№ 86
гр. Смолян, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20235400500073 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
Постъпила е въззивна жалба с вх.№650/30.01.2023г. от Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „П.“ № ***
А, представлявана от главен комисар Ал. Дж. - директор, чрез процесуален
представител гл. юриск. Св. Ст. против Решение № 18 от 10.01.2023 г. по гр.д.
№№891/2022г. по описа на Районен съд - Смолян,с което Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ - М ВР е осъдена да заплати
на Е. А. К., сумата от 2 286,24 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен и неизплатен нощен труд в периода от
23.12.2019 г. до 08.09.2022 г., получен в резултат на преизчисляване на
положените часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно с мораторна лихва
в размер на 277,07 лв. и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска. Счита, че решението е неправилно и моли за
отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат изцяло
отхвърлени. Твърди ,че решението е постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и
заплащането на нощен труд от държавни министерството на вътрешните
работи.Периодът, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като
извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент
1,143 е от 23.12.2019 г. до 08.09.2022 г. През този период са действали
няколко наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане,за компенсирането
1
на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР:- Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г. до 09.01.2020 г.- Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 3 от 10 януари 2019 г., в сила
от 10.01.2020 г. до 02.11.2020 г.
- Наредба № 8121з-1174 от 21 октомври 2020 г. за реда за организацията и
разпределението на работно време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за
М инистерството на вътрешните работи -ДВ, бр. 93 от 30 октомври 2020 г., в
сила от 03.11.2020 г. до 31.12.2020 г.
- Наредба № 8121з-1353 от 15 декември 2020 г. за реда за организацията и
разпределянето на работно време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от
Закона за Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 107 от 18 декември
2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Същата е отменена с решение № 6356 от
27.06.2022 г. на ВАС по адм. дело № 1108/2022 г., но отмяната влиза е сила от
01.07.2022 г., като има действие за напред, което не засяга пряко процесния
период.В тази връзка моли въззивния съд да вземе предвид и последните
промени в ЗМВР /ДВ. бр.60 от 7 Юли 2020 г./, където законодателят още по-
ясно и точно разписва спорните текстове в чл. 187 от ЗМВР, а именно:
„Нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в М ВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.
При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал. 1.“.Не споделям така
формираните правни изводи на първоинстанционния съд. Счита че районния
съд с постановяване на своето решение е допуснал нарушение на ЗНА.
Същият не е приложен с оглед неговата основна функция, а правните изводи
се основават на принципи несъответстващи на законовата сила на
нормативните актове. Твърди ,че се извеждат още мотиви за празнота, сякаш
една уредба не може да бъде изменяна, мотивирано и с оглед спазване на
законовите принципи. Счита ,че за районния съд не са валидни промените в
ЗМВР /ДВ. бр.60 от 7 Юли 2020 г./, които детайлно разписват този въпрос.
С Решение на Съда на ЕС от 24.02.2022 г. по преюдициално дело С -
2
262/20 на Съда на Европейският съюз, Люксембург по отправено
преюдициално запитване на районен съд - Луковит е даден отговор на
отправеното запитване. Същото има пряка връзка с предмета на настоящото
дело е оглед на обстоятелството, че чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година
относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се
тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба,
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. Съдебното решение
посочва, че в полза на тези работници следва да са предвидени други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения, придобивки, с които се компенсира особената тежест на
полаганият труд..С оглед спецификата на служебните правоотношения на
държавните служители в МВР твърди ,че са предвидени редица
компенсаторни механизми, като категория труд в случая първа (чл. 69 от
КСО), допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1, т.1
от ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 от
ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 от
ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл.
234, ал. 1 от ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредният
труд по неговата продължителност - до 280 часа за година по чл. 187, ал. 5, 6
и 7 ЗМВР, държавните служители в МВР имат право на почивки в работния
ден, междудневна почивка, междуседмична почивка и почивка в празнични
дни при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 187, ал. 10 от ЗМВР,
на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани със
специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се
осигурява левовата й равностойност. На служителите по чл. 142, ал. 1 и 3,
полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за което се полагат ободряващи
напитки, се осигурява левовата им равностойност. Тези трудови и социални
права, които законодателят е въвел за тази група служители счита ,че са
резултат именно от специалният им статут, който се различава от общия на
служители по КТ. Те имат за основна цел формирането на основни мерки за
защита, които да обезпечат и преодолеят особената тежест на полагания от
тях труд. Счита, че с това са изпълнени основните изисквания на Директивата
за формирането на такива други мерки за защита на правата на тези
служители. Твърди ,че във втората част на решението е обърнато внимание на
чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейският съюз, като
същите според съда следва да се тълкуват в смисъл, че се допуска
определената в законодателството на държавата членка нормална
продължителност на труда от 7 часа по реда на общото трудово
законодателство да не се прилага за работниците от публичният сектор,
3
включително за полицаите и пожарникарите, ако е основана на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.Тъй като Съда на ЕС признава
наличието на обективни такива обстоятелства като обезщетение и
компенсационни механизми и др., предвидени за обезпечаване на законово -
определената продължителност на работното време през нощта, то причините
обосноваващи работното време от 22.00 до 06.00 часа през нощта са налице и
обосновано определени при вида на функциите на изпълнение на тези
специални задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗМВР,
дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната
сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на
населението. Това счита ,че напълно кореспондира с нормата по чл. 105, ал. 2
от Конституцията, овластяваща изпълнителната власт да осигурява
общественият ред и националната сигурност на гражданите и държавата. При
предвидени механизми за заплащане на положен труд над нормата, а именно
на извънредният труд по дефиниция, т.е. трудът положен извън установеното
работно време, то съотнасянето на положеният нощен труд от 8 часа към по-
малка продължителност от 7 часа е в противоречие с така постановеното
решение на Съда на ЕС, като сочи, че нормата на работно време в рамките на
часовата му продължителност на нощният труд на служителите по ЗМВР не
се налага да бъде по - кратка съобразно разпоредбите на общото трудово
законодателство Счита ,че като не е налице изискване към държавите членки
да определят граница за нормалната продължителност на нощният труд под
тази за дневният труд и държавата е упражнила правото си на преценка, при
липса на каквото и да е сходство с идентични функционални задължения на
други такива, тъй като същите са специални спрямо общите, поради което и
са уредени в специален закон, то при предвидената продължителност на
нощния труд, която счита ,че е компенсирана и обезщетена с ясни механизми
и овъзмездена чрез неговото заплащане, то въпросът предмет на иска по
делото, предявен на основание чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР с искане за
преобразуването на нощният труд в дневен с прилагане на коефициент 1.143
в извънреден такъв, какъвто намира ,че същия не е и твърдяната празнота в
законодателството въз -основа на която се търси заплащане по реда на
Кодекса на труда счита ,че не стои. Сочи съдебна практика. Поради това
моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като неправилно и
необосновано и отхвърли исковете .Ако съдът се произнесе в полза на ищеца
,то прави възражение за прекомерност на разноските включително и на адв.
възнаграждение поради липса на фактическа и правна сложност на предмета
на спора по делото Претендира разноски и юриск. възнаграждение.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх№791/02.02.2023г.
от Е. А. К. ,с ЕГН: ********** чрез адв. В. Ил. Р. ,която намира ,че
въззивната жалба е неоснователна и моли въззивния съд да потвърди
обжалваното решение като законосъобразно и обосновано. Счита ,че
подадената въззивна жалба от Главна дирекция „П Б ЗН “ М ВР против
решение № 18/10.01.2023г. е неоснователна. Намира , че решението е
4
постановено при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба -
действала към релевантният период, както и е съобразно с утвърдилата се
съдебна практика на съдилищата в страната в това число и на Окръжен съд
Смолян. Счита ,че по делото е установено , че на доверителя и не са били
отчетени и заплатени часовете труд, които се явяват разлика между реално
отработените такива и увеличеният им размер след преизчисление с
коефициент 1,143. От заключението на съдебно- счетоводната
експертиза счита ,че се установява , че за процесния период ищецът е
положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането
му дневен е равен на присъдената главница . Намира ,че районния съд е
съобразил изчислението, което вещото лице е посочило в заключението си по
правилото в чл. 187. ал. 5, т. 6 от ЗМВР. Предвид незаплащане на дължимото
възнаграждение в срок, намира ,че правилно съдът е присъдил и законна
лихва от падежа, до датата на плащането. Моли в този смисъл въззивния съд
да се произнесе.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима. Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законния срок , с внесена държавна такса и при
наличие на правен интерес от търсената защита.
В съдебно заседание пред окръжен съд Смолян жалбоподателят
ГД“ Пожарна безопасност и защита на населението „ при МВР ,редовно
призован , не изпраща представител Постъпила е писмена защита от
гл.юриск. Ст.,с която моли да бъде уважена изцяло въззивната жалба да
бъде отменено обжалваното решение и отхвърлени предявените искове като
неоснователни и недоказани.Претендира разноски и прави възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на насрещната
страна.
Въззиваемият Е. А. К. редовно призован , не се явява.Вместо него
пълномощникът му адв.Р. поддържа становище ,че въззивната жалба е
неоснователна и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и обосновано постановено по подробни доводи , изложени в
писмена защита. Претендира разноски по представен списък.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима.Депозирана е от надлежна страна, в срок, с внесена
държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Не е спорно по делото, че ищецът е в служебно
правоотношение с ответника, като за процесния период заема длъжността
Началник на дежурна смяна в група „Оперативен център“ на сектор
„Пожарогасителна и спасителна дейност „ към регионална дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението –Смолян при Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението „ –МВР София .
От приетото и неоспорено заключение на съдебно-икономическата
експертиза се установява от извършената от вещото лице проверка на
5
документи при ответника, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без
същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2
от НСОРЗ. Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил
общо 1 504 часа нощен труд, които са му заплатени на основание заповеди на
Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 179 ал. 2 от
ЗМВР, където съгласно т. 1 „За всеки отработен час през нощта или за част от
него между 22. 00 и 06. 00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0. 25 лева“. Вещото
лице сочи, че разликата в часовете отработен нощен труд, след
приравняването им по Наредбата е 1 719 часа; извънредният труд за
служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Експертизата установява, че за процесния период
положения извънреден труд от ищеца е начислен и заплатен съгласно
разпоредбите на наредбите, определени за държавните служители в МВР. В
заключение /с уточненията в съдебно заседание/ вещото лице сочи, че общата
сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен
труд за процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ за ищеца е 2 286,24
лева; размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен
период, е 277,07 лева. Даденото от районния съд разрешение по иска за
заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и
в съответствие със закона според настоящата инстанция. Съгласно чл. 176 от
ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,
между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за
извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните
служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл.
187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи.
За процесния период от време са действали Наредба №
8121з1059/26.09.2019 г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., в разпоредбите
на чл. 3 ал. 3 от които е предвидено, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В тези наредби липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31 ал. 2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен
труд с коефициент 1, 143. С отмяната на тази наредба /2016 г./ е налице
законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в дневен
труд за служителите в МВР. При липса на изрична законова регламентация и
при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен
алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи
разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че
размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ
при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
6
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на
нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време
/7 часа/. Противното разбиране, както се твърди във въззивната жалба, би
поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно
положение като спрямо останалите държавни служители, така и спрямо
служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават
допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение
№ 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет
заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в
МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон
при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че
положителния отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби
е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в
разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или
неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе
решението си на основните начала на правото, обичая или морала.
Неоснователни са доводите, че положеният от ищеца часове нощен труд
следва да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на час. На държавните
служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на
труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за изплащане на
тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2
ЗМВР). За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22, 00 и
06, 00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба съответства на
общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен
час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. Разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ
предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които
установяват два отделни способа за заплащане на положения нощен труд.
Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат
съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби
се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща и
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд/Решение № 14 от
27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК/.Поради това
7
приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че
ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за всеки отработен час
през нощта. В чл. 188, ал. 2 ЗМВР е посочено, че държавните служители,
които полагат труд за времето между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., се ползват със
специалната закрила по КТ, т. е. би могло да се приеме директно препращане
и към чл. 140, ал. 1 КТ (а не само към ал. 4 на този текст), приложимо и за
служителите на МВР, тъй като единият от елементите на специалната закрила
по КТ следва да се приеме и установената намалена в сравнение с дневната
продължителност на работното време през нощта.Ако не се приеме
гореизложеното във връзка с приложението на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, то
празнотата може да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА - аналогия
на закона (извеждане на правило относно неуреден случай въз основа на
изрично уредена сходна хипотеза), като се приложи общата уредба на
трудовите правоотношения в тази насока. В случая следва да се вземе
предвид, че въззиваемия е лице със статут на държавен служител – чл. 142 ал.
1 т. 1 от ЗМВР . По отношение на работното време, почивките и отпуските на
държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДС предвижда субсидиарно
приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд. Последните два закона, както и двете
цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен
кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут
на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДСл, така и
ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по
начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по
Кодекса на труда. От друга страна, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР /до
изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020 г./ , нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5- дневна работна седмица. Тълкуването на тази разпоредба
налага аналогични правни изводи на тези по приложението на чл. 136 ал. 1 -3
КТ, според които нормалното работно време е установено за работния ден и
за работната седмица, като за работния ден то е продължителността му в
рамките на едно денонощие - 8 часа, а за работната седмица, която е 5-дневна
- 40 часа, като продължителността на работния ден е установена с оглед на
дневната, а не на нощната част от денонощието. Работното време се дели на
два вида: дневно (или денно), при което трудът се полага през денната част на
денонощието, и нощно работно време, при което трудът се полага през
нощната част на денонощието, което от своя страна е обусловило и отделната
регламентация на нощния труд в чл. 140, ал. 1 КТ.
Във въззивната жалба се сочи, че друг съществен пропуск на
първоинстанционния съд се състои в това, че не мотивира по никакъв начин
извода си, на който се основава решението, че при преизчисляване на
положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се
дължи заплащане като извънреден труд, като веднъж съдът твърди, че се
полага възнаграждение за нощен труд, а след това е постановил решение, че
8
на ищеца се дължи заплащане на извънреден труд, а извънреден труд би бил
налице само ако работниците и служителите действително работят извън
установеното за тях работно време. В писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011
г. на МТСП е посочено, че когато нормалната продължителност на работното
време е 8 часа (чл. 136 КТ) и нормалната продължителност на работното
време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ), отношението е 8ч/7 ч., т. е. коефициентът за
превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 143, като целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
възнаграждение за 8 часа. Посочено е също така, че в тези случаи служителят
не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва
средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния
случай е тримесечен. В тази насока от неоспореното заключение на ВЛ е
видно, че с оглед броя на нощните смени, всяка от по 8 часа, след
превръщането на отработените нощни часове в дневни, получения брой
часове надхвърлят установеното работно време, поради което разликата се
явява извънреден труд. Т.е при съпоставката с общия брой нощни часове за
периода като норма часове, разликата от 96 часа е извън тази норма и е
извънреден труд. Поради това са неоснователни доводите във въззивната
жалба за смесване на понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“ от
районния съд. Предвид изменението на чл. 187 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР с ДВ бр.
60/07.07.2020 г. следва да се допълни: Съгласно чл. 187 ал. 1 изречение второ
от ЗМВР, според изменението в сила от 10.07.2020 г., нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Създадена е нова ал. 4, според която, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал. 1. Този коефициент се равнява вече на единица, а не на 1, 143 , какъвто
коефициент се използва по силата на субсидиарното прилагане на чл. 9 ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при
сумарно изчисляване на работното време. С тези изменения вече се
установява законово закрепено неравенство в третирането на полицаите и
пожарникарите, те са поставени в неравностойно положение спрямо
останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и
това е в противоречие с изрично прогласеното в чл.188 ал. 2 от ЗМВР
приложение спрямо служителите на МВР на уредената в КТ специална
закрила на нощния труд.
С решението от 24.02.2022 г. на СЕО по дело № 262/2020 г., съдът
приема в т.73-79, че: „Що се отнася до обосноваността на евентуалната
разлика в третирането, следва да се припомни, че съгласно постоянната
съдебна практика, разликата в третирането е обоснована, когато се основава
на обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от
закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази цел
9
(решение от 29 октомври 2020 г., Veselības ministrija, C-243/19 ,
EU:C:2020:872, т. 37 и цитираната съдебна практика). В това отношение от
преюдициалното запитване следва, че спорната в главното производство
липса на механизъм в Наредби № 8121з-592 и № 8121з-776 за преобразуване
на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от правен и
икономически порядък. Сочи се, че освен ако не покажат друго проверките,
които следва да направи запитващата юрисдикция, подобен аргумент видимо
не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в
главното производство разлика в третирането; от друга страна, запазването на
подобен механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни
финансови средства. Прието е, че подобен аргумент не може да се приеме;
всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да
вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от
политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху
естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива
съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес.
В решението на СЕС се сочи, че ако не е основана на такъв обективен и
разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед
на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази
разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с
нея цел. Приема се от СЕС, че членове 20 и 31 от Хартата трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на
тази цел.“ В същото решение е разяснено /т. 38 - т. 40/, че правото на всеки
работник на ограничаване на максималната продължителност на труда и на
периоди на почивка, по-специално междудневна, не само представлява
особено важно правило на социалното право на Съюза, но и е изрично
прогласено в член 31 параграф 2 от Хартата , на която член 6, параграф 1 ДЕС
придава същата юридическа сила като Договорите (решение от 17 март 2021
г., Academia de Studii Economice din Bucureşti, C-585/19 , EU:C:2021:210, т. 36
и цитираната съдебна практика). Разпоредбите на Директива 2003/88 и
поспециално членове 8 и 12 от нея, уточняват това основно право и поради
това трябва да се тълкуват с оглед на него (решение от 17 март 2021 г.,
Academia de Studii Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210. С това
напомняне, от постоянната практика на Съда следва, че при тълкуването на
разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният
10
текст, но и контекстът й и целите на правната уредба, от която тя е част
(решение от 11 юни 2020 г., CHEP Equipment Pooling, C-242/19 ,
EU:C:2020:466, т. 32 и цитираната съдебна практика).“ Съгласно чл. 5 ал. 4 от
КРБ, международните договори, ратифицирани по конституционен ред,
обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното
право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които им противоречат. Такъв е ДЕС, който, както е
посочено и в решението на СЕС, в своя член 6, параграф 1 придава на Хартата
на основните права на ЕС същата юридическа сила като Договорите (решение
от 17 март 2021 г., Academia de Studii Economice din Bucureşti, C-585/19,
EU:C:2021:210, т. 36 и цитираната съдебна практика). По т.1 от диспозитива
на решението на СЕС е прието, че, член 8 и член 12, буква а) от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година
относно някои аспекти на организацията на работното време, трябва да се
тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба,
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. В тази връзка следва да се
посочи, че с промяната на ЗМВР не са предвидени такива мерки за защита,
които да ползват само полагащите нощен труд държавни служители по чл.
142 ал. 1 т.1 ЗМВР, а съществуващите в ЗМВР защитни мерки се прилагат за
всички държавни служители, включително неполагащите труд през нощта.
По този начин, както е описано и в т. 69 от решението на СЕС, националното
право видимо изключва държавните служители в МВР като полицаите и
пожарникарите от обхвата на общия правен режим, който предвижда
ограничение от седем часа на нормалната продължителност на нощния труд,
от една страна, а от друга, не предоставя на тези държавни служители
възможността за преобразуване на нощния труд в дневен. При това
положение разпоредбата на чл. 187 ал 4 от ЗМВР и изр. второ на ал.1 на
същия член не следва да се прилагат, защото са несъвместими с правото на
Съюза – те допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, без тази разлика в третирането
да се основава на обективен и разумен критерий, не е свързана с допустима от
закона цел на нашето законодателство и е не е съразмерна на тази цел.
Изменението в ЗМВР, изрично закрепващо еднаква продължителност от 8
часа на нощния труд с дневния и прилагането на коефициент единица, не се
основава на обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона
цел. Не се открива друга причина за промяната в закона, освен спестяването
на значителни финансови средства; както и преодоляване на преобладаващата
практика на съдилищата в страната, която уважава исковете на полицаите и
11
пожарникарите в резултат на прилагане, заради празнотата в закона преди
горното изменение на наредбите, на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Както е посочено
и в самото решение на СЕС, подобен аргумент видимо не отразява допустима
от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство
разлика в третирането и не може да се приеме спестяването на значителни
финансови средства като аргумент, за да е допустима разлика в третирането.
Указано е по т. 79 от решението на СЕС, че ако не е основана на такъв
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно
положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв
случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-
голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи
признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната
ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо
на преследваната с нея цел. Така, при положение, че не следва да се прилагат
изр. 2 на ал. 1 от чл. 187 от ЗМВР и ал. 4 на същия член, заради
несъвместимостта им с правото на Съюза, ще се приложи същото разрешение
на спора, което е дадено при редакцията на ЗМВР преди изменението от юли
2020 г. – налице е празнота в уредбата, ето защо се прилага чл. 9 ал. 2 от
НСОРЗ и преизчисляването на възнаграждението за положения от ищеца
труд през нощта през целия исков период става с прилагане на коефициент 1,
143.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че
законосъобразно и обосновано районният съд е уважил исковата претенция,
поради което решението следва да бъде потвърдено като препраща по реда на
чл.272 ГПК към мотивите на решението на районен съд –Смолян , а
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лева за адвокатско
възнаграждение.
Неоснователно е възражението за прекомерност на това възнаграждение,
тъй като то е определено в минималния размер по чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г.
Водим от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 18/10.01.2023 г. по гр. д. №
891/2022 г. по описа на Смолянски районен съд,като законосъобразно и
обосновано постановено.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ - МВР –София да заплати в полза наЕ. А. К.
,ЕГН-********** ,разноски за въззивната инстанция в размер на
500/петстотин / лева за адвокатско възнаграждение.
12
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване поради ограничението на
чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК
.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13