№ 40
гр. гр. Червен бряг, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велислава Ст. Енчева
при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело №
20244440101421 по описа за 2024 година
Производството е по чл.8, т.1 и сл. от Закона за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/.
Обраувано е по постъпила молба от Д. Б. Б., с ЕГН ********** от с. ***
против С. А. В., с ЕГН **********, с адрес по местоживеене: гр. Червен бряг,
обл. Плевен, ул. „***
В молбата се твърди, че молителката и ответника са имали сключен
граждански брак до месец януари 2024 година, когато с Решение №8 от *** г.
Pайонен съд-Червен бряг е постановил развода им. Упражняването на
родителските права над роденото от брака дете са предоставени на майката –
Д. Б. Б.. Определен е режим на лични контакти между детето и бащата С. А.
В.. Въпреки това ответникът търсил най - различни поводи, за да се срещне с
молителката. На *** г. около 21.30 часа ответникът отишъл в дома на
молителката в с.*** в явно нетрезво състояние. Влязъл с викове и започнал да
я обижда с груби, нецензурни думи описани в молбата, наричайки я лека жена
„курва, боклук, не си в състояние да гледаш детето си", „дано умреш час по-
скоро“ докато общото им дете било там. Твърди се, че С. А. В. ударил два
шамара на Д. Б. Б., счупил масата в дома й заедно с няколко чаши. Поради
инцидента, молителката се обадила на тел. 112 за помощ. Твърди се, че въз
основа на това същата отключила епилепсия. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме, че срещу нея е упражнено домашно насилие и да
бъде издадена заповед за защита с мерките описани в молбата.
Д. Б. Б. – редовно призована, в съдебно заседание се явява лично и с адв.
Ц. А. от ПлАК, който поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни
доказателства. Претендира съдебни разноски.
1
С. А. В. - редовно призован не се явява, представлява се от адв. И. В. от
ПлАК. Оспорва молбата.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на
страните поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение,
съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установено от правна и фактическа
страна следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН - от
акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси
защита по реда на този закон, а именно лице, което се е намирало в семейна
връзка с ответника (страните са бивши съпрузи,), поради което молбата е
процесуално допустима. Извод за това съдът направи от служебно изискания
и приложен по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“,
в който се потвърждава изложеното в молбата, че с Решение № 8/*** г. на
Районен съд-Червен бряг, бракът между страните е прекратен. Оплакванията
на процесуалния представител на ответника за липсата на доказателства,
удостоверяващи наличието на връзка между страните по арг. чл.2, ал.1 ЗЗДН е
неоснователно. Макар и чрез косвени доказателства, горното обстоятелство е
доказано по делото.
Разгледана по същество молбата, е основателна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителнотo
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси
по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно
насилие ред, като представи декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и на която е
придадено доказателствено значение и в случай на липса на други
доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на
основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето,
съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В този случай в доказателствената
тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на
домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе
до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната
доказателствена сила.
В съдебно заседание са разпитани в качеството им на свидетели
полицейските служители отзовали се на подадения сигнал от молителката на
тел. 112, а именно А. Т. А., Л. Ц. В. и Х. А. Ц.. Съдът кредитира показанията
им като логични, непротиворечиви, обективни и неоспорени от страните в
производството.
От разпита на свидетеля А. А. се установява, че отношенията между
2
страните са влошени и процесния инцидент не е първият, в който молителката
се е обърнала към органите на реда за помощ в отношенията й с ответника.
Посоченото кореспондира и с твърденията в исковата молба относно
изострените отношения между страните преди датата на осъществения акт на
домашно насилие, по който е инициирано настоящото производство.
В съдебно заседание е разпитан свидетелят Л. В., който заявява, че при
разговор с ответника, същият е бил във видимо нетрезво състояние, а
молителката е била притеснена. Фактът, че ответникът видимо е бил
употребил голямо количество алкохол се потвърждава и от показанията на
полицейския служител Х. А. Ц., който заявява пред съда, че С. А. В. сам е
признал това обстоятелство. В съдебно заседание, свидетелят заявява, че
масата в дома на молителката е била обърната, което кореспондира с
изложеното в молбата.
От приобщения по делото социален доклад от Дирекция „Социално
подмагане“-Червен бряг, се установява, че при детето *** В.а, не се
установява промяна в емоционалното състояние след *** г. или тревожност.
Майката Д. Б. обгрижва дъщеря си и всички нейни потребности са
задоволени.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
достига до извода, че на *** г. около 21:30 часа, ответникът е осъществил
спрямо молителката актове на домашно насилие, изразяващи се в психическо
и физическо насилие, чрез отправяне за обидни думи „курва, боклук ,не си в
състояние да гледаш детето си“, „дано умреш час по-скоро“, обръщане на
масата в дома и нанасяне на шамари. Това поведение на ответника е морално
укоримо и противоправно, като е възбудило основателна тревога и страх у
пострадалата. Данни за това се съдържат, както в писмените доказателства,
така и косвено в гласните доказателства. По делото не са представени
доказателства от страна на ответника, които да оспорват въведените в
приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН обстоятелства за
извършено домашно насилие.
Не се споделят възраженията на процесуалния представител на
ответника за липсата на извършен акт на домашно насилие по отношение на
молителката, тъй като по същата липсвали видими следи от
наранявания.Актът на домашно насилие може да бъде както физически, така и
психически като първият не е необходимо да бъде с видими белези по
пострадалото лице. Относно психическото насилие липсва легална дефиниция
на понятието „психическо и емоционално насилие", но като такива могат да
бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно
въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него
емоции и/или го принуждават да ги потиска. В този смисъл водещи
характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на
физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но също и
условията и начина на извършване. С действията си на *** г. ответникът е
осъществил безспорно актове на домашно насилие спрямо молителката като е
създал у нея страх за сигурността й и негативни емоции.
3
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в
Тълкувателно решение № 2/25.11.2020 г. по т.д. 2/2019 г., ОСГК на ВКС, при
определяне на защитна мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането в молбата, а се ръководи от целта да се даде пълна, адекватна и
ефективна защита на пострадалото лице.
Мерките за защита по чл.5, ал.1 ЗЗДН представляват не наказание за
извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по
смисъла чл.22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез
отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие
срещу пострадалия /по арг. чл. 5, ал.1, т.2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на самия
извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице по арг. чл. 5,
ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на деянието на
ответника, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т.
3 ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката, забрана да я доближава, забрана да доближава
жилището, което обитава, както и местоработата й. За посочената мярка за
защита по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН не следва да се определя срок - задължението на
ответника да се въздържа от актове на домашно насилие е постоянно негово
законово задължение и не е ограничено във времето. По отношение на
мярката по чл.5, ал.1, т.3 от същия закон, с оглед постигане на целта й,
настоящият състав намира за подходящ срок 6 месеца при приспадане времето
на действие на мерките на издадената заповед за незабавна защита №
16/19.11.2024 г. съобразно правилото на чл. 5, ал.2 ЗЗДН.
Предвид факта, че страните имат общо дете, на основание чл.5, ал.3
ЗЗДН съдът извършва задължителна преценка за налагане на мярката по чл.5,
ал.1, т.5 ЗЗДН, която е временно определяне местоживеенето на детето при
пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при
условия и за срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите
на детето. Както към момента на извършване на акта на домашно насилие,
така и към настоящия момент, детето се отглеждала от пострадалата –
неговата майка, поради което съдът не намира за нужно да прилага посочената
мярка. От изготвения социален доклад, се установява, че за малолетното дете
*** В.а се полагат необходимите грижи и същото е отглеждано с любов от
молителката.
При този изход на правния спор на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН във вр. с
чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на
ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на държавната
такса за настоящото производство в размер на 25 лв. Молителката претендира
съдебни разноски в размер на 600 лева. Видно в представеното по делото
пълномощно липсват доказателства за действително заплащане на
адвокатския хонорар вкл. вида на плащане, поради което съгласно ТР №
6/2012 г. на ОСГКТ на ВКС разноски не се дължат.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 15, ал.7 вр. чл.5 ЗЗДН,
съдът
4
РЕШИ:
На основание чл.5, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашното насилие
ПОСТАНОВЯВА мерки за закрила в полза на Д. Б. Б., с ЕГН ********** от с.
*** срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на С. А. В., с
ЕГН **********, както следва:
На основание чл.5, ал.1 т.1 ЗЗДН ЗАДЪЛЖАВА на С. А. В., с ЕГН
********** да се въздържа от актове на домашно насилие по отношение на
Д. Б. Б., с ЕГН **********.
На основание чл.5, ал.1 т.3 ЗЗДН ЗАБРАНЯВА на С. А. В., с ЕГН
********** ДА ПРИБЛИЖАВА жилището, обитавано от Д. Б. Б., с ЕГН
**********, находящо се на адрес: с. ***, местоработата й на адрес ж.к. „***
ДГ „***, както и на по-малко от 200 метра от нея за срок от 6 /шест/ месеца,
считано от 19.11.2024 г. –датата на издаване на заповед за незабавна защита
№6/19.11.2024 г.
Да се издаде Заповед за защита с горното съдържание.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение от полицейските
органи по местоживеене на извършителя на насилието.
С. А. В., с ЕГН **********, следва да бъде предупреден за последиците
от неизпълнението на заповедта, съгласно чл.21, ал.2 от ЗЗСДН - незабавно
задържане в РУ Червен бряг и уведомяване на Районна прокуратура - Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН С. А. В., с ЕГН **********
да заплати по сметка на Районен съд - гр. Червен бряг държавна такса в размер
на 25.00 /двадесет и пет лева/ лв.
Заповедта и решението следва да се връчат на страните и на РУ Червен
бряг.
Решението може да се обжалва в 7 - дневен срок от обявяването му в
открито съдебно заседание на 11.02.2025 г. пред Окръжен съд-Плевен.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5