№ 47997
гр. София, 01.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цв. М.
като разгледа докладваното от Цв. М. Частно гражданско дело №
20221110116297 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 60919/28.03.2022 г. на Т. ХР. Л., ЕГН **********,
чрез адв. И.И., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.
417 ГПК срещу Г. Д. К., ЕГН ********** и Р. Г. К., ЕГН **********, за сумата от
191 671,34 лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 98 000 евро, дължима
по договор за банков кредит за покупко-продажба на недвижим имот № HL 19982 от
04.04.2007 г., сключен между ... и длъжниците, ведно със законната лихва от датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем до окончателното плащане, която сума е
обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 179, том I, нот. дело
№ 169/2007 г. /съгласно уточнителна молба на заявителя от 16.05.2022 г./
Съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 179, том I, нот. дело №
169/2007 г., ... предоставя на Г. Д. К. и Р. Г. К. кредит в размер на 98 000 евро, от които:
52 850 евро – за покупка на недвижим имот и 45 150 евро – за други разплащания, със срок
за издължаване от 360 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка, при
уговорена годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на банката, действащ
за съответния период на начисляване на лихвата, плюс 5 пункта.
За обезпечаване на задълженията си по цитирания по-горе договор за банков кредит за
покупко-продажба на недвижим имот № HL 19982 от 04.04.2007 г. кредитополучателите
учредяват в полза на банката договорна ипотека върху собствения си описан в нотариалния
акт недвижим имот.
Заявителят излага твърдения за сключен от страна на „.... договор за цесия от
30.06.2021 г., по силата на който кредитодателят е прехвърлил вземанията си по договора за
кредит, заедно с лихвите, привилегиите и обезпеченията в полза на .... Сочи още, че по
силата на последващ договор за цесия от 21.12.2021 г. ....е прехвърлило същите в полза на
заявителя, за което длъжниците са били уведомени на 08.03.2022 г., с което заявителят
обосновава легитимацията си да претендира сумите по договор за кредит за покупко-
продажба на недвижим имот № HL 19982 от 04.04.2007 г. Допълва още, че последният е бил
обявен за предсрочно изискуем, за което длъжниците Г. Д. К. и Р. Г. К. са били уведомени
съответно на 02.05.2017 г. и на 30.05.2017 г., за което са съставени 2 броя нотариални
покани.
Със заявлението са представени още искане за подновяване на вписана договорна
ипотека, договор за банков кредит за покупко-продажба на недвижим имот № HL 19982 от
04.04.2007 г. и приложение от 12.04.2007 г. към него, 5 броя допълнителни споразумения
1
към него, погасителен план, договор за цесия от 30.06.2021 г. между „.... и .... ведно с
приложение № 1 към него, 2 броя уведомления от ....за извършена цесия, адресирани до
всеки един от длъжниците поотделно, ведно с 2 броя разписки за връчването им, договор за
цесия от 21.12.2021 г. между ....и Т. ХР. Л., ведно с потвърждение на цедента за извършената
цесия.
В производството по чл. 417, вр. чл. 418, ал. 2 ГПК преценката на заповедния съд е
ограничена до съдържанието на представения от заявителя документ по чл. 417 ГПК, по
отношение на който следва да извърши проверка дали е редовен от външна страна и
удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска
издаването на изпълнителния лист.
Принципно като документ по смисъла на чл. 417, т. 6 ГПК процесният нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека № 179, том I, нот. дело № 169/05.04.2007 г., на който се
позовава заявителят Т.Л., видно от подадената от него уточнителна молба от 16.05.2022 г., е
годен да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по отношение на съдържащите се в него задължения за заплащане на
парични суми. Само по изключение – при поредпоставките на чл. 418, ал. 3 ГПК тази
преценка може да се разпростре и спрямо други документи, ако това е необходимо за
доказване изискуемостта на задължението, обект на търсеното незабавно изпълнение.
В случая, съдът приема, че сам по себе си представеният документ по чл. 417, т. 6 ГПК
не е годен да удостовери получаването от страна на кредитополучателите на сумата,
предмет на договора за банков кредит. Съгласно чл. 430, ал. ТЗ с договора за банков кредит
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Следователно, касае се за реален договор и
за да породи той действие, не е достатъчно между страните да е постигнато съгласие за
предаване на определена парична сума. Договорът се счита сключен едва с действителното
предаване на сумата, т. е. в настоящия случай с плащането на уговорения кредит в размер на
98 000 евро, което обаче не е изрично удостоверено в представения нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 179, том I, нот. дело № 169/05.04.2007 г., на който се
позовава заявителят. Представените договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL
19982 от 04.04.2007 г. и допълнителните споразумения към него също не биха били годни да
удостоверят реалното предаване на сумата, предмет на кредита, доколкото в чл. 2 от същия
е предвидено допълнителни условия за усвояването , а именно: откриване на
разплащателна сметка и представяне на допълнителни документи пред банката, които
процесният нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 179, том I, нот. дело №
169/05.04.2007 г. не доказва да са се сбъднали. Нещо повече, сами по себе си договорът за
банков кредит и приложенията към него не представляват редовни от външна страна
документи по чл. 417 ГПК, въз основа на които, в съвкупност с нотариалния акт за
учредяване на договорна ипотека, да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
още повече, че заявителят не се позовава на тях, а на самия ипотечен акт. Ето защо, не може
да се приеме, че в частта по т. I процесният нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 179, том I, нот. дело № 169/05.04.2007 г. установява действителното предаване на
посочената в него сума от 98 000 евро, поради което същият не удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника.
На следващо място, съдът приема, че допълнително основание за недължимост на
същата от страна на Г. Д. К. и Р.Г. К. е и обстоятелството, че представеният документ по чл.
417, т. 6 ГПК не удостоверява, че именно заявителят Т. ХР. Л. е носител на процесното
вземане срещу посочените като длъжници лица. В т. 4г от ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК се
предвижда, че в хипотезата на настъпило частно правоприемство на страната на кредитора
няма пречка да се издаде заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника на
2
посочения в документа по чл. 417 ГПК кредитор, тъй като по силата на правоприемството
същият е титуляр на вземането. Настъпилото преди подаване на заявлението частно
правоприемство обаче трябва да бъде установено с документ по чл. 417 ГПК /например
нотариално заверен договор за цесия/, тъй като идеята на законодателя е посредством тези
документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, включително
субектите по правоотношението /само по изключение разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК
предвижда различно доказване на изискуемостта/. В такъв случай този документ е
основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника, като
е необходимо представяне и на документа, установяващ вземането срещу неговия
праводател. В случая, към заявлението са представени 2 броя нотариално заверени договора
за цесия съответно от 30.06.2021 г. – между „.... и .... както и от 21.12.2021 г. – между ....и
заявителя Т. ХР. Л., които обаче не са годни да удостоверят настъпването на твърдяното
правоприемство в момент, предхождащ по време подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. От една страна, това
е така, тъй като приложение № 1 към договор за цесия от 30.06.2021 г. е нечетливо, поради
което за заповедния съд съществува невъзможност да установи дали същият действително
има за предмет и вземанията срещу длъжниците, произтичащи от договор за кредит за
покупка на недвижим имот № НL 19982 от 04.04.2007 г., обективиран в т. I от представения
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 179, том I, нот. дело №
169/05.04.2007 г., на който заявителят се позовава. От друга страна, съдът намира, че
твърдяните цесии не са породили своето действие и поради това, че представените към
заявлението разписки не са годни да установят връчването на уведомленията за съобщаване
на същите до техните адресати, доколкото от страна на нотариуса не е изпълнена надлежно
процедурата по чл. 47 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 50
ЗННД изрично препраща към правилата за връчване по чл. 37-58 ГПК, поради което
приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК при връчването на нотариални покани от нотариус е
принципно допустимо. Съобразно тази разпоредба връчване чрез залепяне на уведомление
се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото
адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Доколкото прилагането
на този начин е допустимо само при наличието на точно определени предпоставки, за да
бъде извършена преценка относно редовността на връчването, в съобщението трябва да са
посочени конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на този ред за
връчване. Изводът, дали съобщението е редовно връчено или не, е правен и се прави от
съда, като нотариусът следва да посочи фактите (респ. и да се приложат документи,
удостоверяващи връчването), въз основа на които да се приеме, че законосъобразно е
приложена нормата на чл. 47 ГПК. В случая, това изискване не е изпълнено. В
представените по делото 2 броя разписки към уведомленията, с които се цели съобщаването
на длъжниците за извършената цесия от 30.06.2021 г., нотариусът е удостоверил, че след
трикратно посещение на адреса – на 19.01.2022 г., на 13.02.2022 г. и на 21.02.2022 г.
адресатите са отсъствали, като при последното посещение е залепено уведомление.
Отразено е, че в двуседмичен срок не се е явило лице, което да получи уведомленията,
поради което нотариусът е удостоверил връчването им по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК - на
08.03.2022 г. Процедурата по връчване на книжа предвижда първо да се изпрати съобщение
до длъжника на посочения от заявителя адрес, като връчителят трябва да потърси адресата, а
ако същият отсъства от адреса, да намери лице на същия адрес, на което да връчи книжата.
Ако не намери адресата, нито друго лице, съгласно да получи книжата, връчителят трябва да
удостовери тези обстоятелства и датата на посещението в разписката към съобщението.
Трайната съдебна практика изисква да бъдат положени достатъчно процесуални усилия за
откриване на лицето, като преди прилагане на процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК адресатът да
бъде посетен поне три пъти в продължение на поне един месец в различно часово време. В
случая, няма данни тези условия да са изпълнени надлежно. От страна на връчителя липсва
3
отбелязване относно обстоятелствата, които са констатирани от него на адреса, като
например: има ли такова лице на адреса, живее ли то на него и ако не, намерено ли е друго
такова, което да е било съгласно да приеме нотариалната покана, кой е източникът, от който
връчителят е събрал информацията, както и къде е залепено уведомлението- на входната
врата на апартамента или на пощенската кутия, или на входната врата или на видно място
около нея, каквото е изискването на чл. 47, ал. 1 ГПК. Липсата на така изложените
обстоятелства е пречка съдът да извърши преценка относно законосъобразността на
връчването по съответния ред - били ли са налице предпоставките за пристъпване към тази
процедура от страна на връчителя, която съдът дължи към момента на подаване на
заявлението. За пълнота следва да се отбележи, че в случая адресатите са търсени на адрес,
който е различен от адресно регистрирания им постоянен и настоящ такъв, съгласно
служебно изготвената от съда справка от „НБДН“. Нещо повече, според актуалната
редакция на чл. 47, ал. 1 ГПК преди да приеме, че процедурата по този ред е надлежно
изпълнена, нотариусът също така е следвало да изготви и справка за адрес и регистриран
работодател, като едва след като направи опит за връчване и на тях, в случай, че такива са
налице, да счете, че съобщенията до длъжниците Г.К. и Р.К. действително са били връчени,
а в случая това не е било сторено от негова страна. На следващо място, съдът намира, че по
делото няма данни, че последващото прехвърляне на вземането по силата на договора за
цесия от 21.12.2021 г. също е било надлежно извършено, доколкото от страна на заявителя
изобщо не са представени доказателства да са правени опити за това, което представлява
допълнително основание да се приеме, че заявителят Т.Л. не се легитимира като
правоприемник на посочения в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 179,
том I, нот. дело № 169/05.04.2007 г. кредитор. Нещо повече, сам по себе си последният също
не удостоверява, че въз основа на осъществено впоследствие правоприемство именно
заявителят Л. се явява носител на вземанията, произтичащи от договор за кредит за покупка
на недвижим имот № НL 19982 от 04.04.2007 г., обективиран в същия. Отделно от
посоченото, съдът намира, че не се установява и изискуемостта на претендираната сума,
доколкото в т. 14 от заявлението се посочва, че договорът за кредит е обявен за предсрочно
изискуем, но няма данни това действително да е така, тъй като документът по чл. 417, т. 6
ГПК удостоверява единствено срока за връщане на кредита, както и дължимите суми при
обявяването му за предсрочно изискуем, но не и, че това обстоятелство действително е
настъпило. В случая, извод в тази насока не може да се направи и въз основа на
представените към заявлнието книжа, тъй като същите не установяват уведомяване от
страна на банката на длъжниците, че счита договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ НL 19982 от 04.04.2007 г. за предсрочно изискуем – арг. т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, а още по-малко това да е станало на твърдяните дати - съответно на 02.05.2017 г. и
на 30.05.2017 г.
Документът по чл. 417 ГПК, на който се позовава заявителят, не установява
изискуемостта на вземането, а както се посочи по-горе, в случай, че настъпването е
обусловено от наличието на допълнителни обстоятелства, те следва да бъдат удостоверени в
официален или с изходящ от длъжника документ, каквито по делото не са представени.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че заявлението не отговаря на
изискванията на чл. 418, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 417, т. 3 ГПК, поради което следва да бъде
отхвърлено изцяло.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление с вх. № 60919/28.03.2022 г. на Т. ХР. Л., ЕГН
********** за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417
4
ГПК срещу Г. Д. К., ЕГН ********** и Р. Г. К., ЕГН **********, за сумата от 191 671,34
лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 98 000 евро, дължима по договор
за банков кредит за покупко-продажба на недвижим имот № HL 19982 от 04.04.2007 г.,
сключен между ... и длъжниците, ведно със законната лихва от датата на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем до окончателното плащане, която сума е обективирана в
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 179, том I, нот. дело № 169/2007 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5