Решение по дело №2953/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2563
Дата: 21 декември 2021 г. (в сила от 21 декември 2021 г.)
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20217180702953
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

    № 3563

 

гр. Пловдив, 21 декември 2021 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

  НИКОЛАЙ  СТОЯНОВ                                                                                            

 

при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА и участието на прокурор ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа КАНД № 2953 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

Образувано е по касационна жалба на И.С.Й., ЕГН **********,***, офис 12, представляван от адвокат И.Х.- пълномощник, против Решение №1649 от 08.10.2021г. по Н.А.Х. дело №20215330205400 (5400) по описа на Районен съд- Пловдив за 2021г., XХIV-ти наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К № 4313841, издаден от Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с който на И.Й., в качеството му на законен представител на “МИЗ“ ООД, ЕИК ***, е наложена глоба в размер от 300,00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се решението на ПдРС и процесният ЕФ. Претендира разноски. 

Ответникът по касационна жалба ОД МВР Пловдив не е депозирал отговор по жалбата, нито е изпратил представител в съдебно заседание.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Пловдивският административен съд, в настоящия касационен състав, като провери законосъобразността на обжалваното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания  и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от И.С.Й., в качеството му на законен представител на “МИЗ“ ООД, против Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, Серия К № 4313841, с който му е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП.

ПдРС е установил следната фактическа обстановка: на 16.12.2020г. в 10.35 часа в Републикански път ΙΙ- 64 км 50+400 в посока с. Т. към гр.Пловдив извън населено място, при въведено ограничени 60 км/ч с ПЗ В- 26, лек автомобил Опел Астра Спорт Тоурер, с рег.№ ***, се движел с установено наказуема скорост 98 км/ч, а именно с превишаване на скоростта 38 км/ч., като извършеното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 529 и отчетен толеранс от минус 3 % в полза на водача.  Собственик на регистрираното моторно превозно средство е „МИЗ“ ООД, като негов органен представител е касатора Й.. За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП против Й. бил издаден Електронен фиш серия № 4313841, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

За да потвърди ЕФ, ПдРС е приел, че е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. Направил е извод, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство. Посочил е, че е съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., който съдържа всички задължителни реквизити и в който е надлежно удостоверено, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Според мотивите на съдебния акт, нарушението е установено с АТСС, вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под номер 4 8 3 5 и преминало през надлежна проверка, който факт се установява от представения по делото протокол № 2-32-20 от 12.06.2020г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M 529”  Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 188, ал. 2 и чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и е посочил, че видно от представената справка за собственост, процесното МПС се води на името на фирма "МИЗ" ООД. В мотивите на съдебния акт е посочено още, че правилно е определена приложимата санкционна разпоредба, а видът и размерът на приложимото наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, както и че не се установяват никакви обстоятелства, от които да се приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които са дадени законосъобразни правни изводи за съставомерност за извършено административно нарушение от конкретното административнонаказано лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на нарушението, автора на административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на установената съдебна практика. Въззивният съд законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства относно механизма на извършване на нарушението, което е довело до законосъобразно изпълнение на административно – производствените правила. Съобразно правилата възведени с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Спазена е процедурата по издаване на атакувания електронен фиш. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на  районния съд, се споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

Наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни.

Видно от приложения към преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство или системи по чл.10 от Наредбата от дата 16.12.2020 г.  в графа режим на измерване е посочено „С“- стационарен. Поради това не следва да се прилага диспозицията на чл. 10, ал. 2, предложение последно от Наредбата, тъй като тя се отнася само за АТСС, което се използва в режим движение, а не в режим стационарен, каквото е процесния случай. Също така настоящият съдебен състав намира, че изискването протоколът за АТСС да е съпроводен със снимка на разположение на уреда се отнася единствено за АТСС временно разположени на участък от пътя, а не за мобилни АТСС позиционирани в служебно МПС, какъвто е разглеждания случай.  

В случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават. /чл. 11, ал. 2/. Данните за нарушенията се съхраняват до приключване на административнонаказателната преписка във формата и вида, изготвен от АТСС. При необходимост същите могат да се отпечатват /чл. 16, ал. 1/. Информацията от АТСС се предоставя като отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер по искане на органи на съдебната власт и на лица, участващи в административния процес /чл. 16, ал. 3/.

От цитираните разпоредби следва несъмненият извод, че с въвеждане на института на електронния фиш, законодателят регламентира изцяло нов ред за ангажиране административнонаказателната отговорност на лица за точно определени административни нарушения. Отнася се до специфични по своя характер нарушения, при които законодателят, с цел защита на особено важни обществени отношения - живота и здравето на участниците в движението по пътищата, е въвел възможността отговорността на нарушителите да се ангажира по специалния ред. Наред с това се избягва в максимална степен субективизмът от страна на контролните органи. От съдържанието на § 1 от ДР на ЗАНН следва, че електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Разграничават се три хипотези на установяването и заснемане на нарушения: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС, временно разположени на участък от пътя или позиционирани в служебен автомобил или мотоциклет; 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство в режима на движение. В първите две хипотези по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се издават електронни фишове. Изключение от реда за издаване на електронен фиш е въведено единствено за нарушения установени с мобилни АТТС в режим на движение, като в тези случаи административнонаказателната отговорност се реализира намясто от контролните органи. Характерно за статичните и мобилни АТСС (временно разположени на участък от пътя или позиционирани в служебно МПС) е, че осъществяваният от тях контрол винаги е автоматизиран, без значение дали се извършва в присъствие или отсъствие на контролен орган. Тоест контролният орган не участва в процеса на установяване на нарушението, чрез преки действия и субективни възприятия, по тази причина неговото присъствие или отсъствие е ирелевантно за факта на установяване и заснемане на нарушението. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност, при който АУАН следва да се състави в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.

Процесното нарушение е установено с ATCC TFR-1M и това изрично е записано в електронния фиш. Последното, видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 е вписано под № 4835 в Регистър на одобрените средства за измерване на Българския институт по метрология.

В настоящия казус от доказателствата по делото се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/Наредбата/- контролът да се осъществява със АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по административната преписка Протокол от проверка с №2-32-20 от 12,06,2020 г. ,извършена от оторизиран проверител – Лаборатория за проверка на средствата за измерване в сектор „Полицейска техника“ към Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР, на 12.06.2020 г., като съгласно т. 31 от Заповед № А-616 / 11.09.2018 година на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по чл. 43, ал. 4 във връзка с чл. 10в, ал. 2, т. 1 от Закона за измерванията (обн., ДВ, бр. 82 от 05.10.2018 година) периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една година и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.

С оглед на това, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че АТСС, заснела процесното нарушение на 16.12.2020г. в 10.35 часа в Републикански път ΙΙ- 64 км 50+400 в посока с. Т. към гр.Пловдив извън населено място, при въведено ограничени 60 км/ч с ПЗ В- 26 е правилно експлоатирана, поради което и производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш, се е развило при спазване на установените процесуални правила.

Електронният фиш съдържа всички изискуеми от нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити.

Видно, от приложената по преписката справка за собственост на МПС с рег. № ***, се установява, че собственик на процесното МПС е "Уникредит Лизинг“ ЕАД – клон Пловдив, а ползвател е дружеството "МИЗ“ ООД. Видно от Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел органните представители на посоченото по-горе юридическо лице са двамата управители И.Й.  и Зорница Йовчева. В действителност съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронния фиш следва да съдържа собственика, на когото е регистрирано превозното средство. Но от друга страна разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Предложение първо на разпоредбата ясно регламентира, че субект на нарушението може да бъде както собственика на МПС, така и лицето, на което автомобилът е предоставен, в случая ползвателя. Според второто предложение собственикът ще носи отговорност, само ако не посочи лицето, на което е предоставил МПС.

Неоснователно е и възражението, че няма как да се направи категоричен извод, че извършител на нарушението е именно Й., доколкото разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП изрично предвижда възможност ЕФ да бъде съставен и на лицето, на което е предоставено ползването на МПС, т. е. ползвателя. Това е направено в случая, тъй като ползвателят е бил известен на съответната териториална структура на МВР.

На следващо място, настоящия касационен състав счита, че според разпоредбата на  чл. 188, ал. 2 от ЗДвП  когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Доколкото каза се по-горе собственик на МПС-то е дружество лизингодател, а ползвател е юридическо лице, то правилото на  чл. 188, ал. 2 от ЗДвП следва да се приложи и по отношение на ползвателя юридическо лице, както е и сторено в случая. Когато юридическото лице има няколко законни представители, както е в разглеждания казус, няма значение на кой от тях ще бъде наложено наказание.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения на материалния и процесуален закон. При това положение съдебният акт на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд-Пловдив, ХХIII състав

 

РЕШИ:

 

 ОСТАВЯ В СИЛА   Решение №1649 от 08.10.2021 год., постановено по Н.А.Х. дело №20215330205400 (5400) по описа на Районен съд- Пловдив за 2021г., XХIV-ти наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                               ЧЛЕНОВЕ :