№ 11391
гр. ., 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:З.А.Е.
при участието на секретаря Р.Е.Д.
като разгледа докладваното от З.А.Е. Гражданско дело № 20221110127594 по
описа за 2022 година
Ищцата предявява иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против „.“ АД. Ищцата твърди, че сключил с ответника договор за въздушен
превод, по силата на който ответникът се задължил да го превози с полет ./12.9.2018г., който
е следвало да излети по разписание на 12.9.2018г. в 00,40 часа от летище . и да кацне на
летище . в 2,55ч. Твърди, че полетът е изпълнен със закъснение от повече от 3 часа, че
разстоянието между начална и крайна точка е между 1391км., поради което и му се следва
обезщетение от 250 евро, като предявява иск за установяване на вземане по издадена
заповед за изпълнение против ответника по чл. 410 ГПК за сумата 250 евро и сумата 102,15
лева обезщетение за забава за период 20.8.2019г.- 6.9.2021г., срещу която в срок ответникът
е подал възражение.
В срока за отговор не е постъпил писмен отговор от ответника. Във възражението е
посочено, че вземането се оспорва, защото полетът не е изпълнен от ответника. Въз основа
изложеното във възражението, СРС по заповедното производство служебно констатира
допусната очевидна фактическа грешка в заповедта, за която се произнесе с разпореждане.
На ответното дружество бяха дадени указания да посочи дали поддържа възражението
си, с оглед разпореждането, като процесуални действия не бяха предприети от него.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск, предявен по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правна квалификация
чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 и чл. 86, ал.1
ЗЗД.
В настоящото производство от страна на ищцата е претендирано обезщетение за
закъснял полет ./12.9.2018г. по направление .-. с дата на полета 12.09.2018г. и час на
излитане 00:40 часа, като е налице закъснение с над 3 часа и полетът вместо в 02:55 часа е
кацнал в крайната дестинация в 06:13 часа местно време.
По отношение на процесното правоотношение е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004.
В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при
1
закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точна
летище на територията на Европейския съюз, какъвто е превозът, осъществен от ответника.
Несъмнено е, че „.“ АД се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на
дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. „б“ от Регламента – въздушен превозвач, който
изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името
на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
По отправено преюдициално запитване досежно приложение на Регламент /ЕО/ №
261/2004, Съдът на европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по
съединени дела С-402/07 г. и С403/07 г., с което е дал задължително за настоящия съд на
основание чл. 633 от ГПК тълкуване досежно приложимия към спора Регламент. Съобразно
последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 трябва да се прилагат в
смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени
полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по
чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна
на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на
пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по
разписание/.
За основателността на иска по иска с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, ищцата
следва да установи следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между
страните по договор за въздушен превоз на пътници, по което има качеството на пътник,
явяването си на регистрационното гише в съответствие с указанията на превозвача за
извършване на превоза, както и размера на претендираното обезщетение.
В чл. 7 от регламента е предвидено право на обезщетение, като съгласно т. 1, б. „а“,
при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 евро за
всички полети на територията на Общността до 1 500 километра. С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8
от Регламент (ЕО) № 261/2004 са регламентирани правата на пътниците при закъснение и
отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на
територията на Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз. Съгласно чл. 5,
т. 3 опериращият превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да
докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети необходимите мерки.
Съдът намира, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор
за въздушен превоз на пътници, като ответникът е поел задължение към ищцата да я превози
с процесния полет. За да достигне до този извод съдът взе предвид приетата по делото
имейл кореспонденция, от която се установява, че ищцата . е един от пътниците по договор
за организирано туристическо пътуване, сключен на 28.06.2018г., за периода от 06.09.2018г.-
12.09.2018г., включващ пристигане на Летище . от . и отпътуване от летище . към . с полет .
на 12.09.2018г. с авиопревозвач „.“ АД в 00:40 часа и пристигане по разписание в 02:55 часа
местно време. От приложено по делото електронно писмо от „.“ АД-летищен оператор на
летище . се установява, че на 12.09.2018г. полет . по направление .-. с планиран час на
излитане 00:35 часа в действителност е излетял в 04:08 часа. От това следва, че полетът е
осъществен с над три часа закъснение. Съдът намира, че ищцата се е явила навреме на
гишето за регистрация. След като въздушният превозвач е качил на борда на самолета си
пътници с потвърдена резервация за процесния полет и ги е превозил до крайния пункт на
пристигане, какъвто е и настоящия случай, то трябва да се приеме, че тези пътници /т. е. и
ищцата/ са се съобразили с изискването да се представят на гишето за регистрация преди
този полет. Следователно и като е достигнала крайния пункт на пристигане със закъснение
от три или повече часа, ищцата има право на обезщетение за това закъснение по силата
2
на Регламент № 261/2004.
Следва да се отбележи още и че от страна на ответника не са ангажирани
доказателства, водещи до противоположен извод. Същият не е депозирал в срока по чл. 131,
ал.1 ГПК отговор на исковата молба, като впоследствие е оспорил исковете по същество. По
отношение наличието на облигационно правоотношение сочи единствено, че такова не е
доказано, както и какво следва да се има предвид под понятието явяване „навреме“ за
регистрация и чия е доказателствената тежест. По този начин по отправеното искане на
ищцата за плащане на обезщетение за закъснения полет ответникът не оспорва нито едно от
твърденията на ищцата за фактите, че е пътник на полета, че е имало закъснение повече от 3
часа, че ищцата е допусната до борда, а само са наведени бланкетни твърдения, че не е
доказано ищцата да е в облигационни отношения с превозвача и че се е явил навреме за
регистрация.
В този смисъл, предвид процесуалното поведение на ответника, се явява ненужно
ангажирането на доказателства за изпълнение на полета по разписание, а и такива не са и
представени. Така например, в държане на авиокомпанията следва да бъде списък на
пътниците в самолета, което се установява от становището му, но сочи, че няма задължение
да съхранява такъв за дълъг период от време. Списъкът съдържа имената на пътниците и
означение на местата – от къде и за къде пътуват, и е документ, който трябва да се намира на
борда на всяко въздухоплавателното средство, изпълняващо международни полети /виж чл.
29, б. „f“ от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго
на 07.12.1944 г., ратифицирана с Указ № 596 от 04.08.1966 г. на Президиума на НС за
присъединяване – ДВ, бр. 62 от 09.08.1966 г., както и чл. 30, ал. 1, т. 8 от Закона за
гражданското въздухоплаване/. По този начин, с процесуалното си бездействие и становище
(извън срока по чл. 131, ал.1 ГПК), в което оспорва единствено недоказаност на твърденията
на ищцата, ответникът не установява, че ищцата не е била превозвана посредством
процесния полет, а доказателствената тежест в тази насока е негова – в този смисъл е
задължителното тълкуване на СЕС по дело С756/18. Неангажирането на доказателства за
точно изпълнение на задълженията си по договора за превоз (че самолет е излетял и кацнал
по разписание) от страна на ответника, а същевременно последният като превозвач по
процесния договор разполага с такава (няма пречка да посочи и докаже по делото
конкретния момент на кацане на полета), обосновават извод за установено по делото
обстоятелство, че полетът е изпълнен със закъснение повече от 3 часа.
Доколкото по делото не е спорно, че разстоянието на полета между двете летища е
1391 км., т.е. под 1500 км, то с оглед на изложеното се налага извод за наличие на всички
предпоставки, които са в доказателствена тежест на ищцата и които предпоставят
основателност на претенцията по чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за заплащане на
обезщетение в размер от 250 евро за закъснял полет.
По наведеното възражение за изтекъл давностен срок, съдът намира, че същото не
следва да бъде разглеждано по същество. За пръв път възражението е наведено в становище
на ответника, депозирано извън срока по чл. 131, ал.1 ГПК. Становището е изпратено на
08.09.2022г., а разпореждането за отговор е връчено на ответната страна на 09.06.2022г.
Предвид изложеното, възражението за изтекла погасителна давност е преклудирано и по
него съдът не дължи произнасяне.
По иска за лихва за забава:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 2 ЗЗД е
предвидено, че когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В настоящия случай задължението няма предвиден падеж,
поради което ответникът изпада в забава след покана. Приложено е електронно писмо от
20.08.2019г. с подател ., също упълномощени от ищцата, до отдел „Жалби“ на „.“ АД с
3
искане за заплащане на обезщетение за пътниците на . от 12.09.2018г. по направление .-.,
сред които е и Захава Коен. По този начин до ответното дружество е отправена покана, като
последното не доказва да е изпълнило задължението си за плащане, поради което е
изпаднало в забава от следващия ден – 21.08.2019 г. и дължи законна лихва, чийто размер
възлиза на претендирания от ищцата, изчислен на основание чл. 162 ГПК с помощта на
интернет калкулатор.
По изложените съображения, изцяло основателен се явява и акцесорният иск за
лихва.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на присъждане на
сторените разноски има ищцата. За заповедното производство са претендирани разноски в
размер на 25 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение, за което обаче не
са представени доказателства за заплащане. За исковото производство са доказани разноски
в размер на 75 лв. за държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ., гражданин на ., дата на раждане
********** г. със съдебен адрес: гр. ., ул. „.“ ., срещу „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление гр. ., . ., иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правна квалификация чл. 79, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че „.“ АД
дължи на . сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № . от
12.09.2018 г. по линията .-., ведно със законната лихва от 13.09.2021г. до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата от 102,15 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода 21.08.2019г.-06.09.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 53282/2021г. по описа на СРС, 125 състав.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., . . да заплати на .,
гражданин на ., дата на раждане ********** г. със съдебен адрес: гр. ., ул. „.“ ., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 лв. – разноски в заповедното производство и 75 лв. – разноски
в исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4