Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.05.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение
, II “Б” състав , в публично заседание на тринадесети май две хиляди
и деветнадесета година , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3822 по описа на 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3822/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С.А.Ф. ЕГН ********** ***
срещу
решение №192735 от 14.08.2017 г постановено по гр.д.№38607/2015 г на СРС , 75 състав , в частта , с която е прието за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу Ф. , че същата дължи сумата от 1790,06 лева – незаплатена
топлинна енергия за апартамент №75 в гр.София ж.к.Разсадник-Коньовица
бл.******за периода м.05.2012 г – м.04.2014 г ; ведно със законната
лихва върху посочената главница от 18.03.2015 г до окончателното
изплащане на сумите ; и сумата от 259,06лева лихви за забава
върху посочената главница за периода 30.06.2012 г – 24.02.2015 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от 03.04.2015 г по ч.гр.д.№14128/15 г на СРС , 75 състав
.
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските пред СРС .
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като не е потребител на топлинна енергия , няма договор за избор на ФДР , за изправност на
уредите и за законосъобразно измерване и
отчитане на топлинната енергия . СТЕ е констатирала нарушения при въвеждане в
експлоатация на абонатната станция . В ОУ има неравноправни клаузи и няма данни
за издадени данъчни фактури .
Въззиваемата страна не
е
подала писмен отговор на въззивната жалба.
Третото лице “Н.“ ЕАД не взема становише по въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 11.09.2017 г, поради което жалбата от 20.09.2017 г е подадена в срок .
Налице е правен
интерес на въззивника за обжалване на посочената
част от решението
на СРС.
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната
жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на
т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК
на ВКС .
Решението на СРС е правилно .
Правилно СРС е приел , че ответникът е
потребител на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153 ЗЕ . Видно от договор
за покупка от СО на стр.13 от делото пред СРС и от възбрана и справка от ГИС жалбоподателят
е собственик на процесния топлофициран имот . При специалната уредба на ЗЕ не е
необходимо подписване на писмен договор . Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по
тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК на ВКС предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В
случая доставената топлинна енергия е доказана със заключенията на ССЕ и СТЕ .
Експертизите са работили по писмени доказателства съставени от ответника ,
защото такава е действащата законова уредба . Не става ясно по какви други
писмени доказателства би следвало според въззивника да работят вещите лица . СТЕ
установява избор на ФДР , законосъобразно отчитане и разпределение на
топлинната енергия , като за част от периода въззивникът не е осигурил достъп .
Няма отношение към въпроса за
дължимостта на процесните суми издаването на данъчни фактури , а СТЕ не е имала
за задача да изследва въвеждане в експлоатация на абонатна станция . Общите оплаквания
да неравноправни клаузи в ОУ на ищеца също са неотносими към конкретния случай
, като няма данни за отхвърлена рекламация на въззивника .
Налага се изводът ,
че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са
деловодни разноски от 100 лева юрисконсултско възнаграждение .
По изложените
съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №192735 от 14.08.2017 г постановено по гр.д.№38607/2015 г на СРС , 75 състав , в частта , с която е прието за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу С.А.Ф. ЕГН ********** *** , че същата дължи сумата от 1790,06 лева – незаплатена топлинна енергия за апартамент №75 в гр.София ж.к.Разсадник-Коньовица бл.******за периода м.05.2012 г – м.04.2014 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 18.03.2015 г до окончателното изплащане на сумите ; и сумата от 259,06лева лихви за забава върху посочената главница за периода 30.06.2012 г – 24.02.2015 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от 03.04.2015 г по ч.гр.д.№14128/15 г на СРС , 75 състав
;
както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА С.А.Ф. ЕГН ********** ***
да заплати на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 100 лева
деловодни разноски пред СГС .
Решението е
постановено при участието на “Н.“ ЕАД като трето лице помагач на “Т.С.”
ЕАД ЕИК******.
Решението не подлежи на обжалване , поради
материален интерес под 5000 лева / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.