Разпореждане по дело №441/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на „.Е., ЕИК*, седалище и адрес на управление в Б., У.”Т.А.№4..4,против решение №4441/19.08.2011г на РС-Р., постановено по Г.д.№344/09г по описа на с.с., подадена по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт е отхвърлен иска по чл.108 ЗС, като неоснователен.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.Поради това иска неговата отмяна и уважаване на предявената искова претенция, като му се присъдят и разноските по делото.

Ответника оспорва жалбата, като неоснователна и настоява за потвърждаване на атакувания С. акт.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и по парг. на чл.272 ГПК препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че с влязло в сила на 27.09.05г постановление №660/08.05.2005г на БОС по Г.д.№603/04г по описа на с.с., в полза на ищцовото дружество са възложени ”вещите и имуществените права, включени в масата на несъстоятелност на „В.”ЕАД(в несъстоятелност) за сумата от 283 500лв. По този въпрос не се спори, както и че спрямо „В.”ЕАД е водено производство по несъстоятелност, по което е постановено цитираното възлагане.

Не се установи обаче процесния имот,обособен понастоящем в поземлени имоти с три идентификационни номера, да е принадлежал към патримониума на при възлагането, както обосновано е заключил и решаващия съд. Проследявайки регулационната история в съдебно-техническата експертиза, вещото лице констатира липсата на данни, относно недвижимите имоти, включени в капитала на „Вищерица”, въпреки представения приемо-предавателен протокол от 30.04.99г. В тази насока е заключението и на съдебно-счетоводната експертиза, категорично установяваща отсъствието на спорния имот като ДМА в баланса и инвентарните описи на „Вищерица”ЕАД, респ. в ищцовото дружество. Същевременно са актувани като държавна собственост(вж. АДС№№1929/27.08.08г и 405/20.05.04г).

Изследвани са и свидетелските показания на И. и А., които описват специалният коловоз на ж.п.гара Д., ползван за товаро-разтоварни дейности на дървесина от дървообработващото предприятие.

При така установеното РС законосъобразно е счел за недоказан фактическият състав на предявената искова претенция по чл.108 ЗС. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, поради което и в съответствие с чл.272 ГПК препраща към същите.

Уважаването на ревандикационният иск предполага доказването на собственически права от ищеца върху веща, че тя се намира у ответника и че той я държи без основание(вж.Р2419/60г на ВКС и др.). В разглеждания казус обаче въззивника(ищец пред първата инстанция) не доказа активната си материалноправна легитимация. Възлагането Ч. постановление №660/08.05.2005г на БОС по Г.д.№603/04г по описа на с.с., на което се позовава жалбоподателя, безспорно е придобивно основание. Но ползваните от съда по несъстоятелността формулировки в диспозитива,а също и мотивите на цитирания С., не сочат на възлагане собственически права върху процесните имоти.

Не се установи още същият да е сред вещите и имуществените права, включени в масата на ЕАД.Като деривативен способ за придобиване на вещни права, транслативният ефект в случая се проявява само дотолкова, доколкото процесния имот се е намирал в патримониума на праводателя.По делото обаче не се доказа имота да е принадлежал на ЕАД под каквато и да е форма съгласно действащият правен ред и то към момента на възлагането.Този извод се подкрепя от категоричните констатации на вещите лица за липсата на данни процесния имот да попада сред описаните в приемо-предавателния протокол от 30.04.99г недвижими имоти,а също и от отсъствието на доказателства за включването им в капитала на „В.”(вж.съдебно-техническата експертиза), баланса и инвентарния опис (вж.съдебно-счетоводната експертиза). Съпоставката на експертните констатации с приемо-предавателния протокол от 30.04.99г между ДЛ”М.” и ”В.ЕАД и приложения към него списък на ДМА, в които земя не фигурира, допълнително подкрепят горните изводи. Освен това, установеното от съдебно-техническата експертиза попадане на част от имота (2 193,91кв.м. и полумасивната сграда от 80кв.м.) на „Дървопласмент” в асфалтов път(вж.нарочно изготвена скица) не подкрепя, а опровергава ищцовите твърдения.Не на последно място - същността на ползвания от техническата експертиза картен материал(ЕТК) – същия не отразява имотни граници, води до необоснованост на експертните констатации, считани от жалбоподателя за обслужващи тезата му, а оттам и до направените в тази връзка доводи от последния.

Ето защо принадлежността на имота към имуществото на „В.”ЕАД не се доказа и развитите в тази насока възражения на ответника са основателни. Обстоятелството, че предаването от синдика не обхваща процесния имот,допълнително индицира отсъствието му от масата на несъстоятелността и непредаването му от страна на синдика, явно не е пропуск от него страна, а израз на правомерни действия.

Дори в разрез с горното имота да се счете за преминал по описания от жалбоподателя начин у ЕАД, от това не следва автоматично за доказана материалната му легитимация към съответния правнорелевантен момент за възлагането, поради продължителния период от време и възможността от евентуално разпореждане.

По тези съображения настоящият състав счита, че спорния имот не попада сред „вещите и имуществените права, включени в масата на несъстоятелност” на , поради което възлагането с постановление №660/08.09.05г по Г.д.№603/04г по описа на БОС не легитимира въззивника за негов собственик.Ето защо изложените в тази връзка доводи и оплаквания, се явяват неоснователни, за разлика от тези на ответника.

При така очерталото се отсъствие на първата предпоставка от фактически състав на иска по чл.108 ЗС, то същият се явява неоснователен, както правилно е заключил и РС.Само това е достатъчно за отхвърляне на предявената претенция и прави безпредметно обсъждането на останалите.За пълнота обаче следва да се отбележи, че по делото не се спори относно упражняваната от въззиваемата страна фактическа власт над имота. Събрания доказателствен материал, обсъден заедно и по отделно, налагат извода че тя се осъществява на правно основание.

Впредвид недоказаната принадлежност на процесния имот към патримониума на „В.” в момента на възлагането, е излишно обсъждането на многобройния доказателствен материал, касаещ реформирането на различните правни субекти и свързаните с това правоприемства.

Като е съобразила горното и е отхвърлила ревандикационният иск, първата инстанция е процедирал в съответствие с материалният и процесуален закон, което налага потвърждаването изцяло на атакувания акт.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото.

На осн.чл.78, ал.3 ГПК на въззивника дължи на ответника направените по делото разноски за представляващият го юрисконсулт пред настоящата инстанция, които изрично са поискани и по арг. на чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.7, ал.2,т.4 от Наредба№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизат на 1 124лв.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №4441/19.08.2011г на РС-Р., постановено по Г.д.№344/09г по описа на с.с.

ОСЪЖДА „.Е., ЕИК* седалище и адрес на управление в Б.,У.”Т.А. №4..4, да заплати на Н. К. „. И., ЕИК *********,седалище и адрес на управление в Г. С., бУ. „. М. Л. № 1., сумата от 1 124лв,представляващи направени по делото разноски пред настоящата инстанция за юрисконсулт.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: