№ 94
гр. Варна , 21.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20203100503782 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:03 часа се явиха:
Въззивникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА
НА НАСЕЛЕНИЕТО“, редовно призовани, не се представляват от процесуален
представител.
Въззиваемата страна К. П. К., редовно призован, не се явява, не се представлява от
процесуален представител.
СЪДЪТ служебно докладва постъпила молба с вх. № 405/11.01.2021г., с която ст.
юрисконсулт С.П. като процесуален представител на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ заявява, че не възразява да се даде ход на делото в
нейно отсъствие. Моли производството по делото да бъде спряно на основание чл. 633 от
ГПК. Поддържа въззивната жалба и оспорва писмения отговор. Няма доказателствени
искания. Представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК в размер на 230,61 лева. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на
въззиваемата страна, в случай че същият е над законово определения минимум. Моли по
същество първоинстанционното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно.
С молба с вх. № 405/11.01.2021г. по рег. на ОС – Варна въззивникът, чрез
процесуалния си представител, е ангажирал доказателства, че РС – Луковит е отправил
преюдициално запитване до съда на Европейските общности относно тълкуването на
разпоредби от правото на Европейския съюз, а именно: на чл. 12, б. „а“ от Директива
2003/88/ЕО; на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС и пар. 8 от Преамбюла на
1
Директива 2003/88/ЕО, по което запитване е образувано преюдициално дело С-262/2020 на
съда на ЕО, като е отправил искане за спиране, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, респ. на
основание чл. 633, вр. чл. 631 ГПК, на настоящото производство до приключване на
производството по преюдициално дело № С - 262/20 на съда на ЕО. Счита, че решението на
съда на ЕО по преюдициалното запитване има значение за правилното решаване на
настоящия правен спор.
Настоящият състав счита, че искането за спиране е неоснователно.
Въпросите в отправеното от РС-Луковит преюдициално запитване до съда на ЕО
относно тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, а именно: на чл. 12, б.
„а“ от Директива 2003/88/ЕО; на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС и на
пар. 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО, нямат отношение към настоящия спор и не
са обуславящи, доколкото спорът по настоящото дело е относно начина на отчитане и
заплащане на нощния труд, положен от държавните служители в МВР.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивната страна Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ за спиране на производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ /ГД „ПБЗН“/ на Министерство на вътрешните работи
срещу решение № 260880 от 26.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 1457 по описа за 2020 г.
на Районен съд - Варна, четиринадесети състав, с което е осъдена ГД „ПБЗН“ да заплати на
К. П. К. сумата от 1 530,43 лева, представляваща част от незаплатено дължимо
възнаграждение за периода 01.10.2016 г.- 30.09.2019 г. за положен труд в размер на 223,65
часа на стойност 1 552,44 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба /16.01.2020 г./ до окончателното изплащане на
задължението, на основание член 178, алинея 1, точка 3 във връзка с член 187, алинея 5,
точка 2 от ЗМВР и член 86 от ЗЗД, и разноски за производството в размер на 480 лева, на
основание член 78 от ГПК, както и е осъдена ГД “ПБЗН” да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Варна сумата от 218,22 лева, на основание член
2
78, алинея 6 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена осемчасова
продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители,
какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би
бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е
така в конкретния случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на
държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на
1 работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина
обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от член 2, алинея 1 от ЗМВР.
Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че
в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата
повисока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден,
защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите
трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи
за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
Отговор на жалбата от насрещната страна не е постъпил.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззивната страна списък на разноски, придружен с доказателства за извършени такива.
Предвид липсата на доказателствени искания СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
3
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:04 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4