Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

06.06.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

10.05

Година

2023

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Делчева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

37

по описа за

2023

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Д.Ж.Г. от ***, против Решение № 12/23.01.2023 г., постановено по АНД № 223/2022 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 000810/28.06.2022 г. на началник отдел “ Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Д.Ж.Г. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, за това, че на 22.01.2022 г. на път ** км. **, включен в обхвата на платената пътна мрежа, управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***, за което ППС не е заплатена пътна такса по 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Момчилград е незаконосъобразно и неправилно, като постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, при липса на мотиви и необоснованост на изводите.

Сочи, че обжалваното НП е издадено в нарушение на закона като съдът изцяло игнорирал съображенията му, че в императивната правна норма на чл. 52 от ЗАНН било предвидено, че АНО е длъжен да се произнесе в едномесечен срок от получаване на преписката, като съобразно нормите на чл. 5 и чл. 54 или да издаде НП или прекрати преписката.

На следващо място счита, че районният съд не бил обсъдил обстоятелството, че видно от материалите по делото се установявало, че АУАН е съставен на една от двете дати 17.01.2022 г. или 17.02.2022 г., съответно не бил изложил мотиви дали процедурата за провеждане на издаване на АУАН и НП вече не е компрометирана. Не било съобразено и това, че е следвало издаденият на неизвестна дата АУАН в 14-дневен срок да се изпрати на наказващия орган. Съответно не било ясно, защо съдът приемал, че след като процесният АУАН е следвало да бъде издаден най-късно до края на месец март, а в срок до края на месец април 2022 г. е следвало да се издаде НП, то при условие, че обжалваният акт е издаден на 28.06.2022 г. или почти два или три месеца след срока предвиден за неговото издаване, не е налице нарушение на закона.

Въвежда доводи, че първоинстанционният съд не бил отговорил и на възражението му, че в нарушение на закона наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В обжалваното НП липсвали мотиви, защо се приемало, че случаят не е маловажен. Както от издаденото НП, така и от обжалваното решение, за него оставало неясно дали и как с извършеното бил застрашил обществените норми, здравето или живота на гражданите и това застрашаване било в такава степен голямо, че пораждало необходимостта да бъде санкциониран. С оглед приложимостта на нормата на чл. 28 от ЗАНН в НП и в съдебния акт липсвал и прецизен коментар защо при условие, че безспорно бил заплатил дължима винетка такса, както и че друго МПС с номера посочен във въпросната декларация не ползва пътищата по Републиканска пътна мрежа, е нужно да бъда наказан.

Твърди, че неправилно районният съд бил приел за неоснователно оплакването му, касаещо неизпълнението на задължението на наказващия орган да мотивира в пълнота издаденото НП, да отговори на направените възражения, да извърши проверка на фактите и обстоятелствата, водещи до извод дали едно лице следва да бъде наказано или не, което представлявало липса на мотиви и било самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.

Счита, че неправилно и необосновано е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Съгласно приложимата разпоредба на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, размерът на юрисконсултското възнаграждение /след съобразяване вида и обема на извършената от юрисконсулт дейност пред съда/ било от 80 до 150 лв. Определеният размер от 300 лв. за юрисконсулт бил изцяло незаконосъобразен и не почивал на относимите за случая разпоредби от ЗАНН и Закона за правната помощ.

Моли съда да отмени Решение № 12/23.01.2023 г., постановено по АНД № 223/2022 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което се произнесе по същество и отмени Наказателно постановление № 000810/28.06.2022 г. на началник отдел “ Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“.

При условията на евентуалност, в случай, че касационният съд приеме, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен в частта относно потвърждаването на НП, моли атакуваното решение да бъде изменено в частта, с която е осъден да заплати 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, като намали същото до законовия минимум от 80 лв.

Относно разноските в касационното производство моли да се вземе предвид чл.6Зд, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. при присъждането на такива, същите да са в минималния размер, определен в посочените законови норми.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

По касационната жалба е постъпил писмен отговор от пълномощник на Агенция „Пътна инфраструктура“. Изложени са доводи за законосъобразност и обоснованост на оспореното решение на Районен съд – Момчилград. Моли съда да остави в сила обжалваното решение и присъди юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът по касация – Агенция „Пътна инфраструктура“ се представлява от юрисконсулт Р. Б., която поддържа депозирания отговор. Представя писмени бележки в подкрепа на доводите си за законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Д. излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че съгласно алинея 6 на чл. 139 от ЗДвП,в  задължение на водачите на ППС, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било да заплатят таксата, предвидена в чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Счита, че по делото бил доказан фактът на извършеното от жалбоподателя нарушение, което обосновавало законосъобразност на ангажираната административнонаказателна отговорност. Предвид това постановеното решение от Районен съд – Момчилград било правилно и следвало да бъде оставено в сила.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,  необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № 000810/28.06.2022 г. на началник отдел “ Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Д.Ж.Г. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, за това, че на 21.01.2022 г. на път ** км. **, включен в обхвата на платената пътна мрежа, управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***, за което ППС не е заплатена пътна такса по 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.

С решението е осъден жалбоподателя да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че нарушението е доказано, като в съответствие с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП жалбоподателят бил длъжен, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Изложил е мотиви, че в случая, при заплащане на винетната си такса с валидност 14.01.2022 г. – 13.02.2022 г., като при заявяване на данните на автомобила вместо с рег. № ***, е вписано с рег. № ***, което по смисъла на действащата норма на чл. 5, ал. 3 от НУРПИФСС се приравнявало на липса на винетна такса.

Предвид това е потвърдил НП и е присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., включително и за производството по АНД № 955/2022 г. на Районен съд - Хасково.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на Д.Ж.Г., относно липсата на основания за ангажирането на административнонаказателна отговорност, допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата.

Касационният съд счита решението за правилно като краен резултат, като с оглед въведените в жалбата доводи, следва да се изложат следните съображения:

По силата на чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за ползване на платената пътна мрежа-винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа – т. 1; такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3..- т. 2.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП въвежда задължението за водача на пътно превозно средство, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

В чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е предвидено наказание глоба в размер на 300 лв. за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

С релевантното Наказателно постановление № 000810/28.06.2022 г. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“, на Д.Ж.Г. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, за това, че на 21.01.2022 г. на път ** км. **, включен в обхвата на платената пътна мрежа, управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***, за което ППС не е заплатена пътна такса по 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.

В НП е посочено, че за описаното в него ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, според категорията на пътното превозно средство. Отразено е изрично, че е разгледано възражението на нарушителя против съставения АУАН, при което е констатирано, че електронна винетка с ид. № *** е закупена за ППС с per. № ***, с държава по регистрация- ***, вместо за ППС с per. № ***, с държава по регистрация - ***. Прието е, че са налице погрешно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство при закупуването на електронна винетка. Посочено е, че съгласно чл. 10а, ал. За от ЗП отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е на собственика или на ползвателя му. При неправилно декларирани данни се считало, че за пътното превозно средство не е заплатена винетна такса.

Настоящият състав намира, че събраните в производството пред районния съд доказателства, установяват по несъмнен начин, че на 22.01.2022 г., в 14:43:48 часа, с контролно устройство с идентификатор № ***, на път ** км. **, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е заснето движението на лек автомобил „***“ с рег. № ***, без за същия да е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Представените и приети от първоинстанционния съд – извлечение от доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП; 2бр. статични изображения - снимки, предоставящи данни за регистрационния номер, вида и модела на ППС, установяват релевантните за делото обстоятелства, като съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на контролното устройство. С други думи, горепосочените доказателства, представляват годни доказателствени средства, установяващи относимите към нарушението и извършителя факти, като от страна на жалбоподателя не са въведени конкретни и подкрепени от фактическа страна възражения, обосноваващи съмнения и/или недостоверност на отразеното в доклада и статичните изображения.

На следващо място, настоящият състав намира за неоснователни и недоказани,  въведените от касатора твърдения, че не е извършил нарушението, тъй като бил заплатил винетна такса за автомобила, но при въвеждане на данните за МПС била допусната техническа грешка. Така релевираните доводи са относими и характеризират действия по некоректното попълване на данните при заплащане на винетна такса, но не и такива, отнасящи се до изпълнителното деяние на административното нарушение.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, винетната такса се дължи от собственика или от ползвателя на пътното превозно средство, като може да бъде заплатена в левове по електронен път и чрез банков превод, чрез картово разплащане и в брой - в пунктовете за продажба, както и чрез терминали за самотаксуване. При заплащане на винетната такса собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса съгласно периодите, посочени в чл. 4, ал. 2, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от съответното лице – ал. 2. Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса – ал. 3.

В конкретния случай е безспорно, че е била закупена електронна винетка с ид. № ***, но за ППС с per. № ***, с държава по регистрация- ***, а не за ППС с per. № ***, с държава по регистрация - ***.

Липсва спор и относно обстоятелството, че със Заявление с вх. 94-00-185/18.02.2022 г. Д.Ж.Г. е поискал промяна на допусната техническа грешка при декларираните данни при закупуване на електронна винетка на ППС. По делото не са налице данни по заявлението да е налице постановен с изричен акт отказ за коригиране, като в НП се съдържа отразяване, че на жалбоподателя е била отказана корекция, за което е бил уведомен по телефона.

Съгласно чл. 10а, ал. 3б от ЗП, (в редакцията и с ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 19.03.2021 г.), когато при издаване на електронна винетка е допусната техническа грешка при деклариране на регистрационния номер на пътното превозно средство, включително на държавата, в която е регистрирано, или на неговата категория, може да бъде извършена корекция от съответните длъжностни лица, ако след заявление за промяна на грешно декларирани данни от собственика или ползвателя, безспорно се установи, че в Република България не съществува регистрирано пътно превозно средство с идентичен на първоначално декларираните във винетката регистрационен номер, държава на регистрация или категория. Промяната в данните на електронната винетка има действие от момента на извършване на корекцията и има срок на валидност до изтичането на срока на валидност на първоначално издадената. С други думи при действащата към датата на образуване на административнонаказателното производство и издаване на НП редакция на нормата, дори и да би била допусната исканата корекция, то тя би имала действие от момента на корекцията, т.е. не би довела до отпадане на отговорността. Отделно от това, то е налице влязъл в сила мълчалив отказ на административния орган, поради което същият не би могъл да бъде пререшаван в настоящето производство, независимо от по-благоприятната към момента на приключване на устните състезания в касационното производство редакция на нормата.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба относно описанието на датата на нарушението и неспазването на изискването на чл. 52 от ЗАН. В конкретния случай датата на нарушението е ясно и недвусмислено посочена, както в АУАН, така и в НП, а именно: 22.01.2022 г. Както вече бе посочено по-горе, от всички доказателства, приети в производството пред районния съд се установява, че на 22.01.2022 г., в 14:43:48 часа, с контролно устройство с идентификатор № ***, на път ** км. **, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е заснето движението на лек автомобил „***“ с рег. № ***, без за същият да е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Именно това е и вписаната дата на нарушението в АУАН и НП. Посочената в касационната жалба дата  - 17.02.2022 г., е датата, на която е съставен АУАН, а не датата на осъществяване на административното нарушение.

На следващо място,  действително съгласно чл. 52, ал. 1, изр. 1-во от ЗАНН наказващият орган е длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването й. Посочената норма обаче е инструктивна, а не императивна. От значение за законосъобразността на издадените АУАН и НП е спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В настоящия случай нарушението е извършено на 22.01.2022 г., а АУАН е издаден на 17.02.2002 г., т.е. в съответствие с тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Процесното наказателно постановление е издадено на 28.06.2022 г., поради което е спазен срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

В заключение, съдът намира, че по отношение на процесното деяние не са налице предпоставките конкретният случай да бъде характеризиран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка, на първо място нарушението, по начин на извършването, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид, поради което не са налице условията за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. На следващо място, следва да се отбележи, че съгласно чл. 28, ал. 7 от ЗАНН, ал. 1-6 не се прилагат, когато в закон е предвидено друго. Нормата на чл. 189з от ЗДП (нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) предвижда, че за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и чл. 58 г от ЗАНН.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от Д.Ж.Г. *** за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Момчилград, в частта му с която е потвърдено Наказателно постановление № 000810/28.06.2022 г. на началник отдел “ Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевантната редакция на нормата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден Д.Ж.Г. ***, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

 Относно въведеното в касационната жалба при условията на алтерантивност искане, съдът да измени решението на районния съд в частта му за разноските, настоящият състав намира, че същото по съществото представлява искане за изменение на решението в частта му за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 във вр. с чл. 144 от АПК, по което компетентен да се произнесе е първоинстанционния съд.

С други думи, касационната жалба относно присъдения с обжалваното решение размер на разноските не може да се разгледа по реда на касационния контрол, без да е постановено определение по претендираното изменение по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. В тази й част касационната жалба следва да се приеме за молба за изменение на решението в частта за разноските, по което районният съд следва да се произнесе с определение, което ще подлежи на обжалване пред Административен съд - Кърджали. Предвид това, в тази й част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, като се прекрати производството, а делото да се изпрати на първоинстанционния съд за произнасяне по съдържащата се в касационната жалба молба за изменение на решението в частта за разноските.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12/23.01.2023 г., постановено по АНД № 223/2022 г. по описа на Районен съд – Момчилград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 000810/28.06.2022 г. на началник отдел “ Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Д.Ж.Г. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, за това, че на 22.01.2022 г. на път ** км. **, включен в обхвата на платената пътна мрежа, управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***, за което ППС не е заплатена пътна такса по 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.

ОСЪЖДА Д.Ж.Г. от ***, с ЕГН ***********, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д.Ж.Г. от ***, в частта й относно искането за изменение на Решение № 12/23.01.2023 г., постановено по АНД № 223/2022 г. по описа на Районен съд – Момчилград, в частта му за разноските.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част и ИЗПРАЩА искането за изменение на решението, на Районен съд - Момчилград за произнасяне по молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.