РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Пловдив, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300503278 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 8693/29.09.2021 г. по описа на ЧСИ Мариана
Обретенова с рег.№758 от КЧСИ, подадена от А.. ИВ. М., ЕГН: ********** от гр.П.,
ул.“****, чрез пълномощника си по делото адв.Й., против Протокол от 13.09.2021 г. по
изп.д.№ 607 по описа за 2009 г. на ЧСИ Мариана Обретенова с рег.№758 от КЧСИ, с
който е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на
осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания отказ на
съдебния изпълнител и такива за осъществяване на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8
от ГПК. Твърди се, че за периода от 02.01.2019 г., когато са получени плащания по
делото, до подаването на молба от „ОТП Факторинг България“ЕАД за прекратяване на
делото на 05.07.2021 г., не са били извършвани изпълнителни действия. Поддържа се,
че молбата на взискателя „Хъс“ ЕООД за извършването на справки и налагането на
евентуални запори, както и за насрочване на опис на движими вещи, е подадена през
юли месец след молбата на „ОТП Факторинг България“ЕАД. Изпълнителните действия
били извършени преди повече от две години, като са наложени запори върху сметки на
жалбоподателката, както и върху трудовото й възнаграждение, а към момента на
извършване на справките нямало новооткрити сметки. Твърди се, че поради наличието
1
на друго изпълнително дело № 635/2015 г. за издръжка, по настоящото изпълнително
дело не са постъпвали суми от трудови възнаграждения на А.М.. Допълнително се
поддържа, че молбата на „ОТП Факторинг България“ЕАД и протоколът на съдебния
изпълнител от 13.09.2021г., с който е постановен обжалвания отказ, не са им били
връчени. Моли се за отмяна на обжалвания отказ като незаконосъобразен и за връщане
на делото на ЧСИ с указания за прекратяване на изп.производство на осн.чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК.
Постъпило е възражение по жалбата от взискателят „ХЪС“ ЕООД, ЕИК:
*********, с което взема становище за нейната неоснователност. Излага съображения
за неосъществяване на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и се твърди, че не е
настъпила перемпция. Позовава се на наложените по делото запори на банкови сметки
и трудови възнаграждения, както и на постъпващи от същите суми по делото, и на
плащания от длъжника М. за прекъсване на погасителната давност за вземането и на
срока на перемпцията. Моли за оставяне без уважение на жалбата. Претендира
присъждането на разноските в производството.
Препис от жалбата е връчен на останалите страни в производството -
присъединените взискатели „ОТП Факторинг България“ЕООД и „Водоснабдяване и
канализация“ЕООД, както и на длъжника Рафо А., което не вземат становище.
В мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Мариана Обретенова взема становище
за недопустимост на жалбата като оспорва процесуалната легитимация на
жалбоподателя, по същество се развиват доводи за нейната неоснователност.
Пловдивският окръжен съд, след като прегледа материалите по делото и
прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, намира следното:
Жалбата е допустима като подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК от
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт. Неоснователно се оспорва
процесуалната легитимация на жалбоподателя, доколкото същият е длъжник в
изпълнението и като такъв притежава самостоятелно процесуално право да обжалва
действията на съдебния изпълнител, императивно посочени в разпоредбата на чл.435,
ал.2 ГПК, сред които е и атакуваният с жалбата отказ за прекратяване на
изп.производство.
Жалбата се поставя повторно за разглеждане от съда след като с Определение №
1436 от 24.11.2021 г. по гр.д.№ 3032/ 2021 г. на ПОС, VI гр.с. се уважи искането в нея
за спиране на производството по изпълнението - насрочения опис за 20.10.2021г., както
и производството се прекрати и изпрати на съдебния изпълнител за надлежното
администриране на жалбата.
При проверка редовността на жалбата съдът намира за изпълнени изискванията
на чл. 436, ал.2 и ал.3 ГПК.
2
С оглед на изложеното, жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
По същество съдът намира следното:
От материалите по изпълнително дело № 607/2009 г. се установява, че
изпълнителното производство е образувано на 12.06.2009г. по молба на „ХЪС“ ЕООД,
ЕИК: *********, за събиране на вземане от Р. Г. АПР. ЕГН: ********** и А.. ИВ. М.
ЕГН:********** по изпълнителен лист от 22.05.2009 г., издаден по т.д.№ 381/2007 г.
на ПОС, XV гр.с.
С разпореждане от 15.06.2009 г. съдебният изпълнител е наложил възбрани
върху недвижими имоти на длъжниците, вписани в АВ-СВ Пловдив на 17.06.2009 г. С
разпореждане от 08.07.2009 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на А.М. в
Регионален телевизионен център - Пловдив /РТЦ/. С молба от 17.09.2009 г. взискателят
е поискал извършването на опис на съсобствените на длъжниците недвижими имоти,
запор на възнаграждение и дяловете на длъжниците, въз основа на която молба са
наложени запори с разпореждане от 14.10.2009 г. и от 15.10.2009 г. На 22.10.2009 г. и
27.10.2009 г. са извършени описи на недвижими имоти и движими вещи. С молба от
16.02.2010 г. взискателят е поискал извършването на публична продан на недвижими
имоти на длъжниците. По молба от 25.05.2010 г. Банка „ДСК“ЕАД е конституирана
като взискател на осн.чл.456 ГПК.
За времето от 06.06.2010 г.- 06.07.2010 г. по делото е проведена публична
продан на недвижим имот на длъжниците, която е спряна по молба на взискателя с
разпореждане на съдебния изпълнител от 02.07.2010 г. С разпореждане от 28.09.2010 г.
е насрочена втора публична продан на имота от 15.11.2010 г. до 15.12.2010 г.
На 16.12.2010 г. са постъпили две молби от взискателя „Хъс“ ЕООД за
насрочване на публична продан на описани по делото движими вещи и за пристъпване
към изпълнение по реда на чл.517, ал.3 ГПК към запорираните дялове на длъжниците.
След успешно проведена публична продан за времето от 15.11.2010 г. до
15.12.2010 г. на имот на длъжниците, с протокол от 16.12.2010 г. за купувач от
публичната продан е обявена Банка „ДСК“ЕАД. Въз основа на проданта са погасени
вземания на Банка „ДСК“ЕАД като ипотекарен кредитор в размер на 217 395, 86 лева и
на „Хъс“ ООД в размер на 5 090 лева след отхвърлянето на жалба против
разпределение от 26.01.2011 г. с Решение № 588 от 21.04.2011г. по гр.д.№ 1079 от 2011
г. на ПОС и стабилизирането му с връщането на жалба против последното с
разпореждане от 21.06.2011 г. С постановление за възлагане, влязло в сила на
23.01.2012 г., имотът от публичната продан е възложен на Банка „ДСК“ЕАД. Въз
основа на молба от 05.02.2013 г. „ОТП Факторинг България“ЕООД е конституирано
като взискател в качеството си на частен правоприемник на Банка „ДСК“ЕАД. На
3
30.05.2013 г. от взискателя „Хъс“ ЕООД е депозирана молба за опис на движими вещи
в дома на длъжниците, който е насрочен с разпореждане на съдебния изпълнител от
27.06.2013 г. На 23.06.2014 г. е постъпила молба от „ОТП Факторинг България“ЕООД
за присъединяване на допълнителни вземания, придобити от Банка „ДСК“ЕАД.
Вследствие на наложения запор върху трудовото възнаграждение на А.М. по делото са
постъпвали суми от работодателя, които към 31.07.2015 г. са били набрани по сметка
на съдебния изпълнител в общ размер на 3 492, 96 лева, видно от протокол за
разпределение. По молба от 21.11.2016 г. е конституирано „Водоснабдяване и
канализация“ЕООД като присъединен взискател.
С молба от 30.06.2017 г. взискателят „Хъс“ ЕООД е поискал налагането на
запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците. С разпореждане от 04.07.2017
г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на А.М. в
РТЦ - Пловдив, както и запор на банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“АД,
„Банка ДСК“ ЕАД, „Централна кооперативна банка“АД, „Юробанк България“АД. На
27.02.2018 г. е постъпила молба от „ОТП Факторинг България“ЕООД за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на А.М. в РТЦ - Пловдив на длъжност „****“ с
осигурителен доход от 1414, 50 лева. На 30.03.2018 г. е постъпил превод на сумата от
225 лева с наредител А.М.. На 26.10.2018 г. е постъпил превод от работодателя РТЦ -
Пловдив на А.М. в размер на 527, 84 лева. Констатира се, че от запора върху трудовото
възнаграждение на М. по делото са постъпвали суми, които към 02.01.2019 г. са били в
размер на 4 820, 64 лева, видно от разпределение от същата дата. На 02.04.2020 г. е
постъпила молба от „ОТП Факторинг България“ЕООД за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжниците. На 20.03.2020 г. е постъпил превод по изп. дело в
размер на 39, 81 лева от наложен запор в Банка „ДСК“ ЕАД.
По делото се установява, че длъжникът А.М. е извършила превод на следните
суми за частично погасяване на дълга по делото: на 26.08.2020 г. - 62, 00 лева; на
26.05.2021 г. - 18 лева; на 25.06.2021 г. - 24 лева;
На 05.07.2021 г. е постъпила молба от „ОТП Факторинг България“ЕООД за
прекратяване на делото на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК. На 07.07.2021 г. е постъпила
молба от взискателят „Хъс“ ЕООД за извършване на опис на движими вещи в
жилищата на длъжниците, както и за налагането на запор върху банкови сметки. На
29.07.2021 г. и на 14.09.2021 г. са постъпили преводи на сумите съответно от 127 лева и
от 486 лева с наредител А.М.. На 13.09.2021 г. е постановен протокол, в който е
инкорпориран обжалвания отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на
изп.производство.
С оглед на така установеното от фактическа страна съдът достига до следните
правни изводи:Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни
4
действия в продължение на две години. Посоченият срок не е давностен, а процесуален
преклузивен срок, с изтичането на който срок се погасява само правото на взискателя
да продължи започналото изпълнително производство. Изпълнителните действия,
визирани в т. 10 на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 на
ОСГТК на ВКС, които прекъсват давността по смисъла на чл. 116 б."в"от ГПК и са
приложими към фактическия състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, са насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. С посоченото тълкувателно решение се разяснява още, че задължението на
взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се
реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както
и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови
изпълнителни способи.
В настоящия случай не се установява поддържаното от жалбоподателя
основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
- поради неизвършването на изпълнителни действия за период от две години.
Твърденията в жалбата са, че за времето от 02.01.2019 г. до 05.07.2021 г. не са
извършвани изпълнителни действия, поради което е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК и делото е перемирано. Тези твърдения се опровергават от фактите по изп.дело.
По делото се установява, че през сочения период длъжникът М. е извършила частични
плащания за погасяването на дълга на дати 26.08.2020 г., 26.05.2021 г. и 25.06.2021 г.
Извършените плащания следва да се ценят като признание на вземането, с които се
прекъсва давността за същото по смисъла на чл. 116 б."а" от ЗЗД, поради което следва
да се счита, че от следващата плащането дата е започнал да тече нов двугодишен срок
по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. На 20.03.2020 г. е постъпил и превод в размер на 39, 81
лева от наложен запор в Банка „ДСК“ЕАД, което като плащане от трето задължено
лице е изпълнително действие, което прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Следователно през сочения от длъжника период от 02.01.2019 г. до 05.07.2021 г. са
извършвани изпълнителни действия, с които по смисъла на т. 10 на тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, е прекъсван
двугодишния срок за настъпването на перемпция. Изпълнителни действия, прекъсващи
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК са извършвани и от образуването на изпълнителното
производство.Такива са исканията на взискателя за предприемането на изпълнителни
способи, налагането на запори и възбрани, насрочването на описи и продажби и
тяхното осъществяване до приключването им, както и постъпването на парични суми
от същите, с които е погасяван дългът по делото, и присъединяването на кредитори.
5
Включително такива са и постъпленията от запора върху трудовото възнаграждение на
М. и извършените от нея плащания за погасяването на дълга по делото. Посочените
действия, хронологични изброени по-горе, са били насочени за удовлетворяването на
изпълняемото право на взискателя, поради което не се може да се приеме, че
взискателят е бездействал като е изоставил изпълнението. Следователно с
извършваните действия от образуване на делото до подаването на молбата за неговото
прекратяване на 05.07.2021 г. е препятствано перемирането на изпълнителното дело на
основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
В аспекта на изложеното се налага извод, че към момента, в който е поискано
прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е бил изтекъл
визираният в разпоредбата двугодишен период за настъпването на перемпция. Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за
прекратяване на изпълнително дело № 607/2009 г. Постановеният от ЧСИ Мариана
Обретенова с рег.№758 от КЧСИ отказ за прекратяване на изпълнителното дело е
законосъобразен, а жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
При този изход на делото, право на разноските за производството имат
ответниците по жалбата, от които „ХЪС“ ЕООД, ЕИК: ********* претендира
присъждането на разноски. Доколкото по делото не са представени доказателства за
направата на разноски за настоящото производство от „ХЪС“ ЕООД, ЕИК: *********,
с решението няма да бъдат присъдени разноски.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 8693/29.09.2021 г. по описа на ЧСИ
Мариана Обретенова с рег.№758 от КЧСИ, подадена от А.. ИВ. М., ЕГН: **********
от гр.Пловдив, ул.“***, чрез пълномощника си по делото адв.Й., против Протокол от
13.09.2021 г. по изп.д.№ 607 по описа за 2009 г. на ЧСИ Мариана Обретенова с рег.
№758 от КЧСИ, с който е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното
производство на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6