ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 11.02.2019 г.
Районен съд – Пазарджик, Гражданска
колегия, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 4224 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх. № 905/15.01.2019 г., подадена от пълномощника на ответника адвокат Д. с искане за допълване в частта за разноските на постановеното по делото Определение № 3442 от 19.12.2018 г., с което производството по делото е прекратено поради отказ от иска.
Постъпила е и молба с вх. № 1973/28.01.2019 г., подадена от ищеца, съдържаща искане за изменение в частта на разноските на същото определение.
По искането на ответника за допълване на определението в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищеца, който счита молбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважена.
Съдът като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Искането на ищеца за изменение в частта за разноските на определението, с което производството по делото е прекратено, е недопустимо, тъй като е направено след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК искането за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските може да се направи до изтичане на срока за обжалване, а когато актът е необжалваем – в едномесечен срок от постановяването му.
В случая се иска изменение в частта за разноските на определение за прекратяване на производството по делото, което съгласно чл. 275, ал. 1 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването.
Определението е съобщено на ищеца на 13.01.2019 г.
Срокът за обжалването му, респ. за подаване на искане за изменението му в частта за разноските, е изтекъл на 21.01.2019 г. Молбата за изменение е подадена на 28.01.2019 г. – след изтичане на законоустановения срок, поради което следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Подадената от ответника молба за допълване на определението в частта за разноските е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок от страна в производството, останала недоволна от съдебния акт в частта за разноските, като в случая списък на разноските не е необходим, тъй като съдът не се е произнесъл по искането на страната за присъждане на разноски, но разгледана по същество е неоснователна.
При прекратяване на производството по делото поради направен отказ от иска, ответникът има право на присъждане на разноските, които е направил в процеса съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Когато обаче отказът от иска е породен от факти, настъпили след предявяване на иска, като ищецът веднага след това се е отказал от иска си, отговорността за разноски ще следва да се понесе от ответника, т. е. на ответника не се дължат разноски от ищеца, ако с поведението си ответникът е станал причина за предявяването на иска. В тези случаи съдът следва да изследва дали с поведението си ответникът е станал причина за предявяването на иска и по аналогия с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК да направи извода за основателността на претенцията на ответника за присъждане на разноски при прекратяването на производството поради отказ на ищеца от иска. Противното разбиране би довело до неоснователно обогатяване от страна на ответника по делото, станал причина за предявяване на иска – Определение № 843 от 17.11.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 6176/2014 г., IV г.о.
В случая от ангажираните от ответника писмени доказателства не може да се направи обоснован извод, че с извънпроцесуалното си поведение ответникът не е дал повод за завеждане на иска. Представената в тази връзка молба от 30.07.2018 г., подадена от ищеца по изпълнително дело № 20188850400478, в която ищецът посочва свое вземане, към което да се насочи принудително изпълнение, не води до отпадане на несеквестируемостта на дохода предвид императивната разпоредба на чл. 447 ГПК.
По тези съображения съдът намира, че молбата на ответника за допълване на постановеното по делото определение, с което производството по делото е прекратено поради отказ от иска, е неоснователна и не следва да бъде уважавана.
Ето защо и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 1973/28.01.2019 г., подадена от ищеца А.Г.Г., съдържаща искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Определение № 3442 от 19.12.2018 г., постановено по гр.д. № 4224/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника ЧСИ Георги Николов Самарджиев, обективирано в молба с вх. № 905/15.01.2019 г., за допълване в частта за разноските на Определение № 3442 от 19.12.2018 г., постановено по гр.д. № 4224/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.
Определението може да се обжалва пред Окръжен
съд – Пазарджик в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: