Р Е Ш Е Н И
Е
№1676
гр. П., 19.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 00659 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е
поискано да бъде признато за установено по отношение на Л.Б.Д., че дължи на
ищцовото дружество сума в размер на 561,87 лева, представляваща главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в
гр. П., ул. «****, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., както и сумата
от 60,56 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който счита за неоснователни исковите претенции. Оспорва се
количеството доставяна топлинна енергия, както и договорните отношения между
страните по делото. Счита, че използваната методика за дялово разпределение е
отменена от ВАС. Липсвало решение на етажната собственост за присъединяване към
топлопреносната мрежа, а общите условия не били разгласени съобразно
изискванията на Закона за енергетиката. Счита, че сумата за услугата дялово
разпределение представлявало различно вземане от процесното.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация
П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Л.Б.Д. за вземанията, които са предмет на настоящите
искови претенции. Районният съд е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 07836 по описа за 2018 г. на
Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл.
414, ал. 1 ГПК, поради което на ищцовото дружество са дадени указания за
предявяване на искове за установяване съществуването на вземанията си.
По делото
е представен договор от 27.07.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредба за държавните имоти, от който се установява, че Л.Б.Д. и Е.Б.Д.
са придобили правото на собственост върху имот с адрес гр. П., ул. «****.
Представено е удостоверение за семейно положение , от което се установява, че Л.Б.Д.
и Е.Б.Д. има сключен граждански брак от **** г., за което е съставен акт за
граждански брак № 301/**** г. Това означава, че имотът е придобит по време на
брака, поради което представлява съпружеска имуществена общност – чл. 21, ал. 1 СК.
Представено е извлечение от вестник „СъП.”, брой 82 от 29.04.2008 година, в който са публикувани Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно техническа експертиза. От същото се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. Също така се установява наличието на сключен договор № 270/19.11.2011 г. между фирмата за дялово разпределение и етажната собственост.
От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), е преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Този извод на вещото лице кореспондира и представените два броя свидетелства за метрологична проверка. Вещото лице посочва, че показанията на топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество.
Нетното количеството топлинна енергия
е определяно съгласно Наредбата № 16 – 334 от 06.04.2007г., тъй като от
брутната топлинна енергия (отчетената по показанията на топломера) са
приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на
посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост
(СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод,
че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти.
В заключението е
отбелязано, че през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за
БГВ – прогнозно. В имота е монтиран един водомер за измерване на
разхода за топла вода. Реалното потребление на количеството топла вода било
установено при годишния отчет на уредите, което обстоятелство било съобразено и
отразено в индивидуалните изравнителни сметки.
Експертът пояснява, че в
стаите на имота липсвали монтирани радиатор. Отоплителното тяло в
банята представлявало щранг – лира. След провеждане на задължителния годишен
отчет от фирмата топлинен счетоводител, разходът на топлинна енергия за
отопление на имота е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани,
като определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни
сметки.
Отбелязано е още, че
разходът на топлинна енергия в сградната инсталация е направен по изчислителен
път. Той е част от общия доход, отчетен от топломера в абонатната станция и е
пропорционален на обема на отоплявания имот. Начислен е разход на
топлинна енергия само през зимния отоплителен период, т. е. за времето, през
което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Определените суми за
компонента „сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната сметка на имота.
Отразено е, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи. Били начислявани ежемесечно суми за услугата „дялово разпределение“, което според вещото лице се установявало от предоставените справки на топлофикационното дружество и ФДР.
От заключението на
експерта се установява, че доставяната топлинна енергия е на стойност 561,87лева
за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.
Съдът напълно кредитира заключението на обсъжданата експертиза. При изготвяне на експертизата, вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. Следва да се отбележи, че заключението съответства на представените писмени доказателства (фактури, карнети и свидетелства за преминат метрологичен контрол). На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общия топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.
Неоснователно е възражението на ответника за липсата на решение на етажната собственост за присъединяване към топлопреносната мрежа. Установи се наличието на сключен договор № 270/19.11.2011 г. между фирмата за дялово разпределение и етажната собственост, което означава, че е налице изразена воля за на етажната собственост за присъединяване към топлопреносната мрежа. Още повече, че етажната собственост е снабдявана с топлинна енергия и етажната собственост има възможност да преустанови топлоподаването в сградата.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - икономическа експертиза, от което се установява, че задължението се води по счетоводна отчетност за абонатния номер и по компоненти – отопление, топла вода, дялово разпределение и корекции. Според вещото лице в счетоводството на ищцовата страна е налице начислена сума от 561,87лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за стойността на консумирана топлинна енергия. Експертът посочва, че лихвата за забава е в размер на 60,56 лева за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г. Същото е последователно, непротиворечиво и намиращо опора в заключението по съдебно техническата експертиза.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици или титуляри на вещно право на ползване с
града – етажна собственост, която е присъединена към абонатната станция или
нейното самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна
енергияи като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3 ЗЕ (Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007г.). Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е
свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право
върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия. (Виж мотивите
на Тълкувателно решение № 2 по тълк. дело № 2 по описа за 2016 г. на ОСГК на
ВКС и мотивите на Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конст. д ело № 15 по описа за
2009 г. на КС).
По делото се установи, че Л.Б.Д. и Е.Б.Д. са собственици на процесния имот, който е в режим на съпружеска имуществена общност. Това води до извод, че за процесния период между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба.
Съдът
намира за неоснователно възражението на липсата на разгласяване на Общите
условия съобразно изискванията на ЗЕ. По делото се представиха доказателства за
публикуването им в един местен ежедневник (вестник „СъП.”, брой 82 от
29.04.2008 година). На съда му е служебно известно, че такива са публикувани и
в един централен ежедневник, но страните не е обявен за служебно известен този
факт, поради което не може да го третира като такъв. Следва обаче да се поясни,
че липсата на публикация на общи условия в един централен ежедневник не се
отразява на облигационната връзка между страните, тъй като наличието й се
обуславя от разпоредбата на чл. 153 ЗЕ.
Освен наличието на
облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и стойността
на топлинната енергия. От заключенията на двамата експерти се установява, че
стойността на доставената и ползваната топлинна енергия е размер на 561,87лева
за периода от 01.05.2016 г.
до 30.04.2018 г.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки заключението
на съдебно – икономическата експертиза, падежните датите на съответните месечни
вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера
на законната лихва, достига до извод, че обезщетението за забава е в размер на 60,56 лева за
периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г.
Съгласно чл. 36 СК разходите за задоволяване на
нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи, като същите отговорят за
задълженията за текущите нужди на семейството. Процесният топлоснабден имот
представлява съпружеска имуществена общност, поради което разходите за
топлоснабдяване на имота са насочени към задоволяване на нуждите на семейството.
В този смисъл ответникът отговаря за цялото задължение за стойността на
доставената топлинна енергия и лихвата за забава.
Неоснователно
е възражението, че методиката за дялово разпределение е отменена от ВАС, тъй
като постановеното съдебно решение от 2019 г. действа занапред и не се отразява
за минали период, през което време се е прилагала методиката, какъвто е
настоящия случай.
Неоснователно
е възражението на ответника, че не следва да се заплаща услугата за дялово разпределение.
Действително касае за услуга, а не и за потребена топлинна енергия. Касае се за
стойност на услуга, която възниква като следствие от и е пряко свързана с
правоотношенията по доставката на ТЕ в сгради режим на етажна собственост, защото
ЗЕ задължително предвижда нейното извършване. Следователно и потребителите на
ТЕ енергия дължат нейната цена. (В този смисъл решение № 319 от 12.08.2019 г.
по в. гр. д. № 326 от 2019 г. на Окръжен съд – П.).
Горното налага извод, че предявените искови претенции са основателни и следва да се уважат.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното
производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер) и 150 лева – депозит за съдебно – техническа експертиза, 100 лева – съдебно – икономическа експертиза и 10 лева – такси за издаване на съдебни удостоверения, т. е. направените разноски са в общ размер на 385 лева, които следва да се заплатят от ответната страна.
В заповедното производство по ч. гр. д. № 07836 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса. Съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 75 лева - направени разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.Б.Д., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата от 561,87 лева, представляваща главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****,
за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 60,56 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018
г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 07836 по описа за 2018 г. на
Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА Л.Б.Д., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация
– П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в
размер на 385 лева - разноски в исковото производство и 75 лева - направени разноски
в заповедното производство по ч. гр. д. № 07836 по описа за 2018 г. на
Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 07836 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.