Решение по дело №4315/2020 на Районен съд - Сливен

РEШЕНИЕ № 260434

гр. Сливен., 30.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Сливенски районен съд, 10-ти състав, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

при участието на секретаря М. ТОДОРОВА, с участието на прокурор ХРИСТИНА БЛЕЦОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4315 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искане за лишаване от родителски права или при условие на евентуалност тяхното ограничаване на майката на малолетното дете внесено от РП-Сливен и се движи по реда на чл. 131, 132 и чл. 133 СК срещу ответницата Д.И.Н..

В исковата молба се твърди, че ответницата Д.И. Нанкова и лицето М.С.Л. са съжителствали заедно, без да са били сключили брак от 2015 г. От съжителството си двамата имат едно родено дете - Калоян Маринов Л., роден на *** г. в гр. Сливен. Двамата се били разделили през пролетта на 2017 г. Детето Калоян останало да живее при майка си. М.Л. и Д. Нанкова не били уреждали по съдебен ред или чрез споразумение кой ще упражнява родителските права, режим на свиждане или издръжка.

Твърди се, че в началото след раздялата им М.Л. виждал редовно детето си и издържал ответницата и сина си финансово. Майката на Д.И. Нанкова — М.Д. Василченко - Буркар живеела във Франция от години.

Твърди се, че М.Л. бил посочил, че на неустановена дата през август 2017 г., когато бабата на детето по майчина линия била в България, не могъл да намери детето и ответницата и имал намерение да съобщи в полицията. Тогава чрез бабата бил успял да намери детето и Д.Н.. Според М.Л. тогава детето Калоян било гладно, изморено и мръсно и споделило с баща си, че майка му го биела и в дома им имало постоянни скандали.

Сочи, че на 15.09.2017 г. отново имало скандал в дома на ответницата и според М.Л. детето било отново в окаяно състояние, а майката - пияна и неадекватна.

През ноември 2017 г. (09.11.2017г.) М.Л. бил подал сигнал до Отдел „Закрила на детето“ Сливен за проверка на случая и условията, при които се отглеждало детето. Отдел "Закрила на детето"/Дирекция "Социално подпомагане" /ОЗД/ДСП1 - Сливен работи по случая на детето Калоян Маринов Л. от 09.11.2017г., след постъпил сигнал от М.С.Л.. По информация на последния, Д.И. Нанкова често била в нетрезво състояние, след употреба на алкохол, не полагала качествени за детето грижи и системно в жилището й имало купони, придружени със силна музика.Посочва, че през 2018 г. детето било уплашено, веднъж, когато го взел, Калоян бил мръсен, с гъбички и рани по ръцете. Друг път съсед бил уведомил М.Л., че от дома на ответницата и нейния съжител се чували викове, а детето плачело.

Сочи се също, че в началото на септември 2019 г. М.Л. заминал да живее и работи в чужбина (във Великобритания), а за детето се информирал чрез неговата баба по майчина линия.

Излагат се твърдения, че в Отдел „Закрила на детето“ Сливен били регистрирани няколко сигнала, касаещи детето Калоян Маринов Л., съдържащи според Дирекция социално подпомагане Сливен „притеснителна информация относно полаганите за него грижи в семейна среда и системното употребяване на алкохол от страна на майката“. Д.И. Нанкова била многократно консултирана за необходимостта от полагане на качествени за детето грижи и осигуряване на сигурна и безопасна среда. В хода на работа по случая са били извършени многократни посещения на адреса, с цел проследяване грижите полагани за детето Калоян в семейна среда, но много рядко е бил осъществяван контакт с майката. Оставени са уведомителни писма за осъществяване на срещи - разговори в сградата на ОЗД, на които тя не се отзовавала. Не отговаряла и на телефонните обаждания. С цел повишаване родителския капацитет на Н. е била отчетена необходимост от оказване на необходимата й подкрепа при отглеждане на детето, на семейството е предоставена социална услуга "Семейно консултиране и подкрепа", реализирана от КСУДС - Сливен. Поради невъзможност обаче служител от доставчика на социална услуга да осъществи контакт с Д.Н., услугата е била прекратена.

Твърди се, че на 16.06.2020 г., около 23.30 ч., в Сливен, в района на Градска градина, полицейски служители от РУ МВР Сливен били видели Д.Н. и мъжа, с когото съжителствала - Владислав Петров Василев от гр. Сливен в нетрезво състояние. Същите обиждали и заплашвали служителите на МВР. Детето Калоян било с тях. В един момент детето си изпуснало тротинетката. Тогава Д.Н. се ядосала и ударила шамар на детето и му се разкрещяла. Полицаите й направили забележка, но тя продължила да ги обижда. Тогава Н. е била задържана по ЗМВР за 24 часа.

В исковата молба се твърди, че на 17.06.2020 г. в Отдел „Закрила на детето“ Сливен постъпил сигнал за упражнено насилие спрямо детето Калоян от майка му. Поради това със Заповед № 1670з141/17.06.2020 г. на Началника на РУ-Сливен на детето била предоставена полицейска закрила на територията на Център „Спешен прием“към КСУДС - гр. Сливен. Със Заповед № ЗД/Д-СН-088/18.06.2020 г. на Директора на ДСП - Сливен на Калоян Л. била предоставена краткосрочна социална услуга - настаняване в Център „Спешен прием“ към КСУДС гр. Сливен за 1 месец. Впоследствие тази социална услуга е била удължена с още месец. Констатирано било, че Н. не може да осъзнае в достатъчна степен, че начинът на живот, който води, и агресивното й поведение спрямо детето, оказват неблагоприятно влияние върху психическото и емоционалното му развитие. В хода на проучването по случая Буркар категорично била заявила пред служителите на ДСП - Сливен, че на този етап дъщеря и Д.Н. не била в състояние да полага качествени за детето грижи и да му осигури сигурна и спокойна семейна среда. Според Буркар не било правилно детето да контактува ежедневно с майка си, а Н. трябвало коренно да промени поведението си и да се свърже със специалисти, за да работи за преодоляване на зависимостта си от алкохола.

Излагат се твърдения, че по време на престоя на детето в Център "Спешен прием" КСУДС - гр. Сливен, Л. ежедневно бил контактувал с Калоян по телефона и имал осъществени срещи с него, при строго спазване на противоепидемичните мерки за сигурност въведени в страната. Калоян активно бил контактувал и с баба си, която също системно се интересува от него. Едно от посещенията на Буркар било извършено съвместно с неговата майка Д. Нанкова, като през цялото време детето се държало резервирано и отговаряло с "да" и "не" на въпросите на майка си. За целия престой на детето в центъра до 31.07.2020 г. имало осъществени общо четири срещи с майка си, като едната е била чрез социалните мрежи.

Посочва се, че със Заповед № ЗД/Д-СН-112/31.07.2020 г. било прекратено предоставянето на тази социална услуга. Причината за това била следната: М.Л. и М.Д. Василченко - Буркар изявили желание за детето да се грижи баба му, като го отглежда във Франция, а Л. да я подпомага финансово и да поддържа връзка и контакт с детето чрез нея. В тази връзка М.Л. бил съставил нотариално заверена декларация за съгласие детето да пътува в чужбина, с която бил дал съгласието си Калоян Л. да пътува многократно извън границите на страната и да се връща в България, придружен от баба си М.Д. Василченко - Буркар. Декларацията била за срок до 31.08.2021 г.

След това детето Калоян  било отведено да живее във Франция при баба си в гр. Безансон, Франция, с адрес: ул. „Гарибалди“ 4С, 25 000 Безансон. Франция. , която се била грижила за детето и поддържа нормални отношения с бащата М.Л..

От Районна прокуратура – Сливен се сочи, че в хода на проверката по настоящата преписка полицейският служител не бил установил Д.Н. на адреса й и от разговор със съседка установил, че от няколко месеца Н. била отишла да живее със свой интимен приятел в гр.Бургас и не се била връщала.

РП- Сливен твърди, че съседи на Н. потвърждавали, че същата имала сериозни проблеми с алкохола и докато живяла на адреса си в кв. „Даме Груев“, те имали често проблеми с нея. В дома й често имало купони, силна музика, кавги и разправии. Н. често била под въздействие на алкохол и понякога била в безпомощно състояние с дни, при което домашните й любимци се изхождали на общото стълбище в блока. Към момента за детето се била грижила баба му, а майката не била полагала грижи за детето.

Посочва се, че според оценка за родителския капацитет на Д.Н., изготвена от Комплекс за социални услуги за деца и семейства, налице била информация, че Н. злоупотребява с алкохол и в дома й често има купони и силна музика, което създавало предпоставки за застрашаване на здравето и живота на детето и за нарушаване на нравственото и ценностното му развитие. Също така, по данни на Калоян майка му понякога била използвала боя като възпитателна мярка и почти всеки път, когато е била в нетрезво състояние, му била посягала, което нанасяла травми в психиката на детето и изкривявала представата му за това как функционира едно семейство и отношенията между хората. Самата Н. не била признавала, че има проблем и не желаела да потърси или получи помощ, като на практика, поведението й представлява в особено тежък случай опасност за личността, здравето, възпитанието на малолетното си дете Калоян Маринов Л..

Моли се съдът да постанови решение за лишаване на Д.И.Н. от родителски права над Калоян Маринов Л., както и на основние чл.134, т.1 от СК да определи размер на дължимата от Д.И.Н. издръжка за детето.

Алтернативно, в случай, че съда счете, че не са налице предпоставките за лишаване на Д.И.Н. от родителски права над Калоян Маринов Л.,  молят на основание чл.131 от СК, родителските права на Д.И.Н. над Калоян Маринов Л. да бъдат ограничени и осъществяването им да бъде възложено на М.Д. Василченко - Буркар.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от  Д.Н. чрез адв. М.Р. ***, която счита, че предявеният главен иск е допустим, но неоснователен, евентуално предявеният иск - за недопустим и неоснователен.

Счита, че главният иск, с който се иска лишаване от родителски права на е неоснователен, тъй като въведените твърдения били изопачени и не отговаряли на действителната фактическа обстановка, а евентуалният иск, е който се иска ограничаване на родителските права и предоставяне на родителските права на бабата е недопустим, тъй като настаняването на детето в дома на бабата, която да полага грижи за него следвало да се извърши със заповед на съответната социална институция или инициирано от нея съдебно производство.

Счита, че искът не е местно подсъден на Районен съд - Сливен, тъй като детето е с установено местожителство във Франция и престоят му там е с постоянен характер и легален.

Моли съда да отхвърли исковата молба като недопустима, евентуално като неоснователна и/или недоказана.

В съдебно заседание бащата на детето заявява, че детето Калоян живее към момента заедно с неговата баба във Франция от една година, тъй като при нея има по-добри условия за отглеждането на детето отколкото той може да осигури на детето във Великобритания, където живее и работи към настоящия момент. Бил виждал детето три пъти за две години, тъй като майка му била създавала пречки за осъществяване на контактите между тях. Бил прекратил фактическото съжителство с майката на детето, тъй като същата била страдала от алкохолна зависимост през март 2017 г. Детето било второто дете на майката, като първото й дете от друг партньор било отведено от неговия баща и било отведено при него поради злоупотребата с алкохол на майката.Майката на детето била отричала своята алкохолна зависимост. Нейното поведение се било отразило негативно върху психиката на детето, което се чувствало несигурно и не било самостоятелно. Детето било мръсно и неизкъпано и имало случаи, когато майката била изчезвала заедно с детето без да го уведоми къде е. Според бащата поведението на майката представлява опасност за живота и здравето на детето и било оставило поражения върху неговата психика. Детето било твърде привързано, не успявало да запаметява трайно нещата на които го бил учил баща му, не се било чувствало сигурно и спокойно, страдало от нощно напикаване и имало проблеми с общуването с другите. Заявява, че желае детето да се отглежда при неговата баба и той да има определен режим на лични контакти с детето, като срещите между майката и детето да се осъществяват в присъствието на неговата баба и без преспиване с оглед интереса и сигурността на детето. По време на съвместното им съжителство майката не била работила и той бил издържал тяхното домакинство.

Майка е редовно призована  за съдебни заседания, но не се явява лично, нито изпраща представител и не взема никакво отношение.

 Представителят на РП-Сливен, счита иска за основателен, съобразно събраните по делото доказателства. Моли съдът да постанови решение, с което да ограничи на основание чл. 131 СК родителските права на майката, тъй като се било установявало поведение на майката поставящо в опасност живота, здравето и личността на детето и упражняването на тези права да бъде предоставено на неговата баба с оглед най-добрия интерес на детето. Моли да се постанови местоживеенето на детето при неговата баба и да се определи режим на лични контакти на майката с детето, който да бъде осъществен в присъствието на неговата баба, като се предостави на бабата правото да представлява детето пред всички институции, да получава детски надбавки, да придружава детето при пътуването му в чужбина. Моли съдът да осъди ответницата да заплаща издръжка на детето в минимален размер.

ДСП – Сливен чрез законния си представител изпълняващия длъжността на директор Ваньо Митев моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), намира за установено от фактическа страна следното:

От разпита на свидетелката Буркар, която е баба на детето се установява, че детето и ответницата към настоящия момент живеят заедно с нея и нейния съпруг във Франция. Поради семейни проблеми дъщеря й започнала да злоупотребява с алкохол, събрала се с неподходящи хора и деградирала като личност. Поради нейната алкохолна зависимост на бащата на нейната дъщеря Алина си я бил прибрал и в момента упражнявал родителските права по отношение на детето. Заявява, че тя желае да упражнява родителските права по отношение на детето, тъй като бащата не бил в състояние да се грижи за него. Била научила за случаи на упражнено насилие от дъщеря й спрямо внука й  поради което детето било отведено от социалните служби в защитено жилище. След този случай дъщеря й била осъзнала, че има проблем с алкохола и била започнала работа и заминала за гр. Бургас, където се била опитала да смени средата, но не успяла да прекъсне контактите си, които й били оказвали негативно влияние. Към момента била живеела от април месец 2021 г. при нея не била употребявала алкохол и била започнала работа като помощник- готвач, като посещавала и група за анонимни алкохолици. Детето ходило на детска градина било си създало приятелства и щяло да започне да посещава училище. Желая тя да упражнява родителските права върху детето.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел П., приятел на Д.Н. същата била злоупотребявала с алкохола и той често се бил грижил за детето, когато тя не била в състояние да го прави, като бащата бил дезинтересиран и детето било привързано към него. Бившият партньор на майката бил упражнявал насилие по отношение на нея, като по време на побоите и скандалите между тях свидетелят бил заедно с детето в другата стая и се опитвал да помогне на Н.. След работа всеки път когато ответницата му се била обаждала свидетелят се отзовавал и отивал да приспива детето, което се било привързало към него. Детето се било страхувало от партньора на неговата майка, който и бил оказвал негативно влияние и я бил тласкал към злоупотреба с алкохол. Разказва за инцидента вследствие на който детето било взето от социалните служби. Н. била от 3, 4 месеца във Франция при нейната майка, която й влияела добре.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка А. ответницата заедно с детето се била намирала във Франция. Синът на свидетелката свидетелят П. бил полагал грижи за детето, докато било в България. Ответницата била злоупотребявала с алкохол и била живеела с партньор, с който често се карали и той упражнявал насилие спрямо нея, поради което детето се било страхувало и било спяло при тях и било бълнувало. Детето било привързано към майка си и към баща си преди да се разделят и към баба си също. Бащата на другото дете на ответницата го бил прибрал след поредния скандал между нея и нейния партньор.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Д., която е социален работник работещ с детето, последното се било отглеждало от своята баба от 10.08.2020 г., когато било напуснало страната заедно с нея и заминало във Франция. Бащата на детето бил живеел и работил във Великобритания като по преценка на свидетелката майката била безотговорен родител и не била съдействала на социалните служби. Били извършвали посещения на адрес и били заварвали ответницата в нетрезво състояние и в много редки случаи, когато била трезвена ги била допускала в жилището. Винаги били заварвали детето с чисти дрехи. Ответницата била заявявала социална услуга, като впоследствие не се бил осъществил контакт с нея и същата не била съдействала на социалните служби и социалната услуга била прекратена. Детето било съобщавало, че съжителят на майката го бил биел и майка му също, когато били употребили алкохол. Детето било настанено в център спешен прием и майката не била проявявала заинтересованост към него. Майката била притежавала родителски капацитет, но била злоупотребявала с алкохола и не могла да полага адекватни грижи за детето. Била работила за кратко след постъпването на детето в центъра иначе разчитала на финансовата подкрепа на нейната майка и не била работила. Счита, че бабата разполага с необходимите условия за отглеждането на детето във Франция.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Й., съсед на ответницата, същата от март месец не била живеела на адреса. Докато била съжителства с бащата на детето двамата били нормално семейство, тъй като бащата бил полагал грижи и детето било гледано добре. След като бащата на детето бил напуснал дома ответницата била започнала да живее с друг партньор, с който често се били карали, поради което съседи били подавали оплаквания до полицията. Майката била злоупотребявала с алкохола, детето било гладно, мръсно с недобра хигиена и с недобро здраве. Ответницата също не била с обра хигиена. Свидетелят заявява, че бил чувал как партньорът на ответницата крещи по детето, но не бил свидетел на побой. Жилището също не било с добра хигиена и било обитавано от домашни любимци, за които не били полагани грижи. Заявява, че виждал свидетелят П. да посещава жилището на ответницата и да се грижи за нейното дете. Детето не било оставало без надзор. Ответницата често била сменяла своите партньори, не била работила. Детето не било посещавало детска ясла или детска градина и макар, че не било изостанало в развитието си се затруднявало да общува.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал, в частност събраните по делото писмени доказателства, еднопосочни и безпротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 132, ал.1, т.1 СК родителят може да бъде лишен от родителски права в особено тежки случаи на опасно засягане на личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, както и когато без основателна причина, трайно не полага грижи за децата си и не им дава издръжка, съгласно разпоредбата на чл. 132, ал.1, т.2 от СК. Съгласно разпоредбата на  чл. 131, ал.1 от СК пък когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на децата, районният съд взема мерки в интерес на детето, като ограничава родителските права –отнема или поставя условия за упражняването на някой от тях и може да възложи осъществяването им на друго лице, а при нужда може да бъде променено местоживеенето на децата и те да бъдат настанени извън семейството.

Родителските права и задължения имат специфична служебна функция – те се признават от закона и се възлагат на родителя, за да бъдат упражнявани и изпълнявани от него в интерес на ненавършилото пълнолетие дете, респ. деца. Интересът на детето се свежда до това, то да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на неговите лични и имуществени права и интереси. Ако родителят не упражнява предоставените му по закон правомощия или ги осъществява по начин, който засяга неблагоприятно интереса на детето, законът предвижда система от мерки за закрила на детето, една от който е именно институтът на лишаване от родителски права. Лишаването от родителски права представлява намеса на държавата в конституционно защитени права на родителите (чл. 47, ал.1 Конституция на Република България), затова условията и редът за тази намеса са изрично уредени в СК. Критерият, от който се ръководи съдът, е интересът на децата. Интересът на децата е обективна категория и трябва да се преценява от гледна точна на повелите на морала и правните принципи. Интензивността на засягането на интересите на детето определя степента на намеса в родителските права, чрез ограничаването или отнемането им. Под "особенo тежки случаи" по смисъла на чл. 132, т.1 от СК следва да се разбира това поведение на родителя, което е извънредно укоримо и противоправно.

Институтът лишаване от родителски права означава цялостно отнемане на родителските правомощия и носи характеристиките на най-радикалната мярка за защита на детето в отношенията му с родителя. Тя се налага при особено тежки случаи, когато опасността за детето е особено интензивна, затова винаги се постановява съдебно. Това задължава съда, при постановяване на решението си, да стигне до обективната истина, въз основа на събраните доказателства и при проведено пълно доказване по отношение всички фактически твърдения, обуславящи спорното право. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека лишаването от родителски права не може да става на основание личните качества на родителите или на различията между тях, а трябва да се основава на поведението на родителя и неговото отразяване върху основните интереси на детето.

В Решение № 199 от 5.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 480/2014 г., III г. о., ГК постановено по реда на чл. 290 ГПК, е посочено, че дете е всяко физическо лице до навършването на 18 години. В § 1, т.5 от допълнителните разпоредби на ЗЗДет законодателят дефинира най-добрия (висшия) интерес на детето, чрез "преценката на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи отношение към детето". Следователно висшите интереси на детето са в основата на всяка мярка за закрила на детето. Такива мерки има и в ЗЗДет, и в СК. За висшите интереси на детето съдът е длъжен да следи служебно в производството по ограничаване и лишаване от родителски права. ВКС приема, че висшите интереси на детето се проявяват и в правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано от своите родители (чл. 124, ал.1 СК) - лицата, които произходът или осиновяването поставят сред двамата негови най-близки.

Лишаването от родителски права е крайна мярка за защита на детето, която се прилага само при доказана нужда от това, в случая в особено тежки случаи, когато алтернативно поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето (чл. 132, ал.1, т.1, вр. чл. 131 СК). Тази мярка се налага във всички случаи, в които от събраните по делото доказателства се установи достатъчно тежко увреждане или застрашаване на права и интереси на деца от страна на техни родители, макар и чрез еднократно проявени, но представляващи сериозна опасност за живота, здравето, личното развитие или възпитанието на детето, като е налице основание за налагане на предвидените в СК санкции, каквито са ограничаването на родителските права и лишаването от родителски права по смисъла на чл. 132, ал.1, т.1, вр. чл. 131 СК. Неслучайно в теорията, това производство се определя като публичноправна намеса в защита на детето. Лишаването от родителски права е не само санкция за пренебрегналия родителския дълг, но и предоставяне възможност на родителя, който изцяло е поел грижите за отглеждане и възпитание на детето, да решава сам съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено развитие, с образованието му, личните му и имуществени интереси (Вж. Решение № 406 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 1125/2010 г., IV гр. отд. на ВКС).

Изложеното по-горе, дава основание да се приеме, че производството за лишаване от родителски права, всъщност има като първична и непосредствена цел защита интересите на детето. Този извод следва и от систематичното място на разпоредбата на чл. 132 СК, която се намира в Глава девета СК – "Отношения между родители и деца".

В настоящия случай, ищецът е предявил иск с правно основание чл. 132, ал.1, т.1, вр. чл. 131 СК. Това основание за лишаване от родителски права предполага особено тежък случай на такова поведение на родителя, което представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. Ирелевантно е, дали това поведение на родителя е изразено чрез действие или бездействие.

Съдът намира, че в конкретния казус по отношение на майката на детето Д.Н. не са налице предпоставките на чл. 132, ал.1, т.1, вр. чл. 131 СК – особено тежки случаи на алтернативно изброените опасности, засягащи детето, изразени чрез поведението (действие или бездействие) на родителя.

Съдът счита, че по отношение на майката е налице предвидената в чл. 131, ал. 1 СК хипотеза, която налага да бъдат ограничени нейните родителски права, тъй като със своето поведение изразило се в злоупотреба с алкохол до степен на развиване на алкохолна зависимост  и честата смяна на партньори, който са упражнявали физическо и психическо насилие по отношение на нея и на детето същата е поставила в опасност неговата личност, здраве, възпитание и нормално физическо, психическо и емоционално развитие. Злоупотребявайки с алкохола, същата е деградирала като личност и не е полагала адекватни грижи за отглеждането и възпитанието на своето дете и не е проявила родителския капацитет, който притежава в пълния необходим обем. В резултат на нейното поведение, неглижиране и безотговорно отношение детето е травмирано психически, чувства се несигурно, няма изградени навици, имало е затруднения със социалните контакти, тъй като не е ходило на детска ясла и детска градина и не е имало приятели деца на неговата възраст. Детето е изпитвало страх от партньорите на майка му, които са упражнявали психическо и физическо насилие върху него. Майката не го е оставяла без надзор, но го е оставяла на различни лица да се грижат за него, като е позволявала детето да става свидетел на скандали и побойща. Тези обстоятелства се установяват от показанията на всички разпитани в хода на производството свидетели

 Поведението й обаче съдът, счита че не може да бъде квалифицирано като „особено тежък случай” по см. на чл. 132, т. 1 СК, тъй като ответницата е започнала да осъзнава своята алкохолна зависимост и да се опитва да я лекува, взела е решение да промени живота си като започне работа и се откаже от вредните си навици и морално укорим и нездравословен начин на живот. Видно от показанията на нейната майка и баба на детето ответницата от април 2021 до сега не е употребявала алкохол, започнала е работа, лекува алкохолната си зависимост и е осъзнала пораженията, които са й били нанесени от злоупотребата с алкохол и отрицателното въздействие на нейното поведение върху детето и нейните близки. Тази положителна промяна в нейното поведение обаче не може да се приеме за трайна с оглед сравнително краткия й период от три месеца. Следва да се укаже на ответницата, че ако с течение на времето тази промяна стане постоянна е налице възможност да й бъдат възстановени родителските права по реда на чл. 135, ал. 2 СК.

 Съдът съобразявайки всички изложени обстоятелства, счита, че следва на майката изцяло да бъдат отнети следните й правомощия по отношение на детето - за избор на вида, формата и мястото на учебното заведение, ползване на административни, здравни и социални услуги, както и правата на майката по отношение на управляването и разпореждането с имуществото на детето и правата свързани с даването на съгласие детето да пътува извън пределите на страната до страни членки на ЕС и Великобритания и относно осъществяването на режима на личните контакти на детето с неговия баща и правата да бъде представлявано детето пред всички институции и да получава средствата за неговата издръжка от баща му в качеството на майка и законен представител на детето. Тези свои правомощия майката не е упражнявала адекватно по отношение на детето, поради което същите следва да й бъдат отнети и да бъде предоставено упражняването им на друго лице, което в случая следва да бъде бабата на детето Буркар. Средствата от изплатената издръжка от баща му обаче тъй като са насочени към задоволяването на всекидневни потребности на детето следва да му бъдат изплащани по специално открита сметка и контролът върху тяхното изразходване да бъде поверен на бабата на детето . Бабата на детето е заявила категоричното си желание тя да упражнява родителските права спрямо детето и разполага с необходимия капацитет и битови условия за отглеждането и възпитанието на детето. Същата от 10.08.2021 г. полага грижи за детето, което живее при нея и го е записала на детска градина и предстои да го запише на училище. Местоживеенето на детето следва да бъде постановено при неговата баба във Франция, където към настоящия момент живее и неговата майка. Бащата е заявил, че не желае да упражнява родителските права върху детето и същите да бъдат предоставени на бабата на детето, като на майката бъде определен режим на лични контакти с детето, който да се осъществява в присъствието на неговата баба. Заявил е, че желае да има режим на лични контакти с детето и ще му заплаща дължимата издръжка.

Съгласно чл. 134, т.1 и т.2 СК, при ограничаване и лишаване от родителски права, съдът следва да определи издръжка на детето, която родителите му дължат съгласно чл. 151, ал. 3 СК дори и ако са лишени от родителски права, както и мерките относно личните отношения между родителя и детето, като прилага съответно чл. 59, ал.8 СК. Касае се за неотменимо право на родителя, поради което съдът е длъжен да му определи мерки за лични отношения. При всички случаи, обаче решаващ е интереса на детето. При определяне мерките относно личните отношения между лишения или ограничения от родителски права родител и детето следва да се има предвид както влиянието, което родителят ще окаже при контактите си с детето, така и съществуващата между тях кръвна връзка, като в максимална степен се охранят интересите на детето. Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че разглежда личния контакт между родителя и детето в случаите на ограничаване или лишаване от родителски права по-скоро като мярка в интерес на детето, отколкото като право на родителя (както е при развод).

Като отчита разнопосочните обстоятелства, а именно да се охранят интересите на детето, които се състоят в правилното му физическо и духовно развитие, и социално формиране, като същевременно се има предвид и съществуващата между родителите и детето кръвна връзка, като се вземе предвид, че към момента детето живее при своята баба, съдът счита че следва  на майката да бъде определен задължителен режим на лични контакти с детето, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден без преспиване, като срещите се осъществяват в присъствието на нейната майка и баба на детето. Този режим също подлежи на промяна при констатирано изменение на релевантните обстоятелства.

По отношение на дължимата от майката издръжка на малолетното  дете съдът, счита че същата следва да заплаща минималния размер на издръжка от 162,50 лв. , като сумата бъде превеждана на специална сметка на детето и за нейното изразходване да бъде отговорна бабата на детето. Този размер на издръжката, който майката следва ежемесечно да заплаща на детето е съобразен с нуждите и потребностите на детето, което е на  5 г. и 11 месеца и необходимост от средства за храна, облекло, учебници и учебни пособия, както и от помощта на възпитатели и  психолози. Размерът на издръжката е съобразен и с възможностите на майката, като е отчетено, че същата работи отскоро, а преди това е била безработна.

Претенция за присъждане на разноски не е направена от страните по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОГРАНИЧАВА, на основание  чл. 131, ал. 1 от СК, от родителски права майката Д.И.Н.,*** по отношение на детето Калоян Маринов Л., родено на *** г., ЕГН: ********** чрез налагане на следните мерки:  отнема правомощията на майката по даване на съгласие по отношение на детето за избор на вида, формата и мястото на учебното заведение, за пътуването му в чужбина, ползване на административни, здравни и социални услуги, по отношение организирането  на осъществяването на режима на лични контакти на бащата с детето, по отношение на управляването и разпореждането с имуществото на детето, както и по отношение на изразходване на средствата от изплатената на детето ежемесечна издръжка от неговия баща и представителството пред всички съдебни и административни институции.

ОПРЕДЕЛЯ за лице, което ще упражнява тези правомощия бабата на М.Д.В., ЕГН: ********** с адрес *** 4 С, 25 000 гр. Безансон, Република Франция.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Калоян Маринов Л., родено на *** г., ЕГН: ********** при неговата баба М.Д.В., ЕГН: ********** на следния адрес: *** 4 С, 25 000 гр. Безансон, Република Франция.

ОСЪЖДА, на основание 134, т. 1 във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК, Д.И.Н.,***  да заплаща на малолетното си дете Калоян Маринов Л., родено на *** г., ЕГН: ********** по специална сметка на детето чрез М.Д.В., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 162,50 лв.,  считано от влизане в сила на решението, до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа  до окончателното  изплащане.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

ОПРЕДЕЛЯ задължителен режим на лични контакти между майката Д.И.Н.,***, и детето Калоян Маринов Л., родено на *** г., ЕГН: **********, като срещите следва да се осъществяват в присъствието на М.Д.В., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден без преспиване.

ОСЪЖДА Д.И.Н.,*** да заплати по сметката на РС Сливен държавна такса в размер на 30 лв.  и държавна такса върху размера на присъдената издръжка в размер на 234 лв.

ПРЕПИС от решението, след влизането му в законна сила да се изпрати на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Сливен, за сведение и изпълнение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Сливенски окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: