№ 161
гр. Габрово, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Големанова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело №
20234200100300 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 03.10.2022г., около 19.00ч., на Първокласен път І-5
км. 114+200, Велико Търново- Габрово, посока Габрово, на територията на Община
В.Търново, в близост до комплекс „ Бряста", настъпило ПТП с челен удар между два
автомобила. Участниците в пътнотранспортното произшествие били Д. И. И. - водач на лек
автомобил О. с ДК№ ** и Д. Г. Д. -водач на товарен автомобил С. и с ДК№ ***.
В резултат настъпилото ПТП, на 03.10.2022г., в 21.45ч. в МОБАЛ „ Д-р Стефан
Черкезов" гр.В.Търново починал Д. Г. Д.. Ищците са родителите на починалия водач и
неговия брат.
За причинената в резултат на настъпилото ПТП смърт на Д. Г. Д. било образувано
досъдебно производство № ЗМ854/2022г. по описа на РУ В.Търново, към момента същото
било висящо пред Окръжен съд В.Търново, където било образувано НОХД № 306/2023г. - за
престъпление по чл.343, ал.1, б.„в" във връзка с чл.342, ал.1, предл.3 от НК. Делото било
насрочено за 20.09.2023г.
Ищците на 29.05.2023г. представили пред ответника Застрахователната си претенция
по реда на чл.380 от КЗ. На 12.06.2023г. бил получен отговор от ответника с искане за
представяне на допълнителни документи, които към момента не можело да бъдат
представени, тъй като производството по НОХД №306/2023г. по описа на ВТОС не било
приключило.
Процесното ПТП било причинено виновно от Д. И. И., като водач на лек автомобил
О., с ДК№ **.
Ищците считат, че полученото от тях Писмо изх.№3647/02.06.2023г. представлявало
своеобразен отказ от страна на ответника за плати претендираното обезщетение от всеки
един от ищците.
Г. и П. Г.и са родители на починалият млад мъж. Те били задружно семейство до
неговата кончина, като в последните години разчитали на неговата подкрепа и грижа, тъй
като той бил техният по-голям син и се грижил за тях. Полагал грижи както за собственото
си семейство, така и за родителите си.
Със своя по-малък брат- П., работили заедно до деня на смъртта на Д.. Развивали са
обща дейност по довършителни строително- монтажни работи на територията на област
Габрово и област Велико Търново, всеки ден са били заедно на работа по обекти и са си
помагали взаимно.
1
Д. бил опората на цялото си голямо семейство, включващо родителите му и
семейството на неговия брат. Със смъртта му всички се почувствали осиротели и ограбени.
Останали без бащино и синовно рамо, без опората в семейството и без неговата подкрепа и
финансова помощ. Работният процес на П. се объркал, той вече разчитал само на себе си,
загубил брат си, своя бизнес- партньор, помощник и съветник. Обектите, на които преди
работили заедно, сега следвало сам да довърши, което му носело допълнително напрежение,
тъга и загуба. Семейните им отношения се отличавали с изключително разбирателство,
хармония и любов в семейството- повече от това между двама братя и родители. Д. починал
в разцвета на живота си, когато работи усилено за благоденствието на семейството си,
помага активно на своите родители и двамата с брат му П. се грижели с общи усилия за
финансовото спокойствие на семействата си. Ищците считат, че преживените от тях болки и
страдания в следствие смъртта на Д. Д. следвало да бъдат обезщетени.
Молят съда да осъди ответното дружество да заплати обезщетение за причинените
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.10.2022година, при което е починал Д. Г. Д.,
както следва : на Г. Д. Г. - сумата от 100 000лв., на П. П. Г. - сумата от 100 000лв. на П. Г. Д. -
сумата от 50000лв., ведно с обезщетение за забавено плащане на основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД върху главницата за времето от 04.11.2022г. до окончателното погасяване на
задължението, както и сторените по делото разноски. В депозирана по делото молба с вх.
№2620/20.06.2024г. ищцовата страна прави възражение относно дължимостта на адвокатско
възнаграждение в полза на ответното дружество, което съдът възприема като възражение за
прекомерност.
Ответното дружество в депозирания по делото отговор заявява, че предявените искове
са изцяло неоснователни, поради което ги оспорва. Счита, че претенциите за неимуществени
вреди са недължими и прекомерно завишени. В конкретния случай не били налице всички
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което не следвало да
се ангажира отговорността па застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени от
ищците неимуществени вреди.
Заявява, че не оспорва наличието на договор за застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, сключен между Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане" АД и собственика на автомобил марка „**", модел „**" с рег. № ВТ**ВВ,
валиден към 03.10.2022г. - датата на настъпване на процесното пътно - транспортното
произшествие.
Доколкото не били налице доказателства за влязла в сила присъда, обуславящи
прилагането на чл.300 от ГПК оспорва обективирания в Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №428/03.10.2022г., механизъм на настъпване на пътно - транспортното
произшествие.
Оспорва твърдението на ищците, че вина за настъпване на процесното ПТП има
водачът на лек автомобил марка „**“. Твърди, че процесното ПТП е възникнало единствено
по вина на водача на товарен автомобил марка „С.“, който без да съобрази поведението си с
правилата за движение по пътищата рязко навлязъл в лентата за движение на лек автомобил
марка „**“, като с това с станал единствена причина за възникване на произшествието.
Водачът на лек автомобил „**“ не но своя вина бил поставен в невъзможност да избегне
настъпването на пътнотранспортното произшествие, като не бил нарушил виновно
правилата за движение и за него събитието било случайно. Ударът настъпил в опасната зона
за спиране на водача на лекия автомобил и същият не е имал техническа и професионална
възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие.
Наследодателят на ищците управлявал товарен автомобил марка „С.“ с несъобразена с
конкретните пътни условия скорост, като по този начин с станал единствена причина за
настъпване на произшествието, освен това същият не бил контролирал непрекъснато
превозното средство, което е управлявал в нарушение на разпоредбата на чл.20 от ЗДвП.
Твърди и че пострадалото лице имало обективната възможност да възприеме автомобила,
застрахован при ответника, съответно обстановката на пътното платно и да предприеме
действия, с които да предотврати настъпване на ПТП. Оспорва наличието на причинно-
следствената връзка между твърдените вреди и процесното събитие. Освен това заявява, че
нямало доказателства леталният изход на пострадалия и претендираните в тази връзка болки
и страдания в обема описан в исковата молба да са в причинна връзка с твърдяното ПТП.
При условията на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване на страна на
водача на товарен автомобил марка „С.", тъй като същият : рязко е навлязъл в лентата за
движение па лек автомобил марка „**“ и с това е станал съществена причина за възникване
2
на произшествието; в нарушение на разпоредбите на чл.20 от ЗДвП водачът не е
контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал; движил се с
несъобразена с конкретните пътни условия скорост, като по този начин е станал съществена
причина за настъпване на произшествието; в нарушение на разпоредбите на чл. 25 от ЗДвП е
управлявал автомобила, без да съобразява поведението си с обстановката на пътя, като с
това е създал опасност за участниците в движението. Водачът е имал задължението да
съобрази поведението си като се съобразява с положението, посоката и скоростта па
движение на намиращите се пред, след, преди и покрай него превозни средства.; не е
предприел каквито и да е действия за предотвратяване на пътно-транспортното
произшествие.
Твърди и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, тъй като същия бил без поставен обезопасителен колан. Освен това всички
телесни наранявания били в резултат от свободното придвижване на тялото на пострадалия
в пространството в и извън купето на автомобила и вследствие ударите в предметите и
частите от автомобила, както и извън него, като това е и единствената причина за
констатираните телесни наранявания. С поведението си пострадалият в значителна степен
допринесъл за настъпилия по отношение на него вредоносен резултат.
Оспорва акцесорните искове по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Счита, че в случая е приложима
разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД и за да изпадне в забава, застрахователят следва да бъде
поканен да плати. Претенция за лихви обаче била отправена за първи път едва с връчването
на препис от исковата молба и в този смисъл, за дата, от която се дължи лихва за забава за
претендираните неимуществени, следвало да се счита датата на която сме уведомени за
предявената претенция за лихви, а именно 21.08.2023г.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното :
Страните по делото не оспорят относно обстоятелството, че на 03.10.2022г., около
19.00 часа, на Първокласен път 1-5 , км. 114+200, Велико Търново- Габрово, посока Габрово,
на територията на Община В.Търново, в близост до комплекс „ Бряста", настъпило ПТП с
челен удар между два автомобила. Участниците в пътнотранспортното произшествие били
Д. И. И. - водач на лек автомобил О. с ДК№ ** и Д. Г. Д. -водач на товарен автомобил С. ** с
ДК№ ***.
На 03.10.2022г., в 21.45ч. в МОБАЛ „ Д-р Стефан Черкезов" гр.В.Търново починал Д.
Г. Д..
Ищците са родителите на починалия водач и неговия брат.
По случая било образувано НОХД №306/2023г. по описа на ОС В Търново срещу Д.
И. И.. С Присъда №23/20.09.2023г. ОС ВТърново го признал за виновен в това, че на
03.10.2022г., на път І-5 (гр.Русе-гр.Габрово), км. 114+200, на територията на Община Велико
Търново,при управление на МПС – л.а. О., рег.№ МТ** ВВ, нарушил правилата за движение
– чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП, като при движение по платно с двупосочно движение, имащо две
пътни ленти навлязъл в пътната лента за насрещно движение, в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на водача на а. С. **, с рег.№** Д. Г. Д., поради което му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което е намалено на осн.
чл.58 А, ал.1 НК във вр. с чл.373, ал.2, вр. с чл.372, ал.4 НПК с 1/3 и е определено
окончателно наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, чието
изпълнение е отложено, на осн. чл.66, ал.1 НК за срок то три години. И. е лишен от право да
управлява МПС за срок от една година и четири месеца.
Постановената от ОС ВТърново присъда е потвърдена с Решение №9/16.01.2024г. по
ВНОХД №331/2023г. на АпС ВТърново, което не е обжалвано и е влязло в сила.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че вина за настъпване на процесното ПТП
и в последствие смъртта на Д. Д. има водача на л.а. О., рег.№ МТ** ВВ - Д. И. И., като
вината му е доказана в проведено наказателно производство. Съдът приема, че същия е
нарушил правилата за движение по пътищата и в частност чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП.
За автомобила управляван от виновния водач Д. И. И. е сключена застраховка „ГО" в
ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД, полица ВО/23/122001917074 от 29.06.2022г., а застраховката е
валидна от 00;00:00 ч. на 07.07.2022г. до 23:59:59 ч. на 06.07.2023г.
Ищците предявили извънсъдебна претенция пред ответното дружество, за което била
образувана щета №0411-500-0004-2022г. за изплащане на обезщетения за вреди, причинени
им вследствие на ПТП от 03.10.2022г. С Писмо изх.№99-3647/02.06.2023г. ответникът приел,
3
че преписката не е окончателно окомплектована и поискал да бъдат предоставени и други
документи.
От заключението на изготвената по делото техническа експертиза, изготвена от
в.л.Хр.Х. което съдът възприема се установява, че към момента на удара л.а. О. се е движел
със скорост от 72км/ч., а т.а. С. ** – със скорост от 86км/ч. И за двата автомобила удара е
челен ексцентричен, концентриран в лявата част на автомобила. Според вещото лице в
момента отклоняване на **а в ляво разстоянието между автомобилите била 97,6-98м., а към
момента на възникване на опасността (навлизане в насрещната лента за движение) двата
автомобила са се намирали на разстояние от около 75,4м. един от друг, като съобразно
скоростите им на движение опасната зона за л.а. ** била 62,1м., а за т.а. С. – 82,5м. Общо за
двата автомобила опасната зона била 144,6м., поради което вещото лице е приело, че и към
момента на отклонение на л.а. ** в ляво и към момента на навлизане на същия в насрещната
лента за движение възникването на ПТП не е можело да се предотврати чрез спиране.
Вещото лице посочва, че т.а.С. ** е оборудван фабрично за седалките с триточкови
обезопасителни колани с пиропатрон за донатягане на колана при удар. В случай на челен
или заден удар с определена сила, закопчалките на предните колани се издърпват надолу и
коланите се затягат моментално. В материалите по делото нямало данни, които да
свидетелстват за ползването на обезопасителен колан от водача на т.а.С. **. Описаните в
експертиза на труп травми - глава - гърди - корем - крайници - таз получени от притискането
с или от твърди предмети могат да бъдат получени както от предпазния колан, така и от
притискане на тялото от части на автомобила в следствие на деформациите. Няма
измервания за изместването на купето в следствие на удара. Видно от снимковия материал
от ДП арматурното табло и волана били в голяма близост до облегалката на седалката на
водача на т.а.С. **.
От показанията на разпитания по делото св.Д. И. – водач на л.а. О. се установява, че
инцидента станал на здрачаване. Свидетелят заявява, че си спомня, че карал в своята лента,
а няма спомен за другия автомобил. Има спомени след удара. Не си спомня в коя част на
платното за движение станал удара и в кои части на автомобилите. След инцидента
свидетеля не бил в състояние да каже дали водача на другия автомобил е пострадал, какво е
състоянието му. Видял го в болницата в Търново, където били закарани и дамата.
Състоянието на другия водач определено не било добро.
От изложеното по-горе съдът намира, че възраженията на ответното дружество за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на т.а. С. ** са недоказани. Не
се събраха доказателства, от които да се установи, че покойния Д. Д. е управлявал
автомобила си без поставен обезопасителен колан, както и че е управлявал същия с
несъобразена с пътните условия скорост, както и че е навлязъл в лентата за движение на л.а.
**.
От показанията на св.** се установява, че е колега на покойния Д. и брат му и често
работел с тях. основния източник на работа бил Д., който се занимавал с ВиК. Той намирал
обектите на цялата бригада. След смъртта на Д. брат му завършил обектите започнати от
покойния, но работата намаляла значително. П. бил шокиран от смъртта на брат си, често
говорел за него. Свидетелят заявява, че познава родителите на Д. и П., които били съсипани
от смъртта на сина си. били на около 70г. и след погребението си заминали в София, където
живеели. Преди за тях се грижели двамата Братя, сега останал само П.. Баща им след
инцидента не желаел да шофира и П. ходел всеки път да ги взема от София. Свидетелят
заявява, че се среща с родителите на покойния Д. по празници, а с брат му почти всеки ден.
Свидетелят С. заявява, че на следващата сутрин след инцидента видял разплакан
ищеца П. Д., който му казал, че брат му е починал. След инцидента П. доста време не бил
ходил на работа и през този месец свидетелят го виждал рядко. Когато се сещал за брат си П.
се разплаквал, носел снимката му в портфейла си. След инцидента се затворил и по –рядко
го виждали, не се събирали както преди. Родителите на покойния живеели в София, били
възрастни и трудно се справяли. Преди и двамата сина им помагали, а сега като го нямало Д.
ходел П.. След смъртта на брат си П. не можел да работи спокойно, тежало му да оправя
старите обекти, като знае, че брат му бил работил там. Често ходел на гробищата.
Св.Н. установява, че познава и двамата братя, както и родителите им, тъй като
живеели в един квартал. И тримата ищци тежко приели загубата на Д., баща му спрял да
кара автомобил. П. станал унил, трудно се комуникирало с него, тежко му било. Майка им
постоянно плачела. Двамата братя работели заедно. Преди П. бил весел, а сега отбягвал
приятелите си.
4
Ищците Г. Г. и П. Г. – родители на починалия при инцидента Д. тепърва предстои да
търпят вреди от загубата на техния близък, за когото по делото се установи, че е бил като
стожер за семейството. Загубата на дете, независимо от възрастта му, винаги води до
негативни емоции и преживявания и е непреодолима за родителите. По делото се установи,
че и двамата родители на Д. след инцидента са по –унили, често плачели, дори баща му вече
не смеел да шофира. Починалият е бил на 46години, в активна трудоспособна възраст, в
разцвета на силите си, бил е жизнен и трудоспособен. Смъртта му е внезапна, неочаквана и
много травмираща за близките му, в т.ч. и за родителите му, тъй като отношенията помежду
им били основани на нормалните за връзката родител-дете взаимна обич, привързаност,
морална и материална подкрепа. Следва да се отбележи и че и двамата родители на
покойния са на възраст над 70г., пенсионери и както се установи от показанията на
свидетелите страдат от заболявания. Безспорно на тази възраст и двамата са разчитали на
помощта на покойния си син и загубата му, въпреки, че имат и друго дете, е довела до
допълнителен стрес във връзка с изгубената за в бъдеще подкрепа от него.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че предявените от ищците Г. Г. и П. Г.
искове за заплащане на неимуществени вреди са основателни и доказани за целите
претендирани размери, за които следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва от
30.05.2023г. до окончателното изплащане.
Дължимостта на законната лихва върху обезщетението от застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ изрично е уредена в чл.493, ал.1, т.5
КЗ, съгласно която застрахователното покритие обхваща и лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ
– лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на ал.3. Съгласно чл.429, ал.3 КЗ застрахователят следва да заплати
лихвата за забава, дължима от застрахования, считано от по-ранната от двете дати : на
уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие - от самия застрахован по
реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от увреденото лице (в т. ч. и чрез предявяване на
застрахователна претенция). По делото не се установява да е имало по–ранно уведомяване
на застрахователя от датата на уведомяване от страна на пострадалия- 30.05.2023г. (датата
на която застрахователят е получил претенцията за обезщетение – л.27 от делото), поради
което обезщетенията следва да бъдат присъдени, ведно със законната лихва от 30.05.2023г.
до окончателното изплащане. Искането за присъждане на законна лихва за периода
04.11.2022г.-30.05.2023г. следва да се остави без уважение, като неоснователно.
Съгласно приетото в т.1 от ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък са лицата, създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, които
търпят продължителни болки и страдания от неговата смърт. Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца П. Д. и
починалия му брат е била налице близка връзка, която обаче е обичайна с оглед на
традиционните за българското общество семейни отношения, характеризираща се с
привързаност, грижа, обич и помощ. Общоизвестен факт е, че между братя и сестри
възниква силна емоционална връзка и е нормално и естествено те да си помагат в трудни
моменти, включително и материално, съобразно възможностите си, още повече, че както се
установи в настоящия случай двамата братя са работили заедно. По делото обаче не е
доказана особена близост, дълбока и изключителна по смисъла, вложен в постановките на
тълкувателното решение. Безспорно смъртта на брата на ищеца му е причинила мъка и
скръб, които са нормалната психологична реакция при загуба на близък и същият все още
тъгувал за брат си, затворил се в себе си.
Извън тази реакция, от загубата на близък, по делото не са доказани претърпени от
него страдания, които са над обичайните, надхвърлящи по интензитет и продължителност
нормалните и присъщи за родствената връзка мъка и тъга. Съдът намира, че съществуващата
между ищеца и неговия брат връзка не може да се характеризира като дълбоко емоционална,
надхвърляща обичайната привързаност и обич между такъв вид роднини, която да обоснове
правото на П. Д. да претендира обезщетение за неимуществени вреди. Поради изложеното
предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати държавна такса върху
уважените претенции в размер на 8000лв., сумата от 200лв.-разноски, заплатени от съда,
5
както и сумата от 5лв. - ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, по сметка
на ОС Габрово.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Н. И. сумата от 12650лв.-
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, на осн. чл.38, ал.1, т.3
ЗАдв.
Ищеца П. Д. следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от
850лв.-разноски по делото, съобразно отхвърлянето на претенцията му, включващи
направени деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Тъй като в представения договор за правна защита и в фактура не е посочено по кой
иск каква част от общо заплатеното възнаграждение е договорена, то съдът приема, че
ответното дружество е заплатило възнаграждение съразмерно с претенцията на всеки от
ищците, т.е. за защита по иска на П. Д. е заплатена сумата от 5268лв., с ДДС. Съдът намира
заявеното възражение за прекомерност от страна на ищеца за основателно. Пълномощник на
ответното дружество не се е явил в нито едно от проведените съдебни заседания. От
ответната страна са депозирани единствено отговор и две становища, поради което съдът
приема, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредба
№1/09.07.2004г., като се присъди възнаграждение в размер на 800лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, ЖК „Възраждане“, ул.Света София №7 ет.5 да
заплати на П. П. Г., с ЕГН ********** от гр.Габрово, бул.*** сумата от 100000лв. (сто
хиляди лева) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие смъртта на
сина й Д. Г. Д., настъпила в резултат на ПТП настъпило на 03.10.2023г., ведно със законната
лихва, считано от 30.05.2023г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, ЖК „Възраждане“, ул.Света София №7 ет.5 да
заплати на Г. Д. Г., с ЕГН ********** от гр.Габрово, бул.*** сумата от 100000лв. (сто хиляди
лева) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие смъртта на сина му Д.
Г. Д., настъпила в резултат на ПТП настъпило на 03.10.2023г., ведно със законната лихва,
считано от 30.05.2023г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П. ГЕОРГТИЕВ Д., с ЕГН ********** от гр.Габрово,
бул.*** против „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, ЖК „Възраждане“, ул.Света София №7 ет.5 за
заплащане на сумата от 50000лв. (петдесет брат му й Д. Г. Д., настъпила в резултат на ПТП
настъпило на 03.10.2023г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, ЖК „Възраждане“, ул.Света София №7 ет.5 да
заплати държавна такса в размер на 8000лв. (осем хиляди лева), в полза на ОС Габрово.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Възраждане, ЖК „Възраждане“, ул.Света София №7 ет.5 да
заплати сумата от 200лв. (двеста лева)-представляваща заплатени от съда разноски по
делото, в полза на ОС Габрово.
ОСЪЖДА „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, ЖК „Възраждане“, ул.Света София №7 ет.5 да
заплати държавна такса в размер на 5,00лв. (пет лева), в полза на ОС Габрово, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на ОС Габрово суми.
ОСЪЖДА „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, ЖК „Възраждане“, ул.Света София №7 ет.5 да
заплати на адв.Н. А. И. от АК ВТърново, с адрес гр.В.Търново, ул.България №6 А сумата от
12650лв (дванадесет хиляди шестстотин и петдесет лева)- адвокатско възнаграждение, на
осн. чл.38 ЗАдв.
ОСЪЖДА П. ГЕОРГТИЕВ Д., с ЕГН ********** от гр.Габрово, бул.*** да заплати
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
6
София, район Възраждане, ЖК „Възраждане“, ул.Света София №7 ет.5 сумата от 85лв.
(осемстотин и петдесет лева)- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АпС ВТърново в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
7