№ 1671
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110209388 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на Г.Д.Ц. против Наказателно
постановление № 22-4332-002731/10.03.2022г. на Началник група при отдел „Пътна
полиция” - СДВР, с което на основание чл.183, ал.5, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 175а,
ал.1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104а, т. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „ Глоба“ в размер на 3000,00 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като
твърди, че описаната в него фактическа обстановка не отговаря на обективната
действителност. Излага доводи, че предприетата от него маневра е била с цел да извърши
обратен завой, но поради наличието на ремонтни дейности в пътния участък за кратко
задната част на автомобила е поднесла, а не е целял да извърши „дрифт“. Твърди, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като неправилно е приложен и материалния закон. Посочва, че
извършеното от него не покрива състав на административно нарушение. Прави искане за
отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с упълномощен от
него процесуален представител – адв. С.. Последният поддържа изцяло депозираната жалба,
като пледира за отмяна на атакуваното с нея наказателно постановление. Намира, че
действията на доверителя му не покриват състава на нарушение по смисъла на чл. 104а, т. 2
1
от ЗДвП. Моли за съдебен акт в тази насока.
Въззиваемата страна редовно призована, не се явява, не се представлява, не взема становище
по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление на 31.03.2022г., около
03:39 часа, в гр. София, на бул. „8-ми декември“, като водач на л.а марка „БМВ“ 520 И с рег.
№ *** жалбоподателят движейки се от ул. „Акад. Стефан Младенов“, с посока на движение
към бул. „Климент Охридски“ в района на бензиностанция ОМВ е използвал пътищата за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на пътници и товари, като извършил рязка маневра и преднамерено извел
автомобила извън контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцепление на гумите –
дрифт.
По същото време в автомобила на жалбоподателя се возел св. Т.К., който възприел
маневрата обратен завой и поднасянето на задната част на автомобила, което отдал на
извършваните в района строително – ремонти дейности и забавянето на Д. да започне
маневра обратен завой.
По същото време св. В. и св. С., на длъжност автокотрольори при ОПП-СДВР изпълнявали
служебните си задължения по контрол на пътното движение.
Св. В. намерил, че с действията си жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата
на чл. 104а, т. 2 от ЗДвП и съставил против него АУАН, който бил подписан с възражения и
препис бил връчен на същата дата.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
По делото са налице противоречия в свидетелските показания по отношение на действията
предприети от страна на жалбоподателя при управление на процесния автомобил.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на св. К. са ясни, логични,
последователни и вътрешнобалансирани по отношение на пресъздадените от него факти,
поради което ги кредитира изцяло.
Не така стои въпроса с показанията на св. В., който от една страна твърди, че въпросната
вечер е бил пасажер в патрулния автомобил и действията на жалбоподателя са били
възприето от другия член на екипа им, а при зададените му допълнителни въпроси от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя вече категорично заявява, че той лично е
2
възприел действията по правене на „дрифт“ по време на маневра обратен завой. Следващото
противоречие в показанията на свидетеля се откроява по отношение на начина на
разположение на двете МПС. Първоначално се твърди, че полицейският автомобил се е
движел до автомобила на жалбоподателя, след което той е направил обратен завой и е
останал зад тях, а действията му са били възприети в огледалото за обратно виждане.
Впоследствие твърди, че те са обърнали посоката на движение, след което са го догонили и
са го спрели за проверка. Така дадените показания на свидетеля съдът намира за
вътрешнопротиворечиви, поради което не им даде необходимото доверие.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност. Това се доказва от приложената по
административно наказателната преписка Заповеди.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
3
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
По отношение на приложението на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното.
В хода на проведеното съдебно следствие в необходимата за това степен се обори описаната
в АУАН фактическа обстановка и по-конкретно по отношение на извършените от страна на
жалбоподателя действия по време на управление на процесния автомобил.
По делото няма спор, че на посочената в АУАН и НП дата жалбоподателят се е движел от
ул. „Акад. Стефан Младенов“, с посока на движение към бул. „Климент Охридски“ с
управлявания от него л. а марка „БМВ“ 520 И с рег. № ***, като в района на
бензиностанция ОМВ същият е предприел извършване на маневра „обратен завой“.
Не се доказа, обаче с категоричност, че същият е извършвал действия, който могат да бъдат
квалифицирани като „ дрифт“ . В практиката се е наложило разбирането, че под „дрифт“ се
разбират такива действия на водача на автомобила с уредите за управлението му, чрез които
привеждайки автомобила в неконтролируемо състояние, извършва резки рискови маневри,
подавайки рязко газ и повишаване на оборотите на двигателя, с което превърта
задвижващите се колела на автомобила, поднасяйки автомобила в ляво и/или дясно. В
конкретния случай не се спори, че жалбоподателя е извършвал маневра обратен завой, както
и че по време на същата за кратко е изгубил управление над автомобила изразяващо се в
поднасянето на задната му част. Категорично, обаче не може да се приеме, че тези действия
могат да се квалифицират като нарушение на разпоредбата на чл. 104а, т. 2 от ЗДвП.
По изложените съображения съдът намира, че АНО не е доказал тезата си, че действията на
жалбоподателя покриват състава на нарушение на посочената разпоредба и отговорността
му е била ангажирана неправилно.
При горните изводи атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено изцяло.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-008112/09.05.2022г. на Началник
сектор при отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 от
4
ЗДвП за нарушение на чл. 104а, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „
Глоба“ в размер на 3000,00 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5