№ 6043
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело №
20231100511531 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 62951/30.08.2023 г. по описа на ЧСИ-С.Х., с район на
действие СГС, подадена от А. В. П. – взискател по изпълнително дело № 20238630401393,
срещу разпореждане от 10.08.2023 г., с което е разпоредено приключване на изпълнителното
производство по цитираното изпълнително дело с длъжник – ЗК „Л.И.“ АД.
В жалбата се правят оплаквания, че това действие на съдебния изпълнител е
незаконосъобразно и трябва да бъде отменено. Поддържа се, че изпълнителния процес е
иницииран по приведен в изпълнение изпълнителен лист от 25.04.2023 г. След получаване
на ПДИ за доброволно изпълнение от длъжника - ЗК „Л.И.“ АД било направено искане за
разсрочване плащането на дълга на пет вноски. Това искане било удовлетворено след
дадено от взискателя съгласие. Жалбоподателят проследява извършените от ЗК „Л.И.“ АД
плащания по допуснатото разсрочено изпълнение и поддържа, че преди да се постанови
обжалваното действие по приключване на изпълнителното производство длъжникът е
осъществил плащания, които не са достатъчни за да покрият сумите по изпълнителния лист,
изтеклите лихви и разноските по изпълнителното дело. Общият размер на неиздълженото
възлизал на сумата от 1 407,58 лв. Ето защо постановявайки обжалваното разпореждане
ЧСИ е допуснал неизпълнение на задължението си да осигури изпълнение на целия размер
на подлежащото на изпълнение вземане, а това обуславя отмяна на това негово
разпореждане и продължаване на изпълнителния процес до пълното удовлетворяване на
взискателя.
В дадения срок пълномощника на взискателя по изпълнителния процес –
юрисконсулт А. е депозирал възражение по жалбата, като в него е посочил, че обжалваното
разпореждане на ЧСИ е законосъобразно, а подадената срещу него жалба неоснователна.
Изтъква се, че приключването на изпълнителното производство е станало след пълното
изплащане на подлежащите на събиране суми по делото. Предвид това няма основание за
1
претендиране да се събират допълнителни суми посочени от жалбоподателя в жалбата му.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от ЧСИ-С.Х. която е поверено за
провеждане изпълнението на правата по издадения изпълнителен лист от 25.04.2023 г.
Съдебният изпълнител сочи, че жалбоподателя неоснователно претендира да не е получил
пълно удовлетворяване на подлежащите за събиране суми по изпълнителния лист, в т.ч.
сума в размер на 1 407,58 лв. Изтъкнато е, че когато плащането не е достатъчно за да
послужи за пълното погасяване на задълженията по изпълнителното дело има формирана
практика на ВКС, а именно установената поредност по чл. 76, ал. 2 ЗЗД за погасяване на
задълженията не се прилага при задължение за заплащане на главницата и на законна лихва
върху същата от датата на забават, тоест погасяването по чл. 76, ал. 2 ЗЗД настъпва при
задължение за лихва, което е възникнало наред с главния дълг, произтичащо от договора или
от закона и имащо характер на възнаграждение. В този смисъл присъденото вземане по чл.
86 ЗЗД има обезщетителна функция и не следва да се квалифицира, като лихва по чл. 76, ал.
2 ЗЗД, като поредността на неговото погасяване се определя по правилото на чл. 76, ал. 1
ЗЗД.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото, инвокираните в
жалбата пороци на обжалваните действия и доводите на страните, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 12.06.2023 г. на А. В. П. срещу
длъжника - ЗК „Л.И.“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 25.04.2023 г., издаден по
в.гр.д. № 2946/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, като с него в полза на А. В. П.
са присъдени суми, както следва : 120 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 03.05.2018 г. до окончателното й плащане; 9 238,04 лв. – обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.05.2018 г. до окончателното й
плащане; 32 904,46 лв. – законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди в общ размер на 120 000 лв. за периода от 06.05.2013 г. до 03.05.2018 г.; и 2 253,97 лв.
- законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди в общ размер на
9 238,04 лв. за периода от 06.05.2013 г. до 03.05.2018 г. Върху изпълнителния лист са
отбелязани извършени плащания по него, както следва : на 11.07.2023 г. – 57 199,48 лв., на
17.07.2023 г. – 43 064,46 лв., на 24.07.2023 г. – 48 065,10 лв., на 31.07.2023 г. – 28 839,50 лв.
и на 07.08.2023 г. – 55 415,10 лв.
За образуването на изпълнителното дело от А. В. П. е заплатена държавна такса в
размер на сумата от 20,00 лв., а за процесуалното му представителство по изпълнителното
дело – адвокатско възнаграждение в размер на 5 350 лв. Впоследствие за
допълнителни действия на съдебния изпълнител от А. В. П. са заплатена под формата на
такси и сумата от 88,00 лв.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 14.06.2023 г.
На 14.06.2023 г. е подадено заявление от взискателя – П., чрез адвокат П., като е
дадено съгласие длъжникът - ЗК „Л.И.“ АД да погаси разсрочено подлежащите на събиране
по изпълнителното производство парични задължения, но при условие, че погасяването бъде
направено при спазване на последователността в чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
С обжалваното разпореждане от 10.08.2023 г. съдебния изпълнител е постановил
приключване на изпълнителното производство провеждано по изпълнително дело №
20238630401393.
По делото след искане на жалбоподателя е допусната съдебно-счетоводна
експертиза, по която е изпълнено експертно заключение от вещото лице – Д., като с него
след извършен преглед на материалите по изпълнителното дело е даден отговор, че
осъществените плащания към взискателя - А. П. са в общ размер на 238 346,57 лв. и са
сторени в периода от 10.07.2023 г. до 04.08.2023 г., като при съблюдаване на
разпределението в ред – разноски, лихви /включително и тези начислени върху остатъка
2
формиран след частичните вноски/ и главницата е налице неиздължен размер на олихвяеми
задължения равен на сумата от 1 411,05 лв. Заключението е прието без оспорване от
страните по делото.
При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК, възискателят може да обжалва
спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.
В случая предмет на упражнената жалба е постановен от съдебния изпълнител акт за
приключване на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20238630401393.
Подадената жалба е процесуално допустима - подадена е от взискателя по
изпълнителното дело срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Процесуалното основание за приключване на изпълнителното производство е
уредено в разпоредбата на чл. 433, ал. 2 ГПК, а именно поради изпълнение на задължението
и събиране на разноските. В случая предпоставките за реализиране на това основание
водещо до приключване на принудителното изпълнение провеждано по изпълнително дело
№ 20238630401393 не може да се счита за осъществено. Сторените от длъжника по
изпълнението погашения чрез плащания 10.07.2023 г. до 04.08.2023 г. не са достатъчни за да
покрият целия подлежащ на удовлетворяване по изпълнителното дълг, вкл. и разноските по
изпълнителния процес, като според заключението на вещото лице е налице неразплатен
остатък възлизащ в размер на сумата от 1 411, 05 лв. Това препятства приложението на
процесуалната норма на чл. 433, ал. 2 ГПК към момента на постановяване на обжалваното
разпореждане, което прави същото незаконосъобразно и подлежащо на отмяна.
При осъществяване на дейността си по изчисляване на оставащия неудовлетворен
дълг съдебния изпълнител следва да съобрази постановките дадени в Тълкувателно
решение № 3/27.03.2017 г. по тълк. дело № 3/17 г. на ОСГТК на ВКС е прието задължително
тълкуване относно частично изпълнение на парично задължение и реда за погасяването им.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното действие на съдебния
изпълнител е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
По разноските:
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител по делото е направил искане за
присъждане на разноски за участието му в настоящия процес, като е ангажирал
доказателства за направата на такива. Общият размер на направените разноски се установява
да възлиза на сумата от 1 273 лв. /73,00 лв. – заплатени такси във връзка с обжалването, 500
лв. – депозит за вещо лице и 700 лв. – адвокатско възнаграждение. Своевременно със
становището си от 15.11.2023 г. процесуалния представител на ЗК „Л.И.“ АД е упражнил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено и пртендирано от
жалбоподателя. Това възражение е основателно, като адвокатското възнаграждение следва
да се намали до сумата от 600 лв., според минималния установен размер в чл. 11 от НМРАВ.
В този смисъл подлежащите на присъждане разноски в полза на жалбоподателя следва да се
определят на сумата от 1 173,00 лв.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 62951/30.08.2023 г., подадена от А. В. П. – взискател по
изпълнително дело № 20238630401393, разпореждане от 10.08.2023 г. на ЧСИ-С.Х., с район
на действие СГС, с което е разпоредено приключване на изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20238630401393 с длъжник – ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК ****.
3
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.
София, р-н „Студентски“, бул. „****“ № ** да заплати в полза на А. В. П., с ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 1 173,00 лв. – направени
съдебно-деловодни разноски в производството по разглеждане на жалбата подадена по чл.
435 ГПК пред Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4