Р Е Ш Е Н И Е
№ 571
28.03.2016 година град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ІІІ-ти граждански състав
На
десети март две хиляди и шестнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря К.К.
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 7852 по описа за 2015
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на Т.М.Р. с ЕГН **********, адрес: *** против „КЛАРО 1” ЕООД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: ******, представлявано от А.Д.А., с която се претендира осъждането му да
заплати сумата от общо 600 лева, от които 150 лева, представляващи неизплатено
брутно трудово възнаграждение за периода от месец 25.08.2015 г. до 07.09.2015
г.; 150 лева, представляваща подлежащ на връщане депозит, внесен като гаранция
за изпълнение на трудовия договор на 29.07.2015 г. и сумата от 300 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2013 г. – 5
дни, 2014 г. – 25 дни и 2015 г. - 2 дни в общ размер от 32 дни, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаването на исковата молба до
окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Сочи се, че между страните
съществували три трудови правоотношения – в периода от 26.03.2013 г. до
27.08.2013 г., от 17.03.2014 г. до 20.06.2014 г. и 29.07.2015 г. до 07.09.2015
г., по които са останали дължими търсените в настоящото производство суми.
Правното основание на исковете е чл. 128, т. 2 от КТ –
по иска за трудово възнаграждение, чл. 224, ал. 1 от КТ – по исковете за
заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и чл. 55, ал. 1,
предл. 3-то от ЗЗД по иска за връщане на внесената гаранция.
Ответното дружество, редовно уведомено, не е
депозирало отговор на исковата молба, не изпраща представител в производството
пред съда и не е направило искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено
решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие.
В процесния случай са налице тези
предпоставки.
Освен
това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради
което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Вероятната основателност на иска се
установява от представените по делото писмени доказателства от ищцовата страна.
Съществувалите между страните трудови правоотношения в сочените от ищцата
периоди се установяват от представената справка от НАП, за регистрираните
трудови договори, от отбелязванията в трудовата й книжка и представените
заповеди за прекратяването им. С оглед твърденията за неплащане на дължимото и
уговорено трудово възнаграждение за горните месеци, както и на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск, както и връщането на депозит, даден при
започване на рабатата и при липсата на доказателства установяващи противното –
плащането им, съответно пък ползването на отпуска или връщането на депозита, съдът
намира, че исковете като вероятно основателни следва да бъде уважени, поради
което и постановява настоящото неприсъствено решение.
При това положение на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК основателна се явява ищцовата претенция за заплащането на
направените по делото разноски и следва да бъде осъден ответника да му заплати
сумата от 500 лв.
Следва също така на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във
връзка с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, да се осъди ответното дружество да заплати държавна такса за настоящото
производство в размер на 150 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
Осъжда „КЛАРО 1” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ******, представлявано от А.Д.А., да заплати на Т.М.Р. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от общо 600 лв. /шестстотин
лева/, от които 150 лева, представляващи неизплатено брутно трудово
възнаграждение за периода от месец 25.08.2015 г. до 07.09.2015 г.; 150 лева,
представляваща подлежащ на връщане депозит, внесен като гаранция за изпълнение
на трудовия договор на 29.07.2015 г. и сумата от 300 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2013 г. – 5 дни, 2014 г. –
25 дни и 2015 г. - 2 дни в общ размер от 32 дни, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 600 лв. от датата на
подаването на исковата молба – 25.11.2015 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 500 лв. /петстотин
лева/ за направените по делото разноски.
Осъжда „КЛАРО 1” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ******, представлявано от А.Д.А., да заплати държавна такса по сметка на
Бургаския районен съд в размер на 150
лв. /сто и петдесет лева/.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Решението
не подлежи на обжалване, но може да бъде атакувано пред Бургаския окръжен съд в
едномесечен срок от връчването му по реда на чл. 240 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно с оригинала!
А.С.