Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ……………… Година 2020 Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На тринадесети февруари Година две
хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Нанкинска
ЧЛЕНОВЕ: Трайчо Атанасов
Красимир Гайдаров
Съдебен секретар : Родина Петкова
Прокурор : Антония Иванова
като разгледа докладваното от съдия Атанасов
ВНОХД № 30 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 798/19 г.
на Районен съд Варна, двадесет и трети наказателен състав, постановена на
25.11.2019 г., с която подсъдимата Х.С.Б.
е призната за виновна и осъдена по чл.201 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.2
б.“Б“ от НК, като и е наложено наказание „Пробация“ с приложение на мерките по
чл.42А ал.2 т.1 и т.2 от НК с продължителност от по 9 /девет/ месеца.
В тежест на подсъдимата са били възложени и съдебните и деловодните
разноски по делото.
Бил е отхвърлен предявеният от ощетеното ЮЛ „Електромаркет“ ООД – Варна граждански иск
срещу подсъдимата поради изтекла погасителна давност.
За да вземе
решението си първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното
обвинение, че за периода от 31.10.2012г. до 06.02.2013г. в гр.Варна подсъдимата
в качеството си на длъжностно лице е присвоила сума в общ размер на 13 588,78
лева собственост на „Електромаркет“ ООД – Варна.
Въззивното
производство е по протест на прокурора
срещу приложението на чл.55 от НК, с искане да бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода“, както и наказание по реда на чл.37 ал.1 т.7 от НК.
По връчения препис
от протеста не са подавани възражения.
В съдебно
заседание подсъдимата се представлява от адв. П.Н. ***, който моли да се
потвърди присъдата на ВРС.
Представителят на
въззивната прокуратурата подкрепя протеста.
Спор по фактическото
обвинение между страните няма. Безспорно
установено от фактическа страна е, че подсъдимата в качеството си на длъжностно
лице – „Ръководител на търговски екип“ е
вземала пари от касите на дружеството под предлог, че заплаща задължения към доставчици,
но ги е оставяла у себе си, а на доставчиците плащала със закъснение по
следващи техни фактури. Така е била присвоена и сумата от 13, 588,78 лева.
Окръжният съд
намира, че позоваването на обвинението на несправедливост на присъдата е
неоснователно и същата следва да бъде потвърдена.
С протеста се твърди, че въпреки продължителното във времето
разследване, същото не е основание за занижената наказателна репресия спрямо
подсъдимата. Счита се, че деянието е с висока степен на обществена опасност от гледна
точка на продължаваната престъпна дейност и съставомерния резултат.
Подобно виждане не се споделя от състава на ВОС. Безспорен факт е
неразумната продължителност на наказателното производство изразена в повече от
шест години протекло досъдебно производство, през което време подсъдимата е
била подложена на наказателна репресия. Това обстоятелства само по себе си
следва да се счита, като изключително смекчаващо отговорността основание и водещо до определяне на наказанието по реда
на чл.55 от НК. Наред с това съдът е
отчел и други смекчаващи отговорността обстоятелства – добри характеристични
данни и липса на предходна съдимост. Не са отчетени отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства и ВРС е стигнал до единствено възможния
законосъобразен извод за възможността
целите на наказанието да се постигнат с налагане на наказание „Пробация“.
Степента на обществена опасност на деянието е отчетена от законодателя и е
намерила отражение в санкционната норма на НК. Механизма на осъществяване на
престъпното деяние не разкрива белези на някаква изключителност спрямо
обикновените случаи на длъжностно присвояване. Напротив механизма на
присвояване е елементарен и лесно доказуем, поради което обществената опасност
не би могла да се отчита като обстоятелство препятстващо приложението на чл.55
от НК. Макар, че ВРС не го е посочил изрично степента на обществена опасност на
подсъдимата в контекста на изискването на чл.54 от НК при определяне на
наказанието е ниска. Това се извежда от
липсата на предходна съдимост, добрите характеристични данни и липсата на данни
за каквито и да било престъпни прояви.
ВОС споделя изложеното от ВРС, че данните за личността и липсата на
извършени противоправни деяния от страна на подсъдимата водят до извода че
налагане на наказание по реда на чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК се явява
несъразмерно тежко и извода за приложение на чл.55 ал.3 от НК е правилен и
законосъобразен.
Правилно е и отхвърлянето на приетия за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск от ощетеното ЮЛ „Електромаркет“ ООД – Варна
срещу подсъдимата. Изтекла е погасителната давност предвидена в чл.110 от ЗЗД,
доколкото вземането е станало изискуемо от деня на откриване на дееца – в
случая 18.03.2013г. когато е била депозирана жалбата в Районна прокуратура – Варна.
При цялостната служебна проверка не се откриха основания за отмяна,
или изменение на първоинстанционния съдебен акт.
Присъдата на ВРС като правилна и законосъобразна следва да бъда
потвърдена, а протестът оставен без уважение.
По изложените съображения настоящият състав на Варненския окръжен
съд като въззивна инстанция
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на Районния съд в гр.Варна, двадесет и трети наказателен
състав, постановена на 25.11.2019 г. по НОХД № 798/2019 г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: