Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 04.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
в публичното заседание на четвърти
юни
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 1318 по описа
за 2016 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от М.И.С. против Д., представлявана от М.на
финансите, с която предявява иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че деловата му активност към момента на депозиране на приложенията през
изпълнителната власт се състояла в дейности по проектиране, финансиране,
изграждане и експлоатация на електроцентрала от възобновяеми енергийни
източници. Твърди се, че в границите на указаните срокове от страна на
администрацията в Брюксел, ищецът депозирал проектни документи, като законът и
процедурата изисквали правителствения служител да ги изпрати, като по тази
инициатива за този търг на общностно ниво, националните институции нямат
никакви оперативни права по селекция и преценка. Поддържа се, че
правителствения служител инж.Е.Т.не е изпратил проектното предложение на ищеца
в Брюксел, Дирекция Климатични промени, Търгова процедура-General Climate
Action NER 300 през 2011 г., месец февруари, с краен срок 10-то число на месеца
/10.02.2011 г./ Твърди се, че за периода от 06.02.2011 г. до 10.02.2011 г. законът е налагал инж.Трендафилов да изпрати
електронно съобщение с депозираните в срок документи, но той не е изпълнил
служебните си задължения, с което причинил на ищеца вреда изразяваща се в
стойностния еквивалент на проекта, а именно 475 млн.евро, равностойни на 926
250 000 лв.
В
съдебно заседание ищецът уточнява, че към годината на депозиране на проекта,
цената за произведената енергия била 0.94 лв. за киловат, която се изплаща от
НЕК за централи над 5 мегавата. До 5 мегавата електроразпределителните
оператори „ЧЕЗ“, „ЕОН“, „ИВН“, в зависимост от географското разпределение са
задължени да изкупуват на 100% произведената ел. енергия, а над 5 мегавата,
какъвто е случай на ищеца-95 мегавата, то той е следвало да сключи договор с
НЕК по силата на ЗЕ и ЗВЕИ, като изкупната цена е законово регламентирана. Поддържа
се, че производството на ел. енергия е свързано със слънцегреенето, като за
България броят на часовете, в които може да се генерира ел. енергия е около
1200 часа на година. Твърди се, че проектът на ищеца е един от първите и
единствен по мащаб проект за България.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 100 000 лв., частично предявена от общо претендираната сума от 926
250 000 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди.
В
законоустановения едномесечен срок на 27.06.2016 г. е постъпил отговор от
ответника чрез юрисконсулт Л.Ч.-К., надлежно упълномощена с пълномощно,
приложено към отговора.
На
първо място прави възражение за нередовност на исковата молба, поради липсата
на твърдения в исковата молба, относно възложената работа, от кои и на кого е
възложена.
Това
възражение е неоснователно, тъй като в исковата си молба ищецът ясно е посочил,
че вината на извършителя се състои в неизпълнението от негова страна на
възложените му служебни задължения от страна на Д., както и че Д. като
реципиент на общностните закони и директиви възлага на своя служител
извършването на дейност, която той не изпълнява. Т.е. има твърдения относно
възложителя на работа, а дали тези твърдения са верни и основателни е въпрос по
същество на спора.
По
същество счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Поддържа се, че
наведените от ищеца твърдения за противоправно бездействие на Д. по отношение
на представения проект и за липсата на право на преценка относно подкрепата и
изпращането на проекта към ЕК, не отговарят на действителното фактическо и
правно положение, поради което не може да се направи извод за претърпени от
ищеца вреди. Твърди се, че Д. чрез своите компетентни органи е изпълнила в срок
определените в Поканата за предложения процедури по инициатива NER 300, като е
определила лица за контакти, които да получават и администрират проектните
предложения и е изпратила на Комисията информация за постъпилите до 09.03.2011
г. предложения за проекти по първата тръжна процедура. Твърди се, че в
съответствие с процедурата, регламентирана в Решение на Комисията от 3 ноември
2010 г. за определяне на критерии и мерки за финансирането на демонстрационни
проекти със стопански характер за безопасно за околната среда улавяне и съхранение
в геоложки обекти на СО2, както и за финансирането на демонстрационни проекти
за новаторски технологии за възобновяема енергия, чрез схемата за търговия с
квоти за емисии на парникови газове в Общността, въведена с Директива
2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета /нотифицирана под № С
/2010/7499, българската държава е приложила критериите за допустимост към
единственото проектно предложение, като направени констатации са отразени в
доклада от 01.12.2011 г. до ресорния зам.министър Д.Д..
Твърди
се, че Д. няма качеството на възложител на работа по отношение на инж.Валери
Трифонов като изпълнител, за да е налице предпоставката по чл.49 от ЗЗД.
Моли
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
В
съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск и по съображения, подробно
изложени в депозираните по делото писмени бележки.
Ответникът
оспорва изцяло така предявения иск чрез своя процесуален представител и по
съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки.
Претендира разноските по делото за което представя списък по чл.80 от ГПК.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа
страна:
С приетите на 23 април 2009 г.
поправки в Директивата за търговия с емисии 2003/87/ЕО и по-конкретно §8 на
Член 10а на променената Директива, се предвижда до края на 2015 г. да се
предоставят 300 милиона квоти от резерва на новите участници (New Entrants’
Reserve - инициативата NER300) с цел да се насърчат изграждането и
експлоатацията на 12 демонстрационни проекта с търговска цел, целящи безопасно
за околната среда улавяне и геоложко съхранение на въглероден двуокис в геоложки
формации, както и демонстрационни проекти за иновативни технологии, свързани с
възобновяеми енергийни източници на територията на Съюза. Квотите се
предоставят за подкрепа на демонстрационни проекти, които предвиждат
разработване, при балансирано географско разпределение, на широка гама
технологии за улавяне и съхранение на въглерод и новаторски технологии,
свързани с производство на енергия от възобновяеми източници, които все още не
са икономически изгодни.
На 02 февруари 2010 г. е
проведена среща на Комитета по изменение на климата, създаден по Решение на
Съвета 280/2004/ЕО относно механизма за мониторинг на емисиите от парникови
газове в рамките на Общността и прилагане на Протокола от Киото. На срещата е
обсъден и приет проект на Решение на Европейската комисия (ЕК) за определяне на
критериите и условията за финансиране на комерсиални демонстрационни проекти,
имащи за цел улавянето и геоложкото съхраняване на въглероден двуокис, а така
също и демонстрационни проекти за иновационни технологии, използващи
възобновяеми енергийни източници, по схемата за търговия с квоти за емисии на
парникови газове в рамките на Общността, установена с Директива 2003/87/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета. Като представител на България в срещата
участва В.Т., държавен експерт от дирекция „Земни недра и подземни богатства”
на Министерство на околната среда и водите.
През месец септември 2010 г. с
писмо на МОСВ изходящ № 04-00-2453/16.09.2010 г., входящ на МИЕТ - №
04-20-209/20.09.2010 г., с мотивировка относно компетенциите на МИЕТ, както и
очакваните изменения на Закона за подземните богатства, МОСВ предлага МИЕТ да
бъде отговорната институция и да предприеме необходимите действия по цялата
инициатива NER300, като на първо време определи адрес, на който да бъдат
изпращани предложения за проекти по тръжните процедури.
На 3 ноември 2010 г. е прието
Решение на Европейската комисия (С(2010) 7499) за определяне на критериите и
условията за финансиране на комерсиални демонстрационни проекти, имащи за цел
улавянето и геоложкото съхраняване на въглероден двуокис, а така също и
демонстрационни проекти за иновационни технологии, използващи възобновяеми
енергийни източници, по схемата за търговия с квоти за емисии на парникови
газове в рамките на Общността, установена с Директива 2003/87/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета.
На 9 ноември 2010 г. в Официалния
вестник на Европейския съюз е публикувана обява за стартиране на първата тръжна
процедура съгласно Решение на Европейската комисия С(2010) 7499 от 03.11.2010
г. ЕК публикува и списък с контактите за страните членки, като за България е
записано, че адрес, на който да бъдат изпращани предложения за проекти по
тръжните процедури ще бъде опреден допълнително, а като лице за контакт и
повече информация е посочен от ЕК - В.Т., държавен експерт в МОСВ.
На 11 ноември 2010 г. с писмо на
МОСВ изходящ № 04-00-2962/11.11.2010 г. отново предлага МИЕТ да бъде
отговорната институция и да предприеме необходимите действия по инициативата
NER300.
На 9 февруари 2011 г. приключва
срокът за подаване на предложения за проекти по първата тръжна процедура
съгласно Решение на Европейската комисия С(2010) 7499 от 03.11.2010 г. В
рамките на определения срок по електронен път, съгласно изискванията на
процедурата, на имейл адреса на държавен експерт В.Т., а и в деловодството на
МОСВ постъпва едно предложение за проект в областта на иновационни технологии,
използващи възобновяеми енергийни източници - изграждане на фотоволтаична
централа с номинална мощност 95MW на територията на община Костенец, на обща
стойност 475 млн. евро.
На 10 февруари 2011 г. с писмо на
МОСВ с изходящ № 04-00-370/10.12.2011 г., с мотивировка относно компетенциите
на МИЕТ в областта на възобновяемите енергийни източници, МОСВ предлага да
препрати предложението за проект в МИЕТ на електронен адрес и компетентното
ведомство да предприеме всички необходими действия, както следва:
-до 16.02.2011г. в ЕК да се
изпрати информация за лица за контакти, които в последствие ще изпратят
постъпилите и одобрени проекти до Европейската инвестиционна банка;
-до 09.03.2011 г. в ЕК да се
изпрати информация за постъпилите предложения за проекти по първата тръжна
процедура;
-до 09.05.2011 г. проектът, ако
отговаря на всички необходими критерии и се подкрепя от Д. да се изпрати в ЕИБ.
На 7 март 2011 г. по електронната
поща е изпратена информация от В.Т. до ЕК за постъпилите предложения за проекти
по първата тръжна процедура в България.
На 1 април 2011 г., краен срок,
поставен от ЕК, е изпратена по електронната поща информация за лица за
контакти, които в последствие ще могат да изпратят постъпили и одобрени проекти
до ЕИБ. Посочени са следните служители на МИЕТ: Николай Налбантов-директор на
дирекция "Енергийна ефективност и опазване на околната среда" и В.Т.
- държавен експерт от дирекция „Природни ресурси и концесии”.
На 19 април 2011 г., с доклад от Директора
на дирекция „Природни ресурси и концесии” в МИЕТ до Заместник-министър на
икономиката, енергетиката и туризма с № Е-93-00-526/19.04.2011 г., е предложено
постъпилото в МОСВ предложение за проект в областта на иновационни технологии,
използващи възобновяеми енергийни източници да бъде представено по
компетентност на дирекция "Енергийна ефективност и опазване на околната
среда" на МИЕТ, за предприемане на съответните -действия, както следва:
оценка дали представения проект отговаря на изискванията и решение за подкрепа;
след решение за подкрепа изпращане на проекта за по-нататъшна оценка от ЕИБ в
срок до 09.05.2011 г.
На 21 април 2011 г., след
одобрението на горепосочения доклад, със служебна бележка №
Е-93-00-526/21.04.2011 г. проектът е изпратен по компетентност до дирекция
"Енергийна ефективност и опазване на околната среда" в МИЕТ.
Инвестиционното намерение на
ищеца е разгледано от дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната
среда“ и са направени следните констатации:
1.основната част от информацията
за инвестиционно намерение не е представена съгласно утвърдените форми за
кандидатстване за финансиране, а във вид на презентация,
2.територията, върху която е
предвидено изграждането на. централата в землището на с. Голак е част от
държавен горски фонд и също така е в обхвата на защитените зони по Натура 2000.
По тази причина трябва да се спазят следните изисквания: земята да бъде
изключена от горския фонд, което в случая трябва да бъде извършено от
Министерския съвет; реализирането на проекта трябва да бъде съобразено с
изискванията на Закона за биологичното разнообразие,
3.в проектното предложение е
посочено, че е гарантирано присъединяването на централата към преносната мрежа,
но от представената информация е видно, че не са стартирани процедури по
присъединяване на обекта към преносната мрежа. Освен това проектът трябва да
бъде съобразен с новия Закон за енергията от възобновяеми източници и по
конкретно, с необходимостта от подаване на заявление за присъединяване в
одобрените от ДКЕВР електрически мощности, по райони и нива на напрежение.
4.от представената информация
може да се направи заключение, че към момента няма осигурени средства за
ко-финансирането на проекта в размер на 237,5 млн. евро.
По горните съображения дирекция
„ЕЕООС“ не е счела за целесъобразно да предприеме действия за подкрепа на
проекта и представянето му като предложение в ЕИБ.
От приетата по делото СТЕ на
вещото лице Б., както и от разпита му в съдебно заседание на 12.12.2017 г., се
установява, че формулярите за кандидатстване по проекта не са попълнени
правилно, нито по форма, нито по съдържание.
Вещото лице сочи, че ако се
приеме, че ФЕЦ е могла и е следвало да бъде пусната в експлоатация към
01.09.2012 г. пропуснатите ползи биха възлезли на сумата от
113 604 167 евро-при 100% капитализация на договора, съответно на
102 243 760 евро-при 100% данъчно облагане на дохода.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявеният
иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността
на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на имуществени
вреди на ищеца, произтекли от бездействието на служители на ответника, които не
са предприели необходимите действия по изпращане на електронни документи за
участие в международен търг по изпълнение на стратегически цели на ЕС.
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/,
както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане
на работа на делинквента и причиняване на вредите при или по повод на
извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се
извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за
осъществяването на фактите.
По
начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не
произтича от вината на лицето, което възлага работата, а настъпва, когато
натовареното лице причини виновно щетата при и по повод изпълнението на
възложената му работа. При това положение е очевидно, че то отговаря не за свои
действия, а за действията на своя работник или служител. Терминът
"възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е указание, че лицето,
което извършва работата, се намира в определени отношения с този, който
отговаря за неговите действия. С оглед на това възлагане има в случая, когато
работникът или служителят е длъжен, да извърши работата по силата на
отношенията, в които той се намира с лицето, което възлага. Отговорността на
възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред пострадалите трети
лица.
За да
възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има
възлагане на работа и 2) увреждането да е причинено по вина на работника или
служителя, на когото е възложена работата, като вината се предполага до
доказване на противното.
Възложителят
на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради
виновното поведение на изпълнителя. Изпълнителят отговаря за преките и
непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят - за
неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител.
Фактът,
че е
налице
възлагане на работа от страна на ответника, е установен в производството
от представените по делото писмени доказателства.
Първият спор между страните е
относно характера на процесния проект и правото на Д. да преценява дали даден
проект отговаря на условията за допустимост, посочени в чл.6 от Решението на
Европейската комисия.
Неоснователно е твърдението на
ищеца, че процесният проект е в категорията на директно договаряне, оценка и
финансиране от ЕИБ, както и че проектите със стойност над 25 млн.евро, които са
частна инициатива преминават в режим на наднационално договаряне, поради което Д.
няма отношение към проект, който не черпи заемен или безвъзмезден финансов
ресурс от нея.
Инициативата се нарича NER,
защото е било предвидено да бъде финансирана от продажбата на 300 милиона квоти
за емисии от резерва за нови участници (New Entrants Reserve-NER) на Схемата на
ЕС за търговия с емисии (ETS). По пазарни цени на квотите за емисии към 2010 г.
стойността на инициативата възлиза на близо 4,5 милиарда евро, което я прави
най-значимата по рода си програма в света.
Финансирането е предназначено за
демонстрационни проекти за CCS и новаторски технологии за енергия от
възобновяеми енергийни източници. За дадена държава-членка ще бъдат финансирани
най-малко един и най-много три проекта. Предвидено е програмата да привлече
инвестиции в размер на повече от 9 милиарда евро, тъй като инициативата NER300
ще финансира до 50 % от разходите по изграждането и експлоатацията на проектите
за CCS и новаторски технологии за възобновяеми енергийни източници. Останалата
част от финансирането ще осигурят спонсори на проектите и държавите-членки.
Финансирането на инициативата NER300 може да бъде комбинирано с финансиране от
други инструменти на ЕС, включително от структурните фондове и кохезионния
фонд, както и от Европейската енергийна програма за икономическо възстановяване
(EEPR).
В рамките на три месеца след обявяването на
поканата държавите-членки ще извършат
първоначална оценка дали предложенията отговарят на условията за участие. Те
трябва да направят предварителен подбор и да представят на ЕИБ отговарящи на
условията за участие предложения в рамките на шест месеца след обявяването на
поканата.
Безспорно от доказателствата по
делото се установява, че ответникът е упражнил правото си на първоначална
оценка, на каквато има право, поради което не е налице виновно бездействие от
страна на служител на ответника, противно на твърденията на ищеца.
Правото на преценка на Д.-членка
се извежда от преамбюла на решението (7) /л.488 от делото/, където изрично е посочено, че тъй
като финансираните по настоящото решение проекти в повечето случаи ще бъдат
съфинансирани от държавите-членки, би следвало държавите-членки да имат
възможността да решават кои проекти желаят да подкрепят и чии заявки желаят да
подадат за процедурата на избор на проекти на равнището на Съюза.
Също така изрично е посочено, че
с оглед да се осигури съгласуваност с националните процедури за избор и
финансиране на проекти, отговорността за оценката на проектите въз основа на
посочените в решението критерии за допустимост, следва да бъде поета от
държавите-членки.
Правото на преценка на Д.-членка
е и изрично регламентирано в чл.5, т.3 от Решението, съобразно който
Държавите-членки преценяват дали даден проект отговаря на условията за
допустимост, посочени в чл.6. Ако случаят е такъв, ако Д.-членка поддържа
проекта, тя подава предложението в ЕИБ и информира за това Комисията. Т.е.
невярно е твърдението на ищеца, че ролята на българското правителство е
протоколно куриерска.
Предвид горното искът се явява
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че искът се явява неоснователен и на друго основание. Ищецът
претендира обезщетение за причинени му имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи, изразяващи се в стойността на нереализирания проект, а след
уточнение в съдебно заседание всъщност в стойността на продадената електрическа
енергия, в случай, ако ФЕЦ беше реализирана.
Съобразно утвърдената съдебна
практика пропуснатите
ползи следва да са пряка и непосредствена последица от вредоносното действие и
да са могли да бъдат предвидени, като изискването за предвидимост не се отнася
за размера на вредите.
Безспорно е, че реализирането на
един проект като процесния по инициатива NER, е обусловено от спазването на редица условия, посочени в
Решението на ЕК, както и доказване, че са осигурени средства за съфинансирането
на проекта.
Преценката на проекта и
одобряването му минава през различни фази: най-напред се прави преценка за
допустимост от съответната държава-членка за съответствие на критериите по
чл.6, респ.държави-членки, в случаите когато даден проект се планира да бъде
изпълняван на територията на няколко държави-членки. При одобрение от страна на
Д.-членка и взето решение за подкрепа, следва оценка на финансовата и
техническа жизнеспособност /целесъобразност/ на проектите, съгласно чл.7, която
оценка се извършва от ЕИБ. В случаите на положително заключение, ЕИБ дава
препоръки до Комисията. Следва становище от Комитета по изменение на климата и
едва най-накрая следва решение на Комисията за предоставяне на финансиране в
евро за съответния проект.
Т.е., видно от горното,
одобряването на един проект, включително и процесния и финансирането му не е
безспорно, сигурно и гарантирано към момента на изготвяне на проекта и
представянето му на имейл адреса на държавен експерт В.Т. и в деловодството на
МОСВ. Т.е. дори и ответникът да бе изпратил проекта, то одобряването на
неговото финансиране отново не е сигурно.
Така мотивиран настоящият съдебен
състав намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от него разноски в процеса за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв., определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.25, ал.2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от М.И.С., ЕГН **********,*** против Д.,
представлявана от М.на ф. иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв. /сто хиляди
лв./, частично предявена от общо претендираната сума от 926 250 000 лв.,
представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от бездействието на служители на ответника, които не са
предприели необходимите действия по изпращане на електронни документи за
участие в международен търг по изпълнение на стратегически цели на ЕС, а
именно: предложение за проект в областта на иновационни
технологии, използващи възобновяеми енергийни източници - изграждане на
фотоволтаична централа с номинална мощност 95MW на територията на община
Костенец, на обща стойност 475 млн. евро.
ОСЪЖДА М.И.С.,
ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Д.,
представлявана от М.на ф. сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лв./
разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Софийски апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: