Р
Е Ш Е Н И Е
№………
/ 24.10.2019 г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на осми октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И. В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 708 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен от С.Ж.Б.,
ЕГН: **********, чрез адвокат К.Т., против
„Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване недължимостта на сумата от 10 405.15лева, представляваща корекция на
сметката на ищеца за потребна ел. енергия за обект, находящ се в гр. П., ул. ***, за периода от 04.01.2017 г. до 03.01.2018 г.,
за което е издадена фактура от 17.04.2019 г. за клиентски № ********** и
абонатен № **********.
Ищецът излага, че при проверка
на текущите си задължения в електронната страница на „Енерго-Про Продажби“ АД е
установил, че има задължение в размер на 10405.15 лева за обект с клиентски №
********** и абонатен № **********, с адрес на потребление: гр. П., ул***, на
която партида е титуляр. Твърди, че
средството за търговско измерване /електромер/, респ. неговата схема на
свързване не е манипулирана от него, нито е потребена ел. енергията, начислена
за периода 04.01.2017 г. - 03.01.2018 г. на обща стойност 10405.15 лева. Твърди
също, че не е уведомяван, че ще бъде извършена проверка на електромера,
измерващ изразходваната ел. енергия и не е присъствал негов представител на
проверката, нито се е запознал със съдържанието на изготвения констативен
протокол. Свидетелите, подписали се в
протокола от проверката, съставен от служителите на „Енерго - Про Мрежи“ АД, не
са присъствали на самата проверка, а само формално са разписали изготвения документ.
Свидетелите не са възприели лично и непосредствено показанията на скритите
тарифи на електромера, нито същите са им показвани на екрана на лаптоп или
таблет. Счита, че претенцията на ответното
дружеството, обективирана в гореописаната фактура, е неоснователна. Излага, че електромерът се намира на
такова място, че всеки има възможност безпрепятствено да извършва интервенция
върху процесния електромер и/или върху схемата му на свързване и да му
въздейства без знанието на абоната. Поставя под съмнение обективността и
безпристрастността на служителите на електро-разпределителното дружество във
връзка с извършената проверка, както и с направените констатации, а именно че е
било констатирано неточно измерване/неизмерване на ел. енергия. Счита, че по
този начин се накърняват правата на потребителя. Сочи, че до настоящия момент
не са му представени данни и документи, от които да е видно, от кога и при
какви обстоятелства е констатирано твърдяното неточно измерване на
потребяваната ел.енергия, на какво се дължи неправилното отчитане и как е
формирана претендираната сума. Излага, че до СТИ имат достъп само служители на третото неучастващо по
делото дружество „Енерго - Про Мрежи” АД, поради което вина за възможно
неправилно отчитане и/или неотчитане на СТИ може да има само
електроразпределителното дружество /арг. чл. 25, ал. 2 от Общи условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „Енерго - Про Мрежи“ АД/. В тази връзка само служителите на ответното
дружество или на „Енерго-Про Мрежи“ АД биха могли да установят нередности в
работата на електромера и то своевременно и да предприемат действия за
отстраняването им без да накърняват правата на му като потребител. Счита, че
ответното дружество черпи права от неспазване на задълженията си по ОУ на
„Енерго-Про Мрежи" АД. За настъпилите вреди съгл. чл. 50 от ЗЗД следва да
отговаря собственика на СТИ и лицето под чийто надзор е СТИ, което в случая е
едно и също лице - „Енерго-Про Мрежи“ АД. Оспорва, че по процесния електромер е изразходвано твърдяното количество
ел. енергия. Твърди, че никога на процесния обект не е имало потребление за
такива големи суми в такъв кратък период. Счита, че единственият вариант, за да
се натрупа такова голямо потребление от СТИ на адреса на потребление, е то да е
манипулирано от служителите на „Енерго - Про Мрежи“ АД, тъй като само те имат
достъп до уредите за търговско измерване и разполагат със софтуер за
дистанционно въздействие върху показанията на СТИ. Оспорва, че е осъществена
каквато и да е нерегламентирана намеса в схемата на свързване на СТИ на обекта
на потребление, респ. че същото е манипулирано софтуерно да отчита по някаква
невидима за абоната тарифа. Възразява, че демонтираният електромер не е
представен за експертиза на компетентния орган за метрологичен надзор в
състоянието, в което е бил демонтиран. Оспорва, че не е имало данни за сумарния
регистър при демонтажа на електромера. Отбелязва също, че според предоставените
му данни от ЕРП СТИ е тип „SMART” с възможност за дистанционен отчет като
същият има и възможността да следи постоянно състоянието на СТИ. Твърди, че
въпросното СТИ може дистанционно да бъде манипулирано от служителите на „Енерго
- Про Мрежи“ АД, които единствени разполагат със софтуер, чрез който имат
възможност във всеки един момент да заменят показанията на СТИ, да манипулират
тарифните зони, както и да увеличат показанията без тази нерегламентирана
намеса да се отрази по някакъв начин в схемата на СТИ, за да може да бъде
установена по - късно и по този начин да увеличат колкото пъти поискат сметката
му. Оспорва начина, методиката и основанието на фактура от 17.04.2019 г. за
сумата от 10405.15 лева, по които е начислена сумата по посочената партида.
Същите са неправилни и незаконни. Твърди, че всички начислени по партидата суми
за периодични месечни сметки са изцяло изплатени в съответните срокове, въпреки
че доставчикът на ел. енергия не е представил на ищеца конкретни данни за
законно монтирани, сертифицирани по реда на Закона за измерванията и Правилата
за измерване средства за търговско измерване на процесния адрес СТИ. Твърди, че
размерът на претендираната парична сума е произволно определен. Също произволно
е „начислена” и сумата, тоест без каквото и да е правно основание и в нарушение
на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия, като
посочва, че сумата е начислена по цени за технологичен разход и мрежови услуги
на клиент на краен снабдител. Твърди, че в договора за доставка и пренос на ел.
енергия не се съдържа действителна клауза, по силата на която се дължи
процесната сума и че той не се е съгласявал с процедура за едностранно и без
негово участие преизчисляване за минал период на сметките за месечно
доставената и отчетена посредством СТИ ел. енергия. Оспорва констативния
протокол на „Енерго - Про Мрежи” АД, въз основа на който е начислена процесната
сума. Счита, че ответникът следва да ангажира доказателства, че протоколът е
съставен от компетентни лица, оправомощени служители на „Енерго - Про Мрежи“
АД, които имат правомощия да извършват проверки и са надлежно упълномощени от Министъра
на икономиката и енергетиката или от Председателя на ДКЕВР да осъществяват
подобни проверки съгласно чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80. ал. 1 от ЗЕ. За да е законосъобразна проверката, същата следва да
бъде извършена от лица посочени изрично в нормата на чл. 38 от Закона за измерванията. Посочва, че оправомощаване на лица за
проверка на средства за измерване се извършва чрез строга процедура /чл. 50 ЗИ/
и че съобразно чл. 55, ал. 1 в официалния бюлетин на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор се публикува информация за оправомощените лица
и списък на лицата, на които е отнето оправомощаването, като съобразно Списъка
на лица, оправомощени за провера на средставата за измерване на компоненти и
допълнителни устройства към тях /към 22.11.2016 г./ нито едно от взаимно свързаните
дружества „Енерго - Про Варна“ ЕООД, „Енерго-Про Продажби“ АД, „Енерго - Про
Мрежи“ АД, "Енерго - Про Енергийни Услуги" ЕООД, не присъства в него. Поради това счита,
че към настоящия момент третото за спора лице „Енерго - Про Мрежи“ АД не притежава правомощие да извършва проверки
съобразно императивните норми на закона, като служителите им не притежават
законови правомощия да извършват проверки върху средствата за търговско
измерване, отчитащи електроенергия. Според ищеца ответното дружество
следва да представи доказателства за законосъобразността и правилността на
извършената проверка и описаните констатации. Позовава се на решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по
административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС и в тази връзка сочи, че към
датата на извършване на проверката - 03.01.2018 г.. не е съществувал нормативно
установен ред за коригиране на сметката на потребителя при неточно измерване на
СТИ. Оспорва правното основание, на което електроснабдителното дружество
„Енерго - Про Продажби“ АД се позовава, че може да извършва коригиране на
сметките за количество пренесена електрическа енергия, а именно чрез
констативен протокол, съдържащ изрично изброени реквизити при различните хипотези
на корекция, определени в ПИКЕЕ. Според ищеца съставеният констативен протокол
не отговаря на изискванията изрично посочени в чл. 47 и чл. 48 от ПИКЕЕ, поради
което същият е негоден да удостовери фактите, отразени в него. Отделно от това
твърди, че корекцията на сметка е извършена не съгласно ПИККЕ, а по силата на
чл. 19, т. 7 от Общите условия на „Енерго - Про Мрежи“ АД. Счита, че в тежест
на ответника е да докаже осъществяването на нерегламентиран достъп до СТИ от
страна на ищеца. Счита, че към настоящия момент не е налице правно основание
електроразпределителното дружество едностранно да извършва корекция на сметка,
като твърди, че чл. 19, т. 7 от ОУ на ДПЕЕМ на „Енерго - Про Мрежи“ АД подобно
на чл. 25 от ОУДПЕЕМ на „Енерго - Про Продажби“ АД е неравноправна клауза и
като такава е нищожна на осн. чл. 143 във вр.
с чл.146 от ЗЗП. Оспорва, че ОУ на ДПЕЕ на „Енерго Про Продажби“ АД от
2014 г. са влезли в сила по отношение на потребителя, тъй като Решението на
КЕВР, с което същите са одобрени, е отменено с окончателно решение на ВАС.
Следователно между страните са в сила старите ОУ на ДПЕЕ на „Е ОН България
Продажби“ ЕАД, одобрени от ДКЕВР /КЕВР сега/ от 2009 г. Сочи, че към настоящия
момент новите Общи условия за продажба на ел. енергия на „Енерго - Про Продажби“
АД, не са влизали в сила по отношение на потребителите и твърди, че между
страните по настоящото дело са действащи старите Общи условия на договорите за
продажба на ел. енергия на „Е.ОН България Продажби“ АД, одобрени с Решение №
ОУ-061 от 07.11.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
/сега КЕВР/. Счита, че ответникът следва да докаже, че начисленото количество
ел. енергия е доставено на ищеца, поради което същият да дължи нейното
заплащане. Твърди, че клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на
потребителя на ел.енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима
общата разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената
отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и
е в границите, очертани в тази норма. Излага, че средствата за търговско
измерване, както и електромерните табла, са собственост на
електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност
за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за
отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или нерегламентираният
достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която
се отразява в способността за точното и коректно измерване на реално
консумираната енергия. Счита, че в тежест на ответника е да докаже наличие на
осъществен без санкцията на дружеството достъп на ищеца до електромера, за да
се ангажира отговорността му, като при липса на данни в тази насока не може да
се презумира виновно поведение на потребителя. По тези съображения моли искът да бъде уважен.
Претендира разноски.
В съдебно заседание е приета депозирана от
ищеца, чрез адвокат К.Т., молба вх. № 5787/07.10.2019 г., в която е изразено
становище по съществото на спора. С молбата е представен договор за правна
защита и съдействие от 03.10.2019 г., сключен между ищеца С.Б. и адвокат Т.. В
същото съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител
адвокат Г., поддържа иска и моли за неговото уважаване. Оспорва констативния
протокол от БИМ в неговата т. 5, като изразява становище, че в тази част същият
не е официален документ. Оспорва верността на съдържанието на останалите
документи. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Енерго – Про Продажби” АД, чрез адвокат Л.М., в който твърди, че претендираната сума се дължи на основание чл. 50 от
ПИКЕЕ, във вр. с 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Не оспорва факта, че между ищеца
и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение. Потвърждава
обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в
исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в
констативен протокол. Посочва, че страните по настоящия спор се намират в
продажбено провоотношение относно продажбата на електрическа енергия, като
правата и задълженията им се уреждат от Закона за енергетиката, Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР по т. З от
Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл. 21, ал. 1., т. 9 от ЗЕ във
връзка с чл. 83, ал. 1. т. 6 от ЗЕ, Общите условия за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север” АД и Общите условия на ДПЕЕ на „Енерго - Про
Продажби” АД. Посочва също, че Констативният протокол за извършена проверка е
съставен на 03.01.2018 г., към която дата са били в сила ПИКЕЕ, обн. в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. Излага, че разпоредбите на чл. 48 -
51 от ПИКЕЕ не са отменени и не може да се дерогира приложението на същите,
доколкото те са приложим материален закон и са част от действащото право. Позовава
се на решение № 124/18.06.2019 г., постановено по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС.
Твърди, че техническата проверка на измервателната система в обекта на ищеца е
извършена на 03.01.2018 г. от служители на „Електроразпределение Север” АД в
присъствието лично на абоната и на един независим свидетел, който не е служител
на електроразпределителното дружество. За извършената проверка е съставен
Констативен протокол № 1301222. При проверката е демонтирано СТИ, поради съмнения
за софтуерна манипулация на същото. Процесният електромер е демонтиран,
подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба
№ 174526 и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Експертизата е
извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди”, Регионален отдел - Варна. За извършената експертиза е
съставен Констативен протокол № 928/04.04.2019 г. Установено е. че е
осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е.
че действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа 1.8.4. -
61856.6 квтч. Счита, че при липса на данни за техническа неизправност на
електромера извън извършената манипулация, следва да се приеме, че установеното
след разчитане на регистър 1.8.4. количество енергия в размер на 61856 квтч е
реално доставено и консумирано от абоната. Твърди, че в чл. 50 от ПИКЕЕ не е посочено, че същата е приложима
само по отношение на СТИ с дистанционен отчет и че чл. 50 от ПИКЕЕ следва да намери приложение във всички
случаи, в които е налице посоченото в разпоредбата несъответствие. Позовава се на разпоредбите на чл.
17 от ПИКЕЕ,
§ 1., т. 58 от ДР на ЗЕ, § 1, ал. 1,
т. 1 от Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на
средствата за измерване, към която препраща текста на чл. 5, ал. 2 от ПИКЕЕ.
Навежда доводи, че в Констативния протокол е отразено, че в случая
измервателната група се е състояла от посочените в чл. 17, т. 2, т. 4 и т. 5 от
ПИКЕЕ елементи, а именно електромер, токови вериги, входящи и изходящи
предпазители, тарифен превключвател, от което извежда твърдението си, че
провереното средство за измерване изпълва понятието „измервателна група“,
визирано в текста на чл. 50 от ПИКЕЕ. В тази връзка
се позовава на решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016 г.на ВКС, I г.о.
Твърди, че консумираното количество ел. енергия е остойностено по цени за
технологични разходи, които са значително по-ниски от цената за електроенергия
поотделно за всяка тарифа /сочи решение № 1481/27.07.2015 г., постановено по в.
гр. д. № 1370/2015 г. по описа на ОС - Варна/. Твърди също, че не е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 10 от ПИКЕЕ, че параметризацията на СТИ е
фабрична и служители на ответника или на „Електроразпределение Север" АД
не могат да я променят, че за да се установи в кой часови диапазон е потребена
енергията, то същата следва да се отчита по предвидените за това регистри и че
така е параметризирано и самото СТИ. Посочва, че в конкретния случай,
вследствие на софтуерно вмешателство, енергията се отчита в регистър, в който
не следва да се отнася потребената енергия, като, доколкото същият е скрит, се
цели именно „укриване“ на част от потребените от абоната киловати, за да не
могат същите да бъдат отчетени при редовен отчет на СТИ. Посочените киловати
обаче се съдържат в паметта на електромера, което показва, че са преминали през
него и следователно са доставени и реално потребени от абоната. Определянето на
часовия диапазон, в който е потребена енергията има отношение само и единствено
към определяне на цената на същата, доколкото има разлика в цената за потребена
енергия по дневна и по нощна тарифа. Твърди, че в конкретния случай
консумираното количество електрическа енергия е остойностено по цени за
технологични разходи, които са значително по-ниски от цената за електроенергия
поотделно за всяка тарифа. Позовава се на чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл.
16, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2014 г./ и чл. 17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2007 г./,
съобразно които потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в
имота електрическа енергия. Моли да се отхвърли иска като неоснователен и
недоказан, като в случай, че бъде приета неприложимост на чл. 50 от ПИКЕЕ към
конкретната хипотеза, моли да бъде отхвърлен иска на основание чл. 183 ЗЗД,
доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена
енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между
страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл е и
решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр. дело № 4160/2018 г. по описа на
ВКС, III г.о. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез неговия процесуален представител, поддържа отговора. Моли за отхвърляне на
иска като неоснователен и недоказан. Представя договор за правна защита и
съдействие, фактура, платежно нареждане и списък на разноските. Претендира
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По
делото не се спори, че между страните, е налице твърдяната договорна връзка по
повод доставка на електроенергия, че е извършена проверка на изправността на
СТИ на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е
обективиран в констативен протокол.
От представения по делото
Констативен протокол № 1301222/03.01.2018 г. се установява,
че на посочената дата е извършена техническа проверка на СТИ за обекта на
потребление на ищеца, находящ се в гр. П., ул. „Петко
Шидеров“ № 7, при която са установени показания за нощна тарифа – 005736, дневна тарифа
– 019646 и върхова тарифа - 008459, и че тарифният превключвател е вграден
точен. Отразено е, че СТИ е демонтирано и предадено за експертиза в
БИМ. Електромерът е запечатан в индивидуална опаковка и е пломбиран с пломба № 174526.
Протоколът е подписан от служителите, извършили проверката, от абоната и един
свидетел.
От Констативен протокол № 928/04.04.2019
г. на БИМ, Регионален отдел - Варна се установява, че статичен трифазен тритарифен
електромер Тип: МТ 174, производител „ISKRA”, е представен за
проверка, запечатан в найлонов плик, пломбиран с пломба № 174526. При проверка
на точността му е установено, че при кратковременно включване с отчитане
импулсите на изхода за проверка за еднофазни и многофазни електромери с
балансирано натоварване, при кратковременно включване с отчитане импулсите на
изхода за проверка за многофазни електромери, натоварени еднофазно с
балансирано многофазно захранване в напрежителните вериги и при продължително
включване с отчитане на показващото устройство грешката е в рамките на
допустимата. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема
на електромера, която за типа електромер ISKRA МТ 174 трябва да се състои от три тарифи Т1, Т2 и Т3. Действително
потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т4 – 061856.6
квтч. Отразено е, че не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерването на ел. енергия.
Въз основа на Констативния протокол на БИМ е
изготвено становище от 10.04.2019 г. на
„Електроразпределение Север” АД, с което е одобрено за начисляване допълнително
общо количество ел. енергия в размер 61856 квтч. за периода от 04.01.2017 г. до
03.01.2018 г., представляващо корекция, извършена след софтуерен прочит на
паметта на СТИ.
С фактура № **********/17.04.2019 г.
за клиентския номер на ищеца е начислена сумата 10 405.15лева,
представляваща цена на ел. енергия за периода от 04.01.2017 г. до 03.01.2018 г.
От справка за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36
месеца се установява, че за периода от 04.01.2017 г. до 03.01.2018 г. по
партидата на ищеца са начислени 61856 квтч ел. енергия, а от извлечение за
фактури и плащания към 04.06.2019 г. се установява, че същата не е заплатена.
С писмо изх. № 52139/15.04.2019 г. от „Електроразпределение Север” АД е
изпратено копие от констативния протокол на ищеца с уведомление за извършената
корекция, получено от ищеца на 17.04.2019 г., видно от приложеното по делото
известие за доставяне.
С писмо изх. № 52139/17.04.2019 г. от „Енерго –
Про Продажби” АД е изпратена на ищеца фактура за корекция на сметката № **********/17.04.2019
г., получено от същия на 19.04.2019 г., видно от приложеното по делото известие
за доставяне.
От протокол за монтаж/демонтаж на електромер № М 1064123 от 08.04.2016
г. се установява, че служители на „Енерго-Про Мрежи” АД са монтирали на обекта
с абонатен № ********** електромер с фабр. № 1114171666061773 с отразяване, че
показанията за дневна, нощна и върхова тарифа към датата на монтирането му са
нулеви.
От приетото по делото заключение на вещо лице С.П., оспорено от ищеца по същество, се установява, че процесният електромер е преминал
първоначална и последваща метрологични проверки и че срокът на метрологичната
му годност е шест години. Електрическата енергия, натрупана в регистър 1.8.4 в
размер на 61856 квтч е преминала през процесния електромер. Съществуват данни за
неправомерно вмешателство върху СТИ, което се изразява в това, че при софтуерно
четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Отбелязва, че
неправомерното вмешателство цели укриване на част от потребената от абоната ел.
енергия. Стойността на количеството ел. енергия по процесната фактура на
стойност 10405.15лева е аритметично точно изчислена, съобразно одобрените от
КЕВР цени на ел. енергия за процесния период. Според вещото лице техническите
предпоставки за извършване на допълнително начисляване на ел. енергия,
определени в чл. 50 от ПИКЕЕ са били налице. Дава заключение, че технически не
е възможно показанията в регистър 1.8.4 на процесния електромер да са различни
от нулеви към датата на монтажа. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че не е възможно да се установи
часовият диапазон през който процесният електромер отчита в невизуализираната
тарифа. В нея се натрупва общо количество ел. енергия. Според вещото лице, за
да се направи осреднена цена за целия период, трябва да има три подпериода,
след което се изчислява по цена за технологичен разход, която е по – ниска от
тази, която би се получила, ако се изчисли по цени за дневна и нощна тарифа.
Приема, че при монтажа на процесния електромер всички регистри са били нулеви,
тъй като в самия протокол за монтаж е отразено, че са нулеви. Посочва, че,
когато електромерът е нов, той се произвежда от производителя с нулеви
показатели. Скритият регистър не се визуализира и не се вижда от инкасаторите.
Според вещото лице не е възможно ел. енергията да не е преминала през мрежата,
а да се е натрупала в скрития регистър. Обяснява за процесния електромер, че
стикерът, който е залепен на опаковката от производителя – сериен фабричен
номер, е залепен и на самия протокол за монтаж. В този протокол е посочено, че
показанията са нулеви. Посочва, че количеството ел. енергия, натрупано в
скрития регистър е доставено и потребено. На констативния протокол за монтаж на
електромер се залепва стикер, в протокола се посочва, че стойностите на
тарифите, които са визуализирани на екрана, са нулеви, поставят се необходимите
пломби и тогава той се свързва към мрежата. Вещото лице заявява, че е работило
по поставените задачи само по документи.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Основният спорен въпрос в
отношенията между страните е доколко са били налице предпоставките за
едностранно извършената корекция на сметката на ищеца за потребена
електроенергия за релевирания период и в частност - извършена ли е реална
доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребено ли е то от
абоната.
Съществуващите договорни
отношения между ответника и ищеца се регламентират от действащите Закон за
енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени
с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от
разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“, брой 98 от 12.11.2013
г.
След изменението на ЗЕ от 2012 г. вече
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия.
На съда е служебно известно решение № 1500
от 06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на
ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл. 48 – чл. 51, като решението
е обнародвано в „Държавен вестник“, брой 15 от 14.02.2017 г. Съгласно чл. 195,
ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизане в сила на съдебното решение, т. е. няма обратно действие. Според чл. 195,
ал. 2 от АПК правните последици от акта се уреждат от компетентния орган /в
случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Към
настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените
ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във времето на решението на ВАС относно
извършената на 03.01.2018 г. проверка на средството за търговско измерване
отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон.
Съгласно изменението на чл. 98а, ал. 2, т.
6 от ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане
на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не
са представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание.
Като извод се налага, че едностранната
корекцията на оператора е допустима при наличието на следните
предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електроенергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електроенергия; спазването на правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се установява
обаче наличието на първата и третата предпоставки.
Не е налице основание за
прилагане на корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ, поради това че преизчислението в случая е
направено въз основа на данни, които не се визуализират при редовен отчет,
изведени от ответника по скрит и недостъпен за потребителя начин, без да е
установено реалното преминало количество ел. енергия за времето от допускане на
грешката до установяването й. В изготвеното становище за начисляване на ел. енергия
е посочено, че допълнителното количество ел. енергия е начислено след софтуерно
прочитане на паметта на СТИ, но резултатите от този прочит не са представени по
делото. Така начисленото за доплащане количество ел. енергия не е
отчитано, което според вещото лице е резултат на намеса в тарифната схема на СТИ. Последният извод е базиран единствено на разчитането на
констатациите на БИМ и техническите познания на вещото лице, т. е. без да е
изследвано от него самото СТИ. Дори да се
приеме, че е налице такава намеса, то липсват доказателства относно момента на
извършването ѝ, а още по - малко такива, от които да следва извод, че тя
е резултат на виновни действия на потребителя.
За пълнота следва да се отбележи, че обстоятелството, че към датата на
монтажа на процесния електромер /08.04.2016 г./ същият е бил с нулеви показания
за дневна, нощна и върхова тарифи, не може да обуслови извод, че начисленото
количество ел. енергия е реално потребено от абоната, тъй като не е налице
яснота какво е било показанието в регистър 1.8.4 при монтиране на електромера.
Дори да се приеме, че начисленото в регистър 1.8.4 количество ел. енергия е
потребено, по делото не е установено в кой часови диапазон то е доставяно и
потребявано, респ. за какъв период от време. Липсата на техническа възможност
да се определи реално консумираното количество ел. енергия през различните
времеви периоди за една година назад от датата на демонтажа на процесното СТИ,
води до невъзможността правилно да се остойности допълнително начисленото
количество ел.енергия.
Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, СТИ е собственост на оператора
на електропреносната мрежа или на оператора
на съответната електро-разпределителна мрежа, а на основание чл. 30 от
ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са
защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от
собственика на измервателната система. Ето защо, задължението да поддържа
измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца - потребител.
При липса на доказателства за виновно поведение на потребителя,
неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат вменени последиците от
установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо
измерване. Дори да се касае за реално доставено количество, то дружеството
е начислило процесното количество ел. енергия с цел да компенсира неточното
отчитане от СТИ, което е ставало в предходен продължителен период от време,
който не е ясно как е определен. ОУ вменяват като задължение периодични
проверки и отчитане на СТИ, като периодът на доставката е част от основанието,
въз основа на което се твърди да е възникнало правото да се получи
цената. Начисляването, извършено на основание отчетените показания на СТИ,
обхваща период от една година и изчисления по цена за технологични разходи,
което влиза в колизия с твърденията за реална доставка на посоченото количество
ел. енергия.
При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ,
към които да препраща чл. 83 от ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно
начисляване на допълнително количество електроенергия по партида на абонат не
би могло да се осъществи. Общите правила за доказване на определени факти в
случая са неприложими, поради спецификата на отношенията между доставчик и
потребител, които се регулират от специални закони и в която регулация
задължително участва Държавата чрез неин орган – КЕВР, каквото участие не е
предвидено при приемането на общия закон. Освен това, правно неоправдано би
било регламентацията на специфични отношения, регулирането на които е възложено
на специален закон и орган, да се осъществява смесено - както в специалния
закон, така и в общите граждански закони.
Законовата възможност за едностранна
корекция на сметка за електроенергия за изминал период не означава автоматично
начисляване на суми за неточно измерена електроенергия, защото това е допустимо
само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на потребителя, законово регламентирани, които не са
установени.
Предвид
изложеното, съдът намира, че ответното дружество не проведе пълно и главно
доказване относно основанието, въз основа което е извършило начисляване на
допълнително количество ел. енергия за периода от 04.01.2017
г. до 03.01.2018 г. в размер на 61856 квтч,
което води до извод, че искът е основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото ищецът
има право на разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Искането е направено
своевременно и е представен списък по чл. 80 от ГПК, съобразно който се
претендират разноски за платена държавна такса в размер на 421.21лева за завеждане на делото и издаване на съдебно
удостоверение и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. В
отговора на исковата молба ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е
прекомерно. В случая, с оглед заявения материален интерес от 10405.15лева,
минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 842.15лева. Ищецът
е заплатил възнаграждение за един адвокат в размер на 900лева, която сума съдът
намира, че, предвид фактическата и правна сложност на делото, не е прекомерно
завишена, а е в размер близък до минималния. Ето защо и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 1321.21лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Ж.Б., **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, Варна тауърс Г, сумата 10405.15лева /десет хиляди четиристотин и пет лева и петнадесет стотинки/, представляваща
стойност на ел. енергия по фактура № **********/17.04.2019 г., начислена след
корекция на сметката за периода от 04.01.2017 г. до 03.01.2018 г., за обект на
потребление, находящ се в гр. П., област Варна, ул. ***, с абонатен № ********** и клиентски № **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, да заплати на С.Ж.Б., **********, с адрес: ***, сумата от 1321.21лева /хиляда триста
двадесет и един лева и двадесет и една стотинки/, представляваща
разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: