№ 149
гр. Варна, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Жулиета Г. Шопова
Светлозар Г. Г.
при участието на секретаря Дебора Н. Иванова
като разгледа докладваното от Жулиета Г. Шопова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20223100600114 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХI от НПК и е образувано по
жалба на частния тъжител Т. ТР. П. от гр.Варна, с постоянен адрес , в
гр.***** , подадена чрез редовно упълномощен повереник – адвокат-
Милена Колева Д.-ВАК, срещу Присъда № 260164 от 04.11.2021 г.,
постановена по НЧХД № 4977/2020 г. по описа на ВРС-Първи състав.
С обжалваната присъда, на основание чл. 304 от НПК, подсъдимият К.
П. Г. с ЕГН:********** от гр.Варна,е оправдан по предявените му с
тъжбата обвинения за престъпления по чл. 130, ал. 2 от НК и по чл.
146, ал. 1 от НК, като е признат за невиновен за това, че:
На 06.06.2020 г. в землището на
с.*****,обл.Варна,местност“Черешова градина“,имот № 69,причинил
на Т. Т. П. от гр.Варна лека телесна повреда, изразяваща се във болка
и страдание без разстройство на здравето,като накърнил психичното
му здраве, както и в това, че:
На 06.06.2020 год. в землището на
с.*****,обл.Варна,местност“Черешова градина“, имот № 69,извършил
нещо унизително за честта и достойнството на Т. ТР. П. от гр.Варна, а
именно отправил му думите „А бе, еййй….“,хванал го силно за
1
раменете,започнал силно и съсредоточено да блъска и разтърсва
силно цялото му тяло с цел да му нанесе побой.
Съответно, с присъдата, предмет на проверка, предявените от
въззивника – частен тъжител граждански искове за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди за престъпление по
чл.130,ал.2 от НК и за престъпление по чл.146,ал.1 от НК ,в размер
на от по 5000 лева са отхвърлени, като неоснователни и
недоказани.Като частния тъжител е бил осъден от ВРС да заплати и
разноските по делото в размер на 600,00/шестотин/ лева за адвокатско
възнаграждение и 123,00/сто двадесет и три/лева по сметка на ВРС.
С жалбата се претендира за отмяна на присъдата и постановяване на
нова осъдителна такава, и алтернативно – за връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на районния съд. Искането се
обосновава с общи доводи за незаконосъобразност и неправилност на
съдебния акт, основно поради липса на мотиви на
първоинстанционния съдебен акт ,което ограничава правото на
защита.Това право е конституционно установено в чл.121,ал.4 от
Конституцията на Република България, и в чл.6 от ЕКПЧОС. Затова
и мотивите представляват задължителна ,съществена част на
присъдата и тяхното неизготвяне представлява съществено
процесуално нарушение.Именно поради това липсата на
мотиви,представлява необходимият анализ на доказателства и не би
могло да се установи кои факти съдът е приел за безспорно
установени. Повереникът на частния тъжител ,счита ,че в хода на
първоинстанционното производство по безспорен начин са били
доказани обстоятелстват,изложени в частната тъжба,респективно
повдигнатите обвинения по чл.130,ал.2 от НК и по чл.146,ал.1 от НК.
Излага съображения какви фактически обстоятелства счита за
установени и прави анализ на събраните по делото доказателствени
материали.Пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и за
постановяване на нова осъдителна такава спрямо подсъдимия ,както и
за присъждане на разноските в двете инстанции.
В съдебното заседание пред ВОС,частния тъжител и неговият
повереник-адв.Д. изтъкват факти за лъжливи свидетелски показания
депозирани по делото най-вече от полицейските служители П. Я. ,С. З.
и Д. Н.. Именно поради това ,че СПЕ е била приета без възражения от
страна на подсъдимия и неговата защита,адв.Д. ,изтъква пред
въззивния съд ,че не е изяснена в пълнота фактическата обстановка
по делото от ВРС. Искането за отмяна на присъдата поради допуснати
2
съществени процесуални нарушения се аргументира с
обстоятелството, че не е извършен коректен преглед на
доказателствата по делото в първоинстанционното
производство,поради което и въззивният съд не може да извърши
анализ на противоположните показания по делото,защото те са
изолирани и неверни.
Изтъкват се като нарушени основни принципи в наказателния процес,
регламентирани в чл. 11, чл. 12, чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, без да
се излагат конкретни правни аргументи. Останалите оплаквания за
нарушения на процесуалните правила се обосновават с доводи за
непълнота на доказателствата и за неправилна оценка на събраните
такива. Със същите доводи се аргументира и нарушението на
материалния закон, като се счита, че събраната доказателствена
съвкупност, и по-конкретно показанията на свидетелите Д. Н.,П. Я. и
С. З., както и представената от тъжителя медицинска документация,
установява по безспорен начин повдигнатите с тъжбата обвинения.
Въззиваемият подсъдим К. П. Г.,чрез неговият защитник-адв. А.А. са
депозирали възражение против жалбата, в което изтъква,че не може
да се съгласи със становището на повереника на тъжителя относно
заявената липса на мотиви и искането за връщането на делото от
въззивният съд за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.Именно заради това,че считат присъдата за
правилна и законосъобразна и обоснована,моли и да се остави без
уважение жалбата на тъжителя и да се потвърди изцяло присъдата.
В съдебно заседание въззивникът – частен тъжител и повереникът
поддържат изцяло исканията в жалбата по съображенията, изложени в
нея, като същевременно развиват и оплаквания за вътрешна
противоречивост на мотивите по отношение оценката на показанията
на свидетелите Д. Н., П. Я. и С. З.. Пледират за отмяна на присъдата
на процесуално основание и за връщане на делото за ново
разглеждане от първата инстанция, и алтернативно – за отмяна на
присъдата и за постановяване на нова, с която да се дадат указания на
съдебния състав на ВРС, от къде да се започне фазата на новото
съдебно следствие.
Въззиваемият подсъдим К. П. Г. и упълномощеният защитник
адв.А.А. се явиха пред въззивния съд и изразиха становище
единствено,че пред ВРС са били събрани достатъчно доказателства и
дори повече от необходимите за да се изясни фактическата
обстановка.Поради което искането на повереника на тъжителя-адв.
М.Д. за отмяна на присъдата на ВРС или алтернативно за връщането
3
на делото за ново разглеждане пред ВРС следва да бъдат оставени без
уважение. В жалбата се възразява,че при постановяване на
обжалваната присъда и при разглеждане на делото е нарушен чл.6 от
ЕКПЧОС,като не е приложен правилно материалния закон,с което е
нарушено правото на гражданите на справедлив процес.
Съобразявайки обжалвания съдебен акт и всички доказателства по
делото,настоящият съдебен състав,счита ,че възражението е
необосновано и недоказано,поради което и следва да се остави без
уважение. ВРС е обсъдил подробно всички факти и обстоятелства
по делото. ВРС правилно е установил фактическата обстановка по
делото. Съдът е извършил детайлна оценка и пълен анализ на
събраните по делото доказателства, като правилно е стигнал до
категоричен извод , че двете деяния не са осъществени от обективна
и субективна страна,поради което и е постановил един обоснован и
законосъобразен съдебен акт.
След като обсъди доводите в жалбата и в допълнението към нея,
съобрази становищата на страните и прецени изцяло атакуваната
присъда съобразно правомощията по чл. 313 и чл. 314 от НПК, ВОС
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, от
надлежна страна и при наличие на право и интерес от обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Решаващият съд правилно е установил релевантните за делото факти.
В съответствие с разпоредбата на чл. 13 от НПК е проявил дължимата
процесуална активност и е изследвал задълбочено спорните
обстоятелства, относими към описаните в тъжбата деяния.
Анализирал всички събрани доказателства, обсъдил ги е поотделно и в
тяхната съвкупност, и е изложил мотиви кои доказателствени
източници кредитира и защо.Настоящият състав, като споделя
напълно възприетите от районния съд фактически положения,
извърши самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, при
което намери, че районният съд с основание е приел за установено
следното:
Подс.Г. притежавал имот в землището на с.*****,обл.Варна с № 798
по плана на местност „Черешова градина“.През 2013 год., той дарил
имота си на сина си Д. К. Г.,като това било обективирано с
нотариален акт № 24 /28.11.2013 год. На 18.12.2018 год. от нотариус
Людмила Гонова бил изповядан договор за покупко-продажба,по
силата на който частният тъжител Т.П. и фактическата му съжителка
4
М. Н. закупили при равни дялове съседният недвижим имот с
планоснимачен № 69 по плана на местност“Черешова градина“ в
землището на с.*****.Двата имота имали обща граница по такъв
начин,че достъпът до собствеността на тъжителя и свид.Н. се
осъществявал през черен път,преминаващ през имота на
свид.Г..Границата между имотите не била определена геодезически,а
само била маркирана,чрез изградена ограда.След закупуването на
имота от тъжителя и свид.Н. между съседите започнали да възникват
спорове за преминаване и за границата между имотите.През 2020 год.
П. и Н. подали сигнали до ВРП и Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна
за извършвани на 28.03.2020 г. самоуправни действия от Д. Г..Било
образувано досъдебно производство,което било прекратено с
Постановление от ВРП от 12.01.2021 год.,поради липса на
престъпление.Между страните било водено и съдебно производство.
На 06.06.2020 г. Д. Г.,придружен от свои приятели свидетелите П. Я.
и С. З. С. отишъл в своя имот и с тяхна помощ започнал изграждането
на ограда по линията,която считал за граница между имотите.
Тъжителят П. и свид.Н. след като възприели неговите действия се
обадили на адв.М.Д. ,като и тя пристигнала в имота. След това подали
сигнал до Четвърто РУ, ,като пристигнали двама полицейски
служители-свид.Д. Н. и К. К..Тъжителят ,свид.Н. и адв.Д. отвели
пристигналите свидетели Н. и К. до имота на Г. и поискали от него да
им представи някакви документи,с които да установят изграждането
на ограда на това място.Д. Г. представил само скица заснета на
мобилния си телефон,но тъжителят също не представил документ за
собственост. Между двамата съседи започнал спор на висок глас,по
време на който на мястото пристигнал и подсъдимият.Той бил
афектиран,като се намесил в спора,повишил тон и заявил,че имотът е
негов.Свид.Н. му казал да се дръпне настрани,тъй като няма
отношение към спора, а на Д. Г. разпоредил да преустанови
действията си по изграждането на оградата.На Д. Г. съставил
протокол да не извършва строителни дейности в имота до решаването
на всички спорове по законоустановения ред и до установяване на
границите на имотите.Съставил и протокол за предупреждение на М.
Н. да не отправя закани спрямо Д. Г. и всички спорни въпроси да се
решават по съдебен ред.В следствие работата на полицейските
служители словесния конфликт бил преустановен и съответно
работата по изграждането на оградата била преустановена,с което
този инцидент бил приключен.Впоследствие на 08.12.2020 год. Т.П.
подал тъжба до ВРС и съответно било образувано настоящото НЧХД.
5
Така възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка
е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства-а именно от
обясненията на подсъдимият, от показанията на свид.Д. Н.,К. К.,П. Я.
и С. З..Като по искането на повереника на тъжителя е била
назначена от съда съдебно-психологичната експертиза
.Заключението по същата е било прието от съда като обосновано и
компетентно дадено.Обясненията на подсъдимият могат да се
приемат напълно като доказателствено средство, тъй като той
отрича,да е извършил престъпление по отношение на тъжителя, за
което и от фактическо значение са показанията на свидетелите Н. ,
К., Я. и С. .Действително двамата свидетели Я. и С. са били в
близки приятелски отношения със сина на подсъдимия и не могат да
се считат за безпристрастни.Фактическата обстановка се подкрепя
изцяло от двамата свид.Н. и К.,които са били категорични,че всички
лица в имота са им били непознати,още по-пълни сведения за това
дава свид.Н.,който категорично е заявил,че не е имало никакво
физическо съприкосновение между присъстващите лица,както и
поведението на подсъдимият не е излизало извън рамките на
нормалното.А свид.К. въпреки липсата на много ясни спомени
свидетелства само за наличие на спор на оградата,но не и да е имало
нападение или други противоправни действия от страна на
подсъдимия.Тези показания на двамата свидетели се подкрепят
напълно и приобщените писмени доказателства по ДП № 246/20 г. по
описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна,където е приложена и
докладна записка изготвена от свид.Н. ,в която се съдържат само
констатации за наличие на спор във връзка с изграждането на
ограда,но не е за неправомерно поведение от страна на
подсъдимият.Като отчете пълната незаинтересованост на тези двама
свидетели Н. и К. във връзка с изхода на делото,съдът прецени ,че
техните твърдения се явяват напълно достоверни и обективни и
кореспондират с писмените доказателства по делото,поради което и
настоящата инстанция ги кредитира изцяло.Относно достоверността
на показанията на полицейските служители Я. и С.,те не биха могли
да се оборят каквото и да било доказателство по делото,тъй като и
двамата заявяват ,че в никой момент не е имало физическо
съприкосновение между подсъдимият и пострадалия ,както и че
страните по време на спора са се намирали на известно разстояние
един от друг , а между тях се е намирал сви.К..Предвид така
дадените показания на свид.Н. ,К. , Я. и С. както и
първоинстанционния съд ,така и настоящата инстанция ,ги приема за
6
правдиви и обективни,поради което и е приета недоказаност на
частното обвинение. Не могат да се приемат за достоверни
показанията на свид.М. Н. ,която твърди,че подсъдимият е хванал
тъжителя за раменете и го е блъснал. Това не може да се възприеме за
достоверно по делото,тъй като същата живее във фактическо
съжителство с тъжителя и безспорно може да се счита за
заинтересувана от изхода на делото.При обсъждането на
заключението по приетата по делото Съдебно-психологична
експертиза,според която у тъжителят е настъпила след случаят
повишена тревожност,безпокойство и страхове.Заключението е било
основано на съобщението на самият тъжител,като липсват
доказателства изживяванията му да са в резултат на неправомерно
поведение от страна на подсъдимия. А същите са били породени в
трудна за П. ситуация,каквато е наличието на спор със
съседите,поради особености на неговата личност.Промените в психо-
емоционалното му състояние обаче,не доказват,че причините за това
са именно от физическа агресия от страна на тъжителя,тъй като от
заключението,става ясно,че реакцията на П. се дължи на
особеностите на личността му.
Настоящият състав споделя напълно направения от районния съд
доказателствен анализ, поради което намира за ненужно да го повтаря.
В допълнение към изложеното от първата инстанция счита, че при
установяване на фактическите обстоятелства по делото следва да се
изхожда основно от писмените доказателства – Заключението прието
по делото по назначената Съдебно-психологична
експертиза/19.09.2021 год.,в която изрично е потвърдено от вещото
лице,че от направеното психологическо изследване не са налице
данни за посттравматично стресово разстройство и това са били
проявите при освидетелствания,вследствие на системни конфликтни
отношения с подсъдимия. Поради това ВОС счита, че тези
доказателствени източници следва да се ползват с голям кредит на
доверие. В тази връзка намира, че следва да се даде вяра на тези
гласни доказателства и то в частта им, в която разкриват съответен на
уврежданията механизъм на причиняването им, като същевременно се
държи сметка за обстоятелствата, при които е възприето случващото
се, за състоянието на възприемащия, за това на коя част от събитията
процесния ден е присъствал, както и за отношенията му със страните.
Имайки предвид изложеното, настоящият състав счита, че
решаващият съд с основание е кредитирал изцяло показанията на
свидетелите Н., К., Я. и С., като последователни, логични,
7
взаимнодопълващи се и кореспондиращи както помежду си, така и с
останалите доказателствени източници.
Обстоятелството, че свидетелите П. Я. и С. З., както и Д. Н. и К. К. са
приятели на Д. Г., само по себе си, не е достатъчно да обоснове извод
за заинтересованост, респ. не представлява основание за изключване
на техните показания от доказателствения материал, след като, както е
в случая, съвкупната им преценка с останалите доказателства налага
категоричен извод за тяхната достоверност. Видно от мотивите към
присъдата, районният съд е анализирал тези гласни доказателства
поотделно, съпоставил ги е с показанията на свидетелите -
полицейските служители П. Я. и С. З., с данните в приложените по
делото СПЕ, както и с обясненията на подсъдимият, и след като е
констатирал тяхната логичност и взаимновръзка, с основание ги е
кредитирал с доверие.Решаващият съд правилно е отчел, че за разлика
от показанията на горепосочените свидетели, показанията на свид.М.
Н., тези на свид.Н., К., Я. и С.-очевидци на инцидента, а последната –
съжителства с него в един имот в частта им относно обстоятелството,
че при срещата на тъжителя с подсъдимият единствено последният се
е опитвал да нанася удари, не дават логично обяснение за фактите,
които са безспорно установени. Поради това, след като е съобразил
съществуващите близки приятелски и служебни отношения между
тъжителя и свидетелите Н., Я., К. и С., отчел е противоречието между
техните показания и показанията на св. М. Н., от една страна и
показанията на незаинтересовани от изхода на делото лица, каквито са
свидетелите свид.К., Н., Я. и С. от друга, решаващият съд правилно е
заключил, че в тази им част показанията на св. М. Н. са целенасочени
и недобросъвестни, тъй като въпреки наличието на обективна
възможност за възприемане на случилото се,тя възпроизвежда
единствено факти, които са изгодни за тъжителя.
При тази правилно изяснена фактическа обстановка районният съд
правилно и обосновано е заключил, че извършеното от подсъдимият
К.Г. не съставлява престъпление по смисъла на чл.130,ал.2 от НК и по
чл.146,ал.1 от НК,тъй като липсват достоверни доказателства,които
да установят подс.Г. да е хванал за раменете тъжителя или пък
силно да го е разтърсил.Установено било единствено,че Г. се е
включил във възникналия спор на висок глас,но наличието на
гражданско-правен спор между двамата –тъжителя и подсъдимия не е
неправомерно и не представлява престъпление.
За да стигне до този извод ,районния съд е анализирал всяко едно от
доказателствата поотделно, а именно събраните свидетелски
8
показания поотделно,като е установил наличните противоречия и
като логическа последица от този анализ правилно са
дискредитирани показанията на свид.М. Н..По делото са безспорни
доказателства,че между подсъдимият и тъжителя са налице
изострени отношения,а конфликтът,който е бил предмет на
настоящото дело е възникнал именно поради започнал строеж на
ограда от страна на подсъдимия. А тези обстоятелства са дали
основания да се приеме,че свид.М. Н. е незаинтересован,поради което
не следва да се дава вяра на нейните показания. И според настоящият
състав , наред с изтъкнатите основания за
заинтересованост,показанията на свид.М. Н.,както е отбелязал
районния съд, от една страна са единствено доказателство в подкрепа
на тъжбата.Районния съд достатъчно подробно и прецизно е
анализирал и описал тези противоречия,като настоящата
инстанция,предвид съгласието си с направените изводи не намира за
необходимо да ги преповтаря .Неоснователно е възражението на
довереника на тъжителя и по отношение на това,че съдът е допуснал
нарушение при анализа на доказателства и изграждане на вътрешното
си убеждение на показанията на свидетелите Я. и С.,които са били
близки на подсъдимия и поради това са дали лъжливи показания. Но
при преценка и кредитирането на едни свидетели или дискретирането
на други съдът взема предвид това обстоятелство,но не се ръководи
само от това дали свидетелите са близки или роднини на страните по
делото. Свидетелите дават показанията си,след предупреждение за
наказателна отговорност,която носят при даване на лъжливи
показания,като за достоверността на изложеното от тях съдът прави
извод въз основа на това дали дадените показания са
последователни,логични,непротиворечиви и след съпоставянето им с
останалите доказателства по делото.В настоящият
случай,показанията на служителите на полицията дошли веднага на
инцидента са логични,последователни,възпроизвеждат добросъвестно
възприетото от тях и съпоставени с останалите доказателства-
обясненията на подсъдимия,както и писмените доказателства-
заключението по дадената по делото СПЕ,се подкрепят от тях и
обосновават извод за това,че подсъдимият не е извършил
инкриминираните деяния,за които е подадена тъжбата.Анализът на
цялостния доказателствен материал по делото води до извода,че
подсъдимият не е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл.130,ал.2 от НК по отношение на тъжителя.
Следва да се приеме за доказано,че на посочената по тъжбата,дата и
място е избухнал междусъседски спор между двамата,по повод
9
започнал строеж на ограда от страна на подсъдимия,при която са били
разменени реплики на висок тон и съответно са извикани полицаи от
Четвърто РУ на МВР-Варна,но не са били нанасяни увреждания от
страна на подсъдимия по тялото на тъжителя.Като липсват и
обективни доказателства за това по делото, а напротив опровергават
се данните дадени в тъжбата.Ето защо въззивната инстанция на свой
ред достигна до извода,че не може да приеме за доказано,че подс.Г. е
извършил двете деяния посочени в тъжбата-изразили се в
причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание без разстройство,като накърнил психичното му здраве и
освен това ,му отправил думите „А ,бе ейй“,като го хванал силно за
цялото му тя с цел да го разтърсва и да му нанесе побой.
Настоящия състав намира за неоснователни възраженията на
повереника на тъжителя-адв.Д. изразени в съдебно заседание,че
мотивите на първоинстанционния съд са неясни.Цитираното от
повереника на тъжителя адв.Д. не затруднява анализа на
доказателствата от страна на настоящата инстанция и по никакъв
начин не не противоречи на извода на ВРС,че не е доказано
подсъдимият да е извършил инкриминираните деяния.Практически
същата фактическа обстановка,възприета от въззивния съд,макар и
изложена наред с анализа на доказателствата по делото е било
възприето и от районния съд.Този начин на структуриране на
мотивите към обжалваната присъда ,обаче,макар и да не е довело до
неяснота на волята на съда и в мотивите са налице всички
изискуеими съставни части,настоящият състав намира за необходимо,
с оглед необходимостта мотивите присъдата да отговарят точно на
изискванията за съдържанието на същите,предвидени в разпоредбата
на чл.305,ал.3 от НПК,че е излишно възпроизвеждането на
изложеното в тъжбата,като вместо това следва съдът следва като
самостоятелна част и съществременно функционално обвързана с
останалите части на мотивите да посочи установените на базата на
събраните доказателства-обстоятелства/фактическа обстановка/.
Наказателното производство по дела от частен характер се инициира
с тъжба на пострадалото лице от престъпление.В правната теория
тъжбата се определя като „форма за сезиране на съда с искане за
наказателно-правна защита и за повдигане на обвинението в
наказателното производство от частен характер или като
„процесуален документ“,който води до образуване на дело от частен
характер и обективира частното обвинение.Частния тъжител няма
задължение в тъжбата си да даде правната квалификация на
10
деянието,но той е длъжен да посочи фактическите
обстоятелства,които определят рамките на наказателното
производство, в които се осъществява доказателствената дейност и
правото на защита на подсъдимия и които след установяването им
по делото , да обусловят съответните изводи относно елементите от
състава на престъплението.В случая , в тъжбата си Т.П. е
инкриминирал изрично две деяния с правно основание –чл.130,ал.2
от НК и в чл.144,ал.1 , чл.146 ,ал.1 от НК.При така формулираното с
тъжбата обвинение,съдът следва да прецени дали с деянията на
подсъдимия са осъществени от обективна и субективна страна двете
престъпления.По отношение на споменатото в тъжбата
изречение“А,бе,еййй..“,въззивния съд намира,че съдържанието на
този израз не позволява интерпретацията му като достатъчно
конкретизирано твърдение за определено набедяващо обстоятелство.
Изразите следва да притежават конкретизирано съдържание,което да
носи информация за конкретно обстоятелство,факт,време,място и
процес, а не да са изложени абстрактно и общо.Неопределените
обстоятелства не представляват конкретни твърдения и истинността
им е непроверима. Липсата на елементи от обективната страна води
до несъставомерност на деянието. В този случай произнасяне по
отношение субективната страна е безпредметно. След като
извършеното не съставлява престъпление,правилно подсъдимия на
основание чл.304 от НПК е бил оправдан по двете обвинения.
Предвид всичко изложено ,въззивния съд,прие ,че жалбата , с
изложените в нея оплаквания се явява неоснователна,поради което и
няма как да бъде споделено искането за отмяна на атакуваната
присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде
осъден. Респективно проверяваната присъда като обоснована и
законосъобаразна от материално правна и процесуалноправна гледна
точка следва да бъде потвърдена.
Въззивният съд не намери основание за отмяна на
първоинстанционната присъда и частта й, в която подсъдимите са
признати за невиновни по обвинението за престъпление по чл. 146, ал.
1 от НК. В тази връзка правилно е прието, че по делото липсват
доказателства същите да са извършили деянието, описано в тъжбата и
в допълнението към нея, изразяващо се в отправяне на една
единствена дума по адрес на тъжителя :“А бе, ейй…“ ,което
представлявало нещо унизително за честта и достойнството на
Т.П.,на 06.06.2020 год.,в землището на с.*****, обл.Варна,местност
„Черешова градина“, имот № 69. За да стигне до този извод,
11
районният съд правилно е определил липсата на доказателства,
изхождайки от очертаното в тъжбата и в допълнението към нея
фактическо обвинение, и поради това след като е обсъдил липсата на
каквито и било доказателства, законосъобразно и обосновано е
оправдал подсъдимият.
Като закономерна последица от оправдаването на подсъдимия по
повдигнатите две обвинения са отхвърлени предявените срещу него
искове на тъжителя за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от деянията основаващи се на от по 5 000/пет хиляди
/лева.Поради липсата на виновно поведение от страна на
подсъдимият в конкретния случай не може да се обоснове и деликтна
отговорност.Такава възниква само ако са налице всички елементи ,
обуславящи реализирането й , а именно наличие на противоправно
поведение,причиняване на вреди ,наличие на причинна връзка между
поведението на причинителя-подсъдимия и причинената вреда и
наличие на вина.В конкретния случай доказателствата по делото
сочат на липса на елементи за осъществени на двете деяния.
При това положение, с оглед изхода на делото и правилното
разрешаване на въпроса за невиновността на подсъдимите, не се
налага промяна в негативното произнасяне на първата инстанция по
предявените граждански искове и по въпроса за разноските по делото,
които в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК,
законосъобразно са присъдени в тежест на частния тъжител.
Като неоснователен се преценя довода за допуснато от районния съд
съществено процесуално нарушение относно липсата на
мотиви,обсъдено по-горе задълбочено. Признаването на подсъдимият
за невиновен по двете възведени му обвинения налагат да се уважи
искането на защитника му пред настоящата инстанция да му се
възложат направените разноски ,поради което и на основание
чл.190,ал.1 от НПК,същият следва да бъде осъден да заплати на
подсъдимият сумата от 1 200/хиляда и двеста/лева,произходящи от
платено адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното, и тъй като при извършената проверка на
обжалваната присъда не се установи същата да страда от пороци,
представляващи основание за нейното изменение или отмяна, на
основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Окръжен съд-Варна
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260164 от 04.11.2021 г., постановена по
НЧХД № 4977/2020 г. по описа на ВРС-Първи състав
ОСЪЖДА частния тъжител Т. ТР. П. с ЕГН:********** с постоянен
адрес гр.***** да заплати на подсъдимия -К. П. Г., с ЕГН:**********
сумата от 1 200/хиляда и двеста /лева,на основание чл.190,ал.1 от
НПК,представляващи направени пред въззивното производство
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13