Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 699 13.05.2021
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен
състав,
на двадесет и девети април две
хиляди и двадесет и първа година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря И.Л.с участието
на прокурора Христо Колев
като разгледа докладваното от
съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 818 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от адвокат Р.И., в
качеството му на пълномощник на И.В.М., съдебен адрес *** против Решение № 24
от 26.02.2021г., постановено по НАХД №3570/2020 г. по описа на Районен съд –Бургас,
с което е потвърдено Наказателно постановление №20-0769-002463 от 04.08.2020г.,
издадено от Началник група към ОД МВР – Бургас, сектор Пътна полиция, с което на основание чл. 174, ал.3, предл.
второ от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца За
извършените нарушения на основание Наредба № І-1959 на МВР на водача са отнети
и 12 контролни точки.
В жалбата си жалбоподателят иска съдът да отмени обжалвания
съдебен акт и отмени наказателното постановление в тази му част. Посочва, че
съдът не е обсъдил достатъчно и задълбочено събрания доказателствен материал,
като не е съобразил, че е нелогично да вика през нощта свой приятел, ако е имал
намерение да шофира.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – неправилно решение поради допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява. За него се явява адв.И., който посочва, че
първоинстанционният съд неправилно е приел за достоверни едната група
свидетелски показания за сметка на другата. Според него всяко съмнение във
виновността на жалбоподателя следва да се тълкува в негова полза, при тези
съображения иска да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде
постановено друго, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответникът по
касация – сектор Пътна полиция към ОД МВР – Бургас, редовно призован, не изпраща представител, не ангажира становище по оспорването.
Представителят на
Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за основателност на
оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното
решение Районен съд Бургас е потвърдил Наказателно постановление №20-0769-002463 от
04.08.2020г., издадено от Началник група към ОД МВР – Бургас, сектор Пътна
полиция, с което на основание чл. 174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, на касатора
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца За извършените нарушения на
основание Наредба № І-1959 на МВР на водача са отнети и 12 контролни точки.
За да постанови
решението си съдът е приел за безспорно, че на посочените в НП време и място, жалбоподателят,
в качеството на водач на МПС, е отказал да му бъде извършена проба за алкохол с
техническо средство, с което извършил административно нарушение по чл. 174, ал.
3 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда две кумулативни наказания – лишаване
от право да управлява МПС, трамвай или самоходна машина за срок от 24 месеца и
глоба 2000 лв. Съдът е изяснил още, че размерът на глобата е императивно определен
в правната норма, поради което не може да бъде изменян.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Съдебното решение
е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването
му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като
изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната
отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.
В касационната жалба е изведено само едно възражение, според което при
разглеждане на делото в първоинстанционното производство е допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, като не е направен задълбочен анализ
на събраните по делото доказатествени средства. Спорният момент е управлявал ли
е жалбоподателят автомобила?
На първо място, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд на
основание чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното. В подкрепа на фактическите
констатации в акта за нарушение и наказателното постановление при разглеждане
на делото пред първоинстанционният съд са разпитани свидетелите Дечев, Иванов и
Тодоров. Свидетелят Дечев, разпитан в качеството си на актосъставител е бил
повикан от колегите си за извършване на проба за употреба на алкохол, но той не
е свидетел на управлението на автомобила от жалбоподателя, а на неговия отказ
да даде проба за алкохол. Свидетелите Иванов и Тодоров, които пристигнали на
място по повод на сигнал от хотела видели, че лек автомобил потегля назад и
натиснали клаксона, за да не ги удари. Спрели водача и тъй като бил във видимо
нетрезво състояние извикали служител на КАТ, който да извърши проверка с
техническо средство. С оглед оборване на презумптивната доказателствена сила на
акта за нарушение по искане на жалбоподателя пред първоинстанционния съд са
разпитани двама свидетели Кръстев и Димитрова. Свидетелят Кръстев посочва, че след
като е пристигнал на място жалбоподателят е излязъл, отишъл е до колата си и
в момента, в който ровил в колата си,
пристигнали двете патрулки. По-късно жалбоподателят му казал, че е търсил
документи. Свидетелката Димитрова разказва за поведението на жалбоподателя
преди жалбоподателя да реши да си тръгне и не установява факти от значение за
съставомерността на деянието. От изложените свидетелски показания единствено
показанията на свидетеля Кръстев сочат и то по данни от жалбоподателя, че е
търсил документи в колата си и затова се качил в нея. Както правилно е
отбелязал първоинстанционният съд тези показания са изолирани не кореспондират с
показанията на свидетелите Тодоров и Иванов. Отделно от това са производни с
източник жалбоподателя, поради което настоящия касационен състав счита, че не
оборват фактическите установявания в акта за нарушение. Предвид изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че се установява управление
на МПС.
Според разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
В настоящия случай първоинстанционният съд е анализирал подробно
доказателственото значение на релевантните за спора юридически факти и изводът
му, че деянието е съставомерно е правилен и обоснован. Безспорно е установено
по делото, че на 17.06.2020г. около 05,00ч., парк Росенец, жалбоподателят управлявал л.а. „Шкода
Фабия“, с рег. № А 0538 НН и отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с
техническо средство. С деянието си И.В.М. виновно е извършил нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Наложеното наказание по вид и размер е в
съответствие със закона, поради което обжалваното постановление е
законосъобразно и обосновано.
Предвид
изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за
валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение Решение № 24 от
26.02.2021г., постановено по НАХД №3570/2020 г. по описа на Районен съд –Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.