№ 3990
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20251110204677 по описа за 2025
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на ***** против наказателно постановление №
*****/04.03.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Перник, с което, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 КТ, на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция, в размер на 2500,00 лЕ. за нарушение на чл. 142, ал.
6 КТ.
Наказателното постановление е обжалвано от наказаното юридическо лице в
срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление с
твърдения за допуснати нарушение на материалния закон, в частност твърди
обективна несъставомерност на констатираното от наказващият орган. Иска от съда да
отмени обжалвания акт. Алтернативно иска от съда да намали размера на наложеното
наказание до минималния такъв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
юрк. П.. Същата поддържа подадената жалба, по изложените в нея аргументи и
искането за отмяна на НП, алтернативно за намаляване на размера на санкцията. Не
претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Н. М.. Същият
изразява становище, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде
1
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.01.2025г. била извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект на контрол – офис-каса „***“ – ***, намиращ се в ********,
стопанисван от *****. На място в обекта служителите Е. Т. и Т. Т. са заварили лицето
А. Р. Н.. Последната е декларирала, че работи в *****, от „почти две години“, като
„***“, с работно време: „08:00-21:00 по график“, с почивки за хранене: „13:00-13:30“ и
„16:00-16:30“. От представения на място график за работа за месец януари 2025 г.,
работната смяна за 28.01.2025 г. е „S3 08:00 21:00“ за А. Н. и „7L 09:00 20:00” за Е.
И.. Представен е екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред /ПВТР/, от който
се констатира, че в обекта се работи на сумирано изчисляване на работното време на
смени. Констатира се също, че служителят има регламентирана почивка за обяд от 60
мин – чл. 32, ал. 2. Посочена и в декларацията от самото лице като две почивки за
хранене от по 30 минути.
На 03.02.2025 г. в Д „ИТ“ Перник, ******, са представени изискани при
проверката документи. Зт Заповед № **********/15.05.2023 г., с която е въведено
сумирано изчисляване с отчетен период 3 /три/ месеца. Утвърдени графици за
отчетния период за месец януари, февруари и март 2025 г. и Приложение № 1 от
ПВТР, в които разпределението на работното време за смяна „S3 08:00 21:00“ е с
продължителност 13 часа, вкл. почивките за хранене (две по 30 минути) и по-кратките
такива (три по 15 минути съгласно чл. 36, ал. 1, т. 2, б. „б“).
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните
по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване:
показанията на актосъставителя Е. Т.; АУАН; НП; разписка за връчване; протоколи за
проверка; правилник за вътрешния трудов ред и приложения 1 към него; декларация,
Заповед № **********/15.05.2023 г., график; заповед за компетентност.
Събраните по делото доказателства са еднопосочни и непротиворечиви поради
което и по арг. за противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, не се налага
подробният им анализ и съпоставка. Независимо от това, следва да се посочи, че
разпитаният актосъставител има ясен и съхранен спомен за извършената проверка и
подробно разказа за случая. Страните не спорят относно фактите, а по отношение на
изводимите от същите правни изводи.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно
2
легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал.
2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване акт.
В настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от
чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН като районният съд е винаги инстанция по
същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. В изпълнение на тези правомощия съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена
форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за
това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП
също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това
обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване.
Наказателното постановление е незаконосъобразно от материалноправна страна.
В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че дружеството-
жалбоподател, в качеството му на работодател, не е надвишило максималната
продължителност от 12 часа за ден при сумирано изчисляване на работното време, на
служителя А. Н..
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема,
че дружеството е изпълнило задължението си по чл. 142, ал. 6 КТ максималната
продължителност на работния ден при сумирано изчисляване на работното време да
бъде до 12 часа.
В тази връзка настоящият съдебен състав изцяло споделя възраженията на
жалбоподателя в този смисъл. Това е така, доколкото при анализ на цитираната от
жалбоподателя разпоредба на чл. 151, ал. 1 КТ следва бъде отчитано систематичното й
място в чл. 151 КТ, т. е. да се отчита и наличието на правилото по ал. 1 – обезпечаване
на почивка за хранене, не по-малка от 30 минути. Такава е добросъвестно
регламентирана и с Правилника за вътрешния трудов ред като липсват данни да не е
била реално ползвана от работника Н. Предивд посоченото правилно жалбоподателят
е посочил, че същата следва да бъде изключена от времето на полагане на труд, по
силата на чл. 151, ал. 2 КТ.
Във връзка с аргументите на въззиваемата страна, следва да се посочи, че съдът
е запознат в възприетото от ВКС в ТР 8/2013 г. на ОСГК. Доколкото обаче естеството
на работата на касиера в офис на ***** (видно и от работния график), включва работа
на дневни смени от по 12 часа без наличие на непрекъсваем производствен процес,
макар и задължителна, цитираната съдебна практика е неотносима към настоящия
случай. Почивките за хранене са с регламентирана (чл. 151, ал. 1 КТ)
3
продължителност, не по-малка от 30 минути, поради което и следва да се разглеждат
като такива, попадащи в обхвата на разпоредбата на чл. 151, ал. 2 КТ. При
изключването им се стига до общ размер на отработените часове в размер на 12 часа.
На посоченото основание обжалваният акт, следва да бъде отменен.
При този изход на спора, право на разноски има жалбоподателят. Доколкото
обаче процесуалният му представител изрично е заявил нежеланието си за това, такива
не следва да бъдат присъждани. .
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № *****/04.03.2025 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, с което, на основание чл. 416,
ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 КТ, на жалбоподателя *****, ЕИК: ******** е била наложена
имуществена санкция, в размер на 2500,00 лЕ. за нарушение на чл. 142, ал. 6 КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК на
касационните основания, предвидени в НПК – пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4