Р
Е Ш Е Н И Е
№ …./…...11.2018г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретар Дарина Баева,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 230 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД от П.Й.Д. от гр.Варна, чрез пълномощник адв. Г.Ш. - ВАК, срещу „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение в размер на 150000 лв. за
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на баща му Й.Д.Б., причинена
в резултат на злополука на 26.06.2013г. от В.Т. при управление на многокофов
багер JCB с инвентарен №05194, за който в процесния период е била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната
лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че произшествието, при
което е причинена смъртта на Й.Б., е настъпило на 26.06.2013г. около 10.30 -
11.00 часа, строителен обект: „Реконструкция на селскостопанска сграда за
съхранение на селскостопанска продукция и очакъляване на маневрена
площадка" с. Червенци, общ. Вълчи дол, обл. Варна, където в същото време е
работил и комбиниран многокофов багер JCB с инвентарен №
05194, управляван от В.Т.Т. - машинист на многокофов багер в „Темпо транс"
ЕООД. При движение на заден ход, машинистът допуснал в зоната на действие на
багера да се намира пострадалият, в резултат на което той бил прегазен. По
случая било образувано ДП № 2102/2013г. по описа на РУП Девня, което към датата
на предявяване на настоящият иск не е приключило и се води срещу „неизвестен
извършител". Твърди се в исковата молба, че водачът на многокофов багер JCB с инвентарен № 05194 при движение назад е нарушил
нормата на чл. 40 ал. 2 ЗДвП, предвиждаща общо правило за безопасност за
движение на ППС на заден ход, приложима в конкретния случай.
За вредите, причинени при или по повод използването на
многокофов багер JCB с инвентарен №
05194, който е бил собствен на „Темпо Транс" ЕООД ЕИК ********* в
процесния период се сочи, че е била налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност" с ответното дружество с полица № 08112002378686/18.10.2012г.,
въз основа на което ищецът е отправил на 21.06.2016г. застрахователната си
претенция спрямо "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД ЕИК *********.
Твърди се, че в резултат на смъртта на баща си ищецът
е изпитал и продължава да изпитва психически болки и страдания поради
внезапната и непоправимата му загуба. Бил е съкрушен и изпаднал в депресия,
загубил съня си, ограничил контактите си и загубил чувството за перспектива, не
успял да завърши висшето си образование. Мъката на ищеца се засилвала от факта,
че между него и баща му е била налице силна привързаност и взаимна обич.
Изключително го измъчвал факта, че баща му не е могъл да доживее до сватбата му
и да види раждането на внука си. С допълнителната искова молба ищецът поддържа
твърденията си, възразява срещу оспорването в отговора на идентичността между
процесния багер и застрахованото при ответното дружество превозно средство.
В срока по чл.
367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК ********* е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер.
Оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка ГО по
отношение на конкретното превозно средство, приложимостта на задължителната
застраховка ГО спрямо процесните вреди, причинени при изпълзване на багера като
строителна машина, а не като моторно превозно средство. Прави възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия, оспорва твърдяния в исковата молба
механизъм на ПТП и извършването на противоправно деяние от страна на машиниста.
Оспорва претенцията по размер, като твърди, че е завишена с оглед
икономическото положение в страната. С отговора на ДИМ ответникът поддържа
доказателствените си искания, изразява становище, че твърденията на ищеца в
контекста на трудовото законодателство са неотносими към предмета на доказване,
тъй като застрахователното правоотношение, на което се основава претенцията, не
е за вреди от трудова злополука.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено
следното от фактическа страна:
Приет е за безспорно установен и ненуждаещ се
от доказване факта на настъпване на 26.06.2013г. в с.Червенци, Община Вълчи
дол, на инцидент с многокофов багер JCB с инвентарен
номер №05194, управляван от машинист Т., при който е настъпила смъртта на Й.Б..
Приети са по делото заверени преписи
на отправената от ищеца застрахователна претенция до "ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД на 21.06.2016г., с приложените към нея аутопсия
№116/2013г., изготвена в МБАЛ“ Света Анна“ АД, протокол от оглед на
местопроизшествие, съставен на 26.06.2013г., уточнение към застрахователна
претенция от 27.06.2016г., както и отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение от 21.09.2016г. Представени са също съставените в досъдебното
производство протоколи от разпит на свидетели, протокол от оглед на
местопроизшествие, съдебнотехническа експертиза.
Представено е заверено копие от застрахователна полица, от която се
установява сключената застраховка „Гражданска отговорност” за МПС с ДКН В05194
през периода 18.10.2012г. до 17.10.2013г.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установява, че вследствие
злополуката на 26.06.2013г. Й.Б. е получил множество травматични увреждания:
счупвания на ребра, разкъсно-контузни рани, ожулвания и кръвонасядания, тежките
травматични увреждания в областта на главата, гръдния кош, корема и горните
крайници са получени в резултат на
прегазване – притискане между колелото на МПС и пътната настилка, при което
посоката на прегазване е отдолу нагоре и отляво надясно, пострадалият е бил в
положение по гръб върху едрочакълестата пътна настилка, всички травматични
увреждания са получени приживе, смъртта е настъпила бързо вследствие на
травматичните увреждания и е била неизбежна. Процесният комбиниран багер е бил
оборудван с гребло в предната част и стрела с кофа в задната част, работел е на
площадката с неработеща звукова сигнализация на заден ход, пострадалият не е
носел светлоотразителна жилетка и каска, които биха помогнали за неговото
позициониране, на площадката в момента работели още две строителни машини –
грейдер марка „Каматсу“ и валяк, при три работещи строителни машини шумът е
силен и е трудно да се определи посоката на движение на МПС, водачът на багера,
преди да предприеме маневра на заден ход, е необходимо да се увери, че в
посоката на движение няма хора и техника, които могат да бъдат увредени, при
движение на заден ход пострадалият е трябвало постоянно да осъществява зрителен
контакт с водача на багера и да контролира движението му с команди.
По искане на ищцовата страна в съдебно заседание са разпитани свидетелите И.Т.С. /без дела и родство със
страните/ и М.К.Т. /без дела и родство със страните/, от чиито показания се
установява, че са били близки на семейството на починалия Й.Б. и поради това са
имали преки впечатления от отражението на внезапната му смърт върху ищеца. От
показаният им се установява, че ищецът имал много силна емоционална връзка с
баща си, с когото споделял всичко, имали много общи занимания, в периода преди
злополуката правели заедно ремонт на жилището на П.. След смъртта му П. изживял
дълъг период на подтиснатост, съхранявал в дома си камъни от мястото на
злополуката с кръвта на баща си, тежко му било най-вече, че баща му не доживял
раждането на внука си. Все още не се е възстановил от загубата изцяло, още
ходел на гроба на баща си, когато имал нужда да сподели с него нещо.
По искане на ответната страна в съдебно заседание е разпитан свидетеля Д.Я.П.,
46г., който е управлявал валяка на строителната площадка в момента на
злополуката. От показанията на свидетеля се установява, че на работната
площадка са били три строителни машини – багер, валяк и грейдер, поради което
било много шумно, което ограничавало възможността за комуникация.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно
обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по
силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”.
По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят
покрива в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на
увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. С разпоредбата на
чл. 226, ал.
1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк
иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования,
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера
на претърпените вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” към процесната дата между собственика на МПС
с рег.№ В05194 и „Дженерали Застраховане" АД се установява от представените по делото препис от застрахователна полица и добавък към нея.
През процесния период водачът на МПС е бил обхванат от
застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от
своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.226,
ал.1 от КЗ. Възражението на ответника, че
процесната злополука не се обхваща от покритието на задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ съдът намира за неоснователно. При преценка на този въпрос следва да се имат предвид дефинициите, дадени с
§ 6, т. 16
и т. 30 от ДР
на ЗДвП "Самоходна машина" е съоръжение или машина,
предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана
по пътищата само по изключение. Такива са: ............ строителните
машини............." и т. 30 "Пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Процесният комбиниран багер представлява МПС и именно
поради това качество по отношение на него е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Инцидентът, при който е причинена смъртта на Й.Б., е настъпил при използването
на багера като МПС, тоест при движението му на заден ход. Фактът, че движението
се е осъществило на работната площадка, а не на участък от републиканската пътна
мрежа, е без значение, тъй като мястото на осъществяване на произшествието не е
елемент от фактическия състав и не променя извода за приложимост на
задължителната застраховка, обект на застраховане при която съобразно чл.257 от КЗ /отм./ е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването или използването на МПС. Фактът,
че процесното произшествие би могло да осъществява и фактическия състав на трудова
злополука, не води до недопустимост на настоящото производство, като би
следвало да се съобрази само евентуално изплатено обезщетение за трудова
злополука, за каквото няма данни в настоящото производство.
За ангажиране
отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка
“гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице
извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди,
чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
Факта на
настъпване на процесното произшествие не е спорен между страните и се
установява посредством приетите като доказателства и неоспорени от страните в
процеса официални удостоверителни документи, съставени в хода на досъдебното
производство – протокол
за оглед на местопроизшествие, ведно с приложените към него схеми на
местопроизшествието и фотоалбум, както и от показанията на разпитания в хода на
настоящото производство пряк свидетел на злополуката. Воденото срещу водача на
самоходната машина В.Т. наказателно производство понастоящем е все още в
досъдебна фаза.
С оглед изясняване механизма на
настъпване на ПТП, по делото е изслушано и заключение на комплексна съдебна
авто-техническа и медицинска експертиза, неоспорено от страните, което съдът
приема като дадено обективно, компетентно и безпристрастно и кредитира в цялост.
Съобразно заключението на вещите лица по комплексната експертиза и поясненията
в съдебно заседание произшествието е настъпило на работната площадка в
с.Червенци, при движение на заден ход на багер JCB, управляван от В.Т., като пострадалият
Бобев е бил ударен от стрелата на багера, съборен на земята, след което
прегазен. Причинната връзка между произшествието и травматичните увреждания,
довели до смъртта на пострадалия, се установява по безспорен начин от
заключението на вещите лица, както и от показанията на разпитания свидетел –
свидетел на злополуката. Съгласно заключението по автотехническата част водачът
на багера е следвало, преди да предприеме маневра на заден ход, да се увери, че
в посоката на движение няма лица или техника, които е възможно да бъдат
увредени.
Изводите
на съдебната авто-техническа експертиза мотивират категорично и обосновано
становище за противоправния характер на поведението на водача на процесния багер,
който не е спазил разпоредбата на чл.
40, ал.1 и 2 от ЗДвП, съгласно която преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По време на движението си назад водачът
е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това
е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.
Установява се и наличието на
пряка причинно-следствена връзка между поведението на този водач и настъпването
на произшествието, което е източник на вредите. Ако водачът на процесното МПС
беше наблюдавал пътя зад превозното средство, процесното ПТП не би настъпило. В
случая задължението на водача да се увери, че пътят назад е свободен, важи с
още по-голяма тежест, като се има предвид, че като правоспособен и опитен водач
на машина от този вид е бил запознат с факта, че видимостта назад е ограничена
от стрелата на багера.
При
установяване факта на извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, която съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД се
предполага, на доказване подлежат причинените неимуществени вреди и техния
размер.
Вследствие на произшествието пострадалото лице е получило множество травматични увреждания: счупвания на ребра, разкъсно-контузни
рани, ожулвания и кръвонасядания, които са описани в представената по
делото медицинска документация и съответно установени от заключението на
вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза. От заключението по СМЕ се установява, че
тежките травматични увреждания в областта на главата, гръдния кош, корема и
горните крайници са получени в резултат
на прегазване – притискане между колелото на МПС и пътната настилка, при което
посоката на прегазване е отдолу нагоре и отляво надясно, пострадалият е бил в
положение по гръб върху едрочакълестата пътна настилка, всички травматични
увреждания са получени приживе, смъртта е настъпила бързо вследствие на
травматичните увреждания и е била неизбежна.
С оглед на
изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на
отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената дата е настъпило ПТП,
причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице,
вследствие на което били причинени посочените увреждания, довели до смъртта на Й.Б..
Въведено е в отговора по чл.367, ал.1
от ГПК възражение от ответника за съпричиняване от страна на пострадалия, като
с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и се е
поставил в значително по-голям риск спрямо нормалния. Съобразно последователно
формираната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК,
обективирана в: решение №
92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. ВКС; решение №
54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., II т. о.; решение №
44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г., ВКС, ТК, решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, II т. о., решение №
74/04.06.2010 г. по т. д. № 679/2009 г. на I т. о., решение №
55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г., първо т. о., ВКС/ във
всички случаи в производството по чл. 226, ал.
1 КЗ приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде
доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела.
Възражението
за съпричиняване не е конкретизирано, не са посочени конкретните действия, с
които пострадалият е допринесъл за настъпване на злополуката, съответно и не са
ангажирани доказателства в подкрепа на тези твърдения. В заключението си вещото
лице по автотехническата част посочва, че при движение на заден ход
пострадалият е трябвало да осъществява зрителен контакт с водача на багера и да
контролира движението му с команди. Същевременно обаче не се установява изобщо
пострадалият да е разбрал, че машината се движи на заден ход, не се установява
също той да е променил местоположението си преди момента на злополуката, тоест
да е застанал на пътя на багера, на място, където да е трудно да бъде
забелязан. От показанията
на разпитания свидетел се установява, че шумът на работната площадка при
едновременната работа на три строителни машини е много силен и пострадалият не
е бил в състояние да се ориентира звуково за промяната в посоката на движение на багера,
чийто звуков сигнал за заден ход освен това не е работел, както се установява
от заключението на вещото лице. За да се приеме за рисково поведението на
пострадалия, следва да е налице знание за конкретния факт, представляващ
повишен риск или възможност за узнаването му при проявена грижа. В случая няма
основание да се счита, че пострадалият е знаел за предприетото от багериста
движение на заден ход,
както и за разстоянието, на което машината се е намирала от мястото, на което е
стоял. От начина, по който е бил ударен, се
установява, че е стоял с гръб към машината, която не е била в непосредствена
близост, преди да започне движението се назад, за което той не е могъл да
разбере поради изключително шумната среда и поради това не е бил в състояние да
го предотврати. При ограничена видимост на заден ход, както се установява в
случая поради стрелата на багера, водачът на машината е бил длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности, щом не е в състояние да наблюдава
пространството зад машината. Като основание за съпричиняване не може да се
приеме и липсата на светлоотразителна жилетка или други знаци, които да
направят по-видим пострадалия на работната площадка, тъй като от показанията на
разпитания свидетел, управлявал валяка в процесния ден, се установява, че
такива облекла не са били осигурени на ангажираните лица.
Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия
на пострадалия. Предвид липсата на ангажирани от ответната страна
доказателства, водещи до безспорен извод за извършени от пострадалия такива
действия или бездействия съдът счита твърдението за съпричиняване за
недоказано.
При установяване на факта на
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на
доказване подлежат причинените неимуществени вреди и техния размер, както и
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.
Вследствие на настъпилата смърт на Й.Б.
синът му, ищец по настоящото дело,
е преживял стресова реакция, още по-остра поради внезапността на
случилото се и осъзнаването за мъчителния начин, по който е починал баща му,
която била последвана от дълъг период на подтиснатост.
От свидетелските показания на И.Т.С.
и М.К.Т., кредитирани от съда изцяло поради преките им впечатления от
състоянието на ищеца в периода след внезапната смърт на баща му, се установява,
че ищецът е имал много силна емоционална връзка с баща си, с когото споделял
всичко, имали много общи занимания, в периода преди злополуката правели заедно
ремонт на жилището на П.. След смъртта му П. изживял дълъг период на
подтиснатост, съхранявал в дома си камъни от мястото на злополуката с кръвта на
баща си, тежко му било най-вече, че баща му не доживял раждането на внука си.
Все още не се е възстановил от загубата изцяло, още ходел на гроба на баща си,
когато имал нужда да сподели с него нещо.
Причинната връзка на тежкото психично състояние на ищеца със смъртта на баща му се установява
по безспорен начин от показанията на разпитаните свидетели, които описват дълъг период на затвореност и
подтиснатост, който ищецът не е успял да преодолее изцяло дори при раждането на
детето си. Св. Заявяват също, че П. и към
момента непрекъснато се връщал към всичко, което са правили заедно с баща си и
какви планове са имали.
С оглед на
изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на
отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената дата е настъпило ПТП,
причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице,
вследствие на което била причинена смъртта на Бобев, в резултат на което ищецът
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в тежка и продължителна
психотравма.
При определяне
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да
обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание
чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, като съобрази, че
болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект
обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самото
престъпление такива, а продължават и след това. От свидетелските показания,
кредитирани от съда поради тяхната непосредственост и непротиворечивост, се
установяват негативните промени в психиката и поведението на ищеца вследствие
загубата на баща му, проява на нетипични за възрастта затвореност и
подтиснатост, дори и в момент на щастливо събитие като раждането на собствено дете.
Съдът, като
отчете вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че ищецът е претърпял продължителен
период на тежка и
продължителна психотравма, намира, че
предявеният иск е основателен за сумата от 100 000 лв., които съдът приема за
справедливи с оглед обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца. При определяне на този размер съдът
отчита изпитаната от ищеца психическа травма, която е понесена още по-тежко
поради внезапното и неочаквано настъпване на смъртта на баща му, с когото,
видно от свидетелските показания, емоционалната връзка е била силна и
ненакърнена, въпреки че към момента не са
живеели заедно. Независимо, че П. е бил вече относително самостоятелен от
родителите си предвид отделянето му да живее във фактическо съжителство с
бъдещата си съпруга, преживяната загуба на родител освен мъчителното
преодоляване на скръбта и емоционалната празнота от липсата на един от
най-близките хора резултира и в негативни и
невъзможни за преодоляване промени в психичната нагласа и емоционалния баланс,
които е трудно да бъдат компенсирани.
Въз основа на изложеното съдът намира,
че определеният по-горе размер в пълна и адекватна степен отговаря на
потребностите на пострадалото лице от обезщета. За разликата до претендираната
сума от 150 000 лева съдът намира претенцията за надценена, поради което
същата следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.
45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава,
считано от датата на увреждането. Застрахователят изплаща и обезщетение за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото
лице. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и
задължението за лихви към увредения от датата на деликта, поради което по иска
за присъждане на неимуществени вреди съдът присъжда лихва, считано от датата на
увреждането. В случая е релевирано възражение за изтекла кратка погасителна
давност по отношение на законната лихва за периода от датата на вредоносното
събитие 26.06.2013г. до три години преди завеждане на исковата молба, което
съдът намира за основателно. Съобразно константната съдебна практика изчерпателното
изброяване на основанията
за прекъсване на давността в чл. 116 ЗЗД не дава възможност за разширително тълкуване, тъй
като става дума за процесуални действия и ограничен брой факти, изрично
посочени в правната норма; давността се прекъсва с предявяване на иск -
първоначален, насрещен или обратен или чрез възражение срещу предявен иск. Привличането
на застрахователя като трето лице-помагач според съдебната практика не е от
естество да прекъсне теченето на погасителната давност, което на още по-силно
основание би следвало да се приеме по отношение на действията по отправяне на
застрахователна претенция извънсъдебно. Въз основа на изложеното законната
лихва се дължи не от датата на настъпването
на смъртта на пострадалия, доколкото за периода от смъртта до тази дата
вземането за лихва е погасена с изтичане на тригодишна давност - чл. 111, б.
"в" ЗЗД, а от 15.02.2015г. /три години преди завеждане на исковата
молба/.
По отношение на
разноските:
С оглед липсата
на отправено искане и на доказателства за заплащане от страна на ищеца, поради
което разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани.
Съразмерно на
отхвърлената част от иска в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски, представляващи възнаграждение за вещи лица, разноски за свидетел и
юрисконсултско възнаграждение, възлизащи на 593 лв., съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства.
Ищецът е освободен от внасяне на
държавни такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което
следващите се за производството държавни такси и платени от бюджета на съда
разноски се събират от ответната страна по арг. от чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса
върху уважения размер на исковете в размер на общо 4000 лева, както и
авансирания от съда депозит за експертизите в размер на 400 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София
ДА ЗАПЛАТИ на П.Й.Д., ЕГН **********, с
пост.адрес ***, сумата 100 000 лв. /сто
хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца
вследствие смъртта на баща му Й.Б., починал при злополука, причинена на
26.06.2013г. от В.Т. при управление на заден ход на многокофов багер JCB с инвентарен №05194 в с.Червенци, община Вълчи дол, както
и законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2015г. до
окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания
размер от 150 000 лева.
ОСЪЖДА
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимите за производството държавни такси в
размер на 4000 лева /четири хиляди лева/ общо върху уважената част от предявените
искове и 400 лева /четиристотин лева/,
представляващи авансирани от бюджета на съда депозити за изготвяне на
експертизите, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА
П.Й.Д., ЕГН **********, с пост.адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, представлявано от изпълнителния си
директор Стоян Станимиров Проданов сумата
от 593
лева /петстотин деветдесет и три лева/ разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: