Решение по дело №27001/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1111
Дата: 25 януари 2023 г.
Съдия: Константин Александров Кунчев
Дело: 20221110127001
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1111
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110127001 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от
ЗЕАД /ЗЕАД/ „Б.В.И.Г.“ , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от изпълнителните директори Недялко
Чандъров и Кристоф Рат, чрез процесуалния си представител адв. П. И. – САК от
Адвокатско съдружие „Феникс“, със служебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, бул.
„Дондуков“ № 22, А, ет. 2, офис „Оптиум консулт“ ООД срещу ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 1, да бъде
осъдено да заплати на ищеца сумата от 1 112,86 лв., представляваща регресна претенция за
платено застрахователно обезщетение по щета № 470321212101614 (по имуществена
застраховка „Каско“) и ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв., ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба
(23.05.2022 г.) до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски от
ищеца, в това число и тези за адвокатско възнаграждение. Ищецът поддържа искане за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която да даде заключение дали са
изплатени вноски-премии по застрахователна полица Каско № 5С107254373, както и
застрахователно обезщетение за процесната щета и в какъв размер, размерът на
ликвидационните разноски, както и за назначаване на съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ), която да даде заключение за: механизма на процесното ПТП, дали е налице
причинно-следсвтена връзка между установения механизъм на ПТП и щетите по МСМ-
марка МАН; каква е пазарната стойност по възстановяване на нанесените вследствие на
ПТП щети на МПС-марка МАН и размер на ликвидационните разноски. Прави искане и за
допускане на разпит на свидетел при режим на призоваване – участник в ПТП-А. К. Х..
В исковата молба се поддържа твърдението, че на 09.12.2021 г. в гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ е реализирано ПТП, предизвикано по вина на водача на лек автомобил
„Мерцедес Ц200“, с рег. № СВ1427НТ, в резултат на което са причинени щети на МПС
„МАН“, с рег. № СА9093ХС, за което бил съставен двустранен констативен протокол.
За увредения автомобил е била сключена имуществена застраховка „Каско“ при
ищцовото застрахователно дружество – полица № 5С107254373, валидна от 20.03.2021 г. до
1
20.03.2022 г. и действаща към датата на настъпване на застрахователното събитие. Ищецът
излага, че след извършена оценка на щетите по застрахования автомобил е било определено
застрахователно обезщетение в размер на 1 126,86 лв., включващо извършените от сервиз
„МВБ Трак енд бъс България“ АД ремонтно-възстановителни работи, която сума била
заплатена на 28.01.2022 г. Твърди също, че за лек автомобил „Мерцедес Ц200“ е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника,
валидна от 09.07.2021 г. до 08.07.2022 г. и действаща към датата на ПТП, поради което
ищецът е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение. Поддържа още, че е предявил пред ответника регресната си
претенция в размер на 1 137,86 лв., с включени ликвидационни разноски, но последният не е
изпълнил задължението си, поради което дължи и лихва за забава върху посочената сума.
Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД е депозирал
отговор на искова молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва
съществуването на валидно правоотношение между него и собственика на лек автомобил
„Мерцедес Ц200“, с рег. № СВ1427НТ. Оспорва механизма на ПТП и обстоятелствата, при
които е настъпило събитието, както и представения по делото двустранен протокол за ПТП.
Твърди, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на МПС „МАН“, с рег. №
СА9093ХС, който не е пропуснал движещия се в своята пътна лента автомобил в нарушение
на чл. 25 ЗДвП. Поддържа, че водачът на застрахования при него автомобил не е могъл да
предотврати настъпилото ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Възразява срещу акцесорните искове по аргумент за неоснователност на главната
претенция. Претендира разноски. Той също така не възразява да се назначи САТЕ, като
добавя допълнителни въпроси, на които трябва да отговори вещото лице, а именно: къде е
настъпило ПТП, какви са били траекториите на движение на МПС-тата, участвали в ПТП;
какви са били скоростите на автомобилите; каква е опасната зона на двете МПС-та; каква е
била пътната обстановка в района на ПТП; имали ли са водачите видимост един към друг;
какво е било състоянието на пътното платно; къде е настъпил удъра, как е протекло ПТП и
каква е причината за настъпването на удъра; могли ли са водачите със свои
действия/бездействия да предотвратят настъпването на удъра; каква е стойността на ремонта
на МПС „МАН“ по средни пазарни цени към датата на ПТП; всички описани части ли са
увредени при процесното МПС. Прави искане и за допускане на разпит на свидетел при
режим на призоваване – Д. Д. - водач на участвалото в ПТП МПС „Мерцедес Ц200“.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Ответникът признава наличие на валидно застрахователно правоотношение с
деликвента по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към датата на настъпване на застрахователното събитие. Също така не
оспорва и извършеното от ищеца плащане на сумата от 1 112,86 лв., представляваща
застрахователно обезщетение, към сервиз „МВБ Трак енд бъс България“ АД. Поради което
съдът ги приема за установени.
На 09.12.2021 г. в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ е реализирано ПТП между лек
автомобил „Мерцедес Ц200“, с рег. № СВ1427НТ и автобус „МАН“, с рег. № СА9093ХС, за
което бил съставен двустранен констативен протокол. Увреденият автобус е имуществено
застрахован със застрахователна полица „Каско“, сключена с ишеца ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, с №
5С107254373, валидна от 20.03.2021 г. до 20.03.2022 г. Причинителят на ПТП към момента
на извършване на вредоносното деяние е с валидно сключен договор за задължителна
застрахователна полица „Гражданска отговорност“, сключена с ответника ЗАД „Д.Б.Ж.З.“
АД, валидна от 09.07.2021 г. до 08.07.2022 г. За настъпилото ПТП е съставен Двустранен
констативен протокол. В него е описан механизмът на ПТП, а протоколът е подписан от
двамата участници, което го прави частен свидетелстващ документ относно механизма на
ПТП.
По делото са представени и преиети като доказателства: Двустранен констативен
2
протокол за ПТП от 09.12.2021 г., Регресна претенция РС08-000835/2022-01 на ЗЕАД
„Б.В.И.Г.“ за сумата от 1 127,86 лв., Уведомление с изх. № 2215/29.04.2022 г. от ЗАД
„Д.Б.Ж.З.“ АД до ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, с което регресната претенция се връща в цялост, Доклад
по щета № 470321212101614, Фактура № *********/25.01.2021 г. за плащане към сервиз
„МВБ Трак енд бъс България“ АД, сервизни поръчки, Опис-заключение по претенция и
опис на претенция № 59-01300-15045/21/15.12.2021 г., Възлагателно писмо от 17.12.2021 г.
за извършване на ремонт, Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от
15.12.2021 г., Застрахователна полица „Каско“ № 5С107254373 и Застрахователна полица
„Гражданска отговорност“ № BG/30/121001862557.
По делото е допусната съдебно-автотехническа експертиза, която установява:
механизма на ПТП; щетите по автобуса се намират в пряка причинно-следсвтена връзка с
настъпилото ПТП; определя стойността на щетите по средни пазарни цени към датата на
ПТП в размер на 1 120,54 лв.; среден размер на ликвидационни разноски – 15 лв;
установява, че ПТП е настъпило в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ на 09.12.2021 г.;
определя траекториите на движение на МПС-тата; видимостта на участниците в ПТП един
към друг; причината за ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Мерцедес Ц200“, с
рег. № СВ1427НТ, който при маневра за смяна на лентите на движение-от ляво-надясно, не
пропуска попътно движещия се отдясно автобус „МАН“, с рег. № СА9093ХС, вследствие на
което е настъпило процесното ПТП; водачът на лекия автомобил е имал възможност да
предотврати удъра, ако е изчакал преминаването на атобуса и след това извърши маневрата.
От показанията на свидетеля Д. Д., водач на лек автомобил „Мерцедес Ц200“, с рег.
№ СВ1427НТ се установява, че същият не е имал ПТП преди 2021 г. Той е имал ПТП през м.
май 2021 г., за което си е признал вината, защото е бързал за работа и са го очаквали в
болницата. Допуснатият на ищеца свидетел, водач на автобуса, не се явява.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По иска по чл. 411 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД:
С оглед твърденията на страните, съдът намира, че фактите, които обуславят
възникване на главното вземане на ищеца, са: 1) наличие на валиден договор за
имуществено застраховане „Каско“; 2) настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3)
причинени щети на застрахования автомобил; 4) причинно-следствена връзка между ПТП и
щетите; 5) изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение от
ищеца в размер на 1 112,86 лв.; 6) ответникът е застраховател на делинквента по
задължителната застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност“, като договорът
трябва да е валиден към момента на застрахователното събитие. Тези факти са безспорно
установени в хода на делото.
Спорните въпроси в случая са наличие на вина от страна на водача на лек автомобил
„Мерцедес Ц200“, както и размерът на щетите, който ответникът оспорва. Видно от
двустранния констативен протокол, подписан и от двете страни, те са постигнали съгласие
относно виновното поведение от страна на управляващия лекия автомобил „Мерцедес
Ц200“. Вината на водача се потвърждава и от направената съдебно-автотехническа
експертиза (САТЕ от инж. Й. Д. Й. от 04.10.2022 г.), съгласно която причината за ПТП е
поведението на водача на лекия автомобил „Мерцедес Ц200“.
По втория въпрос, в хода на делото и след направената съдебно-автотехническа
експертиза, става ясно, че действителният размер на щетите е 1 120,54 лв. Поради тази
причина следва искът да бъде уважен в пълния предявен размер от 1 112,86 лв., съобразно
диспозитивното начало в процеса, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба (23.05.2022 г.) до окончателното заплащане на присъдената
сума.
3
Обемът на отговорността по чл. 411 КЗ включва платеното застрахователно
обезщетение и ликвидационните разноски. Ищецът е направил искане за присъждане на
ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв. С постъпилата по делото САТЕ се установява
среден размер на ликвидационните разноски, които застрахователите правят при
ликвидация на щети по застраховка каско в размер на 15,00 лв.
От гореописаното следва, че в полза на ищеца е възникнало вземане на основание чл.
411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД в размер на сумата от 1 112,86, с включени 25 лева ликвидационни
разноски, чийто размер съдът намира за обичаен и установен съгласно чл. 162 ГПК.
По възражението на ответника за съпричиняване:
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на
делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова
съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира
в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването
има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна
причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия (т. 7
от ППВС № 17/18.11.1963 г. ). Принос по смисъла на чл. 51, ал. 233Д е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В хода на делото и след направената САТЕ, става ясно, че причината за настъпване
на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Ц200“ , с рег. № СВ1427НТ,
който при маневра за смяна на лентите за движение от ляво надясно, не пропуска попътно
движещия се отдясно автобус „МАН“, с рег. № СА9093ХС, вследствие на което е настъпило
ПТП. Според вещото лице водачът на лекия автомобил „Мерцедес Ц200“ е имал
възможност да предотврати удъра, ако е изчакал преминаването на попътно движещия се
отдясно автобус „МАН“ и след това извърши безпрепятствено маневрата за смяна на
лентите на движение. От това следва, че вината за процесното ПТП е изцяло на водача на
лекия автомобил и не е налице съпричиняване.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване е бланкетно, без да се сочи и
без да се доказва в производството с кое свое поведение водачът на увредения лек
автомобил е допринесъл за увреждането. Направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат е и неоснователно, поради което не следва да бъде уважено.
По разноските:
Ищецът е направил искане пред съда за присъждане на разноски в размер на 671,58
лв. за държавна такса (50 лв.), депозит за САТЕ (150 лв.), депозит за разпит на свидетели
(100 лв.) и адвокатско възнаграждение (371,58 лв.) съобразно представения списък с
разноски по чл. 80 ГПК. След разпореждане на настоящия състав е освободена внесената от
ищеца сума за разпит на единия свидетел в размер на 50 лв., поради което същата не следва
да се присъжда. Тъй като искът на ищеца е уважен напълно, то на основание чл. 78, ал. 1
ГПК следва да му бъдат присъдени направените разноски в пълен размер – 621,58 лв.
Така мотивиран, съдът





РЕШИ:

4
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 1 да заплати на ЗЕАД /ЗЕАД/ „Б.В.И.Г.“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, сумата от 1
112,86 лв. на основание чл. 411 КЗ, и сумата от 25 лв. ликвидационни разноски, ведно със
законна лихва върху тази сума от 23.05.2022 г. до момента на окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 1 да заплати на ЗЕАД /ЗЕАД/
„Б.В.И.Г.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ № 5, сумата от 621,58 лв. разноски по делото.



Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5