№ 148
гр. Варна, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20213001000621 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Г. Ж. Д. с ЕГН
**********, от гр.Шумен, бул.Велики Преслав №30, вх.1, ет.1, ап.6 против
решение № 260123/23.07.2021г. на Шуменския окръжен съд, постановено по
гр.д. № 86/21г., с което е отхвърлен предявения от нея срещу "ОТП
Факторинг България" ЕАД с ЕИК *********, иск по чл.55, ал.1, предл.3 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 27 094,17 лева,
представляваща недължимо платена /на отпаднало основание/ на ответника
по изп. дело №265/2010 г. по описа на ЧСИ Д З, рег.№876, с район на
действие ОС - Шумен, за периода от 30.03.2015 г. до 19.11.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. Въззивницата
счита обжалваното решение за неправилно, като излага подробни аргументи
за това. Поддържа, че давността за задълженията на главния длъжник М е
изтекла на 11.03.2015г. След тази дата всички суми, удържани от Д. за
периода 30.03.2015г до 19.11.2020г. в резултат на наложения запор по
1
изпълнителното дело в общ размер на 27 094,17лв се явяват недължимо
платени, на осн.чл.55 от ЗЗД и подлежат на връщане от „ОТП Факторинг
България“ ЕАД. Предвид на това моли обжалваното решение да бъде
отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което
предявените искове бъдат уважени изцяло като основателни и доказани.
Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.
Ищцата Г. Ж. Д. претендира за осъждане на ответника "ОТП Факторинг
България" ЕАД с ЕИК *********, гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 19,
ет.2 да заплати сумата от 27 094,17 лева, представляваща недължимо
платена /на отпаднало основание/ на ответника по изп. дело №265/2010 г. по
описа на ЧСИ Д З, рег.№876, с район на действие ОС - Шумен, за периода от
30.03.2015 г. до 19.11.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от
фактическа страна, че на 04.04.2008 между П П М, в качеството му на
кредитополучател и „Банка ДСК“ в качеството на кредитор бил сключен
договор за текущо потребление за сумата от 12 000 евро. Като поръчители по
договора се задължили ищцата Г Ж Д. и М Д И. Поради неизпълнение на
задълженията на длъжниците банката инициирала заповедно производство.
По ч.гр.д.№3976/2009г. на ШРС била издадена ЗНИ, по силата на която
длъжниците били осъдени солидарно да заплатят на „Банка ДСК“ следните
суми: 1. 11 313,88 евро – главница по договор за текущо потребление от
04.04.2008 г.; 2. ведно със законната лихва върху сумата по точка 1 от
11.11.2009 г. до окончателното изплащане; 3. 1 272,55 евро- договорна
лихва от 07.07.2009 г. до 11.11.2009 г.; и 4. 1 188,63 лева – разноски. Въз
основа на издадения по делото изпълнителен лист на 16.02.2010г. било
образувано изп.д.№ 265/2010г. на ЧСИ Д З, което на 19.03.2010г. било
присъединено към изп.дело № 264/2010г. с единствен взискател П М.
2
Съгласно удостоверение с изх.№ 21940/30.12.2020г. по изп.дело 264/10г. на
ЧСИ З, това присъединяване е единствено по отношение на главния длъжник
П М. На 17.05.2010г. по и.д.№265/2010г. са наложени запори върху трудовото
възнаграждение на Г.Д. и М И. Въз основа на сключения на 16.08.2012г.
договор за цесия, банката прехвърлила вземанията си по изпълнителния лист
на "ОТП Факторинг България" ЕАД. На 23.11.2020г. било прекратено изп.д.
№ 265/2010г. на ЧСИ Д З поради изплащане на задължението. Въз основа на
наложения запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, за периода
28.05.2010г. – 19.11.2020г. й били удържани суми в общ размер на
44 710,74лв, от които -8 873,60лв са преведени на банката, 32 135,91лв – на
„ОПТ Факторинг“ ЕАД и на ЧСИ – 3 701,23лв. Изп.дело е прекратено поради
погасяване на задълженията по него чрез плащане от страна на поръчителите.
Позовавайки се на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.дело
№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което след настъпване на перемпцията
по изп.дело не могат да се предприемат валидни изпълнителни действия, а
новата погасителна давност започва да тече от последното валидно
изпълнително действие, ищцата твърди, че вземането спрямо П М се е
погасило по давност най-късно на 10.03.2015г., тъй като последното валидно
изпълнително действие по отношение на него е осъществено на 10.03.2010г.
Предвид акцесорния характер на поръчителството, погасяването по давност
на главното задължение води до погасяване по давност и на поръчителевото
задължение. Ето защо удържаните й суми в следствие на наложения запор
върху трудовото й възнаграждение за периода 30.03.2015г. – 19.11.2020г. в
размер на 27 094,17лв са заплатени на отпаднало основание – чл.55 ал.1 пр.3
ЗЗД вр.чл.142 ЗЗД и подлежат на връщане от взискателя.
Съдът не споделя тази теза по следните съображения :
Институтът на давността през процесния период е бил предмет на
тълкуване по два тълкувателни акта - ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС на РБ и
ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което в т. 10
прогласява ППВС №3/1980 г. за загубило сила. Въпросът пък "От кой момент
поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. No2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли
се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди
приемането му?", който е ключов за настоящото производство, е предмет на
3
тълкуване по тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, по което дело към
момента на настоящото произнасяне не е постановено решение.
Настоящият състав споделя практиката на ВКС /Решение №
170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV Г. О. и Решение № 51/
21.02.2019 год. по гр. д. №2917/ 2018 год. на ВКС, ІV г.о./, според която
отмяната на ППВС No
3/1980 г., прогласена с ТР No 2/26.06.2015 г. по тълк. д. No 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, няма обратно действие и в този смисъл давността върху
вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015г. г., не
тече. Цитираната в обратния смисъл практика не е задължителна.
Тъй като в процесния случай изп.дело № 265/10г. е образувано преди
26.06.2015г., давността върху вземането от образуването му на 16.02.2010г. до
отмяната на ППВС № 3/80г. – 26.06.2015г. не е текла. Т.е. твърдението на
ищцата, че вземането срещу главния длъжник е погасено по давност към
11.03.2015г., поради което заплатените от нея суми следва да й бъдат
възстановени, се явява неоснователно.
Погасителната давност за вземането срещу П М по изп.дело № 264/10г.
също не е изтекла към твърдяния в исковата молба момент – 11.03.2015г.,
нито към твърдяния във въззивната жалба момент – 02.12.2012г. по следните
съображения :
Изп.д.264/2010г., както бе посочено вече, е образувано въз основа на
изпълнителен лист по ч.гр.д.3974/09г. на РС Шумен, издаден само срещу П М.
На 02.12.2010г. е издадено постановление за възлагане на недвижим имот,
собственост на М. Във въззивната жалба се поддържа, че две години след
това действие не е осъществено друго същинско изпълнение, поради което на
02.12.2012г. производството е перемирано по силата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
След този момент не съществува изпълнително производство, в рамките на
което да бъде предприето валидно изпълнително действие. В този случай и
въз основа на т.10 на ТР No 2/26.06.2015 г. по тълк. д. No 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, съгласно която когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие, следва да се приеме,
4
че новата погасителна давност за вземането е започнала да тече на
02.12.2012г. и е изтекла на 02.12.2017г. Следователно исковата претенция
следва да бъде уважена за периода 02.12.2017г. – 19.11.2020г.
И тази теза на ищцата не се споделя, по следните съображения :
Настоящият състав споделя съдебната практика, според която при
настъпила перепция съдебният изпълнител не може да откаже да приложи нов
способ за изпълнение, а трябва да образува ново изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали е образувано ново дело или не. Т.е. – перемирането
на изпълнителното производство не се отразява върху погасяването на
вземането по давност. В случая на 22.01.2013г. „ОТП Факторинг България“
ЕАД е конституирано като взискател, на 07.07.15г. е наложена възбрана върху
недвижим имот, собственост на М, а на 11.03.2020г. е наложен и запор върху
банковите му сметки. А това налага извода, че погасителната давност за
вземането срещу М не е изтекла, считано от 02.12.2012г. Вземането не е
погасено по давност и на 02.12.2017г., тъй като т.10 на ТР No 2/26.06.2015 г.
по тълк. д. No 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в случая е неприложима. /Ако беше
приложима обаче давността следваше да изтече на 02.12.2015г., 5години след
последното изп.действие от 02.12.2010г., а не на 02.12.2017г., 5 години след
перемпцията на изп.дело № 264/10г./
Освен това за периода 2013г. – 2016г. главният длъжник е внасял суми
за погасяване на задължението си и като така е признавал дълга, прекъсвайки
давността.
Основателна е и поддържаната от въззиваемото дружество теза, че след
като „ОТП Факторинг България“ ЕАД осъществява изпълнение срещу
солидарно отговорни длъжници и успешно провежда изпълнителни действия
срещу ищцата, довели и до събиране на целия дълг, лишено от правна логика
се явява поддържането на изпълнително производство и срещу останалите
длъжници, вкл. и срещу главния длъжник М.
По изложените съображения исковата претенция се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Като е достигнал до идентични фактически констатации и правни
изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
5
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемото
дружество се присъжда ю.к.възнаграждение в размер на 200лв, определено
съобразно фактическата и правна сложност на делото и осъщественото
процесуално представителство от юрисконсулт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260123/23.07.2021г. на Шуменския окръжен
съд, постановено по гр.д. № 86/21г.
ОСЪЖДА Г. Ж. Д. с ЕГН **********, от гр.Шумен, бул.Велики
Преслав №30, вх.1, ет.1, ап.6 да заплати на "ОТП Факторинг България" ЕАД с
ЕИК *********, гр.София ю.к.възнаграждение в размер на 200лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6