Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
15.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №13203/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от В.Л.Т.,
с която е предявен срещу Е.М. ЕООД иск с правно основание чл.439 ГПК за липса
на вземания в общ размер от 70869,81 лв., представляващи задължения за
главница, лихва и разноски, установени с влезли в сила акт на съда по гр.д. №1020/2011
г. на РС - Поморие, за които е образувано изпълнително дело №20187040400468.
Ищцата твърди, че вземанията са погасени поради
изтичане на 5-годишна давност, тъй като по изпълнителното дело срещу нея не са
извършвани действия по принудително изпълнение в период от повече от 5 години,
които да я прекъснат.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че давността не е
изтекла, тъй като е прекъсвана с всяко едно действие по принудително изпълнение,
включително такива, извършвани срещу другите солидарни длъжници, които са извършвани
в изпълнително производство, образувано по същия изпълнителен лист, което е
прекратено на основание чл.433, т.8 ГПК.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.439 ГПК:
С иска по
чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението въз основа на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ
изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право
е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му
установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В случая са
наведени твърдения, че е изтекла давността за вземанията след влизане в сила на
съдебния акт, с които е установено съществуването им, което обуславя
приложимост на защитата по чл.439 ГПК.
Безспорно е
между страните следното:
На 01.12.2011
г. в полза на БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД е издадена заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист срещу Х.М.Т.и В.Л.Т. като солидарни длъжници за сумите
както следва: 80286,88 лв. главница по договор за кредит, 8293,22 лв.
възнаградителна лихва, 123,87 лв. неустойка, 399,79 лв. такси и 1782,08 лв.
съдебни разноски. Заповедта е влязла в сила.
На 12.12.2011
г. въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително
производство под №20118010400576 при ЧСИ Т.Д.. По делото са извършени следните
действия, установени от представените писмени доказателства:
1). На
29.02.2012 г. е наложена възбрана върху имот, собственост на длъжниците,
ипотекиран в обезпечение на кредита.
2). В
периода 06.04.2012 – 06.05.2012 г. е проведена публична продан на ипотекирания
в обезпечение на кредита недвижим имот, с протокол от 26.07.2012 г. взискателят
е обявен за купувач, постановлението за възлагане е влязло в сила на 28.09.2012
г.
На
30.06.2016 г. кредиторът е прехвърлил вземанията си, включително процесните, с
договор за цесия на ответника.
3). На 16.06.2017
г. по молба на Е.М. ЕООД, заменил първоначалния взискател в качеството си на
цесионер, е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК. С постановление от 30.06.2017 г. изпълнителното дело е
прекратено.
Извън тези
действия, за които страните нямат спор, че са извършени, по изпълнителното
производство са извършвани и други изпълнителни действия, насочени срещу
солидарния длъжник Христо Михайлов Томов, както и са извършени справки относно
имуществото на ищцата.
Горните
обстоятелства се установяват и от представените писмени доказателства и справка,
изискани от ЧСИ Т.Д. по №20118010400576.
Съгласно
чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е съдебно установено, срокът на новата давност
е всякога 5 години. Последната тече от момента на влизане в сила на решението и
се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. Новата погасителна давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Съгласно т.10 от ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. по т.д. 2/3013 г. на ОСГТК на ВКС „Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.“ Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение /т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. 2/3013 г. на ОСГТК
на ВКС/.
От
изложеното следва, че от налагането на възбраната - 29.02.2012 г. е започнала
да тече нова давност, която е била прекъсвана отново с извършването на опис и
оценка на вещ, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта, в случая – до издаване и влизане в сила на
постановлението за възлагане в полза на взискателя – на 28.09.2012 г. След тази
дата няма данни давността да е била прекъсвана, тъй като не са ангажирани
доказателства след тази дата да са извършвани каквито и да било действия по
принудително изпълнение. Поискани и извършени са единствено справки и
проучвания на имущественото състояние на ищцата, от които не е събрана
необходимата информация за налично имущество, съответно – не е пристъпено към
осребряването му чрез предприемане на действия по принудително изпълнение.
Извършване на изпълнителни действия, представляващи прилагане на конкретен
способ, срещу други солидарни длъжници, също не прекъсва давността по отношение
на задължението на ищците – по силата на изричната разпоредба на чл.125, ал.1 ЗЗД. Давността е изтекла на 28.09.2017 г. и към посочения момент вземането се е
погасило по давност. Всички извършени след тази дата правни и изпълнителни
действия (включително в рамките на новообразуваното изпълнително производство,
ако в него такива са извършени) са без правно значение, тъй като към този
момент давността за вземането на ответника от тях е била изтекла, поради което
няма как да бъде прекъсната.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че процесните вземания не са погасени по давност,
тъй като т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 по ТД № 2/2013 г. следва да се прилага
занапред. С решение №170/ 17.09.2018 г. по гр.д. №2382/2017 г. на ВКС, ГК IV ГО, допуснато по правния въпрос от кой момент
поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година, извършена с т. 10 от
ТР № 2/26.06.2015 година, е даден отговор, че „даденото с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение
на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които
са приключили преди това“. Това обаче не променя изводите на съда относно
погасяване на вземанията по давност. Както бе посочено по-горе, последното
прекъсващо давността изпълнително действие е извършено на 28.09.2012 г. Към
момента на постановяване на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 по ТД № 2/2013 г.
процесното изпълнително производство не е прекратено, а е висящо, поради
което кредиторът е могъл да съобрази поведението си с постановеното ТР и да
предприеме действия, запазващи правата му. Отделно от това, след прекратяване
на изп.д. №20118010400576 при ЧСИ Т.Д. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК са
отпаднали с обратна сила всички извършени изпълнителни действия, с изключение
на правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на
изпълнителните действия (чл.433, ал.4 ГПК). От тук следва, че дори и да се
приеме, че давностния срок е бил спрян в рамките на изп.д. №20118010400576 и не
е текъл до постановяване на ТР № 2/26.06.2015 по ТД № 2/2013 г., то с
прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл.433, ал.1, т.8 ГПК е
заличен и ефектът на спиране на давността (аргумент от чл.433, ал.4 ГПК и
чл.116, б.“б“ ЗЗД).
По изложените съображения вземанията на ответника срещу ищеца са погасени
с изтичане на 5-годишната давност. Предявените искове са основателни.
По
разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса – в размер на 2834,79 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с
правно основание чл.439 ГПК, че В.Л.Т., ЕГН:**********,
не дължи на Е.М. ЕООД, ЕИК:*********,
суми в общ размер на 70869,81 лв.,
представляващи задължения за главница, лихви, такси и разноски, установени с
влезли в сила акт на съда по гр.д. №1020/2011 г. на РС - Поморие, за които е
образувано изпълнително дело №20187040400468..
ОСЪЖДА Е.М. ЕООД, ЕИК:********,
да заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК
сумата от 2834,79 лв., представляваща дължима държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: