Решение по дело №455/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от В. А. К. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, ул.“ Симеон Коцов“ №2, чрез адв.Д.Д. – АК-Плевен, съдебен адрес: ***, против Решение №97/21.02.2024г. по АНД №2329/24г. по описа на РС-Плевен. С оспореното решение е потвърдено Наказателно постановление (НП) №22-0938-001969/20.06.2023г., издадено от Началника на сектор Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, с което на В. А. К. на основание чл. 179, ал.2 вр. ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв., на основание чл.183, ал.2 т.111 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв. и на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. Посочва се в жалбата, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че съдът неправилно е интерпретирал фактическата обстановка, както и неправилно е анализирал свидетелските показания и писмените доказателства. Описаното в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП-то не отговаряло на действителната фактическа обстановка. Твърди се още в жалбата, че при издаването на НП-то не са спазени разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН относно описанието на нарушението и обстоятелствата, на които са основава то. Твърди се в жалбата, че не са посочени доказателствата, които потвърждават административното нарушение, както и тези, въз основа на които е приел за установена фактическата обстановка. Нарушението не е описано пълно и точно, с което е нарушена нормата на чл. 57, ал.1 т.6 от ЗАНН. Не са взети предвид и не са посочени отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства съгласно изискването на чл.57, ал.1 т.8 от ЗАНН. Посочва се, че наказващият орган не е посочил възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН. Липсата на произнасяне в наказателното постановление налице ли са предпоставките на чл.28 от ЗАНН обуславя извод за липса на мотиви, което пряко засяга правото на защита на жалбоподателя и води до отмяната на НП-то. Твърди се в жалбата, че изброените нарушения са съществени и пряко рефлектират върху жалбоподателя и възможността му да организира защитата си, доколкото внася неяснота при какви обстоятелства е вменена отговорността на жалбоподателя. Посочва се в жалбата, че на В. А. К. е издадено второ НП № 22-0938-001968/20.06.2023г., издадено от Началник на сектор „Пътна полиция“, с което е на основание чл. 179, ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв., на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв. и на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. Твърди се, че второто НП е издадено за нарушения на 06.06.2023г. в 18.00 часа в гр.Плевен, ж.к.“Дружба“ до бл.232, пред вх.Г, с посока на движение към ж.к.“ „Дружба“ 4, като водач на товарен автомобил **** (негова собственост), които са идентични с оспореното НП № №22-0938-001969/20.06.2023г. Сочи се, че са издадени две наказателни постановления за едни и същи административни нарушения, с което административнонаказващият орган е нарушил принципа ne bis in idem. Неспазването на този принцип обуславя неспазване на закона и е основание за отмяна на НП-то. Иска се от съда да отмени както незаконосъобразно Решение №97/21.02.2024г. по АНД №2329/24г. по описа на РС-Плевен.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощник адв. Д. Д. – АК-Плевен, който поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба – Началникът на сектор Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратурата Плевен прокурор И. Р. дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на РС-Плевен за правилно и законосъобразно и предлага на съда да го остави в сила.

АС-Плевен, трети касационен състав, след като се запозна със събраните по делото доказателства и прецени доводите и възраженията на страните, намира следното:

С оспореното пред настоящата инстанция Решение №97/21.02.2024г. по АНД №2329/24г. по описа на РС-Плевен е потвърдено НП №22-0938-001969/20.06.2023г., издадено от Началника на сектор Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, с което на В. А. К. на основание чл. 179, ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв., на основание чл.183, ал.2 т.111 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв. и на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв.

Районен съд - Плевен приел от фактическа страна, че на 06.06.2023г. в 18:00 часа в гр. Плевен, ж.к. „Дружба“ до бл. 322 пред вх. „Г“ В. А. К. управлявал товарен автомобил ***с per. № [рег. номер], като извършил маневра надясно, за да влезе в ред от паркирани автомобили, в резултат на което ударил странично лек автомобил „***“ с per. № [рег. номер]. Впоследствие извършил движение назад без да се е убедил, че пътя зад него е свободен, и отново ударил паркирания автомобил „***“. На МПС-то били причинени материални щети – охлузени калник и предна броня, деформирана била регистрационната табела. Пристигналият на място екип в състав: Д. А. Х., М. Г. Г. и Г. П. Б. - служители в сектор „ПП“ в ОД на МВР-Плевен, извършили оглед на местопроизшествието и снели сведения, както от жалбоподателя, така и от собственика на лекия автомобил „***“ с per. № [рег. номер] - свидетелят Х. С. К.. Бил съставен Протокол за ПТП № 1858458, в който били обективирани констатациите на служителите на МВР. Съдът приел за установено, че К. не носел контролен талон към СУМПС, а управляваното то него ППС не било преминало годишен технически преглед. За установените нарушения бил съставен АУАН №989240/06.06.23г. в присъствието на жалбоподателя В. А. К.. Въз основа на съставения на 06.06.2023г. АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на В. А. К. с [ЕГН] от гр. Плевен са наложени следните административни наказания: 1.) на основание чл. 179, ал.2 вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 200,00 лева; 2.) на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП - глоба в размер на 20,00 лева и 3.) на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр.2-ро от ЗДвП – наказание глоба в размер на 10 лв., за това, че на 06.06.2023г. в 18:00 часа в гр. Плевен, ж.к. „Дружба“ до бл. 322 пред вх. „Г“ с посока на движение към ж.к. „Дружба“4 като водач управлявал товарен автомобил ***с per. № [рег. номер] и извършил следното: 1. при маневра отклонение надясно за да влезе в ред паркирали автомобили не съобразил разположението на паркиралия в дясно лек автомобил „***“ с per. № [рег. номер] вследствие на което го ударил странично; 2. След като навлязъл в реда на паркиралите автомобили извършил движение назад без да се е убедил, че пътя зад него е свободен вследствие на което отново ударил паркирания автомобил „***“ и реализирал материални щети - охлузени преден ляв калник, предна броня вляво и деформирана предна регистрационна табела на посочения лек автомобил и 3.) не представил (не носел) контролен талон към СУМПС или заместващ го АУАН- нарушения на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, чл. 40, ал.1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Съдът приел за установена горната фактическа обстановка от приобщените по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Д. А. Х., Г. П. Б., М. Г. Г. и Х. С. К., чиито показания кредитирал с доверие, като непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се. Същевременно въззивният съд не приел за достоверни показанията на свидетеля С. К. М. предвид обстоятелството, че пресъздавали впечатленията на автора относно фактическа обстановка, касаеща друго извършено от жалбоподателя нарушение. С оглед установените факти РС-Плевен приел за доказано извършването на административни нарушения на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, чл. 40, ал.1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Предвид изложеното РС-Плевен приел, че жалбоподателят е осъществил съставите на нарушения на чл.25, ал.1, чл. 40, ал.1 и чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП, поради което законосъобразно и правилно е била ангажирана отговорността му.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Настоящата касационна инстанция намира, че решението на районния съд е правилно и следва да се остави в сила по отношение на наложените санкции за административни нарушения на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, чл. 40, ал.1 от ЗДвП, а по отношение на деянието по чл. 110, ал.1 т.1 от ЗДвП оспореното решение в тази част следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде отменено НП-то.

Настоящият касационен състав на Административен съд Плевен приема, че възприетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда.

НП-то е издадено от компетентен орган, в срок и с изискуемото от ЗАНН съдържание.

Правилни са изводите на районния съд при извършената от него служебна проверка на акта за установяване на административното нарушение и наказателно постановление, че са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за реквизити. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Подробно са описани всички извършени действия по установяване на административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, касатор в настоящото производство, посочена е съответната нарушена разпоредба, изложени са мотиви от наказващия орган за размера на наложеното административно наказание.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че касаторът е осъществил от обективна и от субективна страна фактическия състав на нарушения на чл. чл. 25, ал.1 от ЗДвП, чл. 40, ал.1 от ЗДвП, поради което законосъобразно е бил привлечен към административно наказателна отговорност по посочените текстове. Правната квалификация за нарушенията е в съответствие с текстовото описание на съставите и са доказани по безспорен и категоричен начин в развилото се административно и съдебно производство.

По изложените съображения въззивното решение, в частта му, с която е потвърдено НП-то за налагане на административно наказание на основание чл. 179, ал.2 вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева, следва да бъде потвърдено.

По отношение на решението, в частта, с която е потвърдено НП №22-0938-001969/20.06.2023г., за наложеното на касатора, за извършено нарушение по 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от същия закон, административно наказание "глоба" в размер на 10 лв., касационната инстанция намира, че следва да бъде отменено.

На първо място, основателно е възражението на касатора, че е налице нарушение на принципа ne bis in idem.

Принципът гласи, че никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление/нарушение. В тази насока е и практиката на СЕС Решение от 26 февруари 2013 г., Akerberg Fransson - C-617/10. Това основно право е признато както в чл.50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, така и в Протокол № 7 (член 4) към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. По дела С -524/15 Menci и С -537/16 Garlsson Real Estate и др. СЕС приема още, че срещу едно лице за едно и също деяние могат да се кумулират „наказателни производства/санкции“ и „административни производства/санкции с наказателноправен характер“. Т. кумулиране на производства и санкции представлява ограничение на принципа ne bis in idem. Съдът постановява, че такива ограничения трябва да бъдат обосновани, а обосновката трябва да отговаря на изискванията на правото на Съюза. В това отношение Съдът уточнява, че национална правна уредба, която позволява кумулиране на производства и санкции с наказателноправен характер, трябва да преследва цел от общ интерес, която може да обоснове такова кумулиране на производства и санкции, като тези производства и санкции трябва да имат взаимнодопълващи се цели; да установява ясни и точни правила, които да позволяват на правния субект да предвиди кои действия и бездействия могат да бъдат предмет на такова кумулиране на производства и санкции; да гарантира, че производствата са съгласувани помежду си, за да се ограничи до строго необходимото допълнителната тежест за съответните лица от кумулирането на производства, и да гарантира, че общата тежест на всички наложени наказания е сведена до строго необходимото с оглед на тежестта на съответното престъпление. От компетентността на националния съд е да провери дали тези изисквания са изпълнени в конкретния случай, както и да се увери, че конкретните тежести, които произтичат за съответното лице, от такова кумулиране не са прекомерни с оглед на тежестта на извършеното престъпление/нарушение.

В конкретния случай, се установява от представеното пред касационната инстанция НП №22-0938-001968/20.06.2023г., че на В. А. К. са наложени административни наказания, а именно на основание чл. 179, ал.2 вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева; на основание чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева и на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр.2-ро от ЗДвП – наказание глоба в размер на 10 лв., за това, че на 06.06.2023г. в 18:00 часа в гр. Плевен, ж.к. „Дружба“ до бл. 322 пред вх. „Г“ с посока на движение към ж.к. „Дружба“4 като водач управлявал товарен автомобил ***с per. № [рег. номер] и извършил следното: при маневра отклонение на ляво, за да заобиколи ред паркирали автомобили, не съобразил разположението на преминаващия вляво и насрещно движещ се лек автомобил БМВ 318 с рег.№ [рег. номер] вследствие на което го ударил странично в задната част и реализирал пътнотранспортно произшествие с щети – охлузвания по задна броня в ляво и заден десен калник по БМВ-то. Установено било и обстоятелството, че водачът управлява товарния автомобил без годишен технически преглед и при проверката от служителите на МВР не представил контролен талон към СУИМПС или заместващ го АУАН- нарушения на чл.25, ал.1 от ЗДвП, чл.147, ал.1 от ЗДвП, чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Гореизложеното обуславя извод, че както в НП № №22-0938-001968/20.06.2023г., така и в НП № №22-0938-001969/20.06.2023г.( обжалвано по АНД № 2329/23г. по описа на ПлРС) , и двете издадени от Началника на сектор Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, на В. А. К. е наложена глоба в размер на 10 лв.на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, за това че на 06.06.2023г. в 18:00 часа в гр. Плевен, ж.к. „Дружба“ до бл. 322 пред вх. „Г“ В. А. К. управлявал товарен автомобил ***с per. № [рег. номер], и не носел контролен талон т.е. на касатора е наложена глоба два пъти за едно и също административно нарушение. Не е налице наложена наказателна и административна санкция, която да обуслови възможност за налагането на две отделни санкции за едно и също деяние. Последното противоречи и на целта на закона в чл. 12 от ЗАНН, а именно да превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането два пъти на санкция за едно и също административно нарушение надхвърля строго необходимото за постигането на целта на закона, а съвкупността от санкции се явява и непропорционална на тежестта на нарушението.

На следващо място, към датата на издаване на наказателното постановление са действали предходните редакции на 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, които към датата на постановяване на съдебното решение 21.02.2024г. са били променени от законодателя. Съгласно предходната редакция на 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон, а съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на санкциониране подлежи водач, който не носи определените документи в себе си – свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното МПС, като водачът се наказва с глоба в размер на 10 лв. С измененията, публикувани в ДВ бр. 67 от 2023 г., от нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и от санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е отпаднало изискването за носене на контролен талон, съответно не се налага санкция за неносенето му. Тъй като в настоящия случай НП-то, с което е установено нарушението и е наложена санкцията, поради оспорването му не е влязло в сила към момента на промените в закона, касационният съдебен състав счита, че приложение следва да намери по - благоприятната за наказаното лице норма, съобразно общия принцип, закрепен в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за приложение на по-благоприятния за дееца закон. Когато се касае за акт, установяващ административно нарушение и санкциониращ дееца с административно наказание, приложимото материално право е това към момента на извършване на нарушението, а по - новият закон е приложим само ако е по - благоприятен за дееца. В тази насока е и утвърдената практика на ВАС - Решение № 10994 от 1.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2365/2022 г., V о., Решение № 8792 от 3.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3262/2020 г., V о., Решение № 15034 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13140/2014 г., IV о., Решение № 11077 от 14.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7536/2019 г., III о. и др.

Ето защо в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено, както и в съответната част следва да бъде отменено и НП-то.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

ОТМЕНЯ Решение №97/21.02.2024г. по АНД №2329/24г. по описа на РС-Плевен, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление №22-0938-001969/20.06.2023г., издадено от Началника на сектор Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, в частта, с която на В. А. К. на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0938-001969/20.06.2023г., издадено от Началника на сектор Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен в частта, с която на В. А. К. на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №97/21.02.2024г. по АНД №2329/24г. по описа на РС-Плевен в останалата му част.

Решението е окончателно.