№ 626
гр. Плевен, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20234430103251 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „*** БГ“ЕАД-*** против А. К., за
установяване вземането на ищеца по заповед по ч.гр.д.№4477/2022г. на ПлРС, издадена в
полза на дружеството по чл.410 от ГПК. В молбата се твърди, че на 15.05.2014 г. между
„У***г" ЕАД (кредитор), от една страна и А. Ц. К. (кредитополучател) от друга, е подписан
Договор № 1475895 за отпускане на потребителски паричен кредит с чиста стойност на
кредита в размер на 20 000.00 лв. (двадесет хиляди лева). Кредитополучателят се е задължил
да погаси усвоения кредит чрез 95 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер
379.00 лв. (триста седемдесет и девет лева), като първата падежна дата е била 21.06.2014 г.,
а последната падежна дата е 21.04.2022 г. Общата дължима сума, която е следвало да бъде
върната по сметка на Кредитодателя в края на периода, е в размер на 36 005.00 лв. (тридесет
и шест хиляди и пет лева).Вследствие на възникналите между страните договорни
правоотношения, кредиторът „У***г" ЕАД отпуснал договорената заемна сума на
кредитополучателя, а за него е възникнало задължение да погаси кредита си съгласно
условията по сключения Договор за кредит. Кредитополучателят А. Ц. К. е погасила 22
(двадесет и две) пълни падежирали вноски по дълга в периода от 23.06.2014 г. - 14.04.2016 г.
в общ размер на 8 338.00 лв., както.и е внесла сума в общ размер на 18.33 лв.,
представляваща общо внесена сума по лихви за просрочие, или общо внесените суми по
задължението са били в размер на 8 356.33 лв.След това длъжникът не е направил
оставащите 73 (седемдесет и три) пълни вноски и съобразно уговорения погасителен план е
1
изпаднал в забава.На дата 21.11.2016 г. между „У***г" ЕАД и "*** БГ" ЕАД се сключи
Договор за цесия, по силата на който „У***г" ЕАД /като цедент/ цедира вземането си по
гореописания Договор за потребителски кредит на "*** БГ" ЕАД /като цесионер/. Съгласно
Договора за цесия, „У***г" ЕАД прехвърля на цесионера "*** БГ" ЕАД парични вземания,
произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които са
подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора. В
предмета на сключения Договор за цесия от 21.11.2016 г. е включено и вземането по
Договор за потребителски кредит № 1475895 от 15.05.2014 г., сключен между „У***г" ЕАД
и А. Ц. К.. Към дата на цесията, придобитото от представляваното от мен дружество,
съгласно Приложение № 1, вземане възлиза на 20,912.29 лв. /двадесет хиляди деветстотин и
дванадесет лева и 29 стотинки/, от които: 19,313.97 лв. /деветнадесет хиляди триста и
тринадесет лева и 97 стотинки/ остатък от непогасена главница и 1,598.32 лв. /хиляда
петстотин деветдесет и осем лева и 32 стотинки/ остатък от възнаградителна лихва за
периода от 15.05.2014 г. /датата на сключване на договора за кредит/ до 21.11.2016 г. /дата
на цесия/. При цедиране на вземането и отписване на задължението цедентьт „У***г" ЕАД е
сторнирал от общата дължима от кредитополучателя сума в размер на 6,797.78 лв.,
представляваща недължими редовни лихви.
На 22.07.2019 г. и на 02.09.2019 г. по банкова сметка на „*** БГ" ЕАД са постъпили
доброволни вноски от длъжника, и двете в размер по 1000.00 лв., които са погасили изцяло
горецитирания размер на дължим остатък от възнаградителна лихва и частично
горецитирания размер на дължим остатък от непогасена главница, поради което, към този
момент, ответникът дължи сума в размер на 18,912.29 лв. /осемнадесет хиляди деветстотин
и дванадесет лева и 29 стотинки/ остатък от непогасена главница, която сума е претендирана
с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение.
С пълномощно от 21.11.2016 г., както и съгласно чл. 3.2 от сключения Договор за
цесия, предишният кредитор /цедентът/ „У***г" ЕАД е упълномощил „*** БГ" ЕАД, ЕИК
***, да уведоми от името на „У***г" ЕАД всички длъжници по вземанията на „У***г" ЕАД,
които „У***г" ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 21.11.2016 г.
Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „У***г" ЕАД,
чрез пълномощника си „*** БГ" ЕАД, е изпратил чрез препоръчана поща до длъжника А. Ц.
К. Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Същата не е била получена на
посочения адрес, което е надлежно отбелязано на върналата се на изпращача обратна
разписка. Копие от обратната разписка е приложена към настоящата молба.
Моли съда, ако приеме, че длъжникът А. Ц. К. не е надлежно уведомена за
извършеното прехвърляне на вземания, да приеметс настоящата искова молба и
приложеното към нея Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името
на цедента го уведомява за сключен на 21.11.2016 г. Договор за цесия между „У***г" ЕАД и
„*** БГ" ЕАД, по силата на който „У***г" ЕАД, в качеството си на цедент, продава на
цесионера „*** БГ" ЕАД изрично посочени вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредити. Съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290
2
ГПК, получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по
предявен иск по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на
длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., ТК). Вземането по
Договор за потребителски кредит № 1475895 е описано в Приложение 1, което е неразделна
част от договора за цесия и на това основание, считано от 21.11.2016 г. кредитор по
вземането е цесионерът „*** БГ" ЕАД.
Твърди се, че към днешна дата всички непогасени вноски по горепосочения Договор
за кредит са с настъпил падеж и съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД А. Ц. К. е изпаднала в забава. В
този смисъл претендираното вземане е изискуемо в пълен размер.Поради неизпълнение на
задължението и към новия кредитор от страна на длъжника А. Ц. К., кредиторът пристъпва
към принудително изпълнение, като на 21.06.2022 г. от страна на „*** БГ" ЕАД е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против А. Ц. К. за
заплащане на дължима незаплатена сума по договор за кредит № 1475895. Съдът е уважил
искането на „*** БГ" ЕАД и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 4477/2022 г. по описа на Районен съд - Плевен.Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че на А. Ц. К., ЕГН: **********, дължи на „*** БГ" ЕАД
сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 4477/2022 г. по описа на Районен съд - Плевен, а именно: 18,912.29 лв.
/осемнадесет хиляди деветстотин и дванадесет лева и 29 стотинки/, от които: 18,912.29 лв.
/осемнадесет хиляди деветстотин и дванадесет лева и 29 стотинки/ остатък от непогасена
главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението пред съда до окончателното изплащане на вземането.Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д.№4477/2022г. по описа на ПлРС се установява,
че е издадена е заповед за изпълнение №2499/22.08.2022г. за сумите:
18912,29лв. – непогасена главница по договор за потребителски кредит
№1475895, сключен между У***г ЕАД/кредитор/ и длъжника, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
молбата - 19.08.2022 г. до окончателното изплащане на 378,24 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422
във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на
3
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№4477/2022год. по описа на Плевенския районен съд.
Видно от приложения договор от 15.05.2014г. № 1475895 за отпускане на
потребителски паричен кредит, между „У***г" ЕАД (кредитор), от една страна и А. Ц. К.
(кредитополучател) от друга, е че е отпусната сумата 20000лв. (двадесет хиляди лева).
Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 95 анюитетни месечни
вноски, всяка от които в размер 379.00 лв. (триста седемдесет и девет лева), като първата
падежна дата е била 21.06.2014 г., а последната падежна дата е 21.04.2022 г. Общата
дължима сума, която е следвало да бъде върната по сметка на Кредитодателя в края на
периода, е в размер на 36 005.00 лв. (тридесет и шест хиляди и пет лева).Посочено е, че
кредитополучателят А. Ц. К. е погасила 22 (двадесет и две) пълни падежирали вноски по
дълга в периода от 23.06.2014 г. - 14.04.2016 г. в общ размер на 8 338.00 лв., както и е внесла
сума в общ размер на 18.33 лв., представляваща общо внесена сума по лихви за просрочие,
или общо внесените суми по задължението са били в размер на 8 356.33 лв.След това
длъжникът не е направил оставащите 73 (седемдесет и три) пълни вноски и съобразно
уговорения погасителен план е изпаднал в забава.
На дата 21.11.2016 г. между „У***г" ЕАД и "*** БГ" ЕАД е сключен Договор за цесия,
по силата на който „У***г" ЕАД /като цедент/ цедира вземането си по гореописания
Договор за потребителски кредит на "*** БГ" ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за
цесия, „У***г" ЕАД прехвърля на цесионера "*** БГ" ЕАД парични вземания, произтичащи
от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които са подробно
описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора. В предмета на
сключения Договор за цесия от 21.11.2016 г. е включено и вземането по Договор за
потребителски кредит № 1475895 от 15.05.2014 г., сключен между „У***г" ЕАД и А. Ц. К..
Към дата на цесията, придобитото от представляваното от мен дружество, съгласно
Приложение № 1, вземането възлиза на 20,912.29 лв. /двадесет хиляди деветстотин и
дванадесет лева и 29 стотинки/, от които: 19,313.97 лв. /деветнадесет хиляди триста и
тринадесет лева и 97 стотинки/ остатък от непогасена главница и 1,598.32 лв. /хиляда
петстотин деветдесет и осем лева и 32 стотинки/ остатък от възнаградителна лихва за
периода от 15.05.2014 г. /датата на сключване на договора за кредит/ до 21.11.2016 г. /дата
на цесия/. При цедиране на вземането и отписване на задължението цедентьт „У***г" ЕАД е
сторнирал от общата дължима от кредитополучателя сума в размер на 6,797.78 лв.,
представляваща недължими редовни лихви.
Посочва се, че на 22.07.2019г. и на 02.09.2019г. по банкова сметка на „*** БГ" ЕАД са
постъпили доброволни вноски от длъжника, и двете в размер по 1000.00 лв., които са
погасили изцяло горецитирания размер на дължим остатък от възнаградителна лихва и
частично горецитирания размер на дължим остатък от непогасена главница, поради което,
към този момент, ответникът дължи сума в размер на 18,912.29 лв. /осемнадесет хиляди
деветстотин и дванадесет лева и 29 стотинки/ остатък от непогасена главница, която сума е
претендирана с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение.
4
С пълномощно от 21.11.2016г., както и съгласно чл. 3.2 от сключения Договор за
цесия, предишният кредитор /цедентът/ „У***г" ЕАД е упълномощил „*** БГ" ЕАД, ЕИК
***, да уведоми от името на „У***г" ЕАД всички длъжници по вземанията на „У***г" ЕАД,
които „У***г" ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 21.11.2016 г.
Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „У***г" ЕАД,
чрез пълномощника си „*** БГ" ЕАД, е изпратил чрез препоръчана поща до длъжника А. Ц.
К. Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Същата не е била получена на
посочения адрес, което е надлежно отбелязано на върналата се на изпращача обратна
разписка. Копие от обратната разписка е приложена към настоящата молба.
По делото не е спорено, че длъжникът е узнал за цесията , освен това е внесъл на
новия кредитор две вноски, което е извънсъдебно признание на дълга и че знае за цесията и
отделно, съдът се позовава и на утвърдената практика на ВКС (изразена в Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013
г., II т. о., ТК), получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл. 235,
ал.3 от ГПК. С оглед приетото за редовно връчване на уведомлението като приложение към
исковата молба, съдът счита, че цесията е породила действие спрямо ответника и той дължи
плащане на произтичащите от процесния договор задължения в полза на ищеца по
делото.По този начин всъщност, всички изисквания на закона, целящи да предпазят
длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на вземането, са изпълнени.
Ответника би могъл да възразява срещу нередовното си уведомяване за извършената цесия,
само в случай, че твърди изпълнение на задължението към стария кредитор. Такива
възражения по делото не са противопоставени.
При това положение, съдът намира, че претенцията на длъжникът е основателна и
следва да се уважи.
Съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си и с
поведението си е станал причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето
дело, които следва да заплати на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се
присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт, като е съобразено последното изменение
на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив и се осъди ответника да заплати разноските в размер на 378,23 з д.т. и 50лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
5
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на
правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк.
възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва да се
осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство: 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 378,25лв. за д.т. или общо 478,25лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК, по отношение на
ответника А. Ц. К., ЕГН**********, че ДЪЛЖИ на кредитора *** БГ ЕАД, с ЕИК *** с
адрес на управление гр. ***, район ***, *** 18912,29 лв. – непогасена главница по договор
за потребителски кредит № 1475895/15.05.2014г., сключен между У***г ЕАД/кредитор/ и
длъжника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението - 21.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед №2499/22.08.2022г. по ч.гр.д.№4477/2022г. на ПлРС.
ОСЪЖДА А. Ц. К., ЕГН**********, да заплати на *** БГ ЕАД, с ЕИК *** с адрес
на управление гр. ***, район ***, *** от 428,24лв., представляваща направени деловодни
разноски по ч.гр.д.№4477/2022г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА А. Ц. К., ЕГН**********, да заплати на *** БГ ЕАД, с ЕИК *** с адрес
на управление гр. ***, район ***, Б***, сумата от 478,25лв., представляваща направени
деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6