Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 13 март 2015 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенският
административен съд, в публичното заседание на 05 март 2015 год. в
състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря
……Диана Михайлова.………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №51…… по описа
за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 118 от КСО (Кодекс за социално осигуряване), вр. с чл. 145 и сл. по глава
X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по повод постъпило
в съда оспорване от Д-р В.М.-С. и д-р Л.С.,*** , действащи чрез пълномощник
адв. М. Б., против решение КРД №8 от 16.01.2015г. на директора на ТП на НОИ
Русе, потвърждаващо разпореждане №832/10.12.2014г. на ръководителя на контрола
по разходите на ДОО при ТП на НОИ Русе, издадено на основание чл. 110, ал.1 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт вх.№ 1/25.11.2014 г. С разпореждането
е разпоредено жалбоподателите, в качеството им на членове на ТЕЛК солидарно да
внесат по сметка на РУ „Социално осигуряване“ сумата от 748,05 лева, главница и
лихви, по ревизионен акт за начет.
Според жалбоподателите и техният
адвокат М. Б., решението и разпореждането са издадени в нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на
административно-производствените правила и норми. Излагат се подробни доводи в
подкрепа на сочените основания за оспорване както в жалбата, с която е сезиран
съда, така и в съдебно заседание.
Иска се от административния съд
да отмени процесното решение, и потвърденото с него разпореждане. Претендират
се направените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – директорът на ТП на НОИ-Русе, действащ чрез процесуалния си
представител ст. юрисконсулт Цв. Рачева счита жалбата за неоснователна.
Русенският административен съд, след като обсъди
данните по делото и доводите на страните и след преценка на събраните по делото писмени доказателства
намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок
по чл. 118 КСО от надлежни страни, имащи право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С
Експертно решение (ЕР) № 0006 от 03.01.2013г.
ТЕЛК за общи заболявания ІІ-ти състав Русе, с
председател д-р Т. Ф. и членове д-р Л. Т.
и д-р В. С., е определил 68% НТР на лицето С.В.С., с дата
на инвалидизиране 18.12.2012г. и срок на инвалидизиране - 01.01.2014г. Като
водещата диагноза в ЕР/л.47-49 от адм. преписка/ е записано „счупване на
стъпалото без счупване на глезена“. Процентът на ТНР-68%, е даден, като са
съобразени оценки по ч.1, раздел 9, т.35.2-40% поотделно за лява и дясна
глезенни стави, оценки по ч.1, раздел 4, т.2.3 от по 30% за тела Л1, Л2 и Л3 и
по ч.9, р.19, т.4.1-10% от приложение №1 към чл.63, ал.1 от НМЕ(Наредба за
медицинската експертиза).
Със заявление, вх.№
ОП-1832/17.01.201Зг./л.42 от адм. преписка/ С.В.С. е поискал да му бъде
отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от
Кодекса за социално осигуряване, като представил описаното по-горе експертно
решение на ТЕЛК.
С разпореждане № 26/22.02.201Зг./л.45
от адм преписка/ на молителя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване, по размер, определен на основание чл.98, ал.7 от Кодекса за
социално осигуряване, със срок до 01.01.2014г.
Експертно решение № 0006 от 03.01.2013г. ТЕЛК
за общи заболявания ІІ-ти състав Русе е било оспорено пред състав на НЕЛК-специализиран
състав по ортопедични болести, София.
НЕЛК, със своето решение /л.50-53
от адм. преписка/, под №0171/06.03.2013г. отменя решението на ТЕЛК и връща ЕР
за ново освидетелстване. В мотивите на решението на НЕЛК е записано, че „в ЕР
на ТЕЛК неправилно са определени три оценки по ч.1, р.4, т.2.3“, както и че
ТЕЛК неправилно е определил оценки по ч.1, раздел 9, т.35.2. С такива указания,
НЕЛК е отменил ЕР на ТЕЛК и го е върнал за ново освидетелстване на лицето.
Това експертно решение на НЕЛК,
не е било оспорено от нито една от заинтересованите страни, включително и от
членовете на състава на ТЕЛК Русе.
Напротив, последните, въз
основа на указанията, дадени в ЕР №0171/06.03.2013г. на НЕЛК, правят ново
освидетелстване на лицето В. С. и постановяват ЕР № 1208/06.06.2013г., в което
е потвърдена дата на инвалидизиране - 18.12.2012г. и срока на инвалидизиране -
01.01.2014г., но е определена ТНР 40%. Това решение също не е било обжалвано и
е влязло в сила на 21.06.2013г.
С Разпореждане № ИП-2865/26.06.2014г.
на Ръководител ПО при РУСО-Русе (л.57 от адм. преписка) е прекратена личната
пенсия за инвалидност поради общо заболяване на С. С., по ЕР № 1208/06.06.2013г. на
ТЕЛК Русе, ІІ-ри състав, считано от 18.12.2012г., като е отбелязано, че
добросъвестно получените суми не се удържат от лицето на основание чл. 114,
ал.2 от КСО.
В разпореждането е записано
още, че препис от него следва да се изпрати на отдел „Краткосрочни плащания и
контрол“/КПК/ при РУСО Русе, за предприемане на действия съобразно чл.110, ал.1
от КСО.
Поискано е становище/л.31, 32
от адм. преписка/ от председателя на МК-2 при ТП на НОИ Русе, д-р Ц. Велков.
Той анализирал решенията на ТЕЛК и НЕЛК, но по отношение търсенето на
отговорност от членовете на ТЕЛК, предоставил за произнасяне на юриста на ТП на
НОИ.
На 21.07.2014г., началникът на
отдел КПК при ТП на НОИ Русе изпратил до директора на ТП на НОИ мотивирано
становище, в което след обстоен анализ приел, че на лицето С. С. е била
изплатена неправомерно лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и
следва да се търси имуществена отговорност от членовете на ТЕЛК именно поради
отмененото тяхно ЕР № 0006 от 03.01.2013г., дало основание за отпускане на
пенсията, тъй като в него е била определена 68% НТР на лицето С.В.С.. Предложил
да се извърши частична ревизия на разходите по ДОО с ревизиран период
18.12.2012г. до 31.12.2013г. за д-р Т. Ф. и д-р Л. Т. и
д-р В. С., членове на ТЕЛК за общи заболявания, ІІ-ти състав Русе към МБАЛ
Русе.
След обстоен анализ, извършен и
от старши инспектор по приходите при ТП на НОИ Русе, била извършена финансова
ревизия по заповед №ЗПР-712/08.10.2014г. на директора на ТП на НОИ Русе и срещу
д-р Л. Т. и д-р В. С. бил издаден ревизионен акт за начет/л.13 от адм.
преписка/, получен от тях на 25.11.2014г.
До Директора на РУСО-Русе е
подадено възражение, рег. № КДД23-90-6554/27.11.2014 г. от д-р Л. Т. и д-р В. С.
срещу ревизионния акт за начет (л.40-42), в което са наведени доводи за
неговата отмяна, аналогични на изложените в жалбата до съда. Членовете на ТЕЛК
считат, че няма причинна връзка между настъпилата щета за ДОО и противоправно
поведение от тяхна страна, съответно това не позволява да се търси имуществена
отговорност от тях по реда на чл.110, ал.1 от КСО.
По възражението е постановено
заключение от старши инспектор по приходите, съставил ревизионния акт, в което
той намира възражението за неоснователно и недоказано и потвърждава сумата,
включена в справка №1 на частичен ревизионен акт за начет по разходите на ДОО
за членове на ТЕЛК, д-р Л. Т. и д-р В. С., в размер на 748, 05 лева, главница и
лихви.
На 10.12.2014г. било издадено,
въз основа на ревизионния акт за начет и Разпореждане № 832 на началник отдел
КПК, с което е разпоредено на основание чл. 110, ал.1 от КСО събиране на сумата
по ревизионен акт за начет в размер на 748, 05 лева, главница и лихви от
солидарно начетените лица (л.7 от адм. преписка). Разпореждането е изпратено
препоръчано, с обратна разписка, и е получено лично от д-р Т. на 24.01.2015г.,
а от д-р М.-С., чрез нейния съпруг – на 20.01.2015г.
С възражения/с характер на
жалби/ от 22.12.2014г./л.8 и л.10-12 от адм. преписка/, д-р Л. Т. и д-р В. С.
оспорват пред директора на ТП на НОИ издаденото разпореждане на началник отдел
КПК, като излагат подробни аргументи в защита на становището си, че те не
следва да носят имуществена отговорност заради случилото се.
Със оспореното пред настоящата
съдебна инстанция решение КРД №8 от 16.01.2015г., директорът на ТП на НОИ Русе
оставил без уважение жалбите на д-р Л. Т. и д-р В. С. и потвърдил разпореждането
на началника отдел КПК при РУСО Русе като правилно и законосъобразно. Счел е, че въз
основа на отмененото решение на ТЕЛК са извършени неправилно осигурителни
разходи за изплащане на пенсия за инвалидност. Приел е, че в ЕР на НЕЛК са
посочени нарушените от членовете на ТЕЛК нормативни разпоредби, а наличието на
отменен акт на медицинската експертиза и настъпили вреди от този акт, е
достатъчно основание за възникване на имуществена отговорност по чл.110, ал.1
от КСО. В заключение, след съобразяване, че ТЕЛК е колективен орган и неговите
членове носят солидарна имуществена отговорност за причинените вреди на ДОО е счел,
че ревизионният акт за начет и издаденото въз основа на него разпореждане са
правилни.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 117, ал.1, т.2, б.
"в" от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се
подават жалби срещу Разпореждания за събиране на сумите по ревизионните актове
за начет, като ал. 3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на
НОИ (РУСО) се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им. С Разпореждане № 832 на Началник отдел КПК е разпоредено
събиране на сумата по ревизионен акт за начет вх.№ 1/25.11.2014 г. от солидарно
начетените лица- двама от членовете на ТЕЛК ІІ-състав, оспорващи в настоящето
производство. Решение КРД №8 от 16.01.2015г. е издадено от Директора на РУ
"Социално осигуряване"- Русе, който е ръководителя на ТП на НОИ. Ето
защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.
117, ал.3 от КСО.
Оспореното решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити,
включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е
мотивирано, така както изисква чл. 117, ал.3 от КСО. Същото е издадено в
рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл. 117, ал.3 от КСО и при
спазване на административно-производствените правила.
Относно съответствието с
материалния закон, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
110, ал.1, т.1 от КСО, в редакцията ДВ бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012
г., контролните органи на НОИ съставят на физическите или на юридическите лица
ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени
осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен
стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са
отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.
Следователно с последното
изменение на посочената разпоредба е възстановена възможността да се търси по
административен ред отговорност в случаите, когато актове на медицинската
експертиза са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при
издаването им. ЕР има двояка правна природа, от една страна е административен
акт, а от друга съдържа експертиза на работоспособността. Административният акт
трябва да бъде законосъобразен, а неправилно определеният процент на трайно
намалена неработоспособност обуславя незаконосъобразност. При определяне на ТНР
установеното от фактическа страна здравословно състояние се подвежда под
правната норма, и то конкретно съгласно приложения № 1 и 2 към чл. 63, ал.1 и 2
от Наредбата за медицинска експертиза обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г., изм.,
бр. 5 от 14.01.2011 г., в сила от 14.01.2011 г., бр. 41 от 31.05.2011 г.
Следователно за решението на ТЕЛК, за да е законосъобразно, следва да е налице
точно установяване на здравословното състояние и правилно подвеждане на същото
под правната норма. Ако някоя от тези предпоставки не е изпълнена, е налице
нарушаване на нормативните разпоредби по издаването му, поради което може да
бъде отменено /изцяло или отчасти/ поради незаконосъобразност.
Отговорността по чл. 110, ал.1,
т. 1 от КСО може да бъде насочена само към физически или юридически лица, и
няма пречка да бъде насочена към физическите лица, членове на колективен орган,
който не е юридическо лице - ТЕЛК. Това не е колективна отговорност, а
отговорност на членовете на колективни органи, изпълняващи дейности, свързани с
ДОО, това е разновидност на деликтната отговорност по ЗЗД. На това законово
основание ревизираните лица дължат поправяне на щетите в условията на солидарна
отговорност, което означава, че цялата сума може да се търси от лицата заедно
или от едно от тях.
Ето защо е неоснователно
възражението за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в производството пред АО по издаването
на акта за начет, поради причина, че е насочен само срещу двама от членовете на
ТЕЛК.
По делото е установено, че при
издаване на решение на ТЕЛК са нарушение нормативни разпоредби от Наредбата на
медицинската експертиза, изразяващо се в неправилното прилагане на отправните
точки при оценка на ТНР на С. С. Това от своя страна е довело до неправилно
изплащане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Разпоредбата на чл.
98, ал. 7 КСО предвижда този размер да е минимален поради неустановеност на
процента на ТНР с окончателно решение на акт на медицинската експертиза. Това
не означава, че е налице законова предвидена възможност да се изплащат суми и
да се причинят щети, които да няма да бъдат възстановени. Тъкмо обратното е
била целта на законодателя - сумите се изплащат в минимален размер, а пълният
се изплаща след окончателното решение на медицинската експертиза, а неправилно
начислените и изплатени такива суми се възстановяват на общо основание съгласно
разпоредбата на чл. 110 КСО от посочените в него лица и материални
предпоставки.
Отмененото решение на ТЕЛК, станало
предпоставка за отпускане на пенсията за инвалидност на С., както е посочено в
решението на НЕЛК, е било постановено в нарушение на ч.1, р.4, т.2.3“ и ч.1,
раздел 9, т.35.2 в приложение №1 към чл. 63, ал.1 и 2 от Наредбата за
медицинска експертиза. Тези нарушения безспорно нарушават нормативните разпоредби
по издаването на ЕР на ТЕЛК, а това е достатъчно като основание за ангажиране на
имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК по реда на чл.110, ал.1, т.1 от КСО.
Вярно е, в каквато насока
възразяват жалбоподателите и в проведеното административно производство и в
съдебното такова, че ЕР на НЕЛК не съдържа диспозитив с окончателно определяне
процента на ТНР на освидетелстваното лице. В него обаче се съдържат изводи за
нарушения от страна на ТЕЛК на нормативите, които се ползват за определяне на
този процент на ТНР, а именно съобразявайки се с него, без да потърсят
възможността съда да прецени доколко е правилно това решение на НЕЛК, ТЕЛК
постановява ново ЕР, в което определя ТНР на освидетелстваното лице в размер на
40%, при който процент това лице няма право на пенсия за инвалидност. Това означава,
че изначало е нямал право на такава пенсия и затова се налага възстановяване на
неправомерно получените суми, защото ДОО е понесло щети. Сумите се
възстановяват обаче не от освидетелстваното лице, което се води добросъвестно,
а от членовете на ТЕЛК, по реда на чл.110, ал.1, т.1 от КСО.
Самата процедура по обжалване
на решенията на органите на медицинската експертиза е разработена в глава
четвърта "Обжалване на решенията на органите на медицинската
експертиза". Съгласно чл. 66, когато НЕЛК отменила решението на ТЕЛК и е
върнала преписката за ново освидетелстване или преосвидетелстване на лицето,
медицинското експертно досие се изпраща от РКМЕ на съответната ТЕЛК в срок от
два дни от получаването му. Съгласно чл. 67 от Правилника ЛКК, РКМЕ и НЕЛК с
писмо с обратна разписка изпращат експертното решение на работодателя, на ТП на
НОИ, на лицето и на други заинтересувани лица и органи съобразно конкретния случай.
Съгласно чл. 71 от Правилника експертите от РКМЕ изпращат с обратна разписка
екземпляр от експертното решение на заинтересуваните страни, проверяват за
постъпили жалби, поставят гриф влязло в сила, проверяват за допуснати грешки и
т. н. и съхраняват медицинската документация. В този правилник не се предвижда
изрично уведомяване и на членовете от състава на ТЕЛК освен самата ТЕЛК като
орган на медицинската експертиза за жалбите и образуваното производство пред
състав на НЕЛК.
ЕР на НЕЛК не е оспорено от
заинтересованите в това производство страни. Не е оспорено и от членовете на
ТЕЛК, т.е. те не са се възползвали от законовата възможност, която им дава
разпоредбата на чл.112, ал.1 от Закон за здравето. Законодателят не е въвел
ограничение, определено от вида на решението на НЕЛК, като условие за неговата
обжалваемост. Следователно и решение с диспозитив като настоящото, при което се
връща ЕР на ТЕЛК за ново произнасяне и освидетелстване, може да бъде обжалвано
пред съда.
Като не са го оспорили, членовете
на ТЕЛК се съгласяват с указанията и изводите в ЕР на НЕЛК и издават ново ЕР, в
което определя 40% ТНР на лицето. Те, в качеството си на оспорващи в настоящото
съдебно производство, не излагат твърдения и не твърдят да са подали жалби
против ЕР на НЕЛК пред АС и въз основа на тях на има образувано административно
дело, както и не са заявили подобно намерение. Напротив, заявяват в съдебно
заседание, че не са юристи и доскоро не са и знаели за възможността да оспорват
решението на НЕЛК пред съда.
Ето защо, ЕР на НЕЛК като
неоспорено от заинтересованите страни, се ползва със стабилитета на влязъл в
сила административен акт.
Това е и причината съдът да не
допусне исканата експертиза от адвоката на жалбоподателите, защото с нея реално
би се ревизирал именно влезлия в сила ИАА. Отделно от това, с исканата
експертиза според адвоката на жалбоподателите се цели доказване на липсата на
виновни действия от страна на членовете на ТЕЛК. Такова доказване обаче, в
казуси като настоящия, в които се търси имуществена отговорност на членове на
ТЕЛК по реда на чл.110, ал.1 от КСО е ненужно. Както посочихме и по-горе, за да
се реализира тази солидарна имуществена отговорност по текста на цитираната
норма, не е необходимо изследването на виновно поведение, а доказването на факта
на допуснато нарушение на нормативните разпоредби при издаване на акта на медицинската
експертиза. А такова нарушение бе констатирано- на ч.1, р.4, т.2.3“ и ч.1,
раздел 9, т.35.2 в приложение №1 към чл. 63, ал.1 и 2 от Наредбата за
медицинска експертиза.
На следващо място, нормата на
чл. 113, ал.3 от ЗЗ регламентира, че решенията на органите на медицинската
експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са
задължителни за всички лица, органи и организации в страната, т.е. налице е влязъл
в сила акт на НЕЛК, който е предпоставка за реализиране отговорността на
членовете на ТЕЛК, издала отмененото експертно решение и после постановила ново
такова, в което определят на С. С. 40% ТНР.
След като са налице изплатени
пенсии на основание отменен акт на медицинска експертиза-ЕР на ТЕЛК № 0006 от
03.01.2013г., издадено от д-р Т. Ф. и членове д-р Л. Т. и д-р В. С., то
последните носят отговорност по чл. 110 от КСО. Както бе посочено и по-горе,
имуществената отговорност, предвидена в чл. 110 от КСО възниква по силата на
закона. Тя се състои в заплащане на обезщетение за причинените от физически и
юридически лица вреди на ДОО от отменени актове на медицинската експертиза. С
вредите от отменени актове на медицинска експертиза е намаляло реално
имуществото на ДОО. Осигурителният орган е извършил неправомерно разходи от
изплатената пенсия, от което са произлезли вреди, подлежащи на възстановяване.
Когато ЕР на ТЕЛК е отменено от НЕЛК, но лицето е получило пенсии по това отменено
ЕР, за органите на ДОО се създава възможност да търсят възстановяване на
изплатената пенсия от лекарите, издали отмененото ЕР на ТЕЛК. Следователно,
наличието на отменен акт на медицинска експертиза/поради нарушение на
нормативните разпоредби при издаването му / и на причинени вреди на ДОО, е
достатъчно основание за възникване на имуществената отговорност по чл. 110,
ал.1, т.1 от КСО. Тази отговорност се реализира въз основа на ревизионен акт за
начет, както е в случая, въз основа на който е издадено разпореждането от началник
КПК при РУСО-Русе, потвърдено с оспореното решение на директора на ТП на НОИ Русе.
За пълнота на изложението,
съдът намира за необходимо да уточни, че тази отговорност е солидарна и
въпреки, че е насочена само срещу два от членовете на ТЕЛК, няма пречка те да
потърсят дължимото от третия член, като солидарен длъжник, по гражданско-правен
ред, съобразно разпоредбите на ЗЗД.
Воден от горното, съдът намира,
че жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ Русе е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, и като
съобрази разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, настоящият състав намира искането за разноски, направено от процесуалния
представител на Директора на ТП на НОИ Русе за основателно. Такива следва да се
присъдят в размер на 350 лева, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д-р В.А.М.-С.
и д-р Л.Т.С.,*** против Решение КРД №8 от 16.01.2015г. на директора на ТП на
НОИ Русе, потвърждаващо разпореждане №832/10.12.2014г. на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Русе.
Осъжда Д-р В.А.М.-С. и д-р Л.Т.С.,*** да
заплатят на ТП на НОИ - Русе направените по делото разноски в размер на 350 (Триста
и петдесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
Съдия: