ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 21.09.2020 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 536 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 163, ал.3 от АПК вр.чл.46, ал.5,
изр.2 от ЗОС.
Образувано
е по искане на Г.О.Г. ***, чрез процесуалния му представител, за спиране на допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед № РД-01-2446/14.09.2020
г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателя,
И.О.Г. и И.О.Г. за жилищен имот, частна общинска собственост, находящ се на
адрес гр.Русе, ул.“***“ №
43. Искането е обосновано с обстоятелството, че в имота, освен настанените
лица, живеят и две малолетни деца, съответно на 2 и на 3 години, както и поради
това, че никой от тях няма друг имот, в който да живее.
Съдът
намира, че искането е направено от процесуално легитимирана страна, адресат на
акта, при образувано съдебно производство по оспорването му, при наличие на
правен интерес, поради което е допустимо. Разгледано по същество, то се явява
основателно.
Разпоредбата
на чл.46, ал.5, изр.2 от ЗОС предвижда, че жалбата
не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. Специалният
закон не сочи критериите за спиране, поради което приложима е общата разпоредба
на чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК, според която допуснатото предварително
изпълнение на административен акт по силата на отделен закон се спира,
ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на
обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от
оспорващите право да ползват имота, което се засяга от оспорения
административен акт. Този вид защита е временна и има сила до решаване на
въпроса за неговата законосъобразност.
Съдът
намира, че в случая посочените предпоставки са налице. Видно от представените
удостоверения за раждане, баща на детето И. Г.О., родено на *** г., е
жалбоподателят, а майка на детето С.И. О., родено на *** г., е И.О.Г., също
настанена в общинското жилище.
Следва
да се отбележи, че задължение както на съда, така и на административните органи,
е да гарантират най-добрия интерес на децата, което безспорно предполага
осигуряването на дом за тях предвид предстоящите зимни месеци.
При
тези обстоятелства съдът намира доказан личния интерес, противопоставим на
презумирания с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение обществен
такъв. Правото на неприкосновеност на жилището, регламентирано в чл.8 § 1 от
ЕКПЧ, е от такава значимост за гражданите, че потенциалното му нарушаване чрез
лишаването от жилище безспорно покрива квалификацията на вредите по чл.166,
ал.2 от АПК. От друга страна трудността да бъдат поправени те е последица от
съдържанието на засегнатите от евентуалното предварително изпълнение права. В
случая, предвид временната закрила, която спирането му дава, не е налице и такъв
важен обществен интерес, който да следва да бъде защитен с предварителното
изпълнение на акта. Интересът, стоящ в основата на изключването от закона на
суспензивното действие на жалбата против заповедта по чл.46, ал.2 от ЗОС, едва
ли ще бъде съществено накърнен точно в периода до решаването на въпроса за
законосъобразността на нейната законосъобразност, респ. влизането й в сила.
Според чл.46, ал.5, изр.трето от ЗОС,
решението на административния съд по жалбата срещу заповедта за прекратяване на
наемното правоотношение е окончателно. Това обосновава извод за едноинстанционност на главното производство, образувано
по жалба срещу заповед по чл.42, ал.2 от ЗОС, а искането за спиране на
допуснатото предварително изпълнение на тази заповед се явява акцесорно.
Допустимостта на главното производство обуславя допустимостта и на акцесорното.
Поради това едноинстанционно е и производството по акцесорното искане за
спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, предмет
на съдебен контрол за законосъобразност по главното производство (в този смисъл
изрично определение № 11989 от 23.08.2019 г. на ВАС по адм. д. №
9387/2019 г., II о.). Затова в определението, на основание чл.254, ал.1, т.6 от ГПК вр.чл.144 от АПК, следва да бъде посочено, че то е окончателно.
Така
мотивиран и на основание чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
СПИРА допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на заповед № РД-01-2446/14.09.2020 г. на кмета на Община Русе, с
която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателя Г.О.Г., И.О.Г. и И.О.Г.,
за общински жилищен имот, находящ се на адрес гр.Русе, ул.“***“ № 43, актуван с
акт за частна общинска собственост № 7212/31.03.2014 г.
Определението е окончателно.
СЪДИЯ: