РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 173/3.2.2022г.
гр. Пловдив, 03.02.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на двадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря Станка Журналова и
участието на прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от
Председателя к.а.н.д. № 3132 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
И.С.Й., чрез адв. И.Х., против Решение № 1745 от 22.10.2021 г., постановено по
АНД № 5102 по описа за 2021 г.
на Районен съд - Пловдив, ХVI н.с., с което е
потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4447632, издаден от ОД на МВР –
Пловдив, с който на И.С.Й., като законен представител на „МИЗ“ ООД, на основание
чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1
от ЗДвП.
С касационната жалба се претендира отмяна
на решението на районния съд поради неправилност и незаконосъобразност,
включително и в частта за разноските. Излагат се съображения, свързани с
реквизитите на ЕФ и по-конкретно, че в същия не е отбелязан видът на
техническото средство – мобилно или стационарно, с което е заснето и установено
нарушението. Сочи се също, че районният съд не е обследвал обстоятелството за
наличие на знак В-26 на мястото на установяване на нарушението, както и че липсва
в приетата административна преписка снимка на разположението на уреда, с който
е установено нарушението. Твърди се, че неправилно първоинстанцонният съд е
приел, че касационния жалбоподател, представлява собственикът на МПС, с което е
извършено нарушението, тъй като от данните по делото било видно, че
собственикът е друго лице, чийто представител е Р.Р.. Дружеството се
представлявало от двама управители, поради което не следвало да се ангажила
отговоронста само на единия. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът - ОД на МВР – Пловдив, оспорва жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за намаляване на присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Пловдив, дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, като разгледа
становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните
доказателства и наведените касационни основания, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на
касационната жалба:
Касационната жалба е подадена
в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. Ето защо е ДОПУСТИМА.
По същество:
Пловдивският районен съд е
бил сезиран с жалба на И.С.Й. срещу ЕФ серия К № 4447632 издаден от ОД на МВР –
Пловдив. С оспорения ЕФ, Й. е санкциониран затова, че на 25.01.2021г. в 12:41ч.
в път II 64,
км. 34-ти, посока на движение гр. Пловдив към гр. Карлово, при ограничение на
скоростта за населено място 60 км/ч с пътен знак „В 26“ и отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч, МПС Опел
Астра Стейшън вагон с рег. № *****се е движило със скорост 95 км./ч.,
при разрешена стойност на скоростта – 60 км/ч. Нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-М511.
За да потвърди електронния
фиш, районният съд е приел, че извършването на
нарушението е установено по несъмнен начин, както и че същото е установено и
надлежно заснето със съответно техническо средство – видно от приложена снимка,
за което средство е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване
при БИМ, както и протокол за текуща проверка за изправност към датата на
установяване на нарушението.
Въззивният съд е приел също, че мястото
и времето на нарушението са отразени по надлежния ред достатъчно подробно в
електронния фиш, както и че същият съдържа в достатъчна степен предвидените от закона реквизити.
В мотивите на оспорения съдебен акт е
посочено, че нарушението безспорно е установено от приложения по делото снимков
материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до
60 км/ч, видно от представените снимка и протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., в който е отразено наличието на пътен знак В 26. Съдът
е обсъдил това обстоятелство във връзка с приетото по делото писмо от
ОПУ-Пловдив при Агенция „Пътна инфраструктура“ (л. 15 от делото на районния съд),
от което е видно, че знак В 26 е монтиран на 02.11.2020г. на пътната отсечка от
път II 64, посока Пловдив - Карлово и няма информация към
датата на извършване на нарушението да е правен нарочен обход и да е
удостоверено, че знакът е бил на мястото към тази дата. В тази връзка районния
съд е заключил, че изготвения коректно и попълнен в пълнота протокол по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., в който е отбелязано наличието на посочения
пътен знак е достатъчно доказателство.
Районният съд е посочил, че правилно е
определен субектът на административнонаказателната отговорност, а именно И.С.Й.,
като законен представител на дружеството собственик на МПС, който не се е
възползвал от процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Обсъдено е в съдебното решение и
приспадането на нормативно опредения толеранс от 3 км/ч при определяне на
установената наказуема скорост като в тази връзка е съобразил разпоредбата на
чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и данните от приложените по
делото протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и статично
изображение.
Съдът е заключил, че електронният фиш
съдържа предвидените от закона реквизити, като и че на
констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация.
По отношение на размера на наложената
глоба в мотивите на съдебния акт е посочено, че същият е правилно определен
съобразно размерът посочен в чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Решението е правилно.
Настоящият съд споделя изцяло мотивите
на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към
тях.
В решението са
изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на издадения
ЕФ. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени
са в пълнота, събраните по делото доказателства.
Въведените в касационната жалба
твърдения по отношение реквизитите на
издадения ЕФ, настоящия съдебен състав счита за неоснователни.
Протоколът по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. съдържа номер на първото статично изображение и номер на
последното статично изображение, ведно с отразени брой установени от АТСС
нарушения. Наличието на номерата на първото и на последното статично
изображение от деня на заснемането, в обхвата на които попада номерът на
статичното изображение, на което е заснето МПС с рег. № РВ2408ТА, потвърждава
връзката между представения по делото протокол и снимков материал. В тази
връзка, противно на твърдението на касатора, липсата на посочване на вида на техническото
средство за видеоконтрол в ЕФ не е съществен порок в реквизитите на същия, тъй
като информация за него се съдържа както в снимковия материал, така и в
протокола и данните от метрологичен контрол. Използването на мобилната АТСС на
съответното място за контрол се удостоверява именно с протокола, съгласно приложение
към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., съставен от обслужващия
полицейски служител, в който са посочени точното място за контрол и посоката, в
която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим,
режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано
АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първото и последното
статично изображение. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от наредбата е документът,
предвиден да удостовери всяко използване на мобилно АТСС, за да има връзка
между предвидената с наредбата информация (съдържание на протокола) и снимковия
материал. Липсата
на снимката на разположението на АТСС не е от естество да внесе обосновано
съмнение относно извършеното нарушение. В този смисъл са неоснователни доводите
на касатора в тази връзка.
Съгласно
постоянната съдебна практика съществени са онези нарушения, които ограничават
правото на защита на наказаното лице или се отразяват пряко върху съдържанието
на крайния акт. В настоящия случай не е налице нито една от тези предпоставки.
Нарушителят не е лишен от възможността да упражни правото си на защита в пълен
обем и да установи факти и обстоятелства, различни от установените в настоящия
процес.
По отношение на възражението относно
липсата на пътен знак В26, макар в
писмото от директора на ОПУ Пловдив да се сочи, че проверка за наличието на
пътните знаци не е извършвана на дата 25.01.2021 г., то това не означава неизясненост
от фактическа страна. Няма как и да се изисква от ОПУ – Пловдив да извършва
такава проверка всеки календарен ден. В случая доказателствена информация за
това дали знакът е бил наличен и към датата на установяване на нарушението се
черпи от протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., а не
от ОПУ – Пловдив. В протокола за използване на мобилно АТСС, приет като писмено
доказателство по делото, изрично е удостоверено, че на 25.01.2021 г. е наличен
пътен знак В26, а сигнализираната с него максимално допустима скорост е била 60
км/ч. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е
официален свидетелстващ документ, който е редовно съставен и като такъв се
ползва с присъщата му материална доказателствена сила относно удостоверените в
него обстоятелства.
Във връзка с повдигнатото от касатора
възражение, че не е ангажирана административнонаказателната отговорност на
другия управител на дружеството, собственик на МПС, с което е извършено
нарушението, настоящата касационна инстанция, счита че това обстоятелство не влияе
на законосъобразността на електронния фиш.
При служебна справка, направена в
Търговския регистър, а и от представената по делото извадка от същия, е видно,
че към момента на издаване на ЕФ (както и към настоящия момент) дружеството МИЗ
ООД се представлява от управителите си И.С.Й. и Зорница Борисова Йовчева, с
начин на представляване - заедно и поотделно.
При наличие на двама законни
представители на юридическо лице, след като същите не са се възползвали от
предоставената им от закона възможност да посочат кое е лицето, управлявало автомобила
и извършило фактически конкретното нарушение, налагането на административно
наказание, на който и да е от двамата законни представители на юридическото
лице е законосъобразно. Административнонаказващият орган може да издаде ЕФ
на един от двамата равнопоставени управители, когато юридическото
лице има двама законни представители и които го представляват заедно
и поотделно. Ако управителят - Й. е считал,
че трябва да бъде наложена санкция на другия управител или на друго лице е
следвало да упражни своевременно правото си на възражение, посочвайки
конкретното физическо лице, управлявало автомобила или пък името на другия
управител на дружеството. Същото се отнася и по отношение на посоченото в
касационната жалба, че „собственик на МПС, с което е извършено нарушението е
друго лице, чийто представител е Радослав Атанасов Радославов“, въпреки, че това
твърдение е напълно несъстоятелно, тъй като за посоченото лице, няма никакви
данни по делото.
Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд като валидно, допустимо и
правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, в полза на ответника следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв., на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредба за правната помощ.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1745
от 22.10.2021г., постановено по АНД № 5102/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХVI н.с.
ОСЪЖДА И.С.Й., ЕГН **********
да заплати на ОД на МВР - Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.