№ 9833
гр. С., 05.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110148088 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Д. против З. иск с пр. осн.
чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
4 002,77 лв. – заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски,
ведно със законна лихва за периода от 19.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 249,08 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 07.01.2021 г. –
18.08.2021 г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка “Каско” е заплатил
сума в размер на 3 987,77 лв. с вкл. ДДС, представляваща застрахователно
обезщетение за нанесени на МПС П. рег. № . щети, настъпили в резултат от ПТП,
реализирано на 11.10.2020 г. в гр. С.. Начислени са и 15 лв. ликвидационни разноски.
Виновен за ПТП е водачът на МПС Т. с рег. № ., чиято гражданска отговорност към
датата на ПТП е застрахована при ответното дружество. Това МПС на светофар се е
движило на заден ход и е ударило МПС П. рег. № . зад него. Ответникът не е
изпълнил задълженията си по договора за застраховка “Гражданска отговорност” по
предявената от ищеца регресна претенция за заплатеното застрахователно
обезщетение.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба,
с който оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, както
и застрахованият при него водач да има вина за настъпването на ПТП. Твърди
съпричиняване сочи, че водачът на увреденото МПС не е спазил дистанция със
стоящото пред него МПС Т. с рег. № .. Оспорва претенцията по размер. Претендира
разноски.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
1
По предявения иск в тежест на ищеца е възложено да докаже, че ПТП е
настъпило във връзка с виновното противоправно поведение на водача на МПС Т. с
рег. № . и се намира в причинна връзка с вредоносния резултат; вида и размера на
претърпените вреди. При установяване на горното в тежест на ответника е да установи
положителния факт на погасяването на дълга, както и доводите си за съпричиняване.
Като безспорно и неподлежащо на доказване е отделено, че към датата на ПТП
гражданската отговорност на водача на МПС Т. с рег. № . е била застрахована при
ответника по валидна полица; че МПС е отремонтирано и ищецът е заплатил сума в
размер на 3 987,77 лв. с вкл. ДДС, като са сторени и 15 лв. ликвидационни разноски; че
ответникът е получил регресната покана най-късно на 17.12.2020 г.; че относно
увреденото МПС е налице валиден договор за застраховка „Каско“ и ПТП е настъпило
в срока на застрахователното покритие и съставлява покрит риск;
Тези обстоятелства се установяват и от справка от ГФ на л. 37, както и от
фактура от 26.10.2020 г., издадена от „С. Ф. С.“ АД на л. 34 на стойност от 3 987,77
лв. с вкл. ДДС и преводно нареждане от 06.11.2020 г. на л. 36. Не се спори, а и е видно
от полица „Каско“ № 0. г., че относно увреденото П. рег. № . е сключена имуществена
застраховка по клауза „Пълно каско“, като настъпването на вреди от ПТП съставлява
покрит риск по полицата /л. 8/.
Видно от свидетелство за регистрация част първа /л. 24/, а и в този смисъл е
заключението на в.л. по САТЕ /л. 76 и сл./, което съдът напълно кредитира, че към
датата на ПТП – 11.10.2020 г., увреденото МПС е било в гаранционен период, като са
изминали 1 г., 10 м. 25 дни от първоначалната регистрация. МПС е собственост на
лизингово дружество.
Спорен между страните е механизмът на ПТП, кой от водачите носи вина за
него, както и размерът на вредите.
Видно от двустранен протокол от 11.10.2020 г. /л. 21/, искане за оценка на вреди
от 14.10.2020 г./л. 22/, анкетна карта на л. 23 от водача на увреденото МПС, описи –
заключения от 14.10.2020 г. и от 22.10.2020 г. /л. 26 –л. 27/, снимките /л. 28 и сл./, а и
заключението на в.л. е в този смисъл, то двете МПС са се движили едно за друго на ул.
„Т.“ в гр. С.. Увреденото МПС П. рег. № . е било зад МПС Т. с рег. № ..
Безпротиворечиво се установява, че вредите по МПС П. се намират в предната му
дясна част, като са описани, както следва: в протокола – в дясна габаритна част на
автомобила в зоната на предна броня и преден десен калник; в искането за оценка на
вреди - десен фар, преден десен калник, предна броня, преден капак. Видно от
снимките то преден десен фар е видимо увреден – счупен. Вредите по другото МПС Т.
са в задна лява част - посочени в протокола „увредена задна броня, датчик, ляв калник,
стоп и други“.
Следователно ударът между двете МПС е станал като предна дясна част на
заднодвижещото се МПС П. се е съприкосновила със задна лява част на стоящото пред
него МПС Т..
От събраните доказателства не може да се установи механизмът на ПТП, както и
вината на водача на МПС Т., за който се твърди да е дал на заден ход и да е ударил
МПС П., което е било в покой.
Констативният протокол /л. 21/ е твърде неинформативен. В графа превозно
2
средство А е посочено увреденото МПС П.; в графа Б е посочено МПС Т.. Никой от
водачите не е признал вината си. Напротив, видно от анкетната карта водачът на МПС
Т. е оспорвал да е виновен за ПТП; да е потеглил назад. В протокола в графа 12 –
обстоятелства, не е посочено /зачеркнато нищо относно състоянието на колите -
спряло или паркирано, при тръгване, в кръстовище и т.н. Също така, начертаната
схема е крайно неточна -двете МПС са точно едно зад друго, а както е изложено по-
горе вредите се намират в предна дясна част на задностоящото МПС и задна лява част
на предностоящото МПС. Относно обстоятелството кой от двамата водачи е нарисувал
схемата свид. показания на свидетелите се разминават. И двамата водачи признават да
са подписали протокола. Водачът на МПС П. сочи, че другият водач е попълвал
протокола. Този водач сочи, че полицай е попълвал схемата – провеждал се маратонът
на гр. С. и имало служители на реда. По този начин от протокола не може да се
установи механизмът на ПТП.
По-нататък, анкетната карта, съставена от водача на МПС П., който цели да
получи обезщетение по застраховка „Каско“, поради вина на другия водач, е по-
подробен. В него за пръв път се съдържа твърдението, че водачът на предностоящото
МПС Т. е дал на заден ход. Тази карта обаче не намира опора в останалите писмени
доказателства.
Потвърждение на подобен механизъм на ПТП се съдържа единствено в свид.
показания на този свидетел. Свид. В.И. сочи, че се движил зад МПС Т. на ул. „Т.“ в с.,
като поддържал дистанция от него метър и половина. И двете МПС били спрели на
светофар на червен сигнал на светофара, при което водачът на МПС Т. дал на заден
ход. Свид. В.И. дава показания, че била с бебе в колата и се обърнала за малко да види
как е.
Тези показания обаче се противоречат с показанията на другия водач – М. Тя
сочи, че колите не били спрели на червен сигнал на светофара, а заради маратона на гр.
С.. Сочи, че управляваното от нея МПС Т. било в дясна лента, а увреденото МПС П. –
зад него, между двете ленти /което местоположение съответства повече на вредите по
двете МПС/. Сочи, че била спряла на аварийни светлини, за да отвори врата и да пусне
детето си да излезе от колата /другият свидетел не е възприел дете в МПС Т. изобщо/.
Преди детето, което е на възраст да слезе само от автомобил, да съумее за слезе, свид.
И. сочи, че другото МПС П. дало напред и ударило МПС Т. в задната лява част. Свид.
И. сочи, че при движение на заден ход нейният автомобил включва камера; отрича да
се е включила камерата и да е карала на заден ход.
По този начин, протоколът е неинформативен; анкетната карта не е първично
доказателствено средство и е изолирано такова; свидетелските показания си
противоречат в съществени части – относно местоположението на МПС; причината,
поради която са спрели; кое МПС каква маневра е извършило. Показанията на
свидетелите не могат да се отнесат в съответствие с писмените доказателства поради
тяхната лаконичност.
В.л. по САТЕ, сочи /вкл. в о.с.з./, че възможен механизъм на настъпване на
подобни вреди е както движение на МПС П. напред без да спази разстояние от
предностоящия, така и движение назад на МПС Т. без да се увери, че няма да създаде
опасност за движението. В.л. сочи и че преден десен фар на МПС П. е силно увреден –
липсва/което е видно от снимките/, а подобна увреда трудно може да се получи при
удар от МПС Т. при движение назад. Сочи също така и несъответствие в описаните от
застрахователя ищец вреди по МПС П.- първоначално е записано само преден десен
3
капак, а впоследствие – предна броня за подмяна.
По този начин, при анализ на всички доказателства в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, не може да се установи точният механизъм на ПТП и следователно дали
то е настъпило поради виновното поведение на МПС Т. и също така дали така
нанесените вреди са в причинна връзка с това ПТП. Исковете са неоснователни.
На ответника се дължат разноски съобразно изхода на спора. Дължат се 150 лв.
юрк възнагражедине и 20 лв.- изплатен депозит за свидетел.
Водим от горeизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Д. ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „К., против З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „Д., искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, както следва: сума в размер на 4 002,77 лв. –
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по
застраховка „Каско“ № 0. г. за нанесени имуществени вреди на МПС П. рег. № .,
настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 11.10.2020 г. в гр. С. по вина на водача
на МПС Т. с рег. № ., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована
при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на исковата молба в съда /19.08.2021 г./ до окончателното й
погасяване, както и сумата от 249,08 лв. – мораторна лихва върху главницата от за
периода 07.01.2021 г. – 18.08.2021 г.
ОСЪЖДА „Д. ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К., да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на З. с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Д., сумата от 170 лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4