№ 627
гр. Бургас, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20222100100853 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с която са
предявени обективно съединени искове от Д. М. Н., ЕГН********** и Х. И. С., ЕГН
**********, и двете от ****, съдебен адрес гр. София, ул. Христо Белчев№4, полуетаж
4, офис4-адв. Н. Д.-АК-Шумен срещу ЗАД ОЗК Застраховане АД, ЕИК121265177, със
седалище гр. София, ул. Света София№7, за осъждане на ответника да заплати на
ищцата Д. М. Н. сумата в размер на 30000 лева, представляваща обезщетение за
причинени й неимуществени вреди и на ищците Д. М. Н. и Х. И. С., конституирани в
хода на процеса като правоприемници на починалия ищец И. А. Н., сумата от 50 000
лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – болки и
страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП, реализирано на
31.10.2021г. на третокласен път 208 /гр. Айтос-гр. Провадия/, км.75+800 между с.
Шиварово и с. Вресово от водача Д. Х. Х. на лек автомобил марка Мерцедес, модел
Е270, рег.№******, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
30.11.2021г. /датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебни претенции/ до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че Д. М. Н. и И. А. Н. са пътували като пътници
в лек автомобил марка Мерцедес, модел Е270, рег.№******П, управляван от водача Д.
Х. Х., който е реализирал ПТП поради движение с несъобразена скорост спрямо
конкретните пътни и атмосферни условия, при наличие на мокра пътна настилка и
невнимание по отношение на пътната обстановка в пътен участък с извършване на
ремонтни дейности, поради което се удря в намиращото се пред него ППС - багер
марка Джей Си Би, рег.№*****-собственост на МД Груп Инженеринг ООД,
1
управляван от Д.Н.Д..
Поддържат, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищцата е получила
мозъчно сътресение, открита рана на окосмена част на главата, устата и брадичката,
без ясен спомен за случилото се и оплаквания за гадене, замайване и главоболие,
ищецът е получил мозъчно сътресение, открита скалпова рана на окосмена част от
главата с оголване на фронтална и двете париетални кости, без ясен спомен за
случилото се, разкъсване на десен клепач, разкъсно-контузна рана със силно омачкани
ръбове дясно темпорално. Посочват, че са приети по спешност в УМБАЛ-Бургас в
Неврохирургично отделение, като на Д. Н. е извършена реимплантация на скалпова
рана, хемостаза чрез коагулация на активно кървящи съдове от брадата и устата,
послоен шев и поставяне на стерилна превръзка. По отношение на пострадалия И. Н. се
изнасят данни, че също е опериран – извършено е ревизио венерис и сутура под обща
анастезия на разкъсно-контузната рана с дефект на десния клепач, направена нативна
КТ на главата, съгласно която състоянието му е след краниотомия към конвекситета,
корова атрофия, двустранни подкожни калцификатори по изразени вдясно,
хиперплазия на мукоза на десен максиларен синус, двата сфенодални синуси и
етмоидални клетки, установено кръвонасядане на клепачите и конюктива с хеморагия,
както и повторна операция под локална анастезия и изрязана част от кожата на горен
ляв клепач. Посочват, че към датата на ПТП МПС, ДК№****** има сключена
застраховка гражданска отговорност при ответника. Твърди се, че пострадалите от
ПТП са изживели изключително тежко инцидента физически и психически, и двамата
са били в напреднала възрасти, възстановителният период е бил дълъг и натоварващ за
организма им, преди произшествието са освидетелствани с решения на ТЕЛК и
здравословното им състояние е било допълнително влошено след процесното ПТП.
Поддържа се, че в месеците след катастрофата са изпитвали паник атаки, страхували са
се да се возят в автомобил, психическото и емоционалното им състояние се е влошило
значително, изпаднали в депресия, затворили се в себе си, дистанцирали се от околните
в първите месеци след настъпилото събитие. С исковата молба се ангажират
доказателства. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който исковете се оспорват по основание и размер. Възразява, че е
изискал допълнителна документация след извънсъдебно предявяване на
застрахователната претенция, но от ищците не са представени доказателства, поради
което исковете са недопустими. Оспорва механизма на ПТП, причината за настъпване
на ПТП, както и, че в резултат на пътно-транспортното произшествие са настъпили
описаните в исковата молба телесни увреждания. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалите, като посочва, че са пътували без поставен
предпазен колан. Оспорва исковете за неимуществени вреди по размер като завишени
2
и неотговарящи на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД. По акцесорните
претенции за законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди оспорва
началния момент на дължимост. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Съдът счете за неоснователно възражението на ответника за недопустимост
на производството. БОС констатира по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК изтичане на
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, като след изтичането на този срок
непроизнасянето на застрахователя обуславя допустимост на исковете по чл. 432 КЗ.
Неизпълнението на задължението за представяне на допълнителни доказателства пред
застрахователя от увреденото лице, извън представените документи по чл. 498, ал. 2
КЗ, при положение, че разпоредбата на чл. 496, ал. 3 КЗ защитава ползвателя на
застрахователна услуга когато той не е представил определени документи срещу отказа
на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му, е в разрез със
законовото задължение на ответника да даде мотивиран отговор по застрахователната
претенция в законоустановения срок – арг. от чл. 108, ал. 1 вр. с ал. 3 вр. с чл. 496, ал.
1 КЗ/в този смисъл определение №339 по ч.т.д.№972/2019г. на II ТО на ВКС/.
По правната квалификация и допустимостта на исковете
БОС е сезиран с искове по чл. 432, ал.1 вр. чл. 493 от Кодекса за
застраховането вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, които са допустими
предвид изтичането на рекламационния срок по чл. 496 от КЗ.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
издаден от ОД на МВР-Бургас от 31.10.2021г. Съгласно протокола за ПТП
на 31.10.2021г., около 9,38ч., е настъпил инцидент, при следните обстоятелства: на
третокласен път 208 /гр. Айтос-гр. Провадия/, км.75+800 между с. Шиварово и с.
Вресово водачът на лек автомобил марка Мерцедес, модел Е270, рег.№****** Д. Х. Х.
не е съобразил скоростта на движение спрямо пътните и атмосферните условия в пътен
участък с извършване на ремонтни дейности, като е ударил багер марка Джей Си Би,
рег.№***** и допуснал ПТП, при който пътниците в управлявания от него автомобил
Д. М. Н. и И. А. Н. са пострадали и настанени в УМБАЛ Бургас.
Не е спорно по делото, че пострадалите Д. и И. Н. непосредствено след
процесното ПТП са бил откарани с екип на Спешна медицинска помощ в УМБАЛ
Бургас.
Видно от приложената медицинска документация ищцата Д. М. Н. е постъпила
за лечение на 31.10.2021г. и изписана на 03.11.2021г. в Неврохирургичното отделение
към УМБАЛ Бургас.
Съгласно приетата по делото епикриза на ищцата е поставена окончателна
3
диагноза „открита рана на окосмената част на главата“ и придружаващо заболяване
„мозъчно сътресение без открита вътре-черепна травма“. Според снетата анамнеза в
епикризата по данни на пациента Д. Н. е пострадала при ПТП като пътник и няма ясен
спомен от случилото се, получила е травма на главата, оплаква се от гадене, замайване
и главоболие. Посочено е обективното състояние на пострадалата, изразяващо се в
получена разкъсно-контузна рана на главата в ляво, фронтално в основата на носа и на
брадата. Извършени са рентгенографии на лицеви кости и на череп, при които не са
визуализирани травматични промени. Проведена е операция -реимплантация на
скалпова рана и хемостаза чрез коагулация на активно кървящи съдове съгласно
оперативен протокол №375 от 31.11.2021г.
По делото е представена епикриза от Неврохирургичното отделение към
УМБАЛ Бургас на пострадалия И. А. Н., който е приет на 31.10.2021г. и изписан на
07.11.2021г. с поставена окончателна диагноза „открита рана по окосмената част на
главата“ и придружаващи заболявания „мозъчно сътресение без открита вътре
черепна травма“. Последният е бил преосвидетелстван с експертно решение от
09.02.2017г. на МБАЛ-гр. Бургас с инсулинозависим захарен диабет, хипертонична
болест III степен, микроваскуларна коронална болест, екстрасистолна аритмия и му е
определена 80 процента трайна неработоспособност. Видно от епикризата e получил
скалпова рана на главата, която започва от фронталната област с оголване на рана със
силно омачкани ръбове дясно темпорално. Не са визуализирани травматични промени
при извършените рентгенографии на лицеви кости, ребра и череп. Констатирани са
предходни заболявания на пациента -захарен диабет и исхемична болест на сърцето.
Проведени са консултации с анестезиолог, кардиолог, ендокринолог и очен лекар по
повод дефект на десния клепач във връзка с получената разкъсно-контузна рана. С
оперативен протокол №374 от 31.10.2021г. под обща анестезия на И. Н. е извършена
операция „ревизио вулнерис и сутура“.
Приложени са изследвания на пострадалия от Отделението по образна
диагностика - нативна КТ на глава, в която е описано състояние след краниотомия към
конвекситета, корова атрофия, двустранни подкожни калцификатори по изразени
вдясно, хиперплазия на мукоза на десен максиларен синус, двата сфенодални синуси и
етмоидални клетки.
Безспорно се установява по делото, че след хирургичната обработка на раната
при проведената първа операция на И. Н. клепачът е паднал и се е надул, като след
консултация с офталмолог се е наложило извършването на втора оперативна
интервенция.
Видно от приложената епикриза от Очно отделение към УМБАЛ Бургас на
10.12.2021г. И. Н. е опериран отново под локална анастезия и е изрязана част от
кожата на горния му ляв клепач. Представен е оперативен протокол №265 от
4
10.12.2021г. за проведеното оперативно лечение, видно от който след почистване на
оперативното поле с браунол е поставен лидокаин в горен ляв клепач и изрязана част
от кожата на клепача, след което раната е зашита с единични конци и поставена
превръзка.
Приобщените като писмено доказателство по делото медицински епикризи
представляват официални документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга
на службата им и удостоверяват факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1
ГПК, поради което имат обвързваща съда материална доказателствена сила за
направените изявления пред длъжностното лице, както и за извършените от него и пред
него действия, касаещи факти с правно значение /в този смисъл решение № 250 от
21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2011 г./
По делото са приети справки от РЗК-Бургас за изписани лекарства, извършени
прегледи в извънболнична помощ, извършена медико-диагностична дейност и
пролежавания в болницата на Д. Н. и И. Н. за периода 01.01.2008г.-31.10.2022г.
От ответника са ангажирани следните събрани доказателства по образуваното
досъдебно производство, рег.№335ЗМ-176/2021г. по описа на РУ Айтос, вх.
№15383/2021г. по описа на РП-Бургас, ТО Айтос – протокол за оглед на
местопроизшествието от 31.10.2021г. от разследващ полицай при РУ Руен, фото албум
от местопроизшествието, както и протоколи от проведени разпити на свидетелите И.
Н. и Д. Н. по досъдебното производство от 18.11.2021г. В приложения протокол от
разпита на ищцата Д. Н. се съдържат извънсъдебни признания, че по време на
инцидента заедно със съпруга й са пътували на задна лява и дясна седалка, без
поставени предпазни колани.
Установява се от постъпилото писмо от Агенция Пътна инфраструктура, че през
периода 01.10.2021г.-31.10.2021г. поради ремонтни дейности на мястото, където е
възникнало процесното ПТП, е била въведена временна организация на движението
съобразно одобрен проект част ВОБД, предвидено е поставяне на пътни знаци при
км.78+800 с цел по-добра организация на движението съобразно проекта, като не е
преустановявано движението по път III -208, Дъскотна-Айтос.
По делото не е спорно, че е налице застраховане на гражданската отговорност на
причинилия ПТП водач при ответника – застраховател по време на настъпването на
застрахователното събитие.
В депозираните пред настоящата съдебна инстанция показания свидетелят Д. Х.,
управлявал лек автомобил марка Мерцедес, модел Е270, рег.№******П по време на
ПТП, си спомня, че са отпътували заедно с пострадалите от село Дъскотна. Обяснява,
че времето било влажно и имало роса. Когато излязъл в права посока свидетелят
забелязал багер в лявото платно по посоката на неговото движение-гр. Айтос. Багерът
първоначално бил в другото платно, на разстояние около 200 метра до мантинелата,
5
след това тръгнал в посока гр. Айтос и свидетелят предприел маневра изпреварване,
съответно багерът, който не бил обозначен със светлини, тръгнал назад. Посочва, че
по-надолу на завоя, на около 150 метра е имало поставен знак, че пътят е ремонт.
Свидетелства, че по време на инцидента И. Н. и Д. Н., които са пътували като пътници
на задните седалки на автомобила, са били без поставени обезопасителни колани.
Свидетелят Н.А. в показанията си поддържа, че живее в село Л. и всеки ден се е
виждал с пострадалите. Посочва, че веднага в деня на ПТП отишъл в болницата да ги
посети, но свиждането се състояло на втория ден. Твърди, че след инцидента И. бил
много пострадал и обезобразен, Д. с множество рани в лицевата част, увита с марли по
лицето. След близо една седмица двамата пострадали били изписани от болницата,
като свидетелят ги е посещавал всеки ден в дома им в с. Л.. Излага, че в продължение
на месеци слез изписването им И. и Д. били шокирани от случая, много стресирани и
спрели да контактуват с други хора. В продължение на месец и половина са имали
нужда от чужда помощ и грижи. Съобщава, че И. приемал болкоуспокояващи, Д.
имала оплаквания в гърдите и челюстната част на лицето и също изпитвала силни
болки. Около месец преди разпита му, проведен на 27.01.2023г., свидетелят водил
ищцата на зъболекар, тъй като й останали някакви костици и имала счупване на зъбите.
Допълва, че все още ищцата не е преодоляла случилото се и се страхува да пътува в лек
автомобил.
Свидетелката З.А. – първа братовчедка на И. Н., в показанията си потвърждава,
че заедно със съпруга й Н.А., са посетили пострадалите на втория ден след инцидента
в УМБАЛ Бургас. Твърди, че И. и Д. са били в много лошо състояние и не е могла да ги
разпознае. Свидетелката е помагала в продължение на повече от месец на пострадали
след изписването им от болницата-готвела им, чистела, помагала с прането,
придружавала ги до тоалетната. Посочва, че преди това те сами са могли да се
обслужват и грижат за себе си, в това число са обработвали двора си и нямали нужда
от чужда помощ. След процесното ПТП И. бил замаян, с множество белези и
неразпознаваем, не виждал с едното око, отново влязъл в болницата около месец след
изписването му, за да му оперират главата и окото за втори път. От показанията на
свидетелката А. се установява, че ищцата вече няма сили да обработва двора, изтръпва
й челюстта и пие лекарства. Налага се нейните дъщеря и зет да й помагат с готвенето и
чистенето, изпитва страх когато пътува до гр. Бургас и все още не се е възстановила
след инцидента.
Показанията на разпитаните по делото свидетели следва да бъдат кредитирани,
като не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
Според приетото по делото заключение на вещото лице В. Г. по назначената
съдебна авто-техническа експертиза причина за възникване на процесното ПТП е
поведението на водача на багера Д.Д., който е предприел маневра на заден ход в
6
неподходящ момент, когато лек автомобил, рег.№****** се е намирал в опасна
близост на скорост, за да го размине отдясно. Не е било спазено изискването багерът да
е с включени аварийни светлини, включително мигаща жълта светлина върху
кабината, което е препятствало своевренното възприемане на багера като движещо се
препятствие на пътното платно от водача Д. Х.. Вещото лице Г. приема в
заключението си, че е била поставена минимална пътна сигнализация, състояща се
само от пътни знаци, указващи, че пътният участък е в ремонт. Посочва, че лекият
автомобил, модел Мерцедес се е движил почти праволинейно към момента на сблъсъка
с багера и водачът не е имал възможност да реагира със спасителна маневра. Багерът –
товарач според вещото лице се е движил по криволинейна треактория – назад и
надясно и това е довело до заставането му косо на пътното платно в момента на
сблъсъка.
Заключението на вещото лице В. Г. е оспорено от процесуалния представител на
ответника при изслушването му в с.з. на 27.01.2023г., като по делото е прието
заключението по повторната авто-техническа експертиза на вещото лице Ю. П.. От
вещото лице П. е възприет следния механизъм на ПТП: водачът на лек автомобил
Мерцедес, рег.№****** Д. Х. е потеглил от гр. Айтос заедно с пострадалите Д. и И. Н.,
които са пътували на задна лява и съответно задна дясна седалка. По време на
движението по третокласен път 208 гр. Айтос-гр. Провадия,след предприемане на
маневра „изпреварване“ с несъобразена скорост от водача на л.а. Мерцедес е настъпил
сблъсък в км.75+800, в участъка между селата Шиварово и Вресово, в условната
насрещна лента с потеглилия назад с маневра „наляво“ багер Джей Си Би, рег.
№В07472, управляван от водача Д.Д.. На мястото на ПТП са се извършвали
дълготрайни строително-ремонтни дейности, не е имало надлежно поставени временни
пътни знаци и временна пътна маркировка, с цел организация на движението. Видно от
съставения протокол за оглед на местопроизшествието от 31.10.2021г. преди км.75+800
е имало единствено поставен пътен знак А23 „Участък от пътя в ремонт“, не е указано
разстоянието до ремонтните дейности с пътен знак „Т1“. Видно от заключението на
вещото лице П. процесното ПТП е настъпило при условията на независимо
съпричиняване от водача Д. Х., водача Д.Д., както и вследствие бездействието на
лицата, извършили дълготрайни СМР на пътя, които не са изпълнили задължението си
за поставяне и поддържане на сигнализация в съответствие с проекта за ВОБД
съобразно изискванията на чл.4, ал.3 от Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната
безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи по
пътищата и улиците. Водачът на л.а. Мерцедес, рег.№******, чиято гражданска
отговорност е предмет на застраховане при ответника, не е съобразил скоростта на
движение с пътната настилка, която е била мокра. От своя страна водачът на багер,
рег.№*****, е извършил маневра „назад“ с навлизане в съседната лента на движение,
без да се увери, че няма да застраши останалите участници в движението. За да
7
достигне до този извод вещото лице по назначената повторна експертиза е отчело, че
водачът Д. Х. се е движил с разрешената скорост от 90 км./ч. за съответния пътен
участък, но тази скорост не е била съобразена с атмосферните условия и пътните
условия.
БОС кредитира заключението на вещото лице П., което не е оспорено от
страните и е по-обстойно обосновано от заключението на вещото лице Г.. От същото се
установява безспорно по делото, че водачът на лек автомобил Мерцедес, рег.№******,
Д. Х. е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, съгласно която водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие.
Установява се от заключението на вещото лице Б. С. по назначената съдебно-
психологическа експертиза, че вследствие на ПТП ищцата Д. Н. е преживяла силен
стрес и уплаха, продължава да мисли непрекъснато за случилото се, страхува се да
пътува с лек автомобил. Не е търсила специализирана медицинска или друга
терапевтична помощ и не се налага да пие медикаменти за поддържане на нормалното
функциониране на психиката. При прегледа от вещото лице е споделила, че спи само
по 2-3 часа, намалила е храненето на два пъти, ограничила е социалните си контакти,
трудно й е да се справя с работата на двора, изпитва повишена ситуативна тревога при
пътуване с автомобил, има чести мисли и представи, свързани с ПТП.
Видно от заключението на вещото лице П. П. по назначената съдебно-
медицинска експертиза ищцата Д. Н. вследствие на процесното ПТП е получила
сътресение на мозъка и скалпова рана на главата в резултат на съприкосновение с тъпи
предмети в автомобила, като е лекувана хирургично в болнична обстановка в
продължение на 4 дни. Според вещото лице П. мозъчното сътресение отшумява в
рамките на 5-6 месеца, респективно обичайният оздравителен процес за разкъсно-
контузната рана е 30-45 дни. В с.з. на28.04.2023г. при изслушвана на заключението
вещото лице посочва интензитет на претърпените от ищцата болки и страдания е по-
висок, тъй като меката черепна обвивка е богато кръвоснабдена и нервирана.
Мозъчното сътресение е лекувано по стандартен начин с медикаменти и вливания.
След приключване на лечението е необходимо да няма психическо натоварване и
пострадалата да се щади физически. В началния етап до приключване на болничното
лечение е било затруднено извършването на ежедневните дейности,пострадалата е
имала световъртеж и нарушена координация. В заключението вещото лице поддържа,
че няма пречки при ищцата да настъпи пълно възстановяване и не е необходимо
допълнително оперативно лечение. При прегледа от вещото лице на ищцата са
констатирани белег на лява вежда с дължина 5 см. и белег на брадата с дължина около
8
3 см., съобщила е за болки в гръдния кош, които може да се дължат на травмата. По
отношение на пострадалия И. Н. експертът излага, че е получил разкъсно-контузна
рана на главата в областта на скалпа и мозъчно сътресение. Раната е лекувана
оперативно чрез зашиването й, като след това е извършена втора операция
краниотомия, която е свързана с отварянето на черепа и се отличава с по-голяма
сложност. Установената корова атрофия на И. Н. не е оказала влияние върху
оздравителните процеси.
БОС кредитира заключенията на вещите лица по съдебно-психилогичната и
медицинската експертизи, които са обстойно обосновани.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Нормата на чл.432 от КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“, който поема задължение да
заплати на увреденото лице обезщетение за причинените му вреди.
По делото беше установено, че водачът на застрахования при ответника
автомобил, за който е сключена застраховка гражданска отговорност, виновно е
допуснал ПТП като е извършил виновно нарушение на правилата за движение по чл.
21, ал.1 от ЗДвП, вследствие на което е причинил по непредпазливост на Д. Н. открита
разкъсно-контузна рана в областта на главата ляво, фронтално в основата на носа и на
брадата и мозъчно сътресение без открита вътре черепна травма и на И. Н. открита
скалпова рана на окосмена част от главата с оголване на фронтална и двете париетални
кости, придружена с кръвонасядане на клепачите и конюктива с хеморагия, както и
мозъчно сътресение без открита вътре черепна травма.
Ответникът е поел договорно задължение да заплати обезщетение на всяко
увредено лице.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди на пострадалите, както и налице ли е съпричиняване, с оглед
приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът определя същия по
справедливост, като взе предвид броя, произхода, вида и степента на причинените на
ищеца телесни увреждания, произхода, тяхната продължителност и интензивност,
възрастта на пострадалите и икономическата конюнктура в страната. На основание чл.
52 от ЗЗД, съдът намира, че присъждането на обезщетение в размер на 15 000 лева в
полза на ищцата Д. Н. би репарирало в пълна степен причинените й неимуществени
вреди вследствие на деликта. В тази връзка БОС съобрази, че ищцата е била активна и
жизнеспособна, на възраст 66 години към датата на инцидента. В пряка причинна
връзка с процесното ПТП е претърпяла телесни увреждания, изразяващи се в
сътресение на мозъка с обичаен оздравителен процес 5-6 месеца, разкъсно-контузна
9
главата с обичаен оздравителен процес 30-45 дни, както и силен стрес и тревога.
Въпреки, че няма данни възстановителният процес да е протекъл с усложнения от
събраните по делото гласни доказателства се установява, че е намалял обема на
извършваните от нея обичайни физически дейности преди катастрофата –не може сама
да обработва двора на къщата, налага се нейните дъщеря и зет да й помагат с
ежедневните домакински работи като готвене и чистене, изтръпва й челюстта. При
определяне размера на обезщетението съдът отчете, че при прегледа от вещото лице П.
Д. Н. има два незараснали белега в областта на главата, които й създават
допълнителни неудобства, нарушен е сънят й, намалила е броя на храненията. БОС взе
предвид обстоятелството, че до приключване на съдебното дирене в настоящата
инстанция ищцата не е преживяла психически травмата от инцидента и изпитва
повишена ситуативна тревога при пътуване с автомобил, продължава да страда от
чести негативни мисли и представи, свързани с ПТП, видно от заключението на
вещото лице С..
На основание чл. 52 от ЗЗД, като отчита принципа на справедливостта, съдът
счита, че в полза на пострадалия И. Н. следва да бъде присъдено обезщетение в размер
на 30 000лева. Тази сума би репарирала адекватно претърпените от увреденото лице
неимуществени вреди, причинени както от физическите болки, така и от психическите
страдания в резултат от инцидента. Към момента на извършване на деликта същият е
бил на възраст 66 години, страдал е корова атрофия, захарен диабет и исхемична
болест на сърцето. Вследствие на деликта пострадалият Н. е получил разкъсно-
контузната рана с разкъсване на десния клепач. Проведени са три оперативни
интервенции за лекуване на раната – зашиване, ревизио вулнерис и сутура с проведена
краниотомия /последната, свързана с отваряне на черепа и високорискова/, както и
изрязване на кожата на клепача. След инцидента в продължение на месец увреденият е
бил в безпомощно състояние, замаян и обезобразен, като няма данни предходните му
заболявания да са оказали негативно влияние върху оздравителния процес. Безспорно
случилото се е оказало негативно влияние чрез ограничаване на социалните му
контакти, обичайния ритъм на живот и е причинило неблагоприятни психични
изживявания.
Посочените размери на обезщетения съдът намира за съобразени с конкретните
икономически условия и нивата на застрахователното покритие към релевантния
момент за определяне на обезщетението - датата на деликта 31.10.2021г
БОС приема за основателно възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалите по следните съображения:
Безспорно се доказа по делото, че Д. Н. и И. Н. са пътували като пътници на
задните седалки, като автомобилът е бил оборудван с фабрични колани на тези
седалки. Установи се от заключението по назначената повторна авто-техническа
10
експертиза, че при правилно поставени обезопасителни колани би се ограничило
движението напред и нараняванията на главите на пътуващите на задните седалки
пасажери. Следователно вредите са настъпили и поради виновното поведение на
увредените, който с поведението си са допринесли за настъпване на вредоносните
последици. БОС определя степента им на съпричиняване на 1/3.
При горните мотиви съдът приема, че предявените искове за неимуществени
вреди са частично основателен, като в полза на Д. Н. следва да бъде присъдено
обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 10 000 лева и в полза
на конституираните в хода на процеса правоприемници на И. Н. обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в размер на 20 000лева.
За горницата над посочените размери до предявените размери исковете за
неимуществени вреди са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно чл.429, ал.3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по
застраховка „Гражданска отговорност”, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1,
т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която е по-ранната дата. В случая уведомяването на ответника от
пострадалите е с извънсъдебна претенция, приложена на стр.99 по делото и входирана
в деловодството на застрахователя на 30.11.2021г. С оглед на това е основателна
акцесорната претенция за лихви върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от 30.11.2021г. до окончателното плащане, така както е претендирана, е
основателна.
В полза на адв. Н. Д. на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение в размер на 2720 лева без ДДС, определено в минималните
размери съгласно чл. 7, ал.2, т.2 и т.3 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Присъденото по реда на чл. 38, ал.2 ЗА възнаграждение
на регистриран по ЗДДС адвокат е за облагаема услуга по см. на чл.2, т.1 вр. чл.8 ЗДДС
и за регистрирания по ЗДДС адвокат, представляващ данъчно задължено лице,
възниква задължение за внасяне на дължимия ДДС, като процесуалното
представителство не е сред освободените от ДДС услуги. Предвид това ответникът
следва да заплати на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА на процесуалния представител на ищците
сумата в размер на 3264 лева с ДДС адвокатско възнаграждение за безплатно
предоставената правна помощ. По въпроса за дължимостта на ДДС върху
определеното възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ВСК е налице произнасяне на
ВКС, II ТО с определение №266 от 18.04.2019г. по ч.т.д.№1913/2018г.
Ищците следва да заплатят на ответника сумата от 3230,13 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на
съдебната власт, дължимата държавна такса за разглеждане на исковете в размер на
11
1200 лева, както и сумата в размер на 397,80 лева, изплатено възнаграждение на
вещото лице С. от бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД, ЕИК121265177, със седалище гр. София,
ул. Света София№7 да заплати на Д. М. Н., ЕГН********** от ****, съдебен адрес гр.
София, ул. Христо Белчев№4, полуетаж 4, офис4-адв. Н. Д.-АК-Шумен, сумата в
размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди –болки и страдания и на Д. М. Н., ЕГН********** и Х. И. С.,
ЕГН **********, и двете от ****, съдебен адрес гр. София, ул. Христо Белчев№4,
полуетаж 4, офис4-адв. Н. Д.-АК-Шумен, конституирани в хода на процеса като
правоприемници на починалия ищец И. А. Н., ЕГН **********, сумата в размер на 20
000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди – болки и страдания, от настъпили телесни увреждания
вследствие на ПТП, реализирано на 31.10.2021г. на третокласен път 208 /гр. Айтос-гр.
Провадия/, км.75+800 между с. Шиварово и с. Вресово от водача Д. Х. Х. на лек
автомобил марка Мерцедес, модел Е270, рег.№******, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 30.11.2021г. до окончателното плащане, като за
горницата над уважените до предявените размери ОТХВЪРЛЯ предявените искове.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД да заплати на адв. Н. Д.-АК-Шумен
сумата в размер на 3264 лева адвокатско възнаграждение с дължимо върху него ДДС
на осн. чл. 78, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Д. М. Н. и Х. И. С. да заплатят на ЗАД ОЗК Застраховане АД сумата
в размер на 3230,13 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА ОЗК Застраховане АД да заплати по сметка на БОС, в полза на
бюджета на съдебната власт, сумата от 1200 лева държавна такса за разглеждане на
исковете, както и сумата в размер на 397,80 лева, изплатено възнаграждение на вещото
лице С. от бюджета на съдебната власт.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
12