Р Е Ш Е Н И Е
№1608 23.02.2010г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХІ-ти граждански
състав
на двадесет и четвърти ноември две хиляди и девета година
в публично заседание в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при участието на секретаря К.К.,
като разгледа докладваното от съдията
И.Иванов
гражданско дело №3553 по описа на
БРС за 2009 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на П.С.С., ЕГН **********,***, против Г.П.
Стефанова, ЕГН **********,***, като се претендира прекратяване на сключения
между страните на 30.06.1990г. граждански брак поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство по вина на ответницата. Моли се също така
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете
Петър Пламенов С. да бъде предоставено на бащата, както и да бъде осъдена
ответницата да заплаща месечна издръжка за детето си в размер на 60 лева,
считано от 01.06.2008г. до настъпването на законни основания за изменение или
прекратяване на издръжката. Иска се също така семейното жилище да се предостави
за ползване на ищеца, както и да се възстанови предбрачното фамилно име на
ответницата. Претендира се и заплащането на направените по делото разноски. Като
основания за разстройството на брака и изключителната вина на ответницата се сочат следните
обстоятелства: възникнали в течение на годините разногласия и влошаване на
отношенията между съпрузите, предизвикани от честата употреба на алкохол от
страна на съпругата. Същата работела, но не предоставяла средства за дома и не
полагала необходимите грижи във връзка с отглеждането на детето, което също
било причина за конфликти между страните. Сочи се също така, че през месец
август 2004г. съпругата напуснала семейното жилище и от тогава не се е завръщала,
не се е интересувала от детето, нито от семейство и дома си. Поради това ищецът
счита, че брачната връзка е единствено формална и моли за прекратяването на
брака.
В срок е постъпил отговор от
ответната страна чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител. Искът се оспорва единствено в частта досежно вината, като се
сочи, че същата принадлежи на двамата съпрузи. Не се възразява по отношение на
останалите претнции, с изключение на искането за възстановяване на предбрачното
фамилно име на ответницата.
Правното основание на предявените искове е чл.49, ал.1
във вр. с ал.3 от Семейния кодекс /СК/–
по иска за развод, чл.59, ал. 2 СК – относно родителските права, режима на
лични отношения и издръжката, чл.56, ал. 1 СК – относно ползването на семейното
жилище. Претенцията за разрешаване на въпроса за фамилното име е с правно
основание чл.326 от ГПК във вр. с чл.53 от СК.
Бургаският районен съд, след като
взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната
страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази
приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от представеното
удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Бургас, страните
са съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 30.06.1990г. в гр.Бургас, за
което е съставен акт за граждански брак № ІІ-0120/30.06.1990г. От брака на
съпрузите е родено едно дете – Петър Пламенов С., ЕГН **********, роден на ***г.,
което се установява от представения по делото акт за раждане. В производството
са представени доказателства, че семейното жилище на съпрузите представлява апартамент
с административен адрес в гр.Бургас, ж.к.”Зорница”, бл.37, вх.А, ет.2, ап.5,
собственост на ищеца и неговата сестра.
От изготвения по делото социален
доклад се установява, че детето П. е ученик в седми клас в ОУ “Георги
Бенковски” – гр. Бургас. Отглежда се в семейна среда, като основни грижи за
него полагат баща му и леля му. Жилището, в което живее е двустайно, собственост
е на леля му и баща му, като хигиенно-битовите условия в жилището са занижени.
Детето и баща му обитават една от стаите. Социалните работници са установили,
че между бащата и детето има изградени добри взаимоотношения, като атмосферата
в дома е спокойна. На детето също така са осигурени нужните базови и
образователни потребности. Същото е споделило, че не е виждало майка си от 4-5
години, когато тя е напуснала семейното жилище и е спряла да се интересува от
сина си и съпруга си. Детето категорично е завило, че не желае да се среща с
майка си, както и че обича само баща си. Спомня си за постоянните скандали
между родителите, когато майката е живяла със семейството, предизвикани от
употребата на алкохол от страна на майката и незаинтересоваността й към семейството.
Детето е споделило, че чувства обич и подкрепа от страна на баща си и неговите
близки. Със съдействието на детето е осъществен разговор по мобилен телефон с
неговата майка, като й е отправена покана за среща и разговор във връзка с
настоящото производство. Съпругата категорично отказала да се яви и да
съдейства за необходимото проучване, както и да посочи и актуална информация за
местонахождението си. Бащата е заявил, че с майката са във фактическа раздяла
от шест години. Като причина за раздялата е посочил честата злоупотреба с
алкохол от нейна страна, която е провокирала прояви на агресия и конфликтни
ситуации в семейството. Предвид посочения в исковата молба адрес на майката в
с.Хаджиите, общ.Карнобат е поискано съдействие от Дирекция “Социално
осигуряване” – гр.Карнобат, като проверката е установила, че ответницата не пребивава
в населеното място. Там живела нейната майка, която е потвърдила, че дъщеря й
живее в гр.Бургас, но не знае точния й адрес.
Детето е изслушано в съдебно
заседание в присъствието на социален работник от дирекция „Социално
подпомагане” – гр.Бургас на основание чл.15, ал.1 от Закона за закрила на
детето. Същото е заявило, че живее само със своя баща, както и че от пет години
не е виждало майка си, а само са се чували един-два пъти по телефона. Детето
споделя, че в неговия дом му харесва и се чувства добре.
От ангажираните по делото гласни
доказателства на свидетелката Попова – сестра на ищеца, се установява истинността
на твърденията, изложени в исковата молба досежно злоупотреба на ответницата с
алкохол и свързани с това скандали между съпрузите. Свидетелката е категорична,
че през месец август 2004г. ответницата доброволно е напуснала семейството си,
както и че от този момент не се е връщала. Тя не се грижела за детето си, не е
искала да го вижда и не е изпращала средства за отглеждането му. Независимо от
наличието на родствени отношения между свидетелката и ищеца и възможността за
известна пристрастност, съдът намира, че свидетелските показания следва да
бъдат кредитирани. Това е така, защото показанията се основават на
непосредствени наблюдения, кореспондират с останалия събран доказателствен
материал и свидетелката не е пряко заинтересована от изхода на делото.
Въз основа на така установените
факти, релевантни за
решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
По
иска с правна квалификация чл. 49, ал. 1във връзка ал. 3 от СК:
Съгласно посочената разпоредба всеки от съпрузите може да
иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
В разглеждания случай от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че съпрузите не живеят съвместно
от месец август 2004г. Същите са не само във фактическа раздяла, но и нямат
присъщата на съпрузи връзка и контакт един с друг от този момент. Установени са
също така прояви на агресия и невъздържаност от страна на ответницата,
предизвикани от употреба на алкохол. Съпругата по собствено желание е напуснала
семейството си и се е дезинтересирала от него. В резултат на фактическата
раздяла понастоящем съпрузите не обитават общо семейно жилище, нито имат общо
домакинство. Липсата на контакт между страните е довела до окончателно
изгубване на уважението и доверието един към друг. Предвид изложените
съображения съдът намира, че бракът между страните е загубил своето съдържание,
неговото продължаване не е обществено оправдано, поради което същият следва да бъде
прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.
При изследване на въпроса за вината
следва да се преценят данните за поведението на всеки от съпрузите и тяхното
отношение към семейството. Съдът приема, че вина за разстройството на брака
принадлежи на съпругата, доколкото по делото се установява, че една от
основните причини за разстройството на брачната връзка е обстоятелството, че
същата е напуснала семейството си и е спряла да се интересува както от съпруга,
така и от детето си. Конфликтите в семейството преди това са породени от злоупотребата
на съпругата с алкохол. Брачни провинения на съпруга не се сочат и установяват,
поради което и липсват основания да се приеме, че по някакъв начин ищецът е
допринесъл за разстройството на брака.
По отношение на родителските права и
режима на лични отношения:
Обстоятелството, че детето живее
близо шест години само със своя баща, с който се чувства добре, закрилян и
обичан, изразеното в социалния доклад становище, че бащата е в състояние да
осигури спокойна и безопасна семейна среда за отглеждане и възпитание на детето,
както и липсата на контакт с майка му, сочат, че бащата е родителят, на когото
следва да се предостави упражняването на родителските права.
По отношение на режима на лични
отношения с майката съдът намира, че независимо от нежеланието на детето да се
среща с нея и липсата на контакт между тях за период от пет години, възможността
за изграждане и поддържане на връзка между родител и дете не следва да бъде
разколебавана. С оглед на прекъснатите отношения между майката и детето съдът
намира за най-подходящ следния режим на свиждане: всяка първа и трета събота от
месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, по два дни през зимната и пролетната
ученически ваканции, както и десет дни през лятната ваканция, в период, който
не съвпада с ползвания от бащата платен отпуск, с право на преспиване на детето
в дома на майката.
Относно семейното жилище:
По делото се установява, че жилището
е собственост на ищеца и неговата сестра, която също го обитава. При това
положение и с оглед на обстоятелството, че на бащата се предоставя
упражняването на родителските права, съдът приема, че жилището следва да се
предостави за ползване на съпруга.
По отношение издръжката за детето:
Разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК
предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Размерът й се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителя. По делото липсват данни за доходите на майката и въобще за трудовата
й заетост. Независимо от това с оглед на горното задължение съдът намира, че
следва да се присъди месечна издръжка в търсения размер от 60 лева, който се
явява и минимален с оглед разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК. Месечната
издръжка следва да бъде присъдена, считано от датата на завеждане на делото –
22.05.2009г. Съдът намира за основателен и предявения иск за издръжка за детето
за минало време в периода 01.06.2008г. - 22.05.2009г. По делото е безспорно
установено, че в посочения период майката Г. Стефанова е напуснала семейното
жилище, не е полагала грижи за детето и не е предоставяла средства. Съобразно
размера на дължимата месечна издръжка от 60 лева ответницата следва да бъде
осъдена да заплати за минало време сумата от общо 720 лева, ведно със законната
лихва от завеждане на делото.
По отношение фамилното име на съпругата
след развода:
Съдът намира, че доколкото
гражданският брак между страните е сключен през 1990г., т.е преди близо 20
години, следва да се приеме, че ответницата е станала известна в обществото с брачното
си фамилно име, поради което и следва да продължи да носи фамилното име
Стефанова. В това отношение законът не изисква съгласие на другия съпруг.
Същевременно липсва и изявено от съпругата желание за възстановяване на
предбрачното й фамилно име.
При този изход на спора и на
основание чл. 329, ал.1 от ГПК върху ответницата следва да бъде възложено
заплащането на направените от ищеца разноски по делото в размер на 480 лева.
На основание чл. 6, т.2 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя
окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 50 лева. С
оглед на обстоятелството, че по делото са представени доказателства за внесени от ищеца 25 лева, ответницата следва
да бъда осъдена да довнесе разликата или държавна такса в размер на 25 лева. Г.
Стефанова следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса за присъдената
издръжка в размер на 115.20 лева. Общият размер на дължимите такси възлиза на 140.20 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД И
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен на 30.06.1990г. в гр.Бургас с акт № ІІ-0120/30.06.1990г. между П.С.С., ЕГН **********,*** и
Г.П. СТЕФАНОВА, ЕГН **********,***, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство.
ПРИЕМА, че вина за разстройството на
брака има съпругата.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права спрямо роденото от брака дете Петър Пламенов С., ЕГН **********, роден на
***г., на бащата П.С.С., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични отношения между майката Г.П. Стефанова, ЕГН ********** и малолетното
дете Петър Пламенов С., ЕГН **********, роден на ***г., както следва: всяка
първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, по два дни през
зимната и пролетната ученически ваканции, както и десет дни през лятната
ваканция, в период, който не съвпада с ползвания от бащата платен отпуск, с
право на преспиване на детето в дома на майката.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,
представляващо апартамент с административен адрес в гр.Бургас, ж.к.”Зорница”,
бл.37, вх.А, ет.2, ап.5, на П.С.С., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака Г.П. Стефанова, ЕГН **********, да продължи да носи
брачното си фамилно име – СТЕФАНОВА.
ОСЪЖДА Г.П. Стефанова, ЕГН **********,***,
да заплаща месечна издръжка на детето Петър Пламенов С., ЕГН **********, роден
на ***г., чрез неговия баща и законен представител П.С.С., ЕГН **********, в размер на 60 /шестдесет/
лева, считано от 22.05.2009г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до настъпване на
законни причини за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА Г.П. Стефанова, ЕГН **********,***,
да заплати на детето Петър Пламенов С., ЕГН **********, роден на ***г., чрез
неговия баща и законен представител П.С.С.,
ЕГН **********,***, сумата от 720
лева /седемстотин и двадесет
лева/, представляваща издръжка за периода от 01.06.2008г. до 22.05.2009г., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 22.05.2009г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г.П. Стефанова, ЕГН **********,***,
да заплати на П.С.С., ЕГН **********,***, сумата от 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА Г.П. Стефанова, ЕГН **********,***,
да заплати на Бургаския районен съд сумата от общо 140.20 лева /сто и четиридесет
лева и двадесет стотинки/, представляваща държавни такси.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………