№ 33
гр. София, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Нина Ив. Кузманова
при участието на секретаря Е. Б. Найденова
в присъствието на прокурора Е. Ст. П.
като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно частно
наказателно дело № 20241000601501 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.34, ал.1 вр. с чл.20, ал.1 – 3 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции.
С Решение № 303 от 06.11.2024 г. по ЧНД № 811/2024 г., Окръжен съд-
Благоевград, 2-ри наказателен състав, е признал Решение от 14.12.2023г.,
влязло в сила на 20.01.2024 г., постановено от несъдебен орган в Република
Австрия, с което на гръцкия гражданин В./ В. Г. К., роден на ********г. в
Гърция, управител и съдружник в „К. Т.“ ООД , със седалище и адрес на
управление в Република България, гр. ***, ж.к.“***“ бл.*, ет.*, ап.*, е
наложена финансова санкция в размер на 90 евро, с левова равностойност 176
лева.
Против решението е постъпила жалба от адв.А. С., назначен за
служебен защитник на засегнатото лице, с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност. Възразява се за липсата на доказателства за извършено
от засегнатото лице нарушение. В този смисъл се твърди, че са налице
основания за отказ да се признае издаденото в Република Австрия решение за
1
налагане на финансова санкция, като се иска отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което да се откаже признаване на акта за
налагане на финансовата санкция.
В съдебно заседание на въззивната инстанция, представителят на А.
П. – София, изразява становище за обоснованост и законосъобразност на
оспорвания съдебен акт и предлага същият да бъде потвърден, а жалбата –
оставена без уважение.
Засегнатото лице В. Г. К., редовно уведомено за въззивното
производство, не се явява.
Назначеният му служебен защитник- адв.А. С., се явява и поддържа
оплакванията в жалбата, като моли при отчитането им, атакуваното решение
да бъде отменено. Развива допълнителни доводи за липса на данни за
връчване на поканата от страна на австрийските власти до засегнатото лице
К., поради което възраженията са за недоказаност на нарушението.
Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя,
провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното
решение и за да се произнесе намери следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Производството по делото пред Окръжен съд – Благоевград е било
образувано по постъпило Удостоверение по чл.4 от РР 2005/214/ПВР на
Съвета на ЕС, относно прилагане на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, спрямо В./ В. Г. К., гръцки гражданин, чиято адресна
регистрация е в РБ, на посочения в удостоверението адрес в гр. ***. За да
уважи искането и да признае влязлото в сила решение на австрийските власти
за налагане на финансова санкция в размер на 90 евро, с левова равностойност
176 лева, за извършено нарушение, регламентирано в чл.103, ал.2 от Закон за
движение по пътищата на Австрия, първата инстанция, аргументирано се е
произнесла, че са налице всички предпоставки на чл.30 от ЗПИИАКОРНФС.
Деянието, за което е наложена финансовата санкция – непредоставена в срок
информация за това, кой е управлявал МПС на 28.01.2023г. в Цедерхаус на А
10 при 93,245 км. посока Вилах, съставлява поведение, нарушаващо правилата
за движение, за което двойна наказуемост не се изисква, но независимо от
това, то съставлява административно нарушение и по българското
2
законодателство. Изпълнено е и другото положително условие – лицето да
притежава имущество, да получава доходи или да има местоживеене или
обичайно местопребиваване на територията на Република България.
Наведените в тази връзка възражения в жалбата за отсъствие на категорични
доказателства за местоживеене или местопребиваване, предвид неоткриването
на засегнатото лице на адреса, апелативният съд преценява за несъстоятелни.
По делото е безспорно установено от приложените по делото справка от
търговски регистър и дружествен договор, че в България, на посочения адрес в
гр. ***, е регистрирано търговско дружество с ограничена отговорност „К. Т.“
ООД, чиито съсобственик и единствен управител е В. К.. Установено е от
приложените справки от ТД на НАП, че търговското дружество „К. Т.“ ООД,
чиито управител и съсобственик е В. К., е действащо и адреса, на който
дружеството е регистрирано е и адрес на получаване на доходи. Не без
значение е и обстоятелството, че нарушението, за което е санкциониран К., е
във връзка с непредоставяне на информация, касаеща управление на МПС с
ДК № ********, собственост на дружеството „К. Т.“, чиито собственик и
управител е засегнатото лице В. К.. Въпросното дружество е регистрирано
именно на посочения в РБ адрес, в гр. ***, ж.к. „***“, бл.*, ет.*, ап.*. Поради
това, напълно основателни са изводите на първата инстанция за спазване на
условието по чл.30, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС.
Правилно е преценено от Окръжен съд – Благоевград, че
удостоверението по чл.4 от специалния закон е попълнено надлежно и
съдържа необходимата за признаването информация, като развитите в жалбата
възражения в този аспект (за непълнота на документа, поради липса на
идентификационни данни на превозното средство), са неоснователни. Цялата
необходима информация в удостоверението е преведена на български език и е
достатъчно ясна по отношение конкретното нарушение, изразяващо се в
непредоставяне на информация от страна на засегнатото лице, в качеството му
на управител на търговското дружество и носещ отговорност за юридическото
лице. Конкретно е визиран и периода, в който това лице е следвало да
предостави информация, а именно 26.06.2023г. до 10.07.2023г. Наред с това не
е налице и разминаване между удостоверението и приложения към него
документ, удовлетворяващ критериите на решение за налагане на финансова
санкция по чл.3 от ЗПИИАКОРНФС (удостоверяващ извършеното нарушение,
наложената глоба и информирането на нарушителя за начина на нейното
3
заплащане, както и за условията и реда за нейното обжалване). Възраженията
на защитника, че е налице несъответствие между описаното в удостоверението
нарушение и това, съдържащо се в издаденото решение, са несъстоятелни.
Установява се, от изготвения и приложен към въззивното дело превод на
решение на австрийските власти № ТА/561230065067 от 14.12.2023г., липса на
разминаване в описанието на нарушението, като в решението е визирана и
насочеността на информацията- относно превозно средство с рег. № ********,
фирмата, фигурираща като собственик и конкретното извършено нарушение
при управление на това превозно средство. Не могат да бъдат споделени
развитите във въззивната инстанция доводи за липса на доказателства за
връчване на поканата до К. за предоставяне на исканата от австрийските
власти информация. Подобни сведения не е необходимо, с оглед нуждите на
настоящото производство, да бъдат събирани, поради това, че те касаят
развилото се в Австрия производство и са надлежно удостоверени от
австрийските власти. Събиране на исканите данни от страна на
изпълняващата държава, каквато в случая се явява българската, е
недопустимо, тъй като по естеството си представлява проверка
законосъобразността на влязлото в сила решение на австрийските власти .
Предвид изложеното, основателни са изводите на първата инстанция, че
не са налице основания за отказ за признаване по чл.35 от ЗПИИАКОРНФС,
като твърдението на защитата, че такова основание е налично, съобразно
чл.35, т.1, пр.2 от специалния закон, поради непълнота на удостоверението и
несъответствие с придружаващите го документи, по горните аргументи няма
как да бъде споделено. Решението за налагането на финансовата санкция е
влязло в сила на 20.01.2024 г. Санкционираното лице е
административнонаказателно отговорно, няма данни за същото деяние да е
постановено и приведено решение за налагане на финансова санкция в
Република България или друга държава, различна от издаващата, нарушението
е извършено на територията на издаващата държава, глобата не попада под
минималната стойност, за която се извършва признаване и е осъществено
уведомяване по чл.35, т.9 от ЗПИИАКОРНФС, съгласно законодателството на
издаващата държава.
Всичко това налага извода, че обжалваното решение е законосъобразно и
обосновано и при липса на процесуални нарушения, водещи до неговата
отмяна, следва да бъде потвърдено.
4
Ето защо и на основание чл. 34 ал.1 вр. чл.20 ал.1-3 от ЗПИИРКОРНФС,
съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 303 от 06.11.2024 г. постановено по ЧНД
№ 811/2024 г.по описа на Окръжен съд -Благоевград .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5