законосъобразно е определен и размера на санкцията към минимума като са взети предвид всички относими към нарушението обстоятелства, предвид на което наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.

Предвид изхода на делото и на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН, поради направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия орган, съдът намира искането за основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден на плати на ответната страна сумата в размер на 100лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с фактическа и правна сложност, но по него са проведени две съдебни заседания, поради което и присъди същото към предвидения среден размер. Разноските за юрисконсулт следва да бъдат възложени на Изпълнителна агенция“Главна инспекция по труда“- София, които съгласно чл.2 ал.1 от Устройствен правилник е юридическото лице, а не Д“ИТ“- Кърджали, както е поискано по делото. Ето защо, Съдът

     Р    Е    Ш    И   :