Определение по дело №166/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260403
Дата: 23 февруари 2021 г. (в сила от 3 март 2021 г.)
Съдия: Ивелина Христова Христова-Желева
Дело: 20213110200166
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 януари 2021 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

Година 2021                                                                                                           Град Варна

Варненският районен съд                                                            Двадесет и седми състав

На двадесет и трети февруари                                          Година две хиляди двадесет и първа

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар: СИЛВИЯ ГЕНОВА

Прокурор: ЗДРАВКА ЗАДГОРСКА

 

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя НОХД № 166/2021г. по описа на ВРС.

------------------------------------------------------

На именно повикване в 11:25 часа се явиха:

-----------------------------------------------------

 

ПОДС. М.С.М. – редовно призован чрез адв. П., не се явява. За него се явява адв. П., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

 

АДВ. П.: Уважаема г-жо съдия, преди Нова година на моя подзащитен му се наложи да отиде до Великобритания и в момента не може да се върне. Уведомен е за делото и знае, че същото е насрочено за днешна дата. Той желае делото да се гледа в негово отсъствие.

 

ПРОКУРОРЪТ: С оглед изявлението на защитата, че подс. М. е уведомен за днешно с.з. и по данни на защитата същият е извън пределите не РБ, ако приемете това за достоверно без да се извършва проверка на тези обстоятелства считам, че няма проблем да бъде изгледано делото в отсъствие на подсъдимия. Ако счетете, че са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, то моля да бъде извършена проверка в масивите на МВР дали лицето е напускало пределите на РБ и доколкото лицето е уведомено за това, че има Досъдебно производство срещу него, че има определена МНО, а именно „Подписка“ и са му разяснени правата какво представлява същата, а не е уведомил държавното обвинение, нито настоящия състав считам, че са налице основания за изменение на МНО и отлагане на делото. Моля, за Вашето определение. 

 

АДВ. П.: Моля, да дадете ход на разпоредителното заседание. Считам, че неявяването на моя доверител не е пречка за разглеждане на същото, тъй като аз съм го уведомил за насроченото заседание и съм му изпратил книжата. Обвинението не е за тежко умишлено престъпление и явяването на подсъдимия не е задължително, и няма да попречи за разкриване на обективната истина. Аз като негов защитник се явявам пред Вас и моля да дадете ход на разпоредителното заседание.

 

СЪДЪТ като взе предвид становищата на страните и материалите по делото намира за установено следното: подс. М. е редовно призован за днешно с.з. чрез своя защитник адв. П., който се легитимира с надлежно оформено пълномощно, с което е упълномощен от подс. М. по настоящото дело, книжата са получени именно от адв. П., който сочи, че същите са предадени на подсъдимото лице, последният е запознат с датата и часа на с.з. и предвид обстоятелството, че се намира в чужбина намира, следва да даде ход на разпоредителното заседание в негово отсъствие, а именно при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК, доколкото подсъдимият е редовно призован за разпоредително заседание, изпълнена е процедурата по връчване на книжата, не се явява и деянието, за което е предаден на съд не е тежко умишлено престъпление по смисъла на НК, и не е необходимо неговото лично участие и производството може да протече по реда на задочното производство.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

ПО РЕДА НА ЧЛ. 269, АЛ. 3, Т. 3 ОТ НПК

 

Председателят провери самоличността на явилите се лица.

 

ПОДС. М.С.М. - роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН **********.

Самоличността на подсъдимия бе снета от данните при предходното разглеждане на делото и от данните по ДП.

 

На осн. чл.272 ал.4 председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че същите са връчени на подсъдимия на 01.02.2021г.

 

СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод и процесуалните им права по НПК, както и последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248 ал.1 т.3 от НПК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

АДВ. П.: Нямам искания за отводи.

 

            Съдът, пристъпи към изслушване на становищата на прокурора и лицата по чл. 247б ал.1 и 2 по всички въпроси, които се обсъждат в разпоредителното заседание съгл.чл.248 ал.1 от НПК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на съда и не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. В хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

По отношение на т. 4 с оглед на това, че подсъдимото лице не се явява в днешно с.з. и делото се разглежда в негово отсъствие, считам че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. 

Не са налице предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник.

Считам, че мярката за неотклонение следва да бъде изменена независимо, че обвинението не е за тежко умишлено престъпление.

Нямам искания по доказателствата.

Моля, да насрочите делото за разглеждане по общия ред.

 

АДВ. П.: Считам, че делото е подсъдно на съда и не са налице основания за прекратяване.

По отношение на спиране на производството аз лично считам, че са налице предпоставките на осн. чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК и следва да спрете производството като в тази връзка отново ще се позова на н.д. № 863/2020г. от 09.11.2020г. на Софийски апелативен съд. За нас като юристи считам, че е налице абсолютен кваритет между съдържанието на нормата на чл. 343в, ал. 3 от НК и на чл. 177, т. 2 от ЗДП т.е. за едно и също извършено деяние НК го въвежда в престъпление, а ЗДП като административно нарушение и в случая въпросът, който стои пред Вас е кое от двете да се приложи.

По отношение на т. 3 допуснато ли е на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия и на неговите наследници предоставям на съда, но считам, че отново обв. акт не отговаря на условията посочени в Наказателния кодекс. Какво имам предвид? Какъвто и съдебен акт да постановите, Вие трябва в него да напишете, че моя доверител е невиновен или виновен, че в срока на изтърпяване на ЗППАМ с цитирания номер, влязла в закона сила на еди коя си дата. В случая това, което е представено е заверен препис в кориците на делото и на тази заповед не е отбелязано кога е влязла в законна сила. В половината абзац от първата част на обв. акт е описано административното производство по Наказателно постановление, което Наказателно постановление и хода на делата пред Районен съд – Търговище и Административен съд – Търговище не са предмет на настоящото производство и нямат никаква връзка с настоящото обвинение. Наказателното постановление се обжалва по един начин с жалба пред Районен съд и съответно пред Административен съд докато прокурорът е записал, че подаването на жалба не спира изпълнението на наложената ЗППАМ, но самото подаване на жалбата срещу ЗППАМ е отделно първоинстанционно производство пред съответния Административен съд и не е записано дали тази Заповед е била обжалвана и дали Административният съд се е произнесъл, и кога е влязла в законна сила, за да се формулира обвинението. Наказателното постановление и какво се е случило с делата, които са описани нямат нищо общо с конкретния казус и не са част от фактическия състав на обвинението.

По отношение на реда, по който следва да се гледа делото считам, че са налице основания делото да се гледа по реда на Глава 28 от НПК, като считам, че в основите на нашето право е, че едно лице следва да бъде съдено за деяние към момента, когато го е извършило.

Не са налице предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник.

Моля, с оглед дебата, който водихме преди даване ход на разпоредителното заседание мярката за процесуална принуда да остане същата, която е към момента.

Нямам искания по доказателствата.

Моля, да бъде насрочено заседанието за разглеждане по общия ред с призоваване на лицата посочени в списъка към обв. акт.

 

СЪДЪТ като взе предвид становището на страните и материалите по делото намира следното:

Делото е образувано по внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр.ал. 1 от НК, и е родово и местно подсъдно на ВРС. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, тъй като настоящият съдебен състав не констатира основания за приложение на разпоредбите на чл. 24 и чл. 25 от НПК. Действително при предходното разглеждане на делото бе обсъждан въпроса за основанията за спиране на наказателното производство предвид изготвено преюдициално запитване от състав на Софийски апелативен съд конкретно касателно разпоредбите на чл. 343в от НК и разпоредбите на ЗДП. Настоящият съдебен състав не намира за нужно да отправя такова преюдициално запитване. Критериите за разграничаване на двата вида отговорност се изхождат от общите принципи на нашия наказателен процес с оглед, на което не е нужно да бъде изготвено такова запитване доколкото разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 от НК е част от действащото право на Република България, не е обявена за несъвместима с правото на Европейския съюз понастоящем и същата следва да се прилага в такъв вид в какъвто е предвидил нашият законодател.

 

С оглед на което и съдът по въпросите на чл.248, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК:

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

1.      Делото е родово и местно подсъдно на Районен съд Варна;

2.      Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

По отношение на възраженията по т. 3 на разпоредбата на чл. 248 от НПК съдът намира следното:

От страна на РП – Варна за втори пореден път внесен обв. акт срещу подс. М. за това, че на 05.09.2019г. в гр. Варна управлявал МПС – л.а. „Форд Мондео“ с рег. Т 20 96 ТН в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС наложена със Заповед за налагане на принудителна административна мярка връчена му на 19.05.2019г. от младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при МВР – Търговище.

Доколкото съдът е длъжен и служебно да следи за допуснати отстраними процесуални нарушения довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия намира, че в хода на ДП е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия М. да научи за какво престъпление е привлечен в това качество.

Съображенията на съда са следните: Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване, като главното му предназначение е да формулира недвусмислено обвинението от фактическа и от юридическа страна. Съдът, може да разгледа делото само във фактическите и юридически предели, предявени с обвинителния акт.

В обвинителния акт и по-точно в неговата обстоятелствена част, прокурорът следва да посочи престъплението, извършено от обвиняемия, като  в тази насока законът - чл. 246, ал. 2 НПК конкретизира какви други съпътстващи детайли следва да бъдат отразени, а именно  – “времето, мястото и начинът на извършването му,  пострадалото лице и размерът на вредите“. ВКС в свое Решение от 19.02.2018г. по т.д. №6 от 2017г. е имал повод да отбележи, че Тълкувателно решение № 2/2002 год. не е загубило своето значение и този извод според ВКС не се разколебава от измененията на процесуалния закон, направени със Закона за изменение и допълнение на НПК (обн. ДВ, бр. 63/04. 08. 2017 год., в сила на 05. 11. 2017 год.). ВКС сочи още, че при дефиниране на съществените нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното производство, в чл. 249, ал. 4 от НПК законодателят се е ръководил именно от постановките на коментираното тълкувателно решение, като същевременно не е вложил качествено нова идея относно реквизитите и съдържанието на обвинителния акт и е оставил непроменена разпоредбата на чл. 246 от НПК. Следователно ВКС е приел, че ОА и понастоящем следва да отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, посочени по-горе.

По отношение на времето и мястото на извършване на деянието ясно е посочено, че е извършено на 05.09.2019г. в гр. Варна. Такива факти се съдържат и в обстоятелствената част на обв. акт. Обстоятелството, че не е посочен точния час на извършване на твърдяното с обв. акт деяние , административния адрес на който се твърди, че е извършено по мнение на настоящият съдебен състав това не опорочава прокурорския акт така щото да прави неразбираемо обвинението. От друга страна обаче съдът намира, че действително обв. акт страда от дефицити по отношение на минимално необходимото му съдържание да съдържа пълно описание на извършеното престъпление по следните съображения. По така възведеното обвинение от фактическа страна следва да бъде посочено, че управлява моторно превозно средство, че му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, и че управлението на превозното средство е осъществено в срока на тази мярка, а от субективна страна, че деянието е извършено умишлено. И по настоящем  в ОА не се съдържат реквизити /факти/ по отношение на срока на изтърпяване на принудителната административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. В обв. акт е посочено, че спрямо подс. М. е била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ и чл.172, ал.2, т.3 от ЗДвП, наложена на 19.05.2019г., като е цитирано, че се касае за отнемане на свидетелството за правоуправление и че на същата дата бил получил копие от Заповедта. Отново не е посочен срока, за който е  наложена тази ЗППАМ т.е. за който е отнето това свидетелство за правоуправление с конкретната заповед, както и дали същата е влязла в сила или е обжалвана. Посочено е някакво наказателно постановление, като не е ясно каква е връзката на това НП с издадената ЗППАМ и въобще има ли връзка с нея. Цитира се, че с НП са наложени наказания на М. за нарушение на ЗДвП, както и че след преминало обжалване НП е влязло в сила на 03.02.2020г. ПО нататък във фактите се твърди, че на 05.09.2019г. – в срокът с който по НП №19-1292-000-172/19.05.2019г. на ВПД началник на Сектор ПП при ОД на МВР-Търговище е било временно отнето СУМПС на М. същият управлявал МПС. При тези факти в крайна сметка не става ясно дали прокурорът е приел, че СУМПС на М. е било временно отнето със ЗППАМ или пък с НП, за което се цитира, че е обжалвано и влязло в сила на 03.02.2020г., като е посочено, че с това НП той бил лишен от право да управлява МПС за срок от 24м.

Принципно заповедите за принудителни административни мерки подлежат на предварително изпълнение и срока за нейното обжалване не изключва съставомерност на деянието, но тъй като в диспозитивната част на обв. акт съобразно възведеното обвинение се касае за извършено деяние в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка във фактическата обстановка следва да бъде посочен именно този срок, за който е отнето свидетелството за управление. Той съобразно разпоредбите на ЗДвП може да бъде различен като съответно и законодателят е предвидил възможност и за отнемане до решаване на въпроса за отговорността, но тъй като във фактическата обстановка не е посочено за какъв срок е отнето свидетелството за правоуправление, а се цитира нормата на чл.171, т.1, б.б от ЗДвП и НП, за което не е ясно каква връзка има с издадената ЗППАМ и дали не се касае за изтърпяване на наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 м. съдът е лишен от възможност да изследва определени съставомерни факти и обстоятелство именно дали действително към 05.09.2019г. тази заповед за прилагане на принудителна административна мярка е била все още действаща спрямо подс. М., доколкото същата е обвързана със срок. Ето защо съдът приема, че посочената по-горе липса на факти за съставомерни признаци,  обосновават нарушение на правото на защита на  обвиняемия и в частност на правото му да научи  в какво е обвинен, респективно „да научат за какво престъпление е привлечен в това качество“ Тази липса  на факти няма как да бъде преодоляна от съда по правилата на НПК. Това е така, защото процесуалните действия в наказателното производство се извършват в последователност, императивно определена с процесуалните норми и гарантирането на правото на защита, е задължителна предпоставка за валидност и условие за извършване на следващото процесуално действие. Същото е отстранимо /чрез изготвяне на ОА отговарящ на изискванията на закона/, но не може да се санира в съдебната фаза. Горното налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

С оглед становището на съда, че на ДП са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, съдът намира, че не следва да взема отношения по въпросите визирани в т.5, т.6, т.7 и т.8, а именно  по въпросите: разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация; взетите мерки за процесуална принуда; искания за събиране на нови доказателства; насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него,  тъй като производството по делото не би могло да премине в по-нататъшната фаза на съдебния процес, преди отстраняване на посоченото процесуално нарушение, което безспорно изисква изготвянето на нов ОА.

Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл. 248, ал.5, т.1 вр. чл. 249, ал.1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 166 по описа на ВРС за 2021 година, двадесет и седми състав.

 

ВРЪЩА делото на Варненска районна прокуратура, за отстраняване на допуснатите  отстраними съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на обвиняемите, посочени по-горе.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи  на обжалване или протест по реда на гл.22 от НПК, пред ВОС, в 7-дневен срок от днес.

 

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:58 часа.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        СЕКРЕТАР: